Иначе си живеехме блаженно или поне на мен така ми изглеждаше, за всички хора бяхме идеалното семейство и сега има рекорден брой изумени от новината. Начело с мене, разбира се.

Магаренце, моите уважения, но не четеш внимателно или си забравила началото на историята Simple Smile

O, Maрия..това нищо не значи..
Години наред живях в името на голямата любов, която имахме и детето, което се появи..накрая..И винаги бяхме образец за чудесни съпружеско-приятелски отношения..

Хеле пък особено, след като се разбрахме че всеки ще си живее живота ама за пред другите ще си останем семейство..

Знаеш ли как бях гръмната от новината, че той е нарушил правилата??
Аз тогава поддтиснах чувствата си, и не направих крачката...
Но година по-късно този, който така отчаяно настояваше да не си тръгвам изведнъж ми поиска любовницата му да му идва на гости, когато е болен.. #2gunfire

Колко още да вярвам и да правя отчаяни опити да живея в името на детето?
Свръхмазохистично ми се стори..
А, да ..и пак продължаваше да твърди, че не иска да се разделяме.. Joy

Виж целия пост

Бърди

# 258 14 апр. 2009, 15:41 ч.

Цитат на: magarence в вт, 14 апр 2009, 15:34

А, да ..и пак продължаваше да твърди, че не иска да се разделяме.. Joy

Мда, това като да е запазена марка като им покажеш вратата.
Затова не вярвам и на Вени на мъжа.

Виж целия пост

Ментова

# 259 14 апр. 2009, 15:43 ч.

Цитат на: Мария в вт, 14 апр 2009, 15:15

Кой преценява кога са приключили?

Не е никаква тайна, че историята на една връзка приключва, в момента, когато жената спре да обича. Колкото и да изневерява един мъж, колкото и да липсва, колкото и документа да са подписани, обича ли го още жената нещата са обратими. И обратното - изчезне ли любовта от женското сърце, всичко е минало, дори и краят безконечно да се отлага във времето.
Силата на една жена е да намери бързо хармония в живота си, защото спокойствието и радостта в нейните очи изграждат самочувствието на децата и. А колко жени могат да живеят в хармония със себе си до мъж, към когото не изпитват (хайде да не е любов) нежност?

Виж целия пост

magarence

# 260 14 апр. 2009, 15:45 ч.

Абе, честно..
стигне ли се до "какафония" като при Вени..не вярвам да има спасение..
Почва едно постоянно надцакване..(дори и подсъзнателно)
Те никога не искат да се разделят, ние все правим компромиси със себе си..
Накрая идва един момент, катализатор..и балонът се спуква..

Виж целия пост

mariamaria

Регистриран

# 261 14 апр. 2009, 15:50 ч.

Бърди, нещата не са толкова очевидни след 11 години щастлив семеен живот, разкаял се мъж, който иска да те върне отново в семейството, две деца и липса на развод.

Мисля да се отдръпна от темата. Толкова обстоятелствено казах мнението си, че усещам как непрекъснато се повтарям.

Животът си е на Вени, децата са си нейни и на мъжа й. Нека сама си решава способна ли е на прошка, в името на какво и срещу какви обещания и действия от страна на мъжа й... Аз лично смятам, че ще е грешка да се разведе, без да даде шанс на мъжа си в този момент. Мисля, че по-ясно няма как да го кажа.

За разлика от вас, не искам тя да е поредната разведена, при положение, че е възможно да има щастие и след допусната грешка (една-единствена) от страна на някой от партньорите... Защо и тя да се присъедини към черната статистика... Не вярвам в понятието "щастливо разведени с деца"...

Вени, успех в избора и живота!

Виж целия пост

Бърди

# 262 14 апр. 2009, 15:54 ч.

Ох какъв щастлив живот беееееееее
И искал да се връща - ами иска разбира се, аз не знам някой дето да не иска.
Но си права - и аз спирам по темата, понеже оспамихме зловещо.

А впрочем - аз съм щастлива разведена с дете.

