Митове на моето семейство

Браво за темата.

Пра баба ми е била много красива мома. Веднъж през селото минавал царя /Фердинанд/. Видял я с други моми на един кладенец и й дал една сребърна гривна. Гривната е още вкъщи. Прабаба ми си беше красива и на 85 г. 

Седада, опитах.  Но хората пишат, не четат. 
Една от любимите ми истории (за които не се знае истина ли е, лъжа ли е) е за джуджето. Разказвала ми я е не моя родна баба, но баба-роднина. Тя била още доста млада, живеела в къща в сегашния квартал "Борово". По онова време там имало (вярвате ли или не  ) ливади. Една нощ бабата (тогава млада жена) се събудила, защото някой я викал отвън по име. Погледнала тя и какво да види - джудже!
- Много е твърда земята, моля те, дай ми една възглавница - рекло джуджето.
Тя изнесла една възглавница и бързо се прибрала, ужасно уплашена. На сутринта намерил възглавницата до едно дърво, а на възглавницата имало вдлъбнатина, сякаш някой е спал на нея.

      Прадядото на мъжа ми бил македонски комита. Един ден нападнали и обрали турската пощенска кола,задигнали сандъче със златни пари. И до днес в селото се говори,че парите е наследила единствената шерка на комитата-баба ни,но от тези жълтици няма следа. Баба едва преживява с пенсийката си и една козичка,но при разказа за скритото имане само се усмихва и нищо не казва.

И в моето семейство има няколко мита. Едното не е мит де, баща ми твърдеше, че е истина. Когато бил дете, една вечер в тъмното тръгнал към къщата на баба си и дядо си. Явно доста го е било страх, щом повел за кураж и кучето. Пътят му минавал покрай една чешма. Когато я наближили, кучето се заковало на място и започнало да ръмжи. Баща ми се загледал напред и  видял една самодива. Описваше я много подробно - как се миела на чешмата, как се обърнала и го погледнала, кучето как  започнало да скимти жално, после как се отърсили от вцепенението и хукнали да бягат... Видял ли е нещо изобщо и какво е видял, не знам, но е факт, че след този случай започнал да заеква и доста трудно да го излекували. Определено е изживял голям стрес, но дали е имало жена на чешмата и дали е била нечиста сила, никой не знае. Баща ми си вярваше, обаче. А не беше прост и суеверен човек, да речеш... Но пък и въображението му беше богато. 
Другия мит е, че под нашата къща или край нея имало заровено съкровище. Идвали навремето хора от Северна България с карта да разпитват и слухтят, но е нямало кой да им разреши да копаят. Повъртели се, повъртели и си тръгнали.
А историята е банална - по време на Руско-турската война богат турчин, чиито имоти са били на мястото на нашата къща, продал всичко и парите заровил там някъде, като нишанът бил свързан с три кладенеца. А парите са били много - една камилска кожа със злато.    Проблемът идва от там, че градът е бил опожарен, а строежът на новия не са съобразили с имането.  Единият кладенец е бил под нашата къща, другият се падал по средата на улицата ни, третият - в комшийски двор. Между два от кладенците има малка кооперация - върви търси, ако си нямаш работа. И като се прибави фактът, че всичко е строено върху дебелата стена на стара римска крепост... 
И други истории има, но са действителни случаи, т.е. - не са интересни. 

офтопик : за любителите на семейни митове горещо препоръчвам този филм на Тим Бъртън.Big fish

Много е хубав!

За митове не знам.Може би по това приличам  на родата си,че не фантазираме.
Но факт е,че дядо ми е бил пряк свидетел на разстрел на партизани.14 човека.

Прапрабаба ми е крила Левски под полата си
Незнам дали е мит,но всеки път като се сетя и ми става смешно

Баба ми е пеела като славей и когато Филип Кутев обикалял селата да набира народни певици, я поканил да се присъедини към състава на хора. Дядо ми, луд балканджия, набил едно хубаво баба и я заключил. това ми го разказваше баща ми, дали е вярно, не зная Но баба ми наистина пееше прекрасно.

