Възможно е, 
Родителите ми са ужасни!
- Публикувана: 8 ноем. 2008, 15:44 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2008, 15:16 ч.
# 15
8 ноем. 2008, 17:37 ч.
Виж целия пост
Точно толкова, колкото, че може това да е и самата Калина Сакскобургготска...
# 16
8 ноем. 2008, 18:26 ч.
Тоест, ти си още ученичка ли?
И са ти спрели джобните? Горката!
Виж целия пост
И са ти спрели джобните? Горката!
# 17
8 ноем. 2008, 18:38 ч.
Ами нали имаш стая с компютър.
Виж целия пост
Никога не са ми купували учебници, тетрадки, не са се интересували от мен.
# 18
8 ноем. 2008, 19:37 ч.
гост , не си само ти,има и други в твоето положение.Моят баща 21 години не се сети ,че има дъщеря, /било мое задължение да се обаждам да ги питам как са/, не знае кога е рождения ми ден,нито на внуците си...Сега ,когато остана сам,се сети...защото му е трудно да се оправя сам...
Опитай се да не обръщаш внимание,не е лесно,но се свиква,имаш си съпруга,детето,радвай им се.
Виж целия пост
Опитай се да не обръщаш внимание,не е лесно,но се свиква,имаш си съпруга,детето,радвай им се.
# 19
8 ноем. 2008, 20:26 ч.
Направо съм потресена от разказа ти .Как е възможно?! Тази жена раждала ли те е ????
Виж целия пост
# 20
8 ноем. 2008, 21:16 ч.
Отоношенията с майка ми сега са много добри, макар в студентските ми години да сме имали пререкания и дори съм се изнасяла от къщи. И на мен като на теб нищо не са ми купували, майка ми никога не е имала голяма заплата, а с баща алкохолик не можех и да се надявам. Имах късмет да ме приемат държавна поръчка и да получавам стипендия, учих в родния си град. От втори курс започнах и да работя, макар да учех редовно и въпреки това работата не ми пречеше - завърших с 5.25 магистратура. За всичко съм разчитала само на себе си. Баба ми дядо ми оставиха къщата на мен и сестра ми, не на майка ми, именно заради баща ми, така че имахме къде да живеем, макар да бяхме принудени да търпим години наред пиянски изпълнения. Майка ми неведнъж отнасяше бой, но когато т. нар. наш баща започна да посяга и на нас, със сестра ми му спретнахме сериозен отпор - изгонихме го от жилището. Не беше лесно - не веднъж разбиваше вратата, докато не сложихме блиндирана, но майка ми на 2 пъти го прибира отново. Добре че накрая влезе в сила закона за домашното насилие, оттогава почти не е припарвал вкъщи. А и на майка ни се наложи да поставим ултиматум, че ако иска да живее с него, трябва да се изнесе на квартира. Нямахме друг избор, това че тя го търпеше и все се надяваше, че ще се промени, не означаваше, че и ние ще правим същите компромиси.
Този човек не искам да го виждам, нито ме интересува какво прави, дори да го видя на улицата го подминавам. Аз съм го изтрила от живота си, сестра ми също. Двадесет и пет години ни бяха достатъчни. Сега имам дете и мъж до себе си. Имам семейството, което никога не съм имала като дете. Само някой, който не е преживял подобно нещо не може да си представи за какво става въпрос. С тази разлика, че при нас ние си купувахме телевизори, компютри и др. неща, които не веднъж бяха потрошавани при пиянските изпълнения. Само ние знаем колко безсънни нощи сме преживели и как се е налагало да спим при приятели и роднини и да не знаем какво ще заварим като се приберем. За съжаление имаше голям период от време след комунизма, когато нямаше никакви закони в държавата, които да защитят жени в нашето положение. Поне това се промени. Не пожелавам на никого баща като моя и нерешителна и слабохарактерна майка, която търпя 25 години и ако не бяхме ние, още щеше да търпи.