Виж целия пост

Ментова

# 263 14 апр. 2009, 15:55 ч.

Цитат на: magarence в вт, 14 апр 2009, 15:34

А, да ..и пак продължаваше да твърди, че не иска да се разделяме.. Joy

Ха! Та той моя БНД си имал брат близнак! На мен ми рече, че щом вече знам всичко щяло да бъде прекрасно за всички - той си се вижда с нея, аз си знам, че е там, а "ние" си оставаме заедно - защо драматизирам "с тая раздяла"?! И така - 5-6 месеца! Ами много бързо разбрах, че не ще да съм само наранена, ами не ща и да го знам! После следваха: "Ама не може ли пак да пробваме...", "Ама наистина ли искаш да се развеждаме, ама как така изведнъж", "ама ти щот сигурно си си намерила друг..."...И аз докато се терзая, че не мога "да поема протегнатата му ръка", и че сигурно съм някаква безчувствена кучка, любовта на живота му взе че позабременя (от мойтУ БНД), както се беше върнала и тя при мъжа и децата си!

Извинявай, Вени, за ужасния спам, но започвам да преживявам отново и...
Ще се повторя: ако намериш в сърцето си любов към съпруга си, всичко ще простиш и ще продължите заедно напред. Ако не успееш, ще намериш щастието си и без него!

Виж целия пост

catnadeen

# 264 14 апр. 2009, 16:18 ч.

намом време да ви чета всичките и всичко
каквито и доводи да се вадят - за мен всичко е прибързано
аз за половин година котка няма да си взема в къщи, камо ли да се освободя и да намеря новя ЛЮБОВ
мога да намеря секс и задоволяване на нужди, но не и любов
сори ама аз съм такава, пък ако някой е с горещи страсти
еле пък с наранено сърце и душа...за ккава любов говорим? цвутя по боклука рядко цъфтят....

Виж целия пост

Бендива

# 265 14 апр. 2009, 22:01 ч.

Така, едни са устроени дълго да преживяват разочарованието, с години даже, други бързо преодоляват стреса и продължават напред. Аз продължих напред преди да срешна друг, а не защото го срешнах. Можеше още да не съм срешнала никого и моичкия още да си е с любимата. И да си съжителствуваме щастливо. Като братче и сестриче. Обаче го срешнах и това промени много гледни точки, на много хора. Позабравиха те някои неща, защото не бяха тука да преживеят всичко и лесно приемат да дадат шанс. Говорят ми за втари, а той ще е към 4 шанс някъде. И грешката била една,а тя е вече поне трета. Това, обаче си го знаем само ние, а той не си го признава, защото така му е угодно. Говори ми за преоритети и отговорности, а къде бяха неговите през цялото това време? Ей, това ме дразни - от началато до края прецаканата си оставам аз!

Цитат на: magarence в вт, 14 апр 2009, 15:45

Те никога не искат да се разделят, ние все правим компромиси със себе си..

Ето това немога да допусна да ми се случи - пак компромис със себе си да направя, а той - каквото му е угодно. Наречете го, както искате това.

Виж целия пост

Бърди

# 266 15 апр. 2009, 09:45 ч.

Ами, catnadeen, хората са различни.
Ти прие мъжа си обратно след като беше имал връзка и продължи да си го държиш у вас след като пак му излови смс-ите с любимата.
Аз това не бих го направила, ако ще не две, а двайсе деца да имах.
Така че не съди Вени, че не постъпва като теб.

Виж целия пост

mariamaria

Регистриран

# 267 15 апр. 2009, 10:17 ч.

Бърди, с едно дете бях волна птица, с две е съвсем различно. Моите са и породени... Позволи ми да смятам, че не знаеш за какво говориш... От друга страна аз лично съжалявам, че натирих БНД, след като го излових по смси. Така само го поднесох на тепсия на кифлата...

Виж целия пост

catnadeen

# 268 15 апр. 2009, 10:25 ч.

щом съдим мъжа й не виждам защо да не мерим и нея със същия аршин?
или само щото е излъганото пуйче тя - вече й е разрешено всичко и е извинено всичко?

и да хората са различни, но всеки си носи последиците от решенията и ако решението да направиш това или онова подлежи на обсъждане, не виждам защо сега да не обсъждаме действията на Вени???
това, че аз съм постъпила така или иначе в дадена ситуация, не оправдава нейния начин на постъпване

и пак ще кажа - доводи могат да се наизваждат, но това няма да промени фактите, а те са, че Вени прибързва и черпи сила от фалшиви източници
докато нямаше друг - бе податлива, сега е уж корава...
ама вече трябва да е наясно, че всичко е преходно...и ако утре е сама - пак ли ще е толкова сигурна и уверена?

Бърди, моето търпение е нещо, което ВЕни имаше докато не се оказа в една по такава ситуация... и ако моето търпение не е за пример /макар нещата да сочат друго поне за сега/, то прибързването не виждам до какво добро би довело - освен да сбъркаш отново човека отсреща

Виж целия пост