Навън вие вук, мама АВГУСТинка пише със съфорумките тук

ООо аз с вируса се боря ежедневно  Дори преди няколко дни - още в десет ,сутринта ми идеше да надигна една чашка!Ама си викам - "От сега ли,айде поне обяда да изчакам!"
Всъщност повече от една бира на ден рядко изпивам,то затова шкембето ми такова.Сутрин нямам никакъв тумбак,а до вечерта се надуя като плондер!

Ей, сватя, браво на теб. Прекрасно е човек да си спомня за най-прекрасните моменти от живота си. Как се радвам за сина ми - като гледам с каква тъща може да се сдобие.
Здравейте всички мамита, поздрави на всички ви  .
Аз ще пиша после за мига на случката, че сега бързам да изляза.
Мелфин, успокой се мила. Гадно е някой да ти се бърка в личния свят, но не ти ли е минавало на ум, че жената се бори със страх. Страхува се, че няма да е важна за сина си, понеже вече до него е прекрасна съпруга като теб и малко слънчице.
Но понеже ние, големите хора, трудно се показваме в уязвима светлина, трудно ни е да се изповядаме, просто вършим глупости и после... още по зле. Приеми я като тинейджър, който се опитва да ти каже нещо, но не направо и в същото време пък се бои да не го разбереш какъв е, за да не го нараниш.

Странна работа знам. Но по-добре се успокой и не тръгвай с лошо към нея. Много от нас докато се усетят ще се превърнат в тъщи и свекърви - позиция, за която не сме готови. Ще открием в сърцата си неподозирани страхове от промяната и остаряването - нима ще съумеем да приемем новите роли в живота на децата си, които ни гарантират последната дупка на кавала, без страх, без малко объркване или ревност?
Лесно е да хвърлиш камък по другия, особено ако не си достигнал изпитанието му ни е си честен да си признаеш, че и ти като всеки човек имаш своите борби, падения, изкушения... Преди да отрежем някого генерално от живота си е хубаво поне веднъж да сме насълзили очите си от желание да му се случи нещо хубаво, да му помогнем в борбите му с добра дума, изобщо да  дадем шанс... Поне аз така мисля...

Момичета, после ще се включа и аз по темите, но сега ви моля за вашата духовна подкрепа и молитва  за оцлеяването на едно дете  . Моля и вас, защото ВЕЧЕ знам, че няма по-голяма подкрепа и съпричастност от тази на една майка.

Току що разбрах, че кръщелницата ми е попаднала в катастрофа и е в кома. Жизненоважни органи и процеси са засегнати. За съжаление обаче, както се случва често, най-невинните са единствените жертви при такива ужасяващи ситуации, а тя е само едно дете, нечие дете, пред което е целият живот. Много ми е мъчно  и се моля да стане чудо, за да оцелее, да се възстанови, за да може да се радва на живота, който въпреки всичко е толкова красив.

Светла мама, 
Дано всички светли сили я закрилят!

еи здравеите това моето момче ще ме подлуди рев ама рев имам чувство че само моето бебе е така и защо незнам.
Мислех че е от глад не е колики няма а защо реве така че нищо не го укротява и на лекар ходихме добре бил нищо му няма.
Ето тъкмо да разкажа за зачеването и пак чувам рев
Светле

Светле-кураж!!! Моля се за детенцето, дано нещата не са толкова зле! Дръж ни в течение

Светле, Бог да пази детето 
Децата са невероятно борбени, дано да има скоро добри новини! Дръж ни в течение!

Момичета, да ви питам, вие какъв размер космонавт ще купувате? Прогнозират скорошно застудяване, а Марулката си няма космонавт. Колебая се между 68-ми и 74-ти размер...  Тя сега е дълга около 60 см.

Днеска бяхме 2.5 часа на разходка със слинга, но понеже тя не заспа и нервничеше, се прибрахме и взехме количката. Там също нервничеше, но след много настояване от моя страна, най-после заспа. Аз обикалях около час бизнеспарк-а и реших, че мога да поседна като бял човек да почета книжка  Е, точно след 30 секунди диването се събуди и наду гайдата. Сега спи на спалнята.

