Предродилна депресия?

И аз мисля, че ако поговориш с психолог няма да е зле! Просто не си оставяй свободно време и няма да мислиш за глупости и страхове! 

О,определено има и при мен е нещо подобно. А като си помисля че има и следродилна........дано поне нея да я презкоча 

Моите съболезнования
Не съм имала нито предродилна,нито следродилна депресия.моят съвет е да мислиш позитивно,да се стегнеш,и да не забравяш,че емоционалните ти състояние ги чувства и детето ти.Бъди спокойна,всичко ще бъде наред.Мисли си само това
Пожелавам ти леко раждане 

чак депресия не ме хвана преди раждането...но страхове определено ме гонеха, след родилната....просто  нямаше време да ме хване покрай лудницата с появата на малкия човек. Мисли позитивно, всичко ще е наред.

Изобщо нямам свободно време, защото все още ходя активно на работа, за да си приключа задачите до края на годината, а когато се прибера вниманието ми е ангажирано с дъщеря ми и с половинката. Негативните мисли се прокрадват дори, когато върша нещо. Опитвам се да се стегна и да мисля позитивно, но това не става като с натискане на бутон и веднага. Така докато се постарая и успея, ще дойде време да раждам

pavlina_k, определено за състоянието ти има обяснение - и хормоните, и загубата на баща ти. Но всичко зависи от теб. Ти си тази, която трябва да поиска и да положи усилия, за да се пребори с това състояние. Срещата с психолог ще ти бъде от полза, но няма като с магическа пръчка да реши проблема. Желая ти здраве, повече оптимизъм и успех в борбата със себе си! Леко раждане и всичко ще бъде наред, вярвай в това! 

Насъбрало ти се е малко повечко + хормоните.Стегни се,мисли позитивно, мисли за малкото съкровище което ще гушнеш и всичко зависи от тебе самата.Леко раждане и повече оптимизъм.

Мисли си за хубавите мигове,които ти предстоят.Не затъвай в лоши размисли и страсти.....няма за какво да се тревожиш,чака те едно хубаво,дори най-хубавото преживявяне-да станеш мама.Знаеш ли колко жени се борят със зъби и нокти за да имат своя рожба.
Гледай оптимистично напред ..... 

Много съжалявам за загубата ти.Всички тези черни мисли са и от хормоните и от това , което си преживяла.Да можеш да отидеш на психолог , а и на близките се довери и разчитай.Всичко ще се нареди.Все пак ти предстои най-хубавото нещо в живота не го заливай с такива мисли !Успех 

Според мен е от хормоните! И при мен се получи горе долу същата ситуация, с разликата, че за последната 1 година си заминаха много мой близки хора! Та всеки път ме налягаха мисли само за лоши неща! Ето от последния такъв случай минаха само 2 седмици и най-вероятно това провокира събитията от снощи! Та снощи се събуди по среднощ с ужасно главоболие + болки ниско вляво. Не можах да заспя повече от два часа и единственото за което мислех е как едва ли не няма да преживея ноща или пък ще се случи нещо с бебенцето, даже си мислех дали да не стана и да отида на лекар! Трудно успях да се овладея и след много усилия успях отново да заспя! Принципно съм човек, който вярва, че мислите ни влияят на това, което ни се случва и винаги се опитвам дори и в най-тежките моменти да мисля положително и да се опитвам да изгоня лошите мисли! Понякога става, но ето снощи беше изключително трудно! Дали съм в депресия, най - вероятно, въпреки, че отказвам да го призная! Боря се, борете се и вие. Не е лесно, но нямаме право да се предаваме! Поговорете с някого на когото имате доверие и няма да ви засипе със съвети! В момента нямате нужда от съвет, а просто от добър слушател. Понякога даже е една добра книга на тема положително мислене ще свърши работа! Аз лично чета в момента "Тайната", много добре ми се отразява, а имам щастието да имам човек до себе си, който проявява почти 100% разбиране! А що се отнася до хубавите мигове, който предстоят... Ами лошото е, че преди тези мисли идва една друга, дали ще стигнем до хубавите мигове. Поне през първите три месеца, на мен не ми е никак леко! Но както писах по-горе нямаме право да се отказваме и просто продължаваме напред!

Аз имах следродилна, но точно тогава се преместихме на ново място, трябаше да сменяме жилище, коли, работа, нямахме елементарни удобства и то с 2 месечно бебе, просто много ми се събра.

Не знам какво да те посъветвам, преживяла си огромна загуба, от друга страна хормоните ти бушуват, мисля, че състоянието ти е нормално. Ако ще се почувстваш по-добре след разговор с психолог, си вземи час, може и да ти помогне.

Не знам да ли е предродилна или е депресия на бременността, но и с първата и със сегашната ми бременност има седмици, в които само черни мисли ми се въртят в главата.

Предродилна нямах,но си изкарах една следродилна ужас 

И аз имах такава предродилна депресия. Плачех всеки ден, за всичко. Само за озоновата дупка в атмосферата не съм плакала...
В мига, в който родих, всичко изчезна като с магическа пръчица.
Една голяма прегръдка от мен!
Съболезнования за татко ти!