УСМИХНИ СЕ С МЕН!

За днешната среща:

За първи път от всички срещи до сега мога на 100% да кажа, че НЕ съм доволна, изобщо. Диалог, нулев! С представителите на МТСП и тяхните подагенции (и на предишните срещи го видяхме ясно), най-трудно се комуникира и постига каквото и да е единомислие, камо ли съществени реални резултати. А именно това е министерството, агенциите, които са (или би трябвало да са), шапката на всички проблеми на децата и семейството.

Факт е, че нямаме единен, независим, самостоятелен орган, институция ли ще е, Комисия, чиято единствена цел и функция да са децата и семейството. С правата, с обединена на едно място координация и отговорност, с портфейла. Всички всевъзможни и съществуващи сега дирекции, агенции, организации и всякакви тем подобни, които са безобразно многобройни и използват огромен ресурс от държавните средства, с цел персонализирането на отговорността и квалифицираното решаване на проблемите, трябва да се елиминират и функциите им да преминат към тази нова структура. Сега съществуващата няма никакъв шанс да създаде координацията помежду си и да работи. Съществуващото разхвърляне на отговорност и задължения м/у голям брой подорганизации, което е факт сега, напълно е логично и разбираемо, че няма как да даде никакъв добър резултат.

Най-важното и доброто според мен от днес:

От Парламента получихме една папка, която съдържаше копия с разпореждане на г-н Пирински. То е до:

1. Хасан Адемов
2. Борислав Китов
3. Лютви Местан
4. Ремзи Осман
5. Румен Овчаров
6. Васил Иванов - Лучано
7. Дора Янкова
8. Ширин Местан
9. Румяна Тодорова
10. Йордан Христосков
11. Гергана Дрянска
12. Лалко Дулевски
13. Васил Велев
14. Пламен Захариев
15. Константин Тренчев
16. Божидар Данев
17. Желязко Христов
18. Емилия Масларова
19. Евгений Желев
20. Даниел Вълчев
21. Миглена Тачева
22. Асен Гагаузов
23. Пламен Орешарски

  След малко ще ви пусна текста, смисълът му е, въпросните хора да бъдат така любезни да се ангажират с конкретното разглеждане на поставените от нас проблеми, да си изработят позиции по тях, да установят контакт и диалог с нас. И да информират своевременно за хода на разговорите си с нас, и резултатите от тях, и т.н.....

С една дума това писмо ни дава възможност да искаме и инициираме всички срещи, от които имаме нужда, за да постигнем исканията си!

Писмото от г-н Пирински, копията са 23 броя:

http://media.snimka.bg/2085/010424877.jpg

Списъкът с представителите, на които е изпратено:

http://media.snimka.bg/2085/010424880.jpg

http://media.snimka.bg/2085/010424903.jpg

teo7777,

благодаря, че ни казваш как е минала срещата. Не е станал днес диалога, но сте натрупали опит. Какво ви е струвало, за нас дето сме си у дома и/или на работа, ще си остане загатка.
Като чета официални документи на МТСП, мога да се полъжа, че имат една и съща цел с родителите, а всъщност трябва да се изучаваме един друг като противници. Те как да ни замажат очите, ние как да ги притиснем... Отврат.

Ето защо, БЛАГОДАРЯ на теб и всички, които сте се заели с тази нелека задача.


С малко закъснение, но ето какво мернах във варненски вестник:

Министър Василев ще се срещне с представители от организации на и за хора с увреждания във Варна http://moreto.net/novini.php?n=35498&p=6
"Утре, 7 февруари 2009 г., от 12:00 часа в зала Кафе-театър на Фестивалния и конгресен център във Варна министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев ще се срещне с представители на организации на и за хора с увреждания. Целта на срещата е да бъде дискутиран въпросът за осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания в обществените сгради..."

Дали целта е само за да не му забравим физиономията преди избори?... Дано да не съм права и дано хората с който пише че ще се среща да знаят за срещата.

Писатева,за жалост малка част от родителите са разбрали за тази среща,и то благодарени ена теб са научили.
Очаквам Ваня да сподели впечатления-тя каза,че ще ходи.

