Родители в помощ на помощните училища

Привет на всички !
Таничка ориентира ли се към нещо , пробва ли с някаква дейност или не си имала време , ще ми е интересно да споделиш и да опишеш опита си .
Хрумна ми да ти кажа нещо в тази връзка - непременно си записвай какво правиш , опиши си перипетиите , събери ги в края на учебната година , систематизирай ги и може да ги побликуваш във в-к "Учителско дело например , това ще е много полезно .
А ако имаш пари да го направиш във вид на книжка и го продадеш на някаква цена на родители , учители и заинтересовани , със събраните средства може да направиш нещо за децата от класа на Дими .
Много е важно да се описва опита и да не се открива всеки път топлат вода , че от практическия опит по - важен няма !
Успех !

 ХУБАВО Е РОДИТЕЛИ ДА ПОМАГАТ НА УЧИТЕЛИТЕ!Но не навсякъде това се получава.При нас родителите са или от малцинствата или (в по-добрия случай ) бивши ученици,които знаят правилата!И макар,че бившите знаят как е,помагат по-малко и смятат,че училището е длъжно....!Защото така беше по тяхно време.
Затова и най-малката помощ е от полза.И ще бъде оценена!!!

Здравейте!
И аз почти съм решила вече Бубка от наесен да е в помощно училище.Насочила  съм се към Второ Помощно.
Стоянка,ще се радвам да пишеш как са нещата при вас!

Здравейте мили родители,
 Повече от 20 години работя с Вашите уникални дечица със специални образователни потребности. Професионалното ми развитие започна от възпитател, учител - специален педагог, логопед, до директор на специално (помощно) училище. Натрупаният педагогически опит от работата с децата ми позволява да се обърна към Вас и да напиша няколко думи по темата. От прочетеното във форума останах с усещането, че сте се отдали повече на страданието от факта, че децата са различни, предали сте се , унили сте,  пречупени и паднали духом. Какво щеше да стане ако и ние, учителите на Вашите деца се затворим в болката си от факта, че сме непризнати и недооценени в специалното училище? Всеки един от нас, специалните педагози има минимум поне още една специализация, магистратура или второ образование по друга специалност. Помислете! При тези възможности защо стоим още в специалното училище? Защо повече от 10 години се борим и доказваме с неоспорими аргументи, че помощното училище е важна образователна институция, със своето неповторимо място в системата на средното образование?
През последните няколко години в специалното училище останаха само много добрите и най-убедените в смисъла да има помощни училища. Дали трябва да се казват помощни, специални или  с друго наименование, това не променя техния статут да подпомагат и развиват потенциала на децата със специални потребности. Болката Ви идва от различието на децата, от някои амбиции и мечти с които се разделяме, но затворени с болката си не постигаме нищо! Мили родители, помогнете ни да опознаем Вашите деца, за да помогнем и на тях и на Вас!