има огромна разлика между това да тръгнеш да излизаш с други мъже поради наранено его и да го направиш, защото вече се чувстваш свободна..
Ееее, точно това се опитвам да кажа от 3 страници, ти го синтезира в едно изречение, евала
Изневери ми, но си остана в къщи - как да го приема?
- Публикувана: 24 ноем. 2008, 13:47 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2009, 22:32 ч.
# 240
14 апр. 2009, 09:47 ч.
Ееее, точно това се опитвам да кажа от 3 страници, ти го синтезира в едно изречение, евала
Виж целия пост
Ееее, точно това се опитвам да кажа от 3 страници, ти го синтезира в едно изречение, евала
# 241
14 апр. 2009, 09:56 ч.
Преди 5 години минах по пътя на Вени. И разлюбих първия си съпруг за пет-шест месеца. Не, по-точно казано е - разлюбих го изведнъж, безвъзвратно. И не можах да простя не факта, че най-любимият ми мъж ми изневери, а това, че най-близкият ми, най-добрият ми приятел ме предаде! И какво трябваше да направя? Да остана с един чужд човек в името на осем години щастлива връзка (която се опитваха да ме убедят била щастлива само за мене)? В името на детето? И какво щеше да види това дете? На какво щяхме да го научим? Как се понася ежедневието, как се лицемерничи в името на неговото щастие. И как щеше да ми прости дъщеря ми този невероятен житейски урок?! Защо подценяваме децата - та, те усещат всичко, и всички ние прекрасно знаем това. Човек, който не е в хармония със себе си не може да бъде добър родител. И семейство, в което няма доберие и любов не е добра среда за едно дете!
А колкото до това защо Вени "избързва" , ето го отговора:
" има огромна разлика между това да тръгнеш да излизаш с други мъже поради наранено его и да го направиш, защото вече се чувстваш свободна.."
Да разискваме дали Вени има или няма право да се чувства свободна толкова скоро е направо смешно! Цял живот ще благодаря на майка ми, която в сходна ситуяция ми каза: Това, което ти решиш ще е най-добре за всички вас, защото женската любов прави семейството, а когато нея я няма всички страдат.
Дали Вени ще усети отново близост към съпруга си, дали новият мъж в живота и ще и донесе хармония - това само времето ще покаже.
Виж целия пост
А колкото до това защо Вени "избързва" , ето го отговора:
" има огромна разлика между това да тръгнеш да излизаш с други мъже поради наранено его и да го направиш, защото вече се чувстваш свободна.."
Да разискваме дали Вени има или няма право да се чувства свободна толкова скоро е направо смешно! Цял живот ще благодаря на майка ми, която в сходна ситуяция ми каза: Това, което ти решиш ще е най-добре за всички вас, защото женската любов прави семейството, а когато нея я няма всички страдат.
Дали Вени ще усети отново близост към съпруга си, дали новият мъж в живота и ще и донесе хармония - това само времето ще покаже.
# 242
14 апр. 2009, 10:05 ч.
Години отчаяни опити - не или поне не разбирам какво имаш предвид, но едно опропастено бъдеще - да.
Снощи питах мъжа ми на какво предлага да стъпим, за да започнем отначало. Няма го вече доверието и любовта, на какво да стъпим? На миналото може ли да се стъпи, само, когато е по този начин опорочено?
Мисля, че Вени се опитва точно това да ни обясни..Отстрани изглежда прибързано, нередно и тн..но кой знае колко години отчаяни опити и загубени надежди стоят зад това..
Колко още трябва да изгуби?
Виж целия пост
Снощи питах мъжа ми на какво предлага да стъпим, за да започнем отначало. Няма го вече доверието и любовта, на какво да стъпим? На миналото може ли да се стъпи, само, когато е по този начин опорочено?
Мисля, че Вени се опитва точно това да ни обясни..Отстрани изглежда прибързано, нередно и тн..но кой знае колко години отчаяни опити и загубени надежди стоят зад това..
Колко още трябва да изгуби?
# 243
14 апр. 2009, 10:06 ч.
Съгласна съм. Но мисля, че преди всичко тя е наранена, а не свободна. Има си "технологично" време, за да се почувства истински свободна след 11 години щастлив брак и 3 месеца разочарование (защото февруари не го броя, Вени знае защо)...
Виж целия пост
Мария,
има огромна разлика между това да тръгнеш да излизаш с други мъже поради наранено его и да го направиш, защото вече се чувстваш свободна..
има огромна разлика между това да тръгнеш да излизаш с други мъже поради наранено его и да го направиш, защото вече се чувстваш свободна..
Съгласна съм. Но мисля, че преди всичко тя е наранена, а не свободна. Има си "технологично" време, за да се почувства истински свободна след 11 години щастлив брак и 3 месеца разочарование (защото февруари не го броя, Вени знае защо)...
# 244
14 апр. 2009, 10:12 ч.
Мария,всичко започна още септември след моерто, от което се прибрахме на 7-ми. Така че месеците са доста повече - не се оставяй и тебе да те манипулира любимия ми съпруг. Това, че разбрах истината през ноември незначи, че не изтрадах два месеца в неизвествост и купища лъжи.
Виж целия пост
# 245
14 апр. 2009, 14:12 ч.
Магаренце, моите уважения, но не четеш внимателно или си забравила началото на историята
Вени, преди 5-6 месеца, ако децата ви имаха право на глас, какво бъдеще биха избрали - баща им да е с тях или не?
А сега, ако децата ти имат право на глас, какво бъдеще биха избрали - раздяла и всички усложнения, или да сте си пак заедно?
За каква манипулация говорим... Искаш ли да цитирам и себе си:
Виж целия пост
... но кой знае колко години отчаяни опити и загубени надежди стоят зад това..
Иначе си живеехме блаженно или поне на мен така ми изглеждаше, за всички хора бяхме идеалното семейство и сега има рекорден брой изумени от новината. Начело с мене, разбира се.
Магаренце, моите уважения, но не четеш внимателно или си забравила началото на историята
Вени, преди 5-6 месеца, ако децата ви имаха право на глас, какво бъдеще биха избрали - баща им да е с тях или не?
А сега, ако децата ти имат право на глас, какво бъдеще биха избрали - раздяла и всички усложнения, или да сте си пак заедно?
За каква манипулация говорим... Искаш ли да цитирам и себе си:
"Любов" на възраст 2-3 месеца бих нарекла авантюра, та те изобщо не се познават толкова издълбоко, че да може да се прецени, че една връзка между тях би имала някакво бъдеще... За съжаление обикновено любовта (влюбването) и логиката не вървят ръка за ръка.
Закъсала, струва ми се, че мъжът ти се е замислял по въпроса, че ако се събере с онази жена, ще му се наложи да отглежда децата й, а неговите собствени деца ще останат сами, без баща до тях в живота им... и моля, не ми разправяйте басни, че макар и разделен с децата си, бащата си остава баща... Не! Остава някакво мижаво подобие на истинската връзка и посвещение от баща към деца, та нали децата живеят живота си ежедневно, а него го няма там).
Ако Закъсала и мъжът й изяснят проблемите помежду си, ако мъжът й не е неспасяем темерут, ако напрежението намалее (идеята за семеен психотерапевт наистина е добра), ако всеки почерпи някакъв урок от случилото се, ако онази другата тръпка изстине... тогава те двамата с децата отново могат да заживеят добре... и то много по-добре, отколкото ако живеят поотделно и всеки тегли колата на живота си в неговата си посока - Закъсала сама с децата си, а той - живеейки с другата и нейните деца... Има такива примери даже в този форум - хората да излязат помъдряли от една такава криза, а не задължително да се разделят...
Ако хората не научават нищо в най-критичния момент на една връзка, а просто прекрачват и се втурват в следваща... просто си остават обречени да повтарят все едни и същи грешки...
Закъсала, струва ми се, че мъжът ти се е замислял по въпроса, че ако се събере с онази жена, ще му се наложи да отглежда децата й, а неговите собствени деца ще останат сами, без баща до тях в живота им... и моля, не ми разправяйте басни, че макар и разделен с децата си, бащата си остава баща... Не! Остава някакво мижаво подобие на истинската връзка и посвещение от баща към деца, та нали децата живеят живота си ежедневно, а него го няма там).
Ако Закъсала и мъжът й изяснят проблемите помежду си, ако мъжът й не е неспасяем темерут, ако напрежението намалее (идеята за семеен психотерапевт наистина е добра), ако всеки почерпи някакъв урок от случилото се, ако онази другата тръпка изстине... тогава те двамата с децата отново могат да заживеят добре... и то много по-добре, отколкото ако живеят поотделно и всеки тегли колата на живота си в неговата си посока - Закъсала сама с децата си, а той - живеейки с другата и нейните деца... Има такива примери даже в този форум - хората да излязат помъдряли от една такава криза, а не задължително да се разделят...
Ако хората не научават нищо в най-критичния момент на една връзка, а просто прекрачват и се втурват в следваща... просто си остават обречени да повтарят все едни и същи грешки...
# 246
14 апр. 2009, 14:28 ч.
Мария, извинявай, ама в тези отношения децата нямат думата.
Няма дете, което да не иска мама и татко да са заедно, нали така?
