Липсва им, защото не го познават, ........
даааааа, има резон в това.И, според теб кое е правилното? Да ги оставя да си мечтаят за "тати" или да ги заземя?
Мамо, нали това е нашия тати?
- Публикувана: 14 юли 2005, 22:05 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2005, 01:13 ч.
# 15
18 юли 2005, 00:09 ч.
даааааа, има резон в това.
И, според теб кое е правилното? Да ги оставя да си мечтаят за "тати" или да ги заземя?
Виж целия пост
даааааа, има резон в това.И, според теб кое е правилното? Да ги оставя да си мечтаят за "тати" или да ги заземя?
# 16
18 юли 2005, 09:41 ч.
кажи им истината , приземи ги ..защото при липса на реалност , въображаемото заема неговото място и става все по- голямо и по-силно...въображението е по-силно от реалността
а от истината никой не може да избяга , така или иначе ...
защо не ги оставиш да казват тати на приятеля ти ?
така и той ще се почувства част от семейството ..
Виж целия пост
а от истината никой не може да избяга , така или иначе ...
защо не ги оставиш да казват тати на приятеля ти ?
така и той ще се почувства част от семейството ..
# 17
18 юли 2005, 15:21 ч.
Мисля, че трябва да се опиташ да ги приземиш... 
Можеш да се посъветваш и със сециалист, аз така бих постъпила е подобна ситуация.
Виж целия пост
Можеш да се посъветваш и със сециалист, аз така бих постъпила е подобна ситуация.
# 18
18 юли 2005, 22:54 ч.
Ами защото не се знае до кога ще е част от семейството ни
Не искам децата да свикнат с някого и отново да ги нараня като се разделиме.
За тази възраст са преживели доста раздели с любими за тях членове на семейството и не ми се искада да страдат отново. И по принцип не искам да са близки с .... как се казва приятелите ми защото те са още със статут приятел а не съпруг. Ако тръгна да се женя, тогава със сигурност няма да имам нищо против да са близки, даже напротив ще се радвам.
Точно пради това се чудя дали не е по-добре за тях да имат връзка с баща си - дори само мисловна (той едва ли ще ги търси) защото той винаги ще им е баща независимо от това с кой ще съм аз
Амели Пулен, ами да ти кажа не че не съм се допитвала до специалисти, но.... някак си те всички казват, че това си е мой проблем и сама да се оправям. Е, не са така дирекни, но в крайна сметка това е извода
Аз за това питам майките които са преживели или преживяват подобни неща. Докато не ти дойде до гавата не можеш да си сигурен кой е правилния отговор. Много от специялистите говорят по принцип и не са преминали през такива житейски ситуации за да дадат адекватен отговор
Виж целия пост
защо не ги оставиш да казват тати на приятеля ти ?
така и той ще се почувства част от семейството ..
така и той ще се почувства част от семейството ..
Ами защото не се знае до кога ще е част от семейството ни
Не искам децата да свикнат с някого и отново да ги нараня като се разделиме.
За тази възраст са преживели доста раздели с любими за тях членове на семейството и не ми се искада да страдат отново. И по принцип не искам да са близки с .... как се казва
приятелите ми защото те са още със статут приятел а не съпруг. Ако тръгна да се женя, тогава със сигурност няма да имам нищо против да са близки, даже напротив ще се радвам.Точно пради това се чудя дали не е по-добре за тях да имат връзка с баща си - дори само мисловна (той едва ли ще ги търси) защото той винаги ще им е баща независимо от това с кой ще съм аз
Амели Пулен, ами да ти кажа не че не съм се допитвала до специалисти, но.... някак си те всички казват, че това си е мой проблем и сама да се оправям. Е, не са така дирекни, но в крайна сметка това е извода
Аз за това питам майките които са преживели или преживяват подобни неща. Докато не ти дойде до гавата не можеш да си сигурен кой е правилния отговор. Много от специялистите говорят по принцип и не са преминали през такива житейски ситуации за да дадат адекватен отговор
# 19
19 юли 2005, 01:13 ч.
ех.... а аз съм с надеждата, че тези "специалисти" помагат 
Вярно е ,че човек, който не го е преживял, не може да даде точна оценка. Всички деца са различни и нашите истории, които сме забъркали и те една с друга не си приличат.
Крайно така като си мисля, ще да е най-добре да казват "тати" поне само на дядо си, а може би и по-често да се чуват с него по телефона, за да не го търсят "тати" постоянно около вас. А ти все по-често да им разказваш вашата семейна история и те един ден ще я разберат. По книгите пише, че е нормално децата в тази възраст да си фантазират, така че е въпрос на време до осъзнаването на реалната ситуация.
Но може и да греша...
Виж целия пост
Вярно е ,че човек, който не го е преживял, не може да даде точна оценка. Всички деца са различни и нашите истории, които сме забъркали и те една с друга не си приличат.Крайно така като си мисля, ще да е най-добре да казват "тати" поне само на дядо си, а може би и по-често да се чуват с него по телефона, за да не го търсят "тати" постоянно около вас. А ти все по-често да им разказваш вашата семейна история и те един ден ще я разберат. По книгите пише, че е нормално децата в тази възраст да си фантазират, така че е въпрос на време до осъзнаването на реалната ситуация.
Но може и да греша...
Препоръчани теми