Родители в помощ на помощните училища

  • 4 440
  • 18
Тази година синът ми тръгна първокласник в помощно училище.
Лутането беше голямо. Проучих едва ли не всички възможности (може да има нещо, за което не съм чула) за обучението му. Имах големи съпротиви против помощните училища, бях ги оставила като последна възможност. Всички говорят за интеграция в масови училища - там е истината. Но не и за България за момента, поне не и за моето дете. 2-3 часа седмично занимания с ресурсен учител доникъде няма да му стигнат. Ходих и в дневни центрове, но и там от една страна нямаха места, от друга не съм убедена, че е по-добре. Всъщност решението къде да продължи след логопедичната градина се проточи 2 години, понеже го отложихме 1 г. от първи клас. Така или иначе трудно го взехме това решение, но факт е, че сега детето е в помощно училище.
Вчера бях на родителска среща. От 8 деца бяхме родители само на две. Директорката ни описа колко им е тежко. В тези училища няма места за нещо като лелки (както в детските градини), които да преобуват и да почистват деца, които се изпускат, а има такива. Това го вършат учителките, през това време другите деца остават без надзор. Напуснал един готвач и една възпитателка ходела в стола да помага. Въобще положението е трагично, както навсякъде в образованието няма пари, може и повече.
Директорката ни призова да поемем и ние някаква инициатива да помогнем за отглеждането и обучението на нашите деца в училището. Евентуално да основем училищно настоятелство или организация, която да кандидатства за проекти например за сензорен кабинет или нещо друго, което подпомага обучението на децата. Те са наясно с новите практики за обучението на деца със СОП, но нали се сещата, че държавата не ги пита какво им трябва, за да им го дадат. Каза, че може децата, които имат право на личен асистент да идват с него на училище, така ще облекчат работата и на учителите и в края на краищат децата, които са по-буйни няма да пречат толкова на другите, които са по-спокойни. Да кажа честно първоначално се ядосах от претенциите, които предяви и ни натовари с отговорност за подпомагане на обучението. После се замислих и дадох сметка, че в края на краищат там са нашите деца и само ние може да спечелим от инициативи, които можем да поемем в тая посока.
Иска ми се първо тук да се съдерем родители на деца в помощни училища и да споделим как се чувстват нашите деца там. А може да нахвърляме идеи с какво може да сме им в помощ.
 Grinning
Виж целия пост
# 1
Таничка - Ще се абстрахирам от спора помощни училища или интеграция , разбирам , че това което те вълнува сега и в частност искаш да се дискутира в тази тема , не е предмет на този спор . А и аз , като настоящ ресурсен учител и бивш педагог в помощно училище , не смятам , че двете институции трябва да се противопоставят , а да се допълват . Но не всички така го разбират ...както и да е .
Браво , че сте вече ученици , че ви понася добре в училище и лека полека намирате мястото си в процеса на възпитаване и обучаване в институция . Дай Боже да нямате сериозни проблеми - желая ви го от сърце !

Сега на въпроса ти - дълги години родителя беше отучван и приучван да стои настрана от случващото се в училище . На него му се втълпяваше , че държавата знае най-добре , че директора и учителите знаят и могат да образоват най- добре , че цялата политическа машина знае най-добре , но не и най- важните за детето хора - майка , баща , семейство . Съвсем основателно е питането ти какво , как и до колко е уместно да се намесите в процесите на училищно образование . Като човек замесен от 18г . в нещата смея да те посъветвам - прави каквото ти говори сърцето и няма да сбъркаш - българското училище има крещяща нужда от доброволски труд на всички нива !

Ще си позволя да се обърна към всички , които ще прочетат това и имат време и желание да направят нещо , за които и да било деца - помощни , интигрирани , масови .
Има начини и форми да окажете съдействие на учителите и възпитателите , никой няма да ви спре - ако ви пречат в някое училище , идете в друго , но не губете желание и хъс .