Изобщо на кълката какво иска детето да се лежи е меко казано безразсъдно и безотговорно.
Виж целия пост
Няма дете, което да не иска мама и татко да са заедно, нали така?
Изобщо на кълката какво иска детето да се лежи е меко казано безразсъдно и безотговорно.
# 247
14 апр. 2009, 14:30 ч.
Бърди, така е, изборът да се съобразиш или не с доброто на децата си е съвсем личен...
Тук е пълно с жени, чиито мъже са си избрали бъдеще, без да се съобразяват с това кое е най-доброто за децата им и какво искат те...
Чудя се защо ли подкрепяме тези жени в такъв случай, след като да не се интересуваш какво иска детето ти, е толкова отговорно и смислено...
Виж целия пост
Тук е пълно с жени, чиито мъже са си избрали бъдеще, без да се съобразяват с това кое е най-доброто за децата им и какво искат те...
Чудя се защо ли подкрепяме тези жени в такъв случай, след като да не се интересуваш какво иска детето ти, е толкова отговорно и смислено...
# 249
14 апр. 2009, 14:40 ч.
Когато няма любов и доверие, родителите е редно да се разделят не "въпреки децата", а в името на децата! Който е живял в семейство "про форма", той го знае. Животът познава хиляди жени, които са безкрайно наранени, но продължават да обичат. И докато има любов, семейството има бъдеще. Когато обаче любов и приятелство няма, няма и семейство. За какво "добро" на децата иде реч?!
Виж целия пост
Бърди, така е, изборът да се съобразиш или не с доброто на децата си е съвсем личен...
# 250
14 апр. 2009, 14:51 ч.
Разбирам мисълта ти. Да, има разлика - едно е какво иска едно дете, и друго - кое е добре за него, според нашите разбирания. Съгласна съм с теб... Но...
Казваме, че децата са мъдри.
Но кога казваме това? Когато искат това, което искаме и ние, когато мислят като нас и подкрепят избора ни. Когато искат нещо друго, им казваме, че още нищо не разбират и че животът е доста сложен... и изобщо не се сещаме, че са мъдри...
А просто ние сме слаби и не можем да се справим със ситуацията, затова бягаме...
Виж целия пост
Казваме, че децата са мъдри.
Но кога казваме това? Когато искат това, което искаме и ние, когато мислят като нас и подкрепят избора ни. Когато искат нещо друго, им казваме, че още нищо не разбират и че животът е доста сложен... и изобщо не се сещаме, че са мъдри...
А просто ние сме слаби и не можем да се справим със ситуацията, затова бягаме...
# 251
14 апр. 2009, 14:55 ч.
Не знам кой казва, че децата са мъдри, всеки случай не аз.
Виж, децата са приспособими, по-приспособими от нас - това го казвам аз, да
А това не го разбрах:
Какво имаш предвид?
Виж целия пост
Виж, децата са приспособими, по-приспособими от нас - това го казвам аз, да
А това не го разбрах:
А просто ние сме слаби и не можем да се справим със ситуацията, затова бягаме...
# 252
14 апр. 2009, 15:08 ч.
Имам предвид това:
Виж целия пост
Какво имаш предвид?
Имам предвид това:
Ако хората не научават нищо в най-критичния момент на една връзка, а просто прекрачват и се втурват в следваща... просто си остават обречени да повтарят все едни и същи грешки...
# 253
14 апр. 2009, 15:12 ч.
Е, аз с това съм напълно съгласна.
Ама то по никакъв начин не е в полза на това да продължаваме да стоим в изчерпана и обречена връзка.
Да си тръгнеш, когато нещата са приключили, също е признак на мъдрост и зрялост и ни научен урок.
Виж целия пост
Ама то по никакъв начин не е в полза на това да продължаваме да стоим в изчерпана и обречена връзка.
Да си тръгнеш, когато нещата са приключили, също е признак на мъдрост и зрялост и ни научен урок.
# 254
14 апр. 2009, 15:15 ч.
Да, мъдри са децата. Но те никога няма да кажат: "Искам мама и тате да са заедно, кавото и да им струва това". Те ще кажат простичкото: "Искам мама и тате да се обичат". Ако дете вижда тъга в очите на мама умира от страх, ако мама не се смее и то трудно се усмихва, а ако случайно мама да плаче - светът му се разпада. Колкото и да си наранен, когато обичаш имаш сила да се справиш с всяка ситуация. Но когато в сърцето ти няма любов...колкото и да я търсиш? Какво биха видели децата в очите ти? И какво би им казало мъдрото им сърчице? Да, децата са мъдри, защото не могат да се самозалъгват. Те затова страдат по-дълбоко от нас.
Виж целия пост
Препоръчани теми