Аааа... на въпроса на Мишимади: В края на ноември почина баба ми и ми беше малко дармадан, та не помня точно кога и какво сме правили с любимия, малко ми е мъгла. Ние се пазехме малко половинчато - аз пресмятах грубо дали са "опасни дни" и така... Тоест, бебето беше нито планирано, нито непланирано - малко "както дойде" Аз много исках дете, от години, но по принцип смятах да натрупам година трудов стаж (тъкмо бях тръгнала на работа) и тогава да правим сериозни "опити". Ама ето на. Явно подсъзнателно не съм имала търпение да чакам повече. Бубка, сигурно ще е високомерно да кажа, че съм се чувствала "майка по рождение", но със сигурност вече се чувствах узряла и презряла да имам дете. Може би, защото съм отгледала почти двамата ми по-малки братя, а и цял живот все съм гледала нечии деца. Та... трябваше да ми дойде на 15.12., пък аз съм "глътнала часовник" и никога не ми закъснява. Като не ми дойде и на 16-ти, отидох вечерта на работа (бях дежурна) и сутринта на път за вкъщи си взех един ШуърЧек от аптеката. (В двете седмици преди това от време на време ми падаше кръвното и цигарите нещо не ми се услаждаха, но не се бпх замислила особено.) Та, прибирам се аз сутринта, Петър спи, завит презглава. Проверих си пощата, ритуално изпуших две цигари и си направих теста. Всъщност не очаквах да е положителен - миналия месец бях правила един, защото нещо се чувствах "особено" и си беше  И к'во - изведнъж  Леле, изпаднах в шок  Задърпах на П. завивката, и му показвам теста, а той естествено неадекватен - пули се и вика: "Е, к'во, нали е отрицателен"  Напъхах се при него в леглото с все дрехите и минаха 5-10 минутки, докато асимилираме новините Още същия ден казах почти на всичките си приятели, на следващия ден - на майка ми и баща ми. На 20.12. бях на лекар и се видя точица, някъде 4 седмици и 5 дни бях. На 07.01. вече имаше сърдечна дейност. Леле, като си помисля, че онова трепкащото на ехографа, сега е Марулката, дето спи оттатъка като ангел, ум не ми го побира... това само по себе си е доказателство за съществуването на Господ, сериозно... Аз си обичах детето бясно, още преди двете чертички даже. Бях казала на Вселената, че съм готова енитайм, когато реши да ми изпрати детенце, което иска да дойде при нас. Малко налудно звучи, ама...  После като започна да трепка и да ме рита... абе, нямаше по-блажен човек от мене... охххх... ебати mindblowing експириънс-а.

Майка ми беше доста шокирана и започна да ме уговаря да не казцам на баща ми още, "да не му станело нещо". Казвам, а кога да му кажа, като почне да ми личи ли?  И той се прибира от работа, пита как върви животът. Казвам, "я седни тука, че мама смята, че ще те убия с тези новони" и се смея. Ние с него сме страшен тандем, аз съм много таткова щерка. И той се смее и вика: "Какво, ще се жениш ли?" Вторият въпрос вече беше: "Бременна ли си?" или нещо от сорта. Казвам "да", а той: "Честито, сама ще си го гледаш!", ама се хили. Донесе две бутилки червено вино да си избера и да полеем    А сега е луд по Марулката,  оная вечер такъв разговор проведоха двамата, направо е оглупял от 

Ех, че хубаво...

Ех че спомени .Като се сетя през какво минах да забременея ,хем ми става весело ,хем мъчно.Още като беше каката на 2,5г решихме че е време за второто.Стана след няколко опита но по медицински причини,ми прекъснаха  бременността в 9 г.с .Изчакахме доста време и през 2006 забременях отново.голяма радост,всички много се радвахме ,термина ми беше за май 2007.Но в 15 г.с направих спонтанен .Много тежко го преживяхме ,но решихме че ще се борим до края.Бях в дупка изпаднала ,и си мислих че Бог е решил ,да нямаме  второ дете.Изчакахме 8 месеца да се възстановя  и започнахме на ново.С всеки изминал месец ,когато ми идваше ,то бяха  тръшкания,рев ,и т.н.Правих и тестове за овулация редовно .Прекарвах си свободното време в "Искам бебе",и си гасяхме мъката всеки месец с Бланш.И аз все симптоми си измислях ,все нещо ме болеше,все гърдите ми бяха  подути и накрая все ми идваше.Около рожденния ми ден бях на лекар и ми каза че си имам фоликулче ,готово да се спука.Когато духнах 26 свещички си пожелах да стане колкото се може  по скоро.
Декември чаках да ми дойде на 4-5,но нямах признаци за бременност.Беше ми и зацапало и ,ръста ме болеше и всичко подсказваше за идващ цикъл.Но на Никулден ми прещраква и ей така н майтап си рекох да изхабя още един тест и хоп за моя огромна изненада 
Опаковах г в една кутия и написах "Жоре ти си виновен" Като си дойде и започна да я гледа много странно ,а аз се хилех като луда ...и така...и така..

Светле,Бог да е с това дете и дано да се оправи

Габриела е на антибиотик ,за 10 дни.Зарази я явно каката и е с тежка кашлица.Борим се с яденето постоянно.Май не се е хранила тези дни,защото и е било лошо.На килограми е 5,400.АЗ я намирам добре...ще видим  по нататък.За тях тук минимума бил до 4-я месец 750 грама

Цветиии... те гърците са малко ЛУДИ (и дебели). Четох при дългокърмещите за гръцко бебе на 10 м., дето яде кюфтета и снежанка с чесън, така че не се връзвай! Михаела и тя трябва да е малко над 5 кг, имам кантарче у нас, ама стои затрупано с дрехи  Мързи ме да го разрия, за да я претегля.

Дано скоро да се оправя детенце!!!

Кажете за космонавтите, че не знам какво да правя 

Коте аз взеха на моя гошко космонавт ама не пише сантиметри а е XXXL.Но му е малко голям за сега,но предполагам че декември вече ще ние е по мярка

Светле мила от сърце се моля детенцето да се оправи и да няма последващи проблеми   Дръж ни в течение.

Голямо благодаря на всички Ви за подкрепата.  Стелка много се смях   Тоя вирус се надявам да го излекувам поне за пенсия   А лека дали може да го заменим с едно малко бърбънче, за сметка на бирата ?  

Такаааа сега и аз да разкажа:

Решихме че искаме да имаме бебче някъде около края на юли 2007. Макар и нямащи дори година връзка, се чувствахме готови и аз знаех, че това е ТАТКОто който искам за детето си. Минаха  3-4 месеца, в които не сме се пазили, но и не сме правили кекс заради бебето, да мерим овулации и т.н. Просто знаехме, че ще стане рано или късно. Трябваше да ми дойде на 13.12, обаче не дойдеее. Изчаках 5 дена и вече почти сигурна отидох и си взех тест и естествено веднага светнаха   Таткото беше на работа както винаги и реших да не му казвам докато не направя още един контролен. На следващия ден той категорично отчете"БРЕМЕННА" и вечерта като си лягах ( мъжа ми пак беше на работа) на възглавницата му оставих двата теста и бележка със следния текст "Това е моят коледен подарък ТАТЕ"   Еййй пощуря от щастие, събуди ме , прегръдки, целувки.....оптахме се да ги направим близнаци или тризнаци   ама не стана    Мъжа ми все още пази и тестовете и бележката  

Благодаря за подкрепата  , ще ви държа в течение

Да се изкажа сега и по другите теми....

Коте, аз имам 2 зимни дрехи. Едното е якенце с качулка и панталонки и на него пише за 6 м., а другото е чувалче с качулка и то е за 1 год. Не мисля да и купуваме повече. Реших така, защото тя живот и здраве ще е на 6 месеца Февруари, когато си е все още студено, а пък може да се наложи да се позлват и Април даже Май.

