doby80, грозно е, но ако ти си изживяла част от живота си по ужасен начин - с психически и физически тормоз благодарение на родителите си, щях да искам да чуя с каква любов ще приказваш за тях. До преди 2-3 години се притеснявах да говоря за семейството ми, но осъзнах, че когато криеш тормоза, не се спасяваш от него. Поне от споделянето ти олеква моментно. Исках да създам семейство с мъж, който да не притежава характера на баща ми, но за съжаление с новината за планираното дете, започна психическия тормоз, от който винаги съм бягала. Е, и за мъжа ми ли да не говоря, щото е грозно да изкараш наяве насилника? Да те пази господ от участ като моята и тази на много жени, че тогава не виждам как ще оцеле душата ти като съхранява преживяното за себе си!!!
Виж целия пост
Родителите ми са ужасни!
- Публикувана: 8 ноем. 2008, 15:44 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2008, 15:16 ч.
# 46
10 ноем. 2008, 11:42 ч.
doby80, за какви двустранни отношения говориш...?Става въпрос за дете,как едно дете на 3-4-5 години може да провокира родителите си да не се интересуват от него?!
Разбирам, да става въпрос за конфликт в зряла възраст,който променя отношения,поведение,но при деца?!
Интересно ми е аз как съм провокирала баща си да не ме забелязва...никога не е ходил на родителска среща,никога не ме е водил на разходка,никога...да не изброявам,това ,което твоите родители вероятно са правили за теб,аз не съм получила от него.После заминах да уча,омъжих се ,имам две прекрасни деца,и мислиш ли че нещо се промени?Само ще кажа,че нито веднъж не звънна да пита как съм,как са внуците му,когато бяха малки,ходеха на гости при тях и винаги е упреквал майка ми,че много ги глези,все по разходки били и др подобни...и сега ме боли,като пиша...Как би могла да уважаваш такъв човек?
Тук във форума прочетох мнение на потребител/ка,и напълно споделаям: "Как да приема този човек за баща,като единственото,което е направил за мен,е да се изпразни преди ...години?!"
Грозно,но вярно!
Виж целия пост
Разбирам, да става въпрос за конфликт в зряла възраст,който променя отношения,поведение,но при деца?!
Интересно ми е аз как съм провокирала баща си да не ме забелязва...никога не е ходил на родителска среща,никога не ме е водил на разходка,никога...да не изброявам,това ,което твоите родители вероятно са правили за теб,аз не съм получила от него.После заминах да уча,омъжих се ,имам две прекрасни деца,и мислиш ли че нещо се промени?Само ще кажа,че нито веднъж не звънна да пита как съм,как са внуците му,когато бяха малки,ходеха на гости при тях и винаги е упреквал майка ми,че много ги глези,все по разходки били и др подобни...и сега ме боли,като пиша...Как би могла да уважаваш такъв човек?
Тук във форума прочетох мнение на потребител/ка,и напълно споделаям: "Как да приема този човек за баща,като единственото,което е направил за мен,е да се изпразни преди ...години?!"
Грозно,но вярно!
# 47
10 ноем. 2008, 11:52 ч.
Истината е, че който не е имал проблеми с родители, просто не може да приеме, че такова нещо е възможно. Тоест не може дори да си го представи. Аз не мога да се оплача в общоприетия смисъл на думата, тъй като винаги съм живяла в хубав и подреден дом, грижили са се за мен, водили са ме на почивки, но близост с родителите си не съм имала никога, през нито един период от живота си. Откакто живея в друг град се чувствам нов човек, мисълта, че са далеч от мен ми е безкрайно радостна (представям си как звучи, но е факт). Чуваме се по веднъж годишно и сме много любезни, тъй като разговорите са ни по 30 секунди точно, така и двете страни са доволни. Аз лично завиждам благородно на хората, чиито родители се интересуват от тях и ги подкрепят. Това е нещо, което май няма да ми се случи в този живот.
Виж целия пост
# 48
10 ноем. 2008, 12:31 ч.
Не мислете, че при мене всичко е мед и масло. И мене са ме обиждали, командвали, били са ме като малка. Но въпреки това не бих приказвала против тях, най-малкото тук. Едва ли има някой, който да е с перфектните родители.
краси.мира - говоря за двустранни отшонения между вече отдавна порасналата авторка (минала 3-4-5- годишна възраст) и родителите й. Нещата няма да се оправят като постоянно се нагнетяват. Това дето го написа на изпразването е наистина ужасно, но в случая не говорим за хора от този тип. Това си е престъпление реално.
