Принципно ми изглежда грозно да пишеш против родителите си във форум. Независимо какви са, човек не трябва да постъпва така.
А и едва ли някой би могъл да помогне.
А и едва ли някой би могъл да помогне.
И като са ти родители какво? Само това, че някой те е родил го прави родител, така ли?
Доколкото прочетох авторката не е от дом за сираци. Пораснал човек е със собствено семейство. Също така си противоречи - хем родителите й се месили в живота й, пък хем, не искали да я виждат... нещо не става много ясно. Или пък нещата са недоизпипано поукрасени.
Друго нещо - не може само "гадните" й родители да са виновни, пък тя е самата невинност. Отношенията са двустранни. Сигурна съм, че в разказа има много пропуснати неща.
И за тия неща се говори директно, а не се пише по форуми.
Аз и родителите ми не сме близки, но в крайна сметка всички си живеем чудесно. 
....Никак даже,но майка ми колкото и да е чепата си ми е майка-караме се ,"биеме се" на другия ден пак сме заедно.Въпреки,че описах нещата в положителната им страна,то те не са никак цветущи.Но се търпиме.Живееме под един покрив 2 семейства и компромисите летят.Винаги обаче казвам нещата-право куме в очите!Пък каквото ще да става!Борбата е на всякъде.Мой съвет е:-порежи ги 2 пъти(защото от първия път няма да се осетят).Кажи им всичко за което си мислиш.И ги отрежи-понякога подобна постъпка обръща нещата в полза на жертвата.Ако ли пък не подейства-поне ще си получила удоволетворение.Иначе абсолютно ти вярвам че нещата стоят по този начин при тебе.Кофти е ,но човек не живее цял живот с родителите си.Успех.....поеми живота в свои ръце!Един път живееш,а и не се знае до кога.Гледай си семейството а другите да се СПАСЯВАТ.