Мама чака и мечтае,но до ФЕВРУАРИ трябва да потрае

Ей, докато си дойда от док и вие сте изписали темата, че и нова сте захванали
Фокси както винаги си прекрасна в оформлението А за проблемите - какво да ти кажа, свят шарен и понякога има шантави хора, дето вместо да помагат, пречат. Лошото е, когато са ти близки Опитай се да не се тревожиш, че се отразява на бебоците
Гал, да ти кажа - бия те душа по рекорд, имам киста на костта от прословутата помпа - 9 месеца цедене и кърмене Ама пусти ентусиазъм да ми е добре детето Сега не бих се тръшкала и на АМ се гледат деца
И аз съм от неспящите нощем - две нощи подред като лудите - въртене, тръшкане, мислех да ставам да играя игри в нета Луда жена

foxy...

Foxy81, колкото и да ни се иска, никой не живее в идеални условия, само по-спокойно и си мисли позитивно. И на мен ми е много трудно в Добрич, нямам приятели (само приятелите на съпруга ми), няма и къде да ги намеря, защото през повечето време си стоя вкъщи, а и самият град, хората не ми харесват, но няма как, всеки прави някакви компромиси в името на по-доброто  
Десика, и на мен ми е належащ проблема с шофьорската книжка, отидох навреме да си я изкарам, но ме върнаха заради медицинското, жената ми обясни че няма глоба са срока и да отида когато мога, но в Полицията като ходих да си вадя личната карта ми казаха, че в срок до 1 месец трябва да си подновя и книжката. Аз все не мога да се наканя да отида при личната лекарка, защото и тя ми е нова и е позната на свекърва ми и дори не знам кога са й приемните часове, а свекърва ми каза, че ще й се обади предварително и аз сега чакам  

Foxy81, Desika 
P.s. Desika това е същото, космонавче, което аз съм поръчала, размерът е 45/60, можеш да го видиш в албумчето. Мисля, че другият по-големият размер ще е неприложим, защото живот и здраве, ще се пада бебето да го носи лятото или есента.

Благодаря ви на всички и ви разбирам напълно.Затова не исках да ви затормозявам главите...наясно съм,че всички си имаме проблеми и нито сме първите,нито последните,които се свиват в една стаичка 2 на 2,или нямат достатъчно средства,или...или...... ^desika^ докато четях поста ти пак ми се насълзиха очите...Аз всъщност гледам много позитивно...просто в моменти като този ме избива на рев,заради цялата тая простотия,в която живеем ,но бързо ми минава...Знам,че положението няма да се оправи,затова се моля ние да сме живи и здрави и да родим здрави и щастливи бебета...Сещам се какво ми каза преди малко една приятелка-"бебетата имат нужда единствено от нашата любов,друго не им трябва" Та и аз това си мисля...
Както ти каза "споделена мъка-половин мъка"
Вече съм по-добре.Добре,че ви има,че иначе щях цял ден да си рева... 
Сега дори се чувствам виновна,че плача заради такива неща,а има хиляди хора,които са тоолкова по-зле от нас

Десика и Фокси, малко се натъжих,аз наистина съм от късметлийте и нямам право грам да се оплаквам,съжалявам,че при вас е по-сложно и трудно изпращам ви много прегръдки и позитивна енергия,опитайте се да мислите положително,колкото и да е трудно,може да е клиширано,но ние всички скоро ще имаме най-ценното на света,за което има хора,които мечтаят цял живот и понякога така и нямат-наши собствени деца!!!

Ина,щом има и красавци в тая болница да взема да се преориентирам,аз държах на жена,но може и мъж лекар да си избера,толкова ще съм секси по време на раждането,че може да заформя една болнична афера 
Като гледам доста от нас са се насочили към Тина Киркова,с някои може и заедно да си раждаме,ако не друго поне ще се подкрепяме и дано е забавно 

Фокси, не се притеснявай, мила! Имате се с мъжа ти, обичате се и сега чакате най-голямото съкровище! Само да сте живи и здрави, другото се оправя! Не се натоварвай, а проблеми все някакви има, важното е че сте заедно! Ще се подобрят нещата с времето, сигурна съм!  А ние сме тук, за да си споделяме всичко, така че няма  да си мълчиш! 

След малко тръгвам, момичета. Благодаря за стиснатите палци! После ще пиша.
Цунки!

hetera няма за какво да се натъжаваш..Всички сме късметлийки,но понякога май забравяме...Аз се радвам на това,което имам и го оценявам всеки ден,въпреки,че понякога ми става криво на душичката.Просто момент на слаБост Има хора,които имат много ,но не го оценяват,не го забелязват дори.Аз не искам да съм една от тях,затова и постоянно се старая да помагам с каквото мога на хората...така се чувствам удовлетворена и това ме радва страшно много...Най-ми е хубаво,когато видя,че някой се усмихва и се радва на това,което съм направила за него   А пък сълзите...отвреме-навреме профилактично не е зле да ги има  
cutesmallcat     

Фокси аз не мисля, че затормозаваш някого, поне мен не   Нали затова е този форум и за подкрепа. Според мен е напълно логично и естествено да минеш през такъв етап, аз също наскоро преминах през него и бях много отчаяна и депресирана. Но колкото и да го мисля, нищо няма да променя - каквото има да става ще става.

А аз определено съм от хората, които обичат да плануват и да знаят какво им предстои, но уви , не всичко е толкова лесно и подредено.  

Коте и без това ще ходиш при Марков, може ли да попиташ за нашия случай с Радка? И той да каже необходимо ли е да се обадим за доуточнение? Много ми се иска да ида на този преглед и да не се объркат нещата. А мъжът ми също ще излезе от работа, за да дойде с мен.
Благодаря ти!

Включвам се в новата тема да кажа нещо на Фокси.
По - горе пишеш, че положението ви няма да се оправи. Това не го мисли сега. Човек никога не знае какво му предстои. Като бях бременна с първото си дете, дори не съм си мислела, че ще дойде ден, в който ще мога да си позволя нещата, които имам сега. Бяхме много зле, с ниски заплати, моята - почти никаква, с несигурни доходи, живеехме с девера.
Ами като родих и всичко тръгна в положителна насока/пу...пу.../. Пожелавам и при теб да е така. Нямаме много, но важното е, че това, което имаме ни стига. Не се отчайвай, не само ти, ами и другите майки. Живота е пълен с превратности, така че не се знае какво ще ни се случи...   


Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 2 нови отговора.
Не мога да се включа, бе хора.

   

Foxy,недей така,душицо! "Знам,че положението няма да се оправи..."тези мисли ги изхвърли от главата си.Мога да разбера мъката ти,като се чудиш къде да сместиш две легълца.Сега не виждаш начин да се подобрят условията,но сте много млади още-промените предстоят!Обикновено ни се струва,че с лукса идва и щастието,но и заобиколени от много лукс хората пак загубват смисъла...Приеми положението за временно.Няма какво да се лъжем-може и да ви е по-трудно няколко години,но после всичко ще си дойде на мястото.Аз от личен опит и наблюдения установих,че НЯМА семейство около мен,на което да не му липсва нещо-едни нямат собствено жилище,други са изнервени от дълги години борба със стерилитета,трети се карат и не са удовлетворени един от друг..Хайде,сега-усмивка и да сготвиш най-вкусната манджа!

Виждам,че ще се повторя,но докато съм писала,dida е казала почти същото!

Desika,като ти отвори там помощницата на Марков само те пита"Вие за колко часа сте?"Изобщо име не им трябва.После вече като влезеш в кабинета ще си кажеш името за да ти го напише на листа(най-много Марков като се покаже и си гледа графика да каже "Радка" и тогава ставаш и влизаш.)Няма какво да се обърка!Този график не е официален документ.Отивай смело!

Скъпи Фокси и Десика  
Много ми стана жално за вас.  Голяма тежест е това да се мъчиш и да се надяваш, че утре ще ти донесе поне една надежда.
Ако може, бих искала да ви споделя моя история без да ставам досадна.  
Преди 7 години започнах малък бизнес с който се разрасна доста преди 4 години.  Работех си денем а вечер по бизнеса.  Живеех сама тогава имах пари.  
Жената на баща ми почина внезапно от рак и той изгуби къщата си, колата си... всичко заради дългове по болници.  Банката си прибра всичко.  Дойде при мен да живее в 1стаен апартамент. В този момент аз претърпях тежка катастрофа с много счупени кости и дрг.  Останахме без пари, без нищо.  Плащахме болници, лекари ужас.  Бизнеса затихна защото нямах сили и време да работя по него а бях и на легло.  След 1 месец ме уволниха от работа, и ми казаха, че нямат нужда от инвалиди.  Аз съм здрава и права сега, но тогава не беше така.  Тогава се запознах с моят мъж който дойде в живота ми като ангел.
С татко всеки ден си събирахме стотинки да си купим картофи и 1 кутия цигари да си разделим.  Толкова бяхме затънали в дългове, че докато татко получи заплата тя изчезва.  Загубихме всичко.  Седяхме на 2 пластмасови стола и имахме един малък телевизор на един кашон.
Единственото което можех да правя е да отида до църквата и да рева с часове.  За това казвам, че тоя мъж ми е пратен ангел.  Той ме спаси от всичко.  Аз оздравях, бизнеса стана много печеливш и за 3 години стъпихме здраво на крака.  В началото на тази година затворих бизнеса си заради кризата в света, загубих пак много ама много.  Но мъжът ми ми е страшна упора.  Държим се здраво един за друг.  Баща ми има страхотна работа и огромна къща сега.  Помагат ми и двамата и нещата се оправят.
Молила съм се денем и нощем за това в продължение на 3 години.

Извинете ме, че се раздрънках, искам само да ви дам кураж и винаги да помните, че колкото е лошо, може да бъде още по лошо.  Обичайте се много и се дръжте здраво с семейството си и ще преодолеете всички беди.

 

здравеите в новата тема защо толкова тъжно я подкарахте  Фокси и Десика не се измъчваите излишно има неща които неможем да променим въпреки желанието си не си мислете потискащи неща моля ви

може ли да ви питам нещо? на някои може да му се стори глупаво но аз да питам ; от извесно време полочавам  като пулсации в матката които не се контролират какво ли може да е това пък сега дали е опасно ако нанякои му се е случвало моля нека сподели

Исках да напиша и аз нещо за кураж, ама Албенка ме разплака и всичките ми думи бледнеят. Утре винаги е по-хубаво от днес.Ако вярваш и се надяваш.