Точно това имам предвид. Просто от морална гледна точка. А разбирам като напишеш тук, да ти се помогне, но има някои проблеми, които се решават по съвсем друг начин. Но ако целта е да получиш съчувствие - да, имаш го, но това решава ли проблема ти? Не, разбира се.
Виж целия пост
краси.мира - говоря за двустранни отшонения между вече отдавна порасналата авторка (минала 3-4-5- годишна възраст) и родителите й. Нещата няма да се оправят като постоянно се нагнетяват. Това дето го написа на изпразването е наистина ужасно, но в случая не говорим за хора от този тип. Това си е престъпление реално.
Против съм всякакво оплюване по форумите: свекървата е майка, тъщата също. Родата и да я плюеш до девето коляно, пак е рода. Самите ние ще бъдем - тъщи, свекърви.. Сме: бълдъзи, етърви...
Точно това имам предвид. Просто от морална гледна точка. А разбирам като напишеш тук, да ти се помогне, но има някои проблеми, които се решават по съвсем друг начин. Но ако целта е да получиш съчувствие - да, имаш го, но това решава ли проблема ти? Не, разбира се.
# 49
10 ноем. 2008, 12:37 ч.
На мен ми е добре да пиша по този въпрос не за да се оплача, а за да кажа аз как съм решила нещата, защото според мен съм открила идеалното решение (похвалих се 
). Защото е напълно излишно човек да се вторачва в лошите си отношения с роднини, по-добре е да се дистанцира от тях и толкова. Пак казвам, който не е имал драстични проблеми с родители, не може да каже нищо, освен едно абстрактно, несвързано реално с темата мнение.
Виж целия пост
). Защото е напълно излишно човек да се вторачва в лошите си отношения с роднини, по-добре е да се дистанцира от тях и толкова. Пак казвам, който не е имал драстични проблеми с родители, не може да каже нищо, освен едно абстрактно, несвързано реално с темата мнение.
# 50
10 ноем. 2008, 12:43 ч.
doby80, не мисля,че повечето пишат тук,за да им реши някой проблемите.Аз също не съм пускала тема,за да се оплаквам от този или онзи...но като се появи такава,споделям,за да знае авторката ,че не е сама...понякога помага просто да знаеш,че някой ти съчувства.
А защо тук?Ами аз специално не искам да натоварвам хората около мен,макар,че те знаят как стоят нещата...по същата причина,когато ми стане адски мъчно и ми се плаче,отивам да си плача в една друга тема.../
Опитвам се да не съдя хората,всеки си има своите причини ...Всъщност мисля,че затова този форум е един от най-големите и посещавани...
Скоро споделих със съпруга си нещо,прочетено тук и той го коментирал със свой приятел,който казал:"Ааа,БГ-мама ли?Те са голяма мафия,направо ако решат правителство могат да бутнат!"
Това ,в кръга на шегата,но за да има толкова пишещи,значи имат полза и помощ от тук.
Виж целия пост
А защо тук?Ами аз специално не искам да натоварвам хората около мен,макар,че те знаят как стоят нещата...по същата причина,когато ми стане адски мъчно и ми се плаче,отивам да си плача в една друга тема.../
Опитвам се да не съдя хората,всеки си има своите причини ...Всъщност мисля,че затова този форум е един от най-големите и посещавани...
Скоро споделих със съпруга си нещо,прочетено тук и той го коментирал със свой приятел,който казал:"Ааа,БГ-мама ли?Те са голяма мафия,направо ако решат правителство могат да бутнат!"
Това ,в кръга на шегата,но за да има толкова пишещи,значи имат полза и помощ от тук.
# 51
10 ноем. 2008, 12:49 ч.
Радвам се, ако наистина е така:)
Виж целия пост
...Скоро споделих със съпруга си нещо,прочетено тук и той го коментирал със свой приятел,който казал:"Ааа,БГ-мама ли?Те са голяма мафия,направо ако решат правителство могат да бутнат!"
Това ,в кръга на шегата,но за да има толкова пишещи,значи имат полза и помощ от тук.
Това ,в кръга на шегата,но за да има толкова пишещи,значи имат полза и помощ от тук.
Радвам се, ако наистина е така:)
# 52
10 ноем. 2008, 13:45 ч.
Не тъгувай, ясно е, че си осиновена.
Сега почерпи, че генетично нямаш нищо общо с майка си, защото явно е склеротичка, а склерозата е кофти заболяване и е наследствено.
Виж целия пост
Майка ми всеки път като наближи рд-то ми ме пита коя е точната дата.
Не тъгувай, ясно е, че си осиновена.
Сега почерпи, че генетично нямаш нищо общо с майка си, защото явно е склеротичка, а склерозата е кофти заболяване и е наследствено.
