Длъжни ли сме на родителите ни?

Публикувана: 1 ноем. 2008, 14:50 ч.

Последно мнение: 20 фев. 2009, 14:40 ч.

9 168

111

# 105 19 фев. 2009, 14:54 ч.

Длъжна съм, ако изпаднат в...безисходица да им помогна с каквото мога. Но да вървя подире им ежедневно или дето има една дума кравата да суче от телето....не!
Ако реша да замина за чужбина, последното нещо, за което ще мисля е те как се чувстват. В смисъл: това, че може да се наложи да ги "гледам" след време няма да ме спре да замина. Като дойде това време, ще действам според обстоятелствата.

аз май не трябваше да се изказвам тук, защото съм много пристрастна

Все пак родителите са си родители: хубави, лоши...и такива, каквито сме днес до известна степен го дължим на тях.

Виж целия пост

iliana__

Регистриран

# 106 19 фев. 2009, 15:41 ч.

Да се чувстваш длъжен на някого значи да правиш нещо въпреки желанията си.
В този смисъл не се чувствам длъжна .Бих им помагала винаги и за всичко .
Хазяите ни на офиса са възрастни дъщеря им е в Америка много ми тъжно за тях.Миналата година жената падна и си счупи крака майка ми я закара в болницата и цял ден беше с нея ,преди месец падна мъжът сега е на легло едва се оправят.

Виж целия пост

Delta

# 107 19 фев. 2009, 16:12 ч.

Цитат на: Iliana_ в чт, 19 фев 2009, 15:41

Да се чувстваш длъжен на някого значи да правиш нещо въпреки желанията си.

Не влагам този смисъл в думата дълг.

Виж целия пост

zuki

# 108 19 фев. 2009, 17:13 ч.

Не се чувствам длъжна, но съм им благодарна. Ако имат нужда от помощ и аз имам възможност, ще им помогна. Но не съм ангажирана постоянно с проблемите им, защото аз имам достатъчно мои, които трябва да реша.

Виж целия пост

милинка

Редовен потребител

# 109 19 фев. 2009, 17:50 ч.

Да, чувствам се длъжна към хората, които са ме отгледали. Под длъжна имам предвид и финансова, и морална, и физическа помощ в периода, когато те вече не се справят сами. Опитвам се да бъда реципрочна в тези отношения. Вярвам, че както те са понасяли несгоди в отглеждането ми, така и аз бих се примирила с известни неудобства спрямо тях.

Виж целия пост

InaV

# 110 19 фев. 2009, 22:14 ч.

Не се чувствам длъжна. Искам, и ако имам възможността ще им помогна. Но защото ги обичам (говоря за хората, които ме отгледаха), във никакъв случай обаче не се чувствам длъжна. И един ден искам децата ми да не се чувстват длъжни да правят нещо за мен. На този свят са за да живеят своя живот, и ако имат желание и време за мен - ок, ако ли не, няма да правя драми от това (имам светлия пример на баба ми - невероятен дух Peace