И пак ми е разказвал, че са крили един партизанин в царевичака на тавана, но после го видяли застрелян на площада и затова не са се писали за ятаци.

Фамилията ни пък произлиза от прадядо ми, участвал в Балканската война и с указ на княз Фердинанд да се ползва прозвището и наградата посмъртно от неговите наследници за име, фамилия и прочие. Прабаба ми е била по същото време бременна с дядо ми и ражда преждевременно. По-късно промненят фамилията ни въз основа на този указ. това е истина

Но определено е мит, че баба Димитра е била голяма разбойничка и мъжкарана и как е гърмяла с пушка по кукумявките късно вечер заради злото поверие и как е крила стари пари в един дюшек от сено, който изгорял след някакво основно почистване.

Или как старата кучка на двора е отхапала устната на баща ми като съвсем малък и после му пораснала нова 

Прекрасна тема!

Дядо ми, ако беше млад през 90-те, щеше да е мутра. И на бой, и на побой го е докарвал. Рядък бохем и далавераджия.
Обаче се появява крехката ми баба (моля, да не бъркате с белата ми вуйна на Рангел Вълчанов, нищо, че пак е имало
блага ракия на сватбата) и острият й ум го кара да забрави пъклените си планове за намеса в БВП на Аржентина. Макар че,
според мен всъщност се е спънал в кокалчетата на ханша й и си е ударил челото в наежените й от любопитство зърна.
И тогава, нищо, че ми е дядо, и той е бил човек, се поддава на женското манипулаторство и решава да я има. Обаче как.

Путьо ли съм, казал си, или съм мъж, та дрънка. И вместо да дрънка глупости със своите авери, се дръннал в бабините ми двори
и се проявил като решителен и знаещ какво иска (колкото и това да е нетипично за един мъж). Откраднал я. Не й оставил гък
да каже. Ще му се усуква ли, ще му ковва лукави погледчета ли, ще си замята косите през рамо и ще поклаща герданчета ли.
Такива не, не и на него. Пищяла, опъвала се, колкото една жадна за ласки жена може изобщо да се противопоставя вербално
и невербално (но всъщност всички знаем, че е било само проформа), пяла му даже "вземи ме, бачо Илия", пък той си знаел, че
един ден ще отнесе Оскар за главна роля в "Укротяване на опърничавата". И тя го знаела, тъй като зодията й беше скорпион.

Тогава една леля на баба ми й казала, слушай, моме, няма да се опъваш, щом те е откраднал, значи ще си те гледа като писано
яйце и няма да дава косъм да падне от главата ти. Виж ме мене, като съм толкова умна и избягах, та какъв живот водя сега. Нищо,
че е такъв ербап, ще си те носи на ръце и живот ще си имате. И баба ми от респект към мъдростта на леля си, а и от страх да не се
пък разлюти нещо дядо ми, и какъвто е расов данколовец, да не се нещо засегне на чест и да й затрие семката, останала при него.

А той заебал Аржентината. Ама несъвсем. Щото като човек с голяма ръка, бицепс, трицепс, вратна извивка, стъпало и нос, но и зъл
романтик с огромно сърце и душа, все въртеше с баба ми аржентинско танго, и така цял живот.  Все танцуваха, все се гевезяха един
около друг и се гледаха лакомо. Как не й се зави свят на тая жена от толкова ритми и страст, и досега не мога да си обясня. Подозирам
обаче, че удря през поколение, което обяснява тази спорадична замъгленост в погледа ми. Иначе не пия. Не се оплаквам. Обожавам танго.

Еха...  Последното,  мит или не, разказано по този начин, чета трети път.