# 53
10 ноем. 2008, 15:22 ч.
Е, да, гадна историйка!!!И на мен като малка са ми купували дрехите само с молби от моя страна.Била съм пренебрегвана за сметка на по-малкият ми брат.НО....времето си тече.Сега съм семейна вече.Всичко съм забравила.Само и единствено гледам да не приличам на родителите си в държанието си към детето ми.И да отбележа, че на внучката им всичко е рзрешено и й се купува от тях.Просто явно с времето са се променили. 
И относно твоят случай- имаш свое семейство.Уважавай мъжа си и вървете заедно напред.Успех 
Виж целия пост
И относно твоят случай- имаш свое семейство.Уважавай мъжа си и вървете заедно напред.Успех 
# 55
10 ноем. 2008, 23:11 ч.
Аз само да питам единствено дете ли си? Брат, сестра? Каква религия изповядвате? За съжаление ситуацията ми прилича на "турска" работа - нали е момиче, калпава стока!
п.п. Дано не съм засегнала някой, но смятам че ме разбирате какво имам в предвид!
Виж целия пост
Моите родители са много чепати. Мислеха си, че като са ми направили стая с компютър са страхотни. Никога не са ми купували учебници, тетрадки, не са се интересували от мен. Напротив само ме командваха, биеха, заповядваха, подлагаха ме на идиотски тормоз. Сама учих за висше, влезнах, вече имам семейство и дете. Друг човек ми е помагал - баба ми! Независимо, че се преместих и имам свой живот, те продължават да се месят в него. Не искаха да идват на сватбата ми, не идват да виждат бебето... нищо, абсолютно нищо не ги интересува. Майка ми дори не дойде да ме види след раждането. Обаче като стане дума за празник на баща ми, тя ми звъни да му се обадя. Днес просто не издържах и казах, че не мога, не искам да се обаждам. Все ми казват, че нямат пари, не ми дадоха за сватбата, за бебето, за университет... но дадоха 1200 лв за ново куче, дават пари за лекарите му, купуват си плазми, камери, скъпи телефони... Чувствам се гадно, че постъпвам така, но напрежението около мен е голямо. Всички ми казват "Вашите няма ли да дойдат, няма ли да вземат бебето, а къде са, а защо не зачитат празниците ни???" Въпроси, на които потъвам в земята. Съпругът ми нищо не казва, знае ги какви са и не ми се меша, но виждам, че и него го тормози всичко това. Искам да знам има ли някой в моето или близко до моето положение? Перфектни ли са ви отношенията с родителите ви?
п.п. Дано не съм засегнала някой, но смятам че ме разбирате какво имам в предвид!
# 56
11 ноем. 2008, 00:45 ч.
Случаи всякакви. В неделя слушах по Тв-то едно детенце избягало от къщи и живее с братчето си в дом, защото ги пращали родителите да просят и после с парите купували дрехи, колело, телефон на баткото. Като питали майка си "защо не ме обичаш и си лиша с мен" тя отговорила "не знам". Така че нищо не ме учудва вече, но е толкова жалко!
Виж целия пост
# 57
11 ноем. 2008, 01:11 ч.
Родителите ни са такива, каквито са - никого не можем да променим. Ние не си ги избираме, нито те нас. Не е ли по-важно ние какви родители сме? Аз се старая да не повтарям грешките на моите... и сигурно правя мои си грешки. Вярно - майка ми не ми е приятелка, но пък съм щастлива, че аз съм приятел на сина ми. В живота на всеки човек има несправедливости, за мен е важно не да се задълбавам в проблемите, а да продължавам напред.
Гост, имаш мъж до себе си, детето ти е живо и здраво.... какво значение има, какво си е купил някой или колко пъти се е обадил...
Виж целия пост
Гост, имаш мъж до себе си, детето ти е живо и здраво.... какво значение има, какво си е купил някой или колко пъти се е обадил...
# 58
11 ноем. 2008, 12:05 ч.
незнам какво да ти кажа?????!!!! наистина,гледай си сем.
Виж целия пост
# 59
18 ноем. 2008, 15:16 ч.
Хора,не знаете какви родители има!Не мисля да се оплаквам, защото вече съм ги надживяла тези неща.Понеже и мъжът ми не се разбира с неговите родители,знаем ,че можем да разчитаме единствено на себе си и това прави отношенията ни още по-силни.Трудно е,понякога сме изнервени и двамата,но сме се научили да се оправяме сами и сме горди с това!Моят съвет е да си гледаш семейството,и да се стараеш твоето дете НИКОГА да не преживее същото като теб!
Виж целия пост
Препоръчани теми