Виж целия пост
Моите родители са много чепати. Мислеха си, че като са ми направили стая с компютър са страхотни. Никога не са ми купували учебници, тетрадки, не са се интересували от мен. Напротив само ме командваха, биеха, заповядваха, подлагаха ме на идиотски тормоз. Сама учих за висше, влезнах, вече имам семейство и дете. Друг човек ми е помагал - баба ми! Независимо, че се преместих и имам свой живот, те продължават да се месят в него. Не искаха да идват на сватбата ми, не идват да виждат бебето... нищо, абсолютно нищо не ги интересува. Майка ми дори не дойде да ме види след раждането. Обаче като стане дума за празник на баща ми, тя ми звъни да му се обадя. Днес просто не издържах и казах, че не мога, не искам да се обаждам. Все ми казват, че нямат пари, не ми дадоха за сватбата, за бебето, за университет... но дадоха 1200 лв за ново куче, дават пари за лекарите му, купуват си плазми, камери, скъпи телефони... Чувствам се гадно, че постъпвам така, но напрежението около мен е голямо. Всички ми казват "Вашите няма ли да дойдат, няма ли да вземат бебето, а къде са, а защо не зачитат празниците ни???" Въпроси, на които потъвам в земята. Съпругът ми нищо не казва, знае ги какви са и не ми се меша, но виждам, че и него го тормози всичко това. Искам да знам има ли някой в моето или близко до моето положение? Перфектни ли са ви отношенията с родителите ви?
Отоношенията с майка ми сега са много добри, макар в студентските ми години да сме имали пререкания и дори съм се изнасяла от къщи. И на мен като на теб нищо не са ми купували, майка ми никога не е имала голяма заплата, а с баща алкохолик не можех и да се надявам. Имах късмет да ме приемат държавна поръчка и да получавам стипендия, учих в родния си град. От втори курс започнах и да работя, макар да учех редовно и въпреки това работата не ми пречеше - завърших с 5.25 магистратура. За всичко съм разчитала само на себе си. Баба ми дядо ми оставиха къщата на мен и сестра ми, не на майка ми, именно заради баща ми, така че имахме къде да живеем, макар да бяхме принудени да търпим години наред пиянски изпълнения. Майка ми неведнъж отнасяше бой, но когато т. нар. наш баща започна да посяга и на нас, със сестра ми му спретнахме сериозен отпор - изгонихме го от жилището. Не беше лесно - не веднъж разбиваше вратата, докато не сложихме блиндирана, но майка ми на 2 пъти го прибира отново. Добре че накрая влезе в сила закона за домашното насилие, оттогава почти не е припарвал вкъщи. А и на майка ни се наложи да поставим ултиматум, че ако иска да живее с него, трябва да се изнесе на квартира. Нямахме друг избор, това че тя го търпеше и все се надяваше, че ще се промени, не означаваше, че и ние ще правим същите компромиси.
Този човек не искам да го виждам, нито ме интересува какво прави, дори да го видя на улицата го подминавам. Аз съм го изтрила от живота си, сестра ми също. Двадесет и пет години ни бяха достатъчни. Сега имам дете и мъж до себе си. Имам семейството, което никога не съм имала като дете. Само някой, който не е преживял подобно нещо не може да си представи за какво става въпрос. С тази разлика, че при нас ние си купувахме телевизори, компютри и др. неща, които не веднъж бяха потрошавани при пиянските изпълнения. Само ние знаем колко безсънни нощи сме преживели и как се е налагало да спим при приятели и роднини и да не знаем какво ще заварим като се приберем. За съжаление имаше голям период от време след комунизма, когато нямаше никакви закони в държавата, които да защитят жени в нашето положение. Поне това се промени. Не пожелавам на никого баща като моя и нерешителна и слабохарактерна майка, която търпя 25 години и ако не бяхме ние, още щеше да търпи.
# 21
8 ноем. 2008, 21:34 ч.
Аз пък се чудя ,защо създават деца такива хора 
??Но е факт ,за съжаление.Аз мисля,че не бива да ги мислиш толкова.Сигурно не е лесно,но се опитай да се радваш на сегашното си семейство 
.Дай на детето си ,това което на теб ти е липсвало.
Виж целия пост
??Но е факт ,за съжаление.Аз мисля,че не бива да ги мислиш толкова.Сигурно не е лесно,но се опитай да се радваш на сегашното си семейство .Дай на детето си ,това което на теб ти е липсвало.Аз лично не бих контактувала с тях,но го казвам ,като страничен наблюдател.Нямам представа как бих постъпила ,ако ми е до главата.
Относно подкрепата ,мисля си ,че трябва да има такава.Все пак на кого да разчитаме в трудни моменти ,ако не на най-близките хора. За мен това са родителите,и не говоря за пари,а за онази - моралната подкрепа.
Желая ти ,да намериш решение..Успех.. 
# 22
8 ноем. 2008, 23:30 ч.
Наистина и аз на никой не го пожелава, защото този, който не е патил може да се подиграва. Сега давам цялата си любов на семейството си.
Виж целия пост
# 23
8 ноем. 2008, 23:39 ч.
Всичко описано е жалко и пълно с драма, но... защо всички с подобен проблем пишат инкогнито?
Виж целия пост
# 24
9 ноем. 2008, 10:17 ч.