Дядото на баба ми е бил чех и съдружник на братя Прошек! Бил е страшно богат. Баба ми е имала гувернантки, разхождали се с личен файтон с кочияш. Държали са торба пълна с жълтици в гардероба си. До тук - добре, но дядо й фалира, изигран жестоко от друг негов съдружник и губи цялото си богатство, в последствие получава инфаркт и умира. Бащата на баба ми (който също е бил в бизнеса с бирените фабрики) не след дълго също умира... За съжаление това не е мит, а горчивата истина! Когато всичко това се случва баба ми е била на 7 години и в последствие израства в голяма бедност, но пък майка й се омъжила повторно за изключително добър човек, който баба ми обожаваше като нейн втори баща! Ако се беше запазило богатството им, сега щях да съм супер луда реститутка 

Знаете, предполагам, че "откъде подя надоле" всичко, що има странджански косъм, е чешит. Дали заради дивата планина или заради дивата им кръв, но видиш ли къс, як врат, увенчан с лимбесто кече, торс като дънер и свадлив поглед, значи насреща ти е я малкотърновец, я граматиковец, я бръшлянец.  Няма къща, в чийто двор да не са заровени по пет гърнета злато, две кремъклийки, десетина сатъра... И всеки има карта (истинска!), оцапана с кръв, на мястото, на което е заровено съкровището на Вълчан Войвода.
Странджа си е митична планина и не е възможно живота на тия хора да не е така преплетен с митове и легенди, че самите странджалии вече не знаят кое лъжа, кое истина...

В едно странджанско село пеят и до ден днешен песента "Тодора Никола залюби". Тодора била красавица. Бяла, синеока, чернокоса. Кръв и мляко.  Веселуша, с глас като на ангел небесен. Залюбват се с Никола, той пък, напук на странджанскит си гени, бил строен, рус, усмихнат. Бил работлив за петима, и макар да не бил имотен (а Тодора била от заможно семейство), като се залюбват с нея, баща й я дава.

Три месеца, след като Тодора зачева, Никола умира от преработване (било по ранна оран)- пада насред нивата. Тодора го намерила по мръкнало, като не се прибрал и тръгнала да го търси. Легнала до него и там прекарала нощта, под студеното звездно небе. До раждането на детето сълзите й не пресъхнали.

Когато се родил синът им, го кръстила Никола, на баща му. И живота й почнал отново. Красотата й още карала комшийските булки да опъват ядно плитки и да пощипват бузи, белким добият нейния румянец, а мъжете им сучели кой каквото има и откъртвали по едно "Тюх!". Когато малкия Никола станал на две, един се престрашил и я поискал. Пристанала му, бил добър, свестен човек, обичал я, обикнал и детето й, а скоро и тя се привързала към него. С годините се научила и да го обича, и на него син му родила, живота й се подредил и само по ранна оран ставала мълчалива и имало нощи, в които осъмвала край прозореца с очи, бездънни като нощно небе. 

Аз я помня, вече старица, седи на прозорчето на старата къща и ме праща да й бера ягоди, или ме черпи с лукчета, или ми показва увити в кърпа стари снимки. Не я чух да пее, а дядо казва, че който я чуел, сън не го ловял после с дни. На биологичния си баща дядо няма снимки, знае само, че на него се е метнал. А аз ужасно обичах дядо Илчо, вторият й мъж. Все ме друсаше на коляно и ми викаше "светиш, дядо, светиш- като пораснеш, още по-ще си!"

....

Другата ми прабаба още преди трийсет години ми разказваше, че видяла Богородица. Небето се отворило и Божията майка й се явила. И отстояваше това си видение съвсем осъзнато, в смисъл, не беше някакво хапче на което постоянно му се явяват лица или чува гласове.

Мила Умнице, не предиряй толкова на народа, то нали митовете в човешкото общество се образуват от факти, забулени от воала на времето, разказвани и преразказвани стотици пъти... И като си се наслушал в своето си семейство на това от малък малко се замисляш лъжа ли е, истина ли, за децата всичко е чиста монета.
Дядо ми е бил седем годишен, когато е видял в родното Севлиево паметника на ... еди кой си да се наведе до земята и после да се изправи. (Голямото земетресение в Търново 1911 година)
Дали митовете са отломки от фактите на миналото, живеещи в съзнанието ни днес? Всичко, което се е случило във "времена почти былинные" както пее Висотски в една песен.
Какво остава от този незначителен днешен ден след 100 години? С какво го помнят неродените?
Ох, да преставам, че ме хваща носталгията още сега.