Таничка - направи някакъв кръжок за децата -безплатен , в следобедните часове - помисли какво ти се отдава , някакъв спорт ли , народни танци , художествен занаят , изкуство или каквото и да е . Поговори с директорката , уточнете група , час и място на провеждане , дай тематичен план ( в няколко точки какво смяташ да правиш с децата ) , купи материали , ако са необходими и започвай . Уверявам те ще направиш нещо много хубаво за децата , за себе си и за училището .

Ще развия тезата , ако искаш и конкретен тематичен план ще ти помогна да направиш , това не е проблем - дай да се включат и други , ако има желаещи и ще пиша пак .
Виж целия пост
# 2
Кълбовидна Мълния, много ми харесва това което си написала. Много хубави идеи даваш. Аз също мисля, че родителят трябва да участва малко повече в училищният живот. Чудух се тези дни дали да пусна подобна тема в Нашите деца, защото ще пишат повече хора и могат да се получат повече насоки, но пък и доста повече критики ще изчета...

А към авторката на темата дано това да стане място, където родителите на деца в помощни училища да си дискутирате проблемите и да намирате решение. Hug
Виж целия пост
# 3
TanyaMG  -  чудесно е човек да се престраши и да поеме инициатива за каквото и да било .
Смятам , че няма значение родител ли си , млад или стар , като искаш да направиш нещо за някого винаги може да се намери начин .
Всички сме гледали американски филми , ако и да не сме ходили в щатите и сме виждали какви ли не доброволски инициативи и сдружения . Защо да не си направим и ние . Ако нямаме сподвижници в началото , почваме по един , пък дано като видят другите се престрашат и те .

Друга идея , освен кръжоците , е почистване и засаждане на цветя в училищния двор . Пътя е ясен - първо при директора , разказвате какво сте намислили , искате разрешение и действате .
Помощния персонал е толкова орязан , че едва ли някой нормален ръководител ще каже не .
Или занесете няколко саксии , пръст в чувалче , коренче цветя и засадете с децата , от който и да е клас и украсете стаята . Дайте на душиците да се поизцапат , да бутнат , ако знаете особено децата от помощните училища колко обичат цветята и как си ги пазят ....


Или в определен ден от месеца им правете дискотека с почерпка . Един касетофон , диск с приятна музика , солетки , бисквитки и веселбата е гарантирана . Подрусайте се и вие с всяко детенце и им дайте 60-тина минути емоция .

Или поритайте топка , или си я подхвърляйте , или нещо др. с топка в учил . двор при хубаво време .

Защо не и балет с момиченцата . Съвсем елементарно , но придружено с подходяща музика , по възможност направете и по една шаренка поличка с ластик , че де се радват и връткат . Потанцувайте бавничко , почерпете се в края и часа минал , а за децата остава приятното изживяване .