Ние вчера бяхме на консултация....Явно ще си караме финни и дълги за 3ти месец - 500 гр. и 3 см. Вече е 4 400 гр. и 60 см. Лекарката каз, че не е за притеснения щом е спокойна и спи по цяла нощ, с изключение на едната седмица около смяната на времето. Аз мисля някъде към края на Декември да почна да я захранвам с пюренце, ако и 4тия месец пак така малее.

Иначе от няколко дни ака рядко, т.е. има разстройство и ако преди я вършеше тази работа веднъж на ден сега е по няколко пъти. Няма Т, нито нещо друго ме притеснява, ама забравих да питам лекарката  

Сложиха и 2рият Пентаксим, давах и Панадол, като цяло го понесе добре. Нервничи малко, защото нямаше баня...

А за нашите   Ние бяхме решили , че ще имаме, но тази година мислехме да почнем опитите. Не че сме се пазили кой знае колко, ами и ние така бяхме "ако стане". И в един от случаите просто ми мина през ума "май стана"...Та си бях подготвена и в началото на Декември, като ми закъсня и отидох на лекар и се видя. Само, че прокървях и даже лекарката искаше да ме вкарва в болница , но слава Богу, че всичко се рамина и сега си имаме Жаки  

На Мариела е размер 74 -ти и е ок, следващия щеше да й е голям прекалено много , а този хем не е съвсем като "на заем", хем мога спокойно отдолу да я навличам с по-дебели дрехи....Но пък Мариела си е също грация отвсякъде де

ПП: Редактирах си поста-бях писала 68-ми, ама сега го проверих и е 74, много съм зле, ей :35:

Ама 68-ми сигурно ще ни умалее към февруари  Това ми е цялата драма - те са фини двечките, ама вървят дългички... Май няма да минем с един.

Първо да благодаря за пожеланията и комплиметите от името на Ния
После да кажа, че той Хамилтън може и да не е много лоялен състезател, ама Маса, какво прави цял сезон, та чака последния момент с надеждата хамилтън да се издъни.....!+това ферари вече не е на мода
сега по ревливия-щастлив въпрос:
Ние с моя мъж се запознахме лятото на 2007. Започнахме да излизаме октомври месец и почти веднага решихме да заживеем заедно. Незнам как.... аз след тежка връзка, той след тежка връзка...незнам как и защо му се доверих, но решихме, че и на двамата ни е дошло време и искаме да създадем семейство да си имаме бебе. Той се зае със задачата да ми изчислява овулацията. Последия ми цикъл беше на 07.11...... и така, имах аз някакво предчувствие, но никакви симптоми. Правех си по няколко теста на ден, но нищо. Помня, че бях много изнервена около многото неща които вършех и Калин ме бъзикаше, че или съм бременна или ПМС-то ме мъчи, та така 1 ден ми направи романтична изненада с много кутии и в най-малката годежен пръстен. На следващата вечер си направих тест, но показа само 1 чертичка, незнам защо не го зхвърлих, но на сутсрнта чертичките бяха 2...не повярвах, защото се предполага, че вече не е валиден. изтичах до аптеката буквално по пантофи. Купих си тест направих го и чертите бяха 2....Обадих се на калин и му казвам "отбий колата", а той ми казва"отбил съм" е като му казах усетих, че се разплака. Гласа му трепереше. Обърна и се прибра при мен. не отиде на работа. Изкарахме страхотен ден само двамата. Много бъзо съобщихме на другите, а те   Не могат да повярват, че така бързо. До ден днешен не вярват, че Ния всъщност е планирана. Сега сме най-щастливите мама и тате на тази малка принцеса...Знам, че не сме сгрешили. двамата сме абсолютно наясно с това, което ни се случва и сме на 7то небе....Ех като се сетя и хлипам ли хлипам...Няма по емоционално състояние..такова едно безтегловно....Пак ще го изпитам, нооооо не в близките 4 години...
Светле мила дано всичко мине бързо, дано се оправи възможно най бързо....
А за вируса, аз съм имунизирана Понеже с Асето все сме заедно, та ще опитам да и приложа предписаното от Стела лечение
Това е Ния зеленото човече от вчерашния ден