Лутането беше голямо. Проучих едва ли не всички възможности (може да има нещо, за което не съм чула) за обучението му. Имах големи съпротиви против помощните училища, бях ги оставила като последна възможност. Всички говорят за интеграция в масови училища - там е истината. Но не и за България за момента, поне не и за моето дете. 2-3 часа седмично занимания с ресурсен учител доникъде няма да му стигнат. Ходих и в дневни центрове, но и там от една страна нямаха места, от друга не съм убедена, че е по-добре. Всъщност решението къде да продължи след логопедичната градина се проточи 2 години, понеже го отложихме 1 г. от първи клас. Така или иначе трудно го взехме това решение, но факт е, че сега детето е в помощно училище.
Вчера бях на родителска среща. От 8 деца бяхме родители само на две. Директорката ни описа колко им е тежко. В тези училища няма места за нещо като лелки (както в детските градини), които да преобуват и да почистват деца, които се изпускат, а има такива. Това го вършат учителките, през това време другите деца остават без надзор. Напуснал един готвач и една възпитателка ходела в стола да помага. Въобще положението е трагично, както навсякъде в образованието няма пари, може и повече.
Директорката ни призова да поемем и ние някаква инициатива да помогнем за отглеждането и обучението на нашите деца в училището. Евентуално да основем училищно настоятелство или организация, която да кандидатства за проекти например за сензорен кабинет или нещо друго, което подпомага обучението на децата. Те са наясно с новите практики за обучението на деца със СОП, но нали се сещата, че държавата не ги пита какво им трябва, за да им го дадат. Каза, че може децата, които имат право на личен асистент да идват с него на училище, така ще облекчат работата и на учителите и в края на краищат децата, които са по-буйни няма да пречат толкова на другите, които са по-спокойни. Да кажа честно първоначално се ядосах от претенциите, които предяви и ни натовари с отговорност за подпомагане на обучението. После се замислих и дадох сметка, че в края на краищат там са нашите деца и само ние може да спечелим от инициативи, които можем да поемем в тая посока.
Иска ми се първо тук да се съдерем родители на деца в помощни училища и да споделим как се чувстват нашите деца там. А може да нахвърляме идеи с какво може да сме им в помощ.