Не е казано , че всичко трябва да е с много пари и с празни ръце стават нещата - желание да има само !
Ще пиша пак , само да не досаждам ?!?
Виж целия пост
# 4
Ехей, има ли родители на деца в помощни училища? Може би няма помощни училища и деца в тях???
Не мога да пиша, защото не мога да спра да плача. Изчакайте малко
Виж целия пост
# 5
  bouquet,хей не се отчайвайте,ще се наредят нещата,след нощ винаги настъпва утро.
А в кое училище учите?
Виж целия пост
# 6
Откакто Дими завърши детската градина като се замисля за това какво ще става с него, как се чувства той, за какво мисли, до къде ще стигне и ми се доревава. А той може би е добре, дори е щастлив, но като не говори как да ми каже, как да разбера какво му е в душичката?
Той беше в логопедична детска градина и другите дечица имат проблеми, но те продължаваха в масови училища, а ние най-накрая го записахме в помощно. В детската градина ни направиха чудесно тържество за края на годината. (Аз за втори път гледах такова тържество, защото Дими за втора години беше в предучилищна.) Децата казваха стихчета, пееха, танцуваха, участваха в сценки и игри, само Дими се оглежда и мълчи. И ги гледаш, кога ги дадохме децата на градина, бяха толкова малки, кога пораснаха и могат да правят такива хубави неща и да ни веселят. И аз им се радвам и плача за Дими - той не е като тях, той не може така, той е тръгнал по друг път. Сякаш дотогава не съм знаела, не съм го виждала. Глупости, но все вярвах, че ще се оправи, ще се развие, ще почне да говори, та нали толкова много работихме с него.
После тържеството за първия учебен ден в училището. Всъщност думата не е подходяща, защото нямаше нищо тържествено там. Вкараха ни във физкултурния салон, защото навън ръмеше. Беше ужасно шумно, децата викаха, тичаха  необуздано. Учителите се мъчеха да ги подредят някак си, едно-две деца май казаха нещо, директорката каза няколко думи, а аз стоях с два букета в едната ръка и фото-апаратче в другата и се чудех какво по-точно да снимам. По едно време погледнах майка си - тя плачеше, а мъжа ми беше на работа, не пожела да дойде.
Като ви срещнат приятели и колеги и ви кажат "Оооо, ти имаш първокласник, честито" вие как се чувствате, какво им отговаряте, родители на деца в помощни училища? Отклонявате ли поглед, смотолевяте ли едно "благодаря" и бързо сменяте темата? Никой не е виновен, че детето ни е с увреждане, което не му позволява да продължи в масово училище и въпреки това като че ли ни е срам, че детето е в помощно училище. Как се чувствате вие? Искам да ви чуя.
Виж целия пост
# 7
pogar, всъщност по принцип съм много весела и оптимистично настроена. Да ми се ненадяваш колко много ми се отдава плаченето напоследък Joy
Дими е в 4-то помощно в Княжево
Виж целия пост
# 8
Кълбовидна Мълния, как ти идват отвътре идеите, браво, личи си че си професионалист.  newsm74
Ще заимствам от теб. Сама няма да мога да организирам кръжок, но си права - в детската градина Дими ходи на народни танци и приложни дейности допълнително, за което си плащахме. Дали някой ще поиска да организира такива кръжоци в училището и дали ще има желаещи родители, които да плащат за това децата им да ги посещават? Трябва да попитам директорката възможно ли е това да стане.
Искам да ти благодаря, че ми помогна да приема решението си да пусна Дими на помощно училище.   bouquet
Виж целия пост
# 9
Здравеите и от мен. Видях темата и реших и аз да пиша.  И аз имам детенце с СОП,което тази година трябва да е в 1 - ви клас. И ние завършихме лог. градина, отложихани миналата година и тази ни казаха че не може да е в масово училище , а трябва да я запиша в помощно. С голяма мъка приех предложението на една психоложка , която я обследваше и ни препоръча  помощно. Да много мъка имаше в сърцето ми когато трябваше да я заведа за 1- вия учебен ден, едвам сдържах сълзите си , знам че го правя за неино добро. И аз бях взела фотоапарат да снимам....но там не можах нищо да направя. Водих я цяла седмица и се отказах.........незнам дали постъпих правилно..........не че съм против тези училища........но реших че като маика ще опитам всичко друго преди да я дам в такова у-ще. Заемам се упорито с интегрирането и в масово училище. Може би много от вас ще ме укорят за тази моя постъпка..........но така съм решила. Ще се боря!!!!!!!! Прави сте че държавата нищо не може да направи за тях......ние сме тези които можем да им помогнем.
Виж целия пост
# 10
благодаря ти, че писа тук. имам чувството, че никой не се престрашава.
Никой човек не може да съди за взетото от теб решение. Това толкова трудно решение  Thinking Поздравявам те за куража да пренебрегнеш мнението на специалист, при все, че те много трудно си дават мнението. Обикновено казват така и така, но решението си е твое.
Аз съм си мислила сега като го дадох в това училище ще излезе ли от там предсрочно, в смисъл да напредне и по някое време да го прехвърлим в масово училище? 
Ако си от София може да се познаваме, децата да са били в една и съща детска градина.
Ще се радвам ако пишеш до къде си стигнала с твоето момиченце Simple Smile
Виж целия пост
# 11
Анонимка 66 - каквото си направила , направила си го , добре , това си е твое право . Аз не разбирам скруполите ти и въобще не за това иде реч в темата .
Изключително много се дразня , когато се пише ей така , колкото да си излеем мъката , да се заядем (не казвам , че го правиш в случая) или да празнословим .

