Има ли други, толкова спънати и отнесени, като мен

миналата сутрин си говоря с две майки пред училището на сина ми!
и вървейки, стъпих в една дупка накриво и се проснах в цял ръст пред главния вход!

И аз имам подобни падания.
Резултата няколко цепения на главата, веднъж на брадата, два пъти чупен крак (левият)
Преди години, ходих на много високи платформи и редовно се свличах.
Няма да забравя, бях влюбена в един от квартала, и се връщам от училище, вървя срещу него, надувам се, вирвам главата, и в следващият момент го гледам от земята, така зверски се изтърсих, баш пред него.
И като бях бременна, даже успях да падна.
Случва се

 Момичета хем ми е смешно, хем смях през сълзи ... И на мен ми се случват такива дивотии, незнам дали от ръста ми (1,80) или по природна непохватност и липса на финес  . Имах боксьорски нос, след опит за предно салто (т.е. тъкмо се бях научила и от щастие се засилих прекалено много), наранен лакът след тренировка по айкидо (но аз си бях сама виновна), синки, пръсти, нокти, каси, ръбове и т.н., включително влачене няколко метра по корем по улицата, хваната за каишката на кучето ми (беше над 65 кг. кучето и буйно понякога, така и не разбрах защо просто не го пуснах да си бяга, а трябваше да се влача). Да не говорим в не-кротката ми младост и "сервитьорския" период на Златните, като всяка варненска девойка, какви чудеса с табли, бири и храни . Въобще вярно са казали хората, че каквото сам си направиш, няма кой.
Но искам да ви попитам, какви според вас са обясненията за това, в смисъл, анатомични, психични и други особености. Чела съм следното обяснение свързано с астралните тела. Че на хората, които не са много концентрирани и "събрани" в себе си, астралните тела се "носят" около тях. И така, когато има някакво препятствие, например врата, човек понякога се бърка и преценява разстоянията и размерите според някое от фините си астрални тела (които се реят около него), не според физическото си тяло и резултата е че физическото тяло се блъска. Как ви се струва това обяснение, ако въобще ме разбрахте  .
Друго си мисля също, дали подсъзнателно няма някакъв стремеж към самонараняване (които може да е поради нужда да привлечем внимание, да сме обгрижвани и т.н.) или прекален страх и притеснение от публично излагане ( в случаите с падания на обществено място) и този страх да привлича, точно тези ситуации.
Мисля си ги тези неща, защото по принцип няма нищо случайно и защото понякога, както се вижда от разказите, човек наистина може да пострада сериозно и тия практики трябва да се прекратят....

И аз понякога имам подобни инциденти, но не е кой знае каква драма. Ако ми се случваха по-често, сигурно бих минала при лекар за проверка на вестибуларния апарат, ей така - за собствено спокойствие.

Ти си някаква Мегаблейка.
Съсредоточи се малко.

Аз имам забрана от мъжа ми  да правя каквото и да било до 12ч.Иначе постоянно се блъскам в мебелите,изпускам нещо/най-често гсм-а/.Като детет паднах ,докато си играех и си счупих 2 кости на едната ръка,после изритах една пейка и се сцепих единия крак.Външната врата ми смаза средния пръст на дясната ръка,добре,че имам нокът,който обаче е с различна форма от другия.После пийнах кореселин,лежах в болница.Преди почти 7г.,излизайки на терасата,стъпи накриво и резултатът беше 3 счупени кости на десния глезен,последва операция и сега си имам една метална пластина с 5 болтчета от едната страна на крата,а от другата два винта,всичко това придружено с белези.Преди време изпуснах ножовете на чопъра и ми порнаха ходилото.Снощи си клъцнах палеца с ножа и то секинди,след като си го помислих.
Много съм зле,ужас.

Не бих заложил на астралните тела... 

Миличка, извинявай, не ти е до смях, ама ми напомняш на ситуациите с Грозната Бети.    
Поработи над походката си, може точно там да се крие проблемът. Имам леки съмнения, че големият ми син също ще трябва да работи над походката си.  
Дано да нямаш повече инциденти!  
А иначе и аз съм падала под трамвай - слизах на спирката ср/у "Пирогов", беше вечерта, в която се случи трагедията в "Индиго", пред болницата народ, пищят ленейки... Аз блея към болницата (не знаех защо е суматохата) и се подхлъзвам, в следващия миг се озовах с половината тяло под трамвая. Не помня дали хората се развикаха на ватмана да не тръгва или той сам ме е видял, но слава Богу не се стигна до инцидент, дори не се ударих лошо.
А новородения си син го обърнах с количката на улицата, защото колелетата се забутаха в една дупка.  Добре, че гюрукът беше вдигнат и бебо се изтърколи в него, а не на уличното платно. 

Вярвай ми всички имаме такива случки.Ето една от моите култови.Студентка съм и слизам по стъпалата на блока ми и си мисля:Сега,както съм излезла на това мокро време с тия чехли.........следва големо падане по гръб синини като пребита по гърба невъзможност да седна стана или легна за ходене ваобще не може и дума да става.
На механа сме и аз естествено плещя нещо на хората които остават,а аз си тръгвах колегата,които ми държеше вратата(много голяма,масивна и тежка дървена врата)пуска вратата и аз в същия момент се обръщам и .....черно,право в лицето ми 1 месец ходих като боксьор иди после викай,че не са те били.Че икосата ми беше адски къса няма как да скриш красотата.Ужас.

Ръбовете в къщи са на две нива - и двете са отбелязани на краката ми. Да кажеш, че отксоро живея тук - не.
Нямам подходяща тавичка и ползвам тигана за печен във фурната. И всеки път си казвам - само не хващай дръжката с ръка. Случва се и да не го направя, но рядко. 
Подхлъзване на бананова кора - класическо, като в Диамантената ръка. Щото носът ми все е вирнат и не гледам къде ходя.

Хайде и аз да се включа в отбора на спънатите.Още от малка съм такава,сцепена брада,пукната глава,срязан крак,изкълчен глезен и много много синини.И до ден днешен се спъвам на равно.Всички знаят коко съм спъната.Лошото е ,че това го наследява и дъщеря ми.От прохождането си върви и се спъва.Имам чувството ,че й пречат краката.Държа я и пак пада.Тази сутрин я изпращам на ясла и тя излиза от входната ни врата и се спъва в прага и хоп- по очи на площадката.

Ох, не ме разсмивайте, боли - смилете се. Ahim_sa и аз съм 1.80см висока, може и да има значение. Амплитудите при падане винаги са дълги и падането е трагично.
Преди години вървим с мой приятел през НДК. Ранна зима и е тъмно, като в рог. Естествено няма достатъчно осветление. Минаваме покрай онзи, хубавия паметник (тогава още не беше обезопасен с ограда). Та крача смело и в един момент буквално потънах някъде в тъмното. Някъде над мен чух гласът на приятелят ми - добре ли си, да не се потроши? Казвам, не. Меко е под мен. Бях попаднала в шахтата около паметника. Явно някой беше махнал решетката. Дъното беше кишаво, аз полегнала странично и добре омазана. Последствията: разпрани дрехи и много синини.

Трябва да ми леят куршум, май, май

Понеже в къщи сме с теракот във всички стаи, вчера след работа го мих, но нали е зимно време вече, по-бавно засъхва мокрото, успях да се подхлъзна два пъти, но имах късмет, защото дръжката на вратата винаги ми е под ръка.Сега са сетих за един виц, предполагам, че може би го знаете.

Момченце и баща се къпят в банята, но за жалост се подхлъзнало и се хванало за пениса на баща си, при което бащата казал-Хубаво, че не се къпеше с майка си..... или нещо от този род беше

Аз се хлъзгам на теракот главно, понякога на дистанционното, защото мъжът ми има навика да го оставя на пода.Сега запазен номер ми е спъването на кабела на духалката, като направо вадя кабела от контакта.Както казва мъжът ми, вървя и спя.

Не мога да повярвам, че има подобна тема
Аз винаги съм била спъната, още от малка. Все още нося белези на краката от многобройните ми падания.
Мислех, че с времето положението ще се промени, но НЕ! Спънатото си е спънато
Всъщност, при мен това е най-малкия проблем. Изключително непохватна съм. Абсурдно ми е да сервирам храна, питиета и тн.
Абсолютно винаги следя с поглед това което нося, с надежда, че ще избегна разливането..., но уви.
Доста често съм като слон в стъкларски магазин, достатъчни са ми няколко минути да съборя всичко около мен. Не го правя нарочно. Още повече ми става страшно неудобно, защото създавам тройна работа на момичетата в магазина, след подобни изцепки тотално се отказвам от пазаруването, защото почват да ме гледат лошо.
Спъването на равно не искам да го коментирам въобще. Наскоро ми се случи нещо по-ужасно.
Блъснах се много стабилно в улична лампа. И то два пъти!
Оказа се, че лампите бяха точно зад мен, без да забележа?! Обръщайки се рязко назад си ударих главата... стабилно, а имаше хора около мен, адски неудобно. Чудех се да плача ли... да се смея ли. А болеше ужасно.
Имам прякор от тинейджърските си години: disaster. Сещайте се сами...
Колко е хубаво да знаеш, че не си единствен 

Именно. Може да не е заради ръста точно, но пък се пада от по- високо  . Дано се оправиш бързо .

А за форум Бг мода, просто незнам кой е бил пишман сценографа, когато се организира ревю, първото нещо е да се провери настилката дали е удобна за вървене, явно никакви репетиции не са правили хората и направиха страхотно представяне на бг модата, но то и модата като всичко друго . И тези лелки със стирки бяха върха на безумието