Та от детството си знам,не бива да вярвам на мъже!!!Никога!!!
И така премина живота ми до този момент!
Напоследък съм много нещастна!Като се обърна и се замисля,всичките ми връзки са минавали и приключвали по-един и същ начини....каквото и да направи въпросният мъж,аз не вярвам....не вярвам и не вярвам,че ме обича тормозя и себе си и него,унижавам го,подигравам се...и всичко приключва! бягам,връщам се,губя се,измъчвам се,не мога да се преборя с онова нещо от миналото ми ,което е сложило отпечатък в/у мен ....нещастна съм и самотна!
Ето сега има мъж,които ме обича,прави такива неща за мен,аз рева и не мога да повярвам...но минават ден -два и ставам същата кучка....тормозя го,не му вярвам,казвам му ,че такива неща е правил за всички други и че не е по-различен от останалите знам ,че съм за психотерапевт!Какво да правя,как да повярвам,че има нормални човешки взаимоотношения?????ИМА ЛИ?????