Teмата на срещата е много важна, основна. Каквито и да са целите, добре е, че се случва, дано да не е само формална, а истинска дискусията. Постоянно искат от нас, дори и днес пак, да сме ограничали исканията си до 2-3, най, най-основни, защото те повече от толкоз не могат да мислят, ще прегреят. Ако наистина трябва да огранича исканията до минимум, това за достъпната среда ще е едно от първите.

Със сигурност има смисъл от днешната среща, не можем да очакваме, че подобна тежко бюрократична, закостеняла система ще се размърда и реагира като с магическа пръчка от раз. Въпросните разяснителни заповеди за различното тълкувание на текстовете от законите, със сигурност ще бъдат изпратени (аз ще имам грижата да я търся Дрянска за потвърждение), поне това ще се свърши. Но това е нищо. Най-важното е Чуваемостта!, която наистина се случва. Това постижение е много трудно да бъде обяснено, но е много важно. Всеки път се срещаме с още нови и нови лица, от които зависи всичко, за което се борим, наблюдавам ги внимателно, в началото са с едно пренебрежително и отегчително отношение към нас, на края на срещите излизат различни хора. Знам ли, колкото и изморени да сме вече, според мен всъщност постигаме много повече отколкото си мислим. Със сигурност е в пъти повече от постигнатото като цяло през последните години, защото за първи път дистанцията е толкова рязко съкратена. Вече не съществува, ние сме на една маса, и бариерите за това ги няма вече. Особено след днешните писма на Пирински. Поне няма нужда да протестираме и да пишем хиляди писма само и само да ни чуе някой, имаме възможност да говорим и искаме очи в очи.
И най-важното, което трябва да се отстоява докрай е, в никакъв случай да не се поддаваме на провокациите и капаните, че трябвало да сме нещо си, регистрирано някъде си, за да сме имали право да искаме, и да разговарят изобщо с нас. Щяли сме да бъдем по-силни. Точно това е капанът за мишки, който поставят на всички хора, които изобщо дръзват да си търсят правата. Законите не се пишат и не съществуват с цел да обслужват правата само на някакви регистрирани субекти по някакви си държавни измишльотини, тяхната цел са обикновените хора, всички в държавата. Сдруженията, от чието име можем да говорим, са най-малко 4-5 (само на първо четене, за които се сещам), но ако го направим попадаме в капана и на практика предаваме основната идея, за която се борим. Правото на всеки човек, абсолютно всеки, да си потърси правата и да се защити. Ние сега много лесно можем да им тръгнем по акъла, и да говорим от името на регистриран субект, но какво ще стане, когато утре някоя майка тръгне да се бори пак за децата си, за правата им. В какво сме се превърнали, в безправова, безгласна, но "регистрирана" нация?!

Привет на всички и ви подкрепям във всичко
Успех!

Тео, достъпната среда е важна и необходима, но за мен и предполагам за много други е по-важно да имаме достъп до качествено здравеопазване.
До специалисти, които да получават полагащото им се възнаграждение, за да имат стимул и мотивация да работят с децата ни.
Не можем да сведем исканията до 2-3 на брой, няма начин.
Цялата Социална, Здравна и Образователна система са мътна и никаква и как да отсеем най-наболелите проблеми?
Ако трябва аз да избирам дали да си мъкна детето на гръб, за сметка на това то да има достъп до качествено здравеопазване, до финансово мотивирани специалисти и необходимото и адекватно обучение, е, ще я мъкнем на гръб пряко сили, но не мога да преглътна това, че забравяме основното, че сме майки на тези деца, не Логопеди, Психолози , Асистенти, Педагози и т.н.
Понеже неможем да си позволим посочените специалисти да работят срещу заплащане всеки ден с децата ни, а те имат нужда, всеки от тези специалисти пише програма по която да действаме ние майките, аз се питам по кое време да сме им само родители.
Ако някой може  в 2 изречения да каже кое за децата ни е от най-голямо значение, браво на него, аз не мога.

Не може естествено, и аз откъдето и да ги чета, не могат да се намаляват повече. Обаче ела да говориш и да им обясниш. Едно и също, едно и също вече колко пъти обясняваме и повтаряме, аз имам чувството, че тези хора за пръв път през живота си чуват и разбират, че има деца с увреждания и за техните и на семействата им проблеми. Бони, страшно е, много е страшно, като седнеш на тези маси и гледаш някакви хора срещу теб, които все едно падат от небето. Нямат никаква идея и представа за реалността и какво се случва с вас, как се справяте и всичко, какво се случва с децата. Нямат никаква идея как да се разрешат проблемите, нямат идея откъде да започнат дори, те затова накрая на всяка среща се хващат за главата и искат само няколко конкретни неща, да им дадем в ръцете нещо лесно, откъдето да започнат. Нямам думи.
Според мен, блъскайки си главата как, какво да направим за да можем наистина да пробием този страшно порочен затворен кръг, откъде да тръгнем, мисля следващите срещи, които да направим да са с МЗ и Комисията, но трябва да е на високо ниво тази среща.

И другата с тези хора:

http://www.disability-bg.org/bg/nshu.php

Ето вижте им Мисията и Дейността:

"Мисия
НСХУ осъществява включване и активно участие на хората с увреждания в обществения живот чрез:

Привличане на общественото внимание към положението на хората със специфични възможности.
Предоставяне на достъпна информация относно техните права и задължения.
Защита на човешките, гражданските, социалните и икономическите им права.
Създаване на условия за равни възможности на всеки гражданин за живот.
Подкрепа в трудни житейски ситуации.
Отричане на дискриминационни правни актове.
Сътрудничество с всички държавни и местни институции и неправителствени организации от страната и чужбина, работещи в областта на инвалидността.

Дейност
Съдейства на Народното Събрание, Правителството и общините при изработване на законови и подзаконови нормативни актове, подобряващи условията на живот на лицата с тежки увреждания.
Участва при изработването на националната социална политика за изравняване възможностите за интеграция на лицата с увреждания.
Следи за изпълнението на националното законодателство, регламентиращо правата на лицата с трайни увреждания и произтичащите за българската държава задължения в тази област от ратифицираните международни актове.
Работи за увеличаване на предлаганите услуги на лицата с трайни увреждания, подпомагащи интеграцията им във всички сфери на социалния живот.
Провежда информационни, правозащитни, антидискриминационни и други кампании, позволени от закона.
Организира и провежда консултации, семинари, симпозиуми, конференции, конгреси, работни срещи и други за развитието и решаването на практически и организационни проблеми, и свързани с основните цели и задачи на Сдружението. "

Аз не знам какво да кажа, имайки предвид това, което написах в началото, което се случва по срещите, и това, което чета тук. Как изобщо е възможно? Казвайте вие какво да правим, какво мислите.

ТЕО смятам че си права за това че си е чист капан да сме вкарани в сдружение фондация или друго.ЦЕЛТА им е точно тая да сме под шапката на някаква такава форма защото контрола им върху нас ще е по голям а така едвали ще се приборят с хилядите маики под вратата им  сдруженията да ги оставят на месно ниво по градовете сега целта ни е да се преборим с ъс закона а не с кмета Ако успеем да променим поне отношението им към нас отам и закона със всичките си форми ще накарамеи кметовете по места да работят за нас  Смятам че ги заинтерисувахме и че модела кое и как да се получи можем да им дадем само ние.Тия там горе си нямат и на идея какво е да отглеждаш дете с увреждане и.... ако поне за ден бъдем хора вместо победители честни вместо безразлични  ако сме толкова сърдечни колкото интелегентни ако притежаваме толкова обич колкото и съмнения ако бъдем щасливи вместо прави то може би сме истински християни........това го е казал един велик човек

Според мен, никога, никога няма да могат да започнат дори да се случват цялостните промени в политиката към децата и семействата изобщо, докато те не излезнат от компетенцията, задълженията и отговорностите на МТСП (и на останалите, където на по парче са разхвърляни тези задължения и отговорности), и не се създаде независима институция, чиято единствена дейност, отговорност и задължения да са проблемите на децата и семейството в БГ. Абсолютно всички агенции, дирекции, които сега се занимават с проблемите на децата (и забележете никъде не се споменава "и семейството", все едно децата са самостоятелни единици), трябва да минат към тази нова институция. Всичко свързано с тях трябва да е на едно място, обединено, независимо, правомощия, задължения, отговорности, финансиите, които се вливат, да са на едно място. Тази институция трябва да разполага с нужния ресурс, и човешки и финансов, за да се изпълнят всички стратегии, планове и програми за децата и семействата им, и за децата в институции. За да се защитят правата им и да се гарантира контролът по изпълнението на законите. Това е, друг начин за мен няма. ДАЗД например не функционира, защото нито ресурс има, нито необходимото финансиране, нито нужните права.

Кalpre, така е!

Eто ги конкретните предложения към образованието. Те хората всичко са написали точка по точка, и за регистъра си пише. Смятам за образованието и ние да отидем конкретно с тези искания, няма какво да пишем друго. Ако искате дайте и за здравеопазването да видим дали има такива конкретни препоръки от ООН и ЕС. Продължавам да се питам и да недоумявам, защо тези хора се правят на паднали от небето, като е повече от очевдно, че нито ние сме единствените, които искаме тези неща, нито се искат от вчера, а от години, и докога ще се правят, че нямат общо с делата с/у България за неспазване на законите и нарушаване на международните споразумения.


"Тук са представени препоръките по основни въпроси, акцентирани в решението на Комитета по делото MDAC срещу България. Препоръките целят да дадат насока на българското правителство за действията, които трябва да предприеме по изпълнение на решението на Комитета, и да обърнат обществения и институционален дебат към приобщаващото образование за всички.

Препоръки към българското правителство:

Право на образование за всеки

1. Да се измени Законът за народната просвета (и относимите подзаконови разпоредби), като се предвиди изрично, че приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование. Да се измени Законът за защита от дискриминация, като се предвиди изрично, че сегрегацията на основата на здравословно състояние е форма на дискриминация. Да се приеме и признае, че приобщаващото образование изисква допълнителни ресурси.
За повече информация, виж параграфи 37, 43, 44, 45 от решението на Комитета; пар. 40 (е) от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г.; параграфи 9 и 27 от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

2. Да се приеме план със съответни срокове за цялостно премахване на практиката на сегрегация в училищата. Да се обединят всички образователни звена в единна училищна система, подчинена на Министерството на образованието и науката. За тази цел да се обединят бюджетите и администрациите на специалните и общообразователните училища. Да се гарантира, че училищата и учебните програми са пригодени и достъпни за всички деца, включително за децата със специални образователни потребности.
За повече информация, виж параграфи 37, 44, 45, 46 от решението на Комитета; Чл. 24 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН; параграфи 13, 24, 84 (b) и (c) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

3. Да се подготвят специални групи от учители и непедагогически служители във всяко училище да работят за приобщаващо образование. Да се увеличи броят на учителите във всяко училище, подготвени за приобщаващо образование. Да се отделят ресурси за такава подготовка и за прилагане на приобщаващото образование в училищата.
За повече информация, виж пар. 44 от решението на Комитета; параграфи 25, 28, 34, 36, 84 (с) - (g) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

4. Да се започне постоянен диалог и да се изгради партньорство със съществуващите граждански инициативи и организации, работещи за реформа в областта на грижата за децата, така че те да могат да вземат участие в планирането, осъществяването и наблюдението върху образованието на децата с увреждания.
За повече информация, виж пар. 44 от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.; пар. 44 б. с от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г., както и чл. 33, ал. 3 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

Събиране на данни

5. Да се създаде и използва подходяща система за събиране на данни, която да отчита броя на децата с увреждания (разделени по възраст, пол и вид увреждане), които посещават общообразователни училища, специални училища или се обучават в домовете, както в основна, така и в средна образователна степен. Да се събират статистически данни относно видовете институции и образователни програми, по които се обучават децата, настанени в домовете, както и съотношението на броя на учителите и децата в образователните програми в институциите.
За информация, виж параграфи 40 и 53 от решението на Комитета; параграфи 66 - 69, 84 (j) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.; параграфи 18 - 19, 44 (е) от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г.; както и чл. 31 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

Реализация

6. Да се осигури прилагане на приобщаващото образование, като се  разпространи информация за законодателството и политиката сред всички ангажирани лица и институции, да се определят задълженията и крайните срокове, както и да се осигурят всички необходими подготовки и консултации.
За повече информация, виж параграфи 38, 39, 47 от решението на Комитета; параграфи 44 (с) и (d), 58 (а) и (d) от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г.; параграфи 26 - 27, 84 (а) и (b) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния  докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

7. Да се разработи план за преход към приобщаващо образование, който да се внедри в нормативната уредба и политиките и който да отразява специфичната ситуация на децата, живущи в домове. Да се гарантира, че този план ще предвижда отговорни лица, ще включва индикатори за изпълнение (виж препоръка 8 по-долу) и ще бъде широко разпространен.
За повече информация, виж пар. 30 от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния  докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

8. Да се установят индикатори за изпълнение, чрез които реализирането на образованието, приобщаващо или специално, да бъде отчитано и оценявано от правителството и гражданското общество. Тези индикатори за изпълнение да се посочат в плана за преход към приобщаващо образование, упоменат в препоръка 7 по-горе.
За повече информация, виж параграфи 38 - 39 от решението на Комитета; пар. 45 от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

9. Да се гарантира, че Министерството на образованието и науката разпределя адекватни финансови средства за осигуряване на правото на образование на децата с увреждания, като се даде приоритет на приобщаването им в общообразователните училища.
За повече информация, виж пар. 47 от решението на Комитета; пар. 58 (а) от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г.; пар. 32, 38, 83, 84 (d) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

Забрана за дискриминация

11. Да се внесе предложение в Народното събрание за приемане на изрична забрана за дискриминация по признак увреждане в Конституцията на България и в Закона за народната просвета.
За повече информация, виж параграфи 51 и 53 от решението на Комитета; пар. 25 (d) от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г.; пар. 84 (а) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.; чл. 5 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

Момичета, имаме конкретни въпроси, които трябва да решим, след последната среща-а тя е какво да представялва тази "шапка" и как родителите ще бъдат включени в нея. Защото хората от институциите са лесни-все има читави или поне уплашени, които да заработят в тази шапка и да правят това което им кажем, защото е ясно че никой не знае как да ни реши исканията, защото няма хабер нито какви са ни проблемите, нито как стоят нещата в нормалните държави, че да приложим нещо от тях според условията в РБ. Още нещо-както стана ясно на срещата, имало родители които са се обадили в МТСП че НИЕ ДЕТО ХОДИМ И СЕ РАЗВЯВАМЕ ПО ИНСТИТУЦИИ И МЕДИИ НЕ СМЕ ПРЕДСТАВЛЯВАЛИ НИКОГО. Вероятно това са родители от НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ, които не  зная кого представляват щом досега не са направили това за което се борим. Т.е. ще назрее някаква конфронтация помежду ни и трябва да я посрещнем добронамерено и конструктивно. Не бива да се поддаваме на излишни противоречия помежду си. И още нещо.
Мой близък е коментирал исканията и напъните ни с двама депутати от една политическа сила, която не е симпатична на никого, но те са казали, че точно сега е момента до изборите да постигнем исканията си, колкото и да струват те като бюджет. Натиск  върху всички институции, е начинът за това, казали те.  Това е и моето мнение, като успешна стратегия. Нещо повече-те са ни посъветвали"дистанционно" да осведомяваме медиите за всичко, което правим и за резултатите от срещите и преговори.Аз лично много разчитам на майките, които живеят близо до София, защото вече няма да мога да търча по сокаците, поради причини свързани със състоянието на дъщеря ми. 

Щях да забравя-институциите,върху които трябва да оказваме натиск тепърва мисля че са комисиите по здравеоп и социална политика в НС, особено по здраевоп, върху Министерски съвет и МЗ МОН поотделно. Не зная дали да използваме за "шапка" поне това което имаме към момнета-Националния сэъвет за закарила на детето или както там се казваше нещото, все още не съм го гледала в сайта на ДАЗД.
Ако тръгнем с натист към тези институции-те ще натискат тия лелки и какички, дето ни мотят вече втора седмицадиректорки и експертки от МТСП.

Краси, аз нали точно това писах по-нагоре, следващи първи срещи с МЗ, МОН, обаче Националният съвет за закрила на детето или Националният съвет на хората с увреждания?!, или и да искаме обединена среща на двата съвета едновременно?

Ето ги и двата съвета:

Национален съвет за закрила на детето

Национален съвет на хората с увреждания

Именно този натиск ни дава възможност да упражним писмото(разпореждане) на Пирински. Можем да инициираме каквито срещи искаме, от нас зависи. Именно това и една от заключителните препоръки на ООН по правата на детето, от юни 2008г., да се осъществи и засили прекия диалог и контакт с гражданите.

Ето един от текстовете в тази насока:

"23. Комитетът препоръчва държавата да подобри сътрудничеството си с гражданското общество и да разшири обхвата на това сътрудничество, така че да се обхванат всички области, свързани с популяризиране и защита правата на децата, както и прилагането на Конвенцията на всички нива. Това следва да се установи в общността, с акцент върху предоставянето на възможност граждански организации да допринасят в  популяризирането и прилагането на правата на децата, включително и чрез предоставянето на услуги."

А ето и текстове за независим орган, агенция, институция, още в предишния доклад е било препоръчано на Б-я да създаде такъв. И на други места четох, искат да създадем независим орган, с правомощия за контрол, координация и санкциониране, обезпечен финансово и с човешки ресурс.

"11.Комитетът препоръчва държавата да обмисли създаването на единен механизъм за цялостна координация, мониторинг и оценка на всички дейности, свързани с прилагането на Конвенцията (това може да е ДАЗД). На този координиращ орган следва да бъде предоставен подходящ мандат и да се обезпечи с достатъчно финансов и човешки ресурс, за да осъществява ефективно правомощията си. Във връзка с това, Комитетът се позовава на своя Общ коментар № 5  за общи мерки по прилагането на Конвенцията за правата на детето (CRC/GC/2003/5)."

"15. Комитетът препоръчва на държавата да възложи на независима агенция мандат за мониторинг и популяризиране правата на децата, както и осигуряване на достъпен механизъм за подаване на жалби от деца и техни представители. Тази агенция следва да бъде обезпечена с достатъчно човешки и финансов ресурс, за да изпълни мандата си в съответствие с Парижките принципи (включени в резолюция 48/134 от 20.12.1993 на Общото събрание) и Общ коментар №2 (CRC/GC/2002/2) относно ролята на независимите национални институции за правата на човека. Тази агенция може да представлява отделно бюро за правата на детето или да бъде част от институцията на Омбудсмана, като бъде назначен пълномощен заместник-омбудсман по правата на децата. Комитетът препоръчва също така Омбудсманът да кандидатства за акредитация пред Международния координационен комитет на националните институции за популяризиране и защита на правата на човека (ICC)."

Ето още един текст, те са много, мога да ви пусна на мейла доклада.

"d) Предвид Общ коментар № 9 (от 2006 г.), държавата изрично да въведе специални забрани в законодателството си, вкл. в Закона за народната просвета, срещу дискриминация на базата на увреждания;"




Това гледали ли сте го? Филм на Марина Евгениева за отглеждането на деца с увреждания, 12 октомври 2008 г.

http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=215&video_id=6434

Това дето някой си казал, че не представляваме всички, или кого представляваме..., какво беше там?!, са пълни глупости и ви предлагам изобщо да не се занимаваме с такива безсмислени неща, които са лишени от най-елементарна логика и мисъл изобщо.  По същата логика ние можем да питаме Национално представените, кои са тия 158 хиляди хора с увреждания в България, интересите, на които те представляват. И защо са изключили от ХОРАТА, Децата?! Няма да се учудя, ако именно по техния "светъл" пример, и социалните не броят децата за ЛИЦА. Та да млъкнат тия дето се обаждат, да не извадим годишните отчети на дейността им, за която харчат пари от бюджета (нашите пари), и пари от Еврофондовете, за да ви представляват. Да се хващат да работят и наистина да се борят и защитават правата на хората с увреждания, в това число и ДЕЦАТА, за каквото са виснали там и се водят национални представители, вместо ние да вършим именно тяхната работа.