Веднага ще ти отговоря! Имам регистрация отдавна, често пиша тук, но преди време дори се наложи да си сменя ника, защото има потребители, които злоупотребяват с лична информация, която успеят да докопат. Аз например пишех с името си и започнаха долни и подли нападки, които с нищо не съм предизвиквала, но както казах тук има всякакви. Ето защо този мой пост ще остане анонимен.
Виж целия пост
Всичко описано е жалко и пълно с драма, но... защо всички с подобен проблем пишат инкогнито?
Веднага ще ти отговоря! Имам регистрация отдавна, често пиша тук, но преди време дори се наложи да си сменя ника, защото има потребители, които злоупотребяват с лична информация, която успеят да докопат. Аз например пишех с името си и започнаха долни и подли нападки, които с нищо не съм предизвиквала, но както казах тук има всякакви. Ето защо този мой пост ще остане анонимен.
# 25
9 ноем. 2008, 11:44 ч.
Хубави, лоши - единствените родители, които имаш. Потърси помощ от психолог и опитай да изчистиш живота си от горчилката. Радвай се на новото си семейство, прости на родителите си и стой далеч от тях. Ти не си виновна за това, че са такива, така че не се срамувай от тях. Те би трябвало да се срамуват. Вече си голямо момиче и можеш да се оправяш сама. 
Виж целия пост
# 26
9 ноем. 2008, 13:35 ч.
Ето аз не смятам да пиша анонимно...
Баща ми почина, когато бях на 15 - не че беше нещо различно от преди, взимаше ме 1 път месечно и ме оставяше при свои приятели с дете на моята възраст.
Майка ми - друга работа - как не се наскита, как не си седна на задника. Отгледаха ме баба и дядо. До 18 годишна възраст я виждах 2-3 пъти годишно. Всеки път като не й харесваше какво и казвам ме заплашваше че ще ме вземе с нея хахаха и заплахата действаше.
И тадам ... сега като поостаря се сети че има дете и започна да се хвали навсякъде как ме е отгледала, детенцето на мама и тн
След 4 години сама в чужбина/баба и дядо починали междувременно, майка ми се нанесла с любовника си в моя апартамент преписан ми от тях/ реших че ще постъпя човешки и ще живеем заедно. Междувременно тя профукала парите от 1 апартамент преписан на нея пак от родителите и. И се почва тормоз и скандали.
ХАха изнесох се от собствения ми дом... сега съм на квартира. те живеят там, аз сама.. И така
Виж целия пост
Баща ми почина, когато бях на 15 - не че беше нещо различно от преди, взимаше ме 1 път месечно и ме оставяше при свои приятели с дете на моята възраст.
Майка ми - друга работа - как не се наскита, как не си седна на задника. Отгледаха ме баба и дядо. До 18 годишна възраст я виждах 2-3 пъти годишно. Всеки път като не й харесваше какво и казвам ме заплашваше че ще ме вземе с нея хахаха и заплахата действаше.
И тадам ... сега като поостаря се сети че има дете и започна да се хвали навсякъде как ме е отгледала, детенцето на мама и тн
След 4 години сама в чужбина/баба и дядо починали междувременно, майка ми се нанесла с любовника си в моя апартамент преписан ми от тях/ реших че ще постъпя човешки и ще живеем заедно. Междувременно тя профукала парите от 1 апартамент преписан на нея пак от родителите и. И се почва тормоз и скандали.
ХАха изнесох се от собствения ми дом... сега съм на квартира. те живеят там, аз сама.. И така
# 27
9 ноем. 2008, 13:38 ч.
Принципно ми изглежда грозно да пишеш против родителите си във форум. Независимо какви са, човек не трябва да постъпва така.
А и едва ли някой би могъл да помогне.
Виж целия пост
А и едва ли някой би могъл да помогне.
# 28
9 ноем. 2008, 13:42 ч.
И като са ти родители какво? Само това, че някой те е родил го прави родител, така ли?
Виж целия пост
Принципно ми изглежда грозно да пишеш против родителите си във форум. Независимо какви са, човек не трябва да постъпва така.
А и едва ли някой би могъл да помогне.
А и едва ли някой би могъл да помогне.
И като са ти родители какво? Само това, че някой те е родил го прави родител, така ли?
# 29
9 ноем. 2008, 13:48 ч.
Мисля, че е по добре да се постараете, след време вашите деца да не пишат подобни неща по форумите. Не можем да си изберем родителите, но можем да живеем достойно. Ако някой се чувства ощетен, нека разгледа подфорума за благотворителност.
Виж целия пост
Препоръчани теми