Ако имаш идея как да помогнеш в този момент на Стоянка , която вече си е взела решението и само се чуди как да е още по-полезна в училище на детето си и на класа - казвай , ако ли не , мястото на подобни изказвания моля в друга тема !

Ако искаш да се допиташ , да споделиш , да получиш още един съвет , за да си сигурна , че правиш най - доброто - пиши ми на ЛС . И се регни с някакъв ник , такива анонимни не са тачени особено .


Таничка
- дано сме направили най-доброто за Дими , но ти знаеш прогнозата на заболяването и не очаквай чудеса . Истината , колкото и да е тежка , е че той няма да покрива дори минимума на държавните образователни изисквания (ДОИ) на пом. училище . Не заради друго , а защото липсва реч и по предмет като четене , той реално няма да взима никакво участие , колкото и да е облекчена програмата . Говоренето в процеса на обучение е от изключителна важност .Това не означава , че няма да си върви с класа и с него няма да се работи по всичко друго , което му е във възможностите . Доброто на пом.уч-ще(и за това го препоръчах) в случая е , че децата няма да го изпреварят кой знае колко и пропастта мужду тях и него , в контекста на обучение , няма да е толкова голяма както м-у него и децата от масовото училище . Смятам , че човек се чувства най-добре в средата си , надявам се , че съм помогнала да го насочим към нея , въпреки амбициите и желанията . Няма нищо срамно , училище , като училище , само , че с облекчена уч. програма и ДОИ.  Измисли нещо добро , колкото и да е малко - направи го ,  ще доставиш удоволствие на децата .

Когато бях във втори клас , възпитателят ни другаря Йотов (светла му памет) ни организира народни танци . Доведе една млада майка(возеше си бебчето в количка) и заедно ни учеха да подскачаме . Да ти разказвам колко беше весело и забавно е излишно . Накрая на уч.година участвахме с една ръченица целия клас , спретнати в нар. носийки , с панделки и калпачета . Имам снимки и незабравим спомен .
Без да гониш съвършенството с Дими и останалите , ако ти се отдава - разиграй децата и ги научи да тропкат ръченица . С кърпички в ръцете да махат във въздуха и да викат "Иху" накрая , ех , че веселба ще бъде - ето ти още една идея . Веднъж на седмица , на две или в месеца - ти си прецени свободното време . Като те напира отвътре - действай . Успех !

Виж целия пост
# 12
Василена, радвам се, че си писала, мислих си за теб скоро. Ти си една страхотна майка, която я помня винаги бореща се за сладура Дими.

В темата Какво мислите за помощните училища, са писали майки, чиито деца са в такива, но явно още не са видяли тази тема.

Мисля си че статута на помощните училища трябва да се направи такъв, че да е в помощ и радост на дечицата, това е голяма работа, а знам, че има мами, които могат да допринесат за това.
Виж целия пост
# 13
А някой знае ли как се основава едно училищно настоятелство? Съществува ли някаква нормативна уредба, където да разбера как и по какъв начин се създава училищно настоятелство?  newsm78
Виж целия пост
# 14
Да има нормативна уредба . Знам , че трябва да се учреди , да се регистрира в съда като сдружение с нестопанска цел . Има устав , провежда се отчетна дейност на годишни събрания , избира се съвет . Имат право да събират дарения и да ги използват целево . Да участват в проекти заедно с училища и др. организации .Ще се поинтересувам през следващата седмица и ще ти отговоря по-точно .


пп Ето , открих сайт на учил. настоятелство , може да видиш с какво се занимават .
http://ouivanvazovruse.hit.bg/index_files/page0006.htm
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия