А НЕ ВИ ЛИ БЕШЕ СТРАХ?

  • 15 142
  • 141
# 45
А какво значи да е готова?
Може и да са смели много от вас, но повечето жени винаги се струват за едно или друго нещо, когато решат да имат дете.
Аз ако бях чакала да стана "готова", никога нямаше да имам дете.
Виж целия пост
# 46
Аз ако бях чакала да стана "готова", никога нямаше да имам дете.

И това го има, да, кога не си готов и кога си "сготвен"   newsm78 . Май в повечето случай работата става без да си много готов на принципа като опре яйцето до.....  newsm78
Виж целия пост
# 47
А какво значи да е готова?
Може и да са смели много от вас, но повечето жени винаги се струват за едно или друго нещо, когато решат да имат дете.
Аз ако бях чакала да стана "готова", никога нямаше да имам дете.
Това щях да кажа и аз!  Peace
По-готова от това няма да станеш. Най-много да не посмееш още дълго време да прекрачиш тази граница на страха си.
Виж целия пост
# 48
И голямо желание и страх изпитах. Сега се страхувам дори повече. Мисля си "Боже, какво направих? Как ще се справя? Не съм готова още!" и т.н. И ще продължавам да се страхувам, но не в това е въпроса, а да осъзнаеш, че най-великите неща на този свят, не са най-лесни. Предполагам че от части се прощавам с егоизма на младостта и се запознамам с отговорностите на зрелостта  newsm78
Виж целия пост
# 49
Да кажа и аз нещо по въпроса.Познавам въпросното семейство.Съпругът е доста голям "мъжкар" ,като стане дума за това ,на кого ще се кръщава детето.Иначе помага доста на жена си,заедно с нея готви,чисти и др.,което много други считат за унизително.Но когато стане дума за името на бъдещето дете,просто е невъзможно да бъде убеден.Дори се стига до там  да намеква,че в обратния случай е готов да се разведет.е.ако не стане неговата.
Виж целия пост
# 50
... помага доста на жена си,заедно с нея готви,чисти и др.,което много други считат за унизително.Но когато стане дума за името на бъдещето дете,просто е невъзможно да бъде убеден.Дори се стига до там  да намеква,че в обратния случай е готов да се разведет.е.ако не стане неговата.

Помага Laughing той там да не е на хотел, този дом е и негов, това не е помощ, а обикновено обитаване на дома, и чистене, и пране, и готвене, и т.н. - нормални задължения, както за единия, така и за другия.

Това втрото за развода ме обърква, определено не са нормални отношения, не знам какво да кажа Rolling Eyes

... Май в повечето случай работата става без да си много готов на принципа като опре яйцето до.....  newsm78

Нещо такова, да, и аз си затворих очите и скочих, после до края на бременността се мъчех да не мисля за нея и раждането. Не успях кой знае колко, но я избутах, то нямаш много голям избор  Laughing сега съм ужасно щастлива, че го направих ...
Виж целия пост
# 51
КОгато забременях и раждах се страхувах за децата, а не за себе си. Инстинктът ми ме караше да мисля така - първо бебето, после аз. Не ме интересуваха нито увиснали гърди, нито увиснал корем, нито разширени вени... нищичко. Мислех си, че ако имам мъж на място ще продължи да ме обича дори да погрознея.
Виж целия пост
# 52
Аз мисля като Радостина, твоето са бели кахъри направо.
Всичко ще се нареди ,като дойде детето.
Виж целия пост
# 53
Мисля,че страховете ти са абсолютно неоправдани!Ако наистина искаш да имаш дете нищо,ама нищо няма да те спре!Ти сама ще почувстваш кога е настъпил момента да станеш майка.Тогава ще разсъждаваш по съвсем различен начин! Peace
Виж целия пост
# 54
На момичетата, които споделят, че поради една или  друга причина се страхуват да имат деца, ще кажа едно. Да имаш деца е невероятно, прекрасно, много, много хубаво. Така че си струва да се преборите със страховете си Simple Smile
Виж целия пост
# 55
Точно така!При всеки този момент идва по различно време. И аз на 27 ходих по партита,пиене,танци,манци... Не съм и се замисляла за деца. Но някак си с времето желанието си дойде,бавно,бавно и накрая беше доста осезаемо.

Но аз не съм имала такива проблеми като твоите. такива ултиматуми не съм чувала и надали ще чуя. Стана ми супер смешно тази приказка за развода. Не го познавам твоя мъж, ама да ти кажа,че повечето на приказки са много големи. Що за глупост, ако не го кръстим на наште,искам развод и прочие. Той самият май не си вярва.ако наистина се обичате и държите на вас двамата, кажи ми,как ще стане туй нещо? Седнете и си поговорете като големи хора. Такива номера като "особен характер" не ми минават. Това са важни решения и се вземат от двамата. Ако успееш да си изчистиш тези притеснения,може  и да ти дойде желанието за бебче. Успех!
Виж целия пост
# 56
Явно още не ти е дошло времето.
Ако ти е дошло- ще преодолееш страховете си и без да пускаш тема по въпроса Wink
Абсолютно подкрепям! Peace
Виж целия пост
# 57
Мен ме беше страх. Аз бях на 24, имах приятел-първата ми голяма любов и тъкмо бях завършила университета. Никога не съм мислила да махам бебето, но наистина си беше стресиращо. Ако не си готова не дей още, живота е пред теб.
Виж целия пост
# 58
преди мен е писано и писано тъй че няма да се разпростирам а ще се огранича с две неща.
Първо  може би никога няма да престане да те страх - трябва да се замислиш за това
и второто, докато не станеш майка никога няма да разбереш какво всъщност губиш. Колкото и да се разпростираме тук и сега за това колко в вълнуващо и прочие , ти ще го усетиш сама, със сърцето си в момента в който усетиш зараждащия се в теб живот.

...и всичко в живота ти от този ден ще започне да се дели на ПРЕДИ и СЛЕД...
Виж целия пост
# 59
Като ти чета постовете и се чудя, дали проблема не е в това, че се чудиш, дали мъжът ти е подходящият баща за децата ти?! А това си е голямо основание за притеснение!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия