Има ли други, толкова спънати и отнесени, като мен

С такива лоши последствия не, но имам една приятелка, която е рекордьор по прилягване по улиците.
Редовно, докато вървим, тя изчезва някъде долу.

Мила, звучи като сюжет от комедия Но за да те успокоя ще ти кажа, че и аз имам спънати дни. Ама буквално се блъскам по ъглите в нас, не мога да улуча вратата  (в трезво състояние). Съответно синките по раменете са факт. Удрям си краката по ръбовете на масата редовно - пак синки. Един път пък така се изтърсих в банята, че не можех да си седна на задника 2 седмици после. Цели 2 пъти си изкълчвах единия крак на едно и също място пред входа, слизайки от стъпалце има-няма 10 см. И двата пъти кракът ми се наду страшно и как болеше малеее. Още помня..
Така, че не си единствена.

п.п. Забравих да спомена, че онзи ден минах с вратата на хадилника върху единия си крак

Ето ви още една "паднала" жена. Като малка ходех с бинтовани колена на училище, превантивно, защото вече зееха дупки от непрекъснатите падания. Мама ми прави прощъпулник на 10 години, ефектът беше от дъжд до пладне. Веднъж в годината имам по едно кардинално изтръшкване, с втората ми бременност паднах в 9 месец, пак на колене, но с третото, пак в 9 месец се спънах в праговете за коли на паркинга, прелетях 2 метра и се приземих по корем на тротоара. На мен ми се размина,  но една жена си изкара акъла. В резултат на многобройните падания, имам проблеми с хрущяла на коляното, предлагат ми артроскопия. Но любимият ми номер, с който едва ли друг може да се похвали е при влизането в кола, да затръшна вратата преди да съм влязла, образно казано да си смажа главата като в менгеме, не знам дали се разбра. Когато дъщеря ми беше бебе, си счупих двата пръста на крака в кошарата й, в момента съм със скъсан мускул на глезена. Печеля ли приза?

Dencho, не е смешно но с глас съм се смяла. Скорошно оздравяване.   
Аз винаги съм си мислила, че най спънатия и отнесен е брат ми. Една от най уникалните случки е как вървейки по тротоара единия му крак, хлътна в дупка, която беше толкова малка, че едва си измъкна крака, не знам как я нацели. 
Така, че на мен да се радвам подобни падания са ми чужди (нищо че ме е мачкал трактор като малка, заради падане от колело), но на равно не съм падала, знай, че има и други като теб. 

Аааа в отбора съм. Нямам много падания но са култови всичките. Първото беше на първата ми среща с бъдещият ми тогава /вече бивш мъж/ Та канят ме на кафе той и най добрият му приятел, най-готините момчета в квартала. Аз хем учудена, че са ме забелязали, хем притеснена...бях на 17 , се надръндих в най-новите обувки на майка ми за времето си невероятно модерни, донесени от чужбина с еййй....такива токове лилави по нашите магазини тогава имаше само черно, бяло и кафяво /1989/ Страшно се джазирах и с  къса пола и шлифер дълъг до земята /тогавашна мода/. Та се уговорихме да ме чакат в 6 на площадката пред входа, тогава нямаше мобилни телефони. Та слизам си аз от вторият етаж нормлно ,виждам ги от последната площтадка  помахвам им за здрасти и в този момент пропускам една стълба....е приземих се в краката им по задник и как успяха да ме отмотаят от шлифера и до ден днешен си остава загадка. А и как този човек после се ожени за мен също  Имам и още две, но стана дълго.

Hi-hi, клубът ни се множи. Много се забавлявам с разказите ви, макар да си е трагикомедия

Здравейте и от мен,  Олимпия,  с походка "а ла спъващо се новородено жирафче" 
От 3години нямам жестоки падания, защото много внимавах заради поредни бременности и малки бебета (а може би защото ми порасна и малко стъпалото, знам ли  ).
Да отбележа, че и аз съм 180сантиметрова върлина, та падането от високо ми носеше "красиви" по цвят травми...
Имам си под коляното един красив белег около 7-8 сантиметра от едно охлузване преди 8години. Какво стана ли? Ами броих стълбите надолу към входа на детегледачката ми...рано сутринта в 10, отивайки да си прибера дъщерята след купон, на който не бях близвала алкохол, за да возя едни висши господа от Грузия...
Та отивам аз, наспала се (тогава млада-зелена ми стигаха 3-5часа сън на денонощие), гримирана и издокарана (за Макдоналдс, да не си мислите че с вечерния грим съм спала) и слизам от таксито. Слизам аз, стъпвайки накриво, естествено, но как да е...
От тук продължавам разказа от името на детегледачката (гледала ме е през прозореца): "Слиза Оля от таксито - красива, с едни разкошни руси къдрици около лицето, със страхотни панталони по тялото, ботуши и палто - самото съвършенство...Чакам аз да звънне на вратата, приготвяйки кафенце да поклюкарстваме - и - няма я наш'та 10минути  А сме на 1-ия етаж! Отварям аз вратата - и вместо русото съвършенство виждам една чорлава и мръсна, със скъсан панталон, размазан грим и кървящ крак псуваща Олимпия  "
Моя милост, гледайки в прозореца да съзра личицето на момиченцето си забравям за 12-те стъпала надолу и се "сривам", търкаляйки се прилично и стенейки...Е, дотъркалях се пред входа и от болки не можех да мръдна...Сидях така, чакайки някой да ме намери и ме дигне, ама нанайси    Станах ядосана, изтупах се и в такъв красив вид се преставих на детето си...
Най-ме беше яд, че не бях близнала винце цяла нощ, а паднах като последната пияница...
Първото ми апартаментче беше в кокетна сграда на пресечка на "Милин камък" (сетете се сами какво предствлява тази улица в "Луксозенец" у Софето...). Докато се науча вечер къде ми е пресечката и кооперацията що пъти се губех, падах и удрях в стълбове - не е истина...(да не говорим, че веднъж на две чаши вино даже съм се извинила на уличната лампа  )
Ще се сетя и за други, няма начин...
Денчо, оздравявай 

Amaryllis за неограничените ми възможности да се губя, мога с дни и нощи да споделям. Това ляво и дясно, това тази или онази улица - много са ми далечни. Живея в центъра на София и не познавам града извън Патриарха, Граф Игнатиев, Витошка и т.н.
Веднъж, миналата зима имах среща с една съфорумка (rut). Та тя ми казва, ще се чакаме при Пирогов. Не, че не знам къде е, но да попитам аз с какво се ходи до там. Та тя ми казва - с 5-та. Аз си излизам от нас, хващам си тролей 5 и чакам да стигна до мястото на срещата. Брееее, минавам Руски паметник, после Стамболийски, после взе да ми става много непознато... След 20мин. път реших да слезна, някъде... Звъня на приятелката ми и и казвам, че съм слезнала на непознато място. И докато говоря, включвам - трябвало е да взема ТРАМВАЙ №5

(да кажа, че и в Созопол съм се губила )

Със сълзи съм се смяла, ръката си хапех за да не събудя бебка. Просто извинявайте, но разказите са ви уникални. Но и аз хоп в отбора. Падания много - последствия за сега леки.
Главата ми остава поне пет пъти между вратата на колата и колонката, колената са ми целите в белези, а винаги си имам синини.

Аз честичко се спъвам и се хвърлям по очи,но чак такова чудо като твоето не ме се е случвало.Нали казват,че при такива ситуации трябва да омесиш пита и да я раздадеш за здраве.

 
Много се смях със вас! (След земетресението трябваше да разпусна)
Като малка и аз бях доста спъната, коленете ми бяха вечно в рани от падания. Слава богу с годините се научих да си гледам в краката, докато вървя, но пък ръбовете не мога да избегна. Редовно се сдобивам със синини, понякога дори не знам как са се получили.  Мъжа ми вече свикна и не ме пита от къде са ми синките.

Тука вече не издържам!  Същото нещо се беше случило и на един мой приятел, макар че му бяха повторили и потретили, че трябва да хване не трамвай, ами тролей.
Noia, твоето влизане в кола ме разби!      На мен онзи ден ми се случи да си фрасна жестоко главата на излизане от колата, чак си седнах обратно на мястото. 

  и аз съм така, но съм на периоди. Обикновенно като ми се струпа повече в работата и с детето всички мебели вкъщи ми пречат. Мъжа ми обаче упорито продължава да се стряска при всяко "Ох", породено от поредните ми близки срещи с ръбовете вкъщи.
Остри ножове вкъщи нямаме - само един, но той се ползва само и единственно от мъжа ми. Причината, разбира се е, че всеки мой опит да използвам въпросният нож завършва с порязване. Единия път доста дълбоко (но не чак да трябва да ме шият  ) се порязах. Викам "Охххх" от кухнята и мъжо търчи на помощ. Междувременно аз съм си фиксирала погледа в раната и (за мой късмет) припадам точно, когато той стига до мен. Много го бях уплашила. Свестявам се в банята, той ме държи до мивката и се опитва да ми плисне вода в лицето, обаче аз в първия момент не мога да разбера как така съм в банята и кой ме е стиснал през кръста. Така че, започвам да се боря с него  и още повече го хвърлям в ужас.   
Счупих си глезена слизайки по единствените 4 стълби на блока. Пропуснах да стъпя на най-долната стълба със скромната й височина от 5 см.  А бях обута в маратонки, та не мога да кажа че токчето нещо...там...