Разкажете за раждането си...

Хех, каква темичка имало! Пропуснала съм я!

На 22ри май 2008 година се събудих с доста силни болки и контракции на около 4-5 минути. Полежах малко в опит да поспя още, но не се получи. Когато отидох до тоалетната видях, че ми е паднала тапата! Викам си, тоя път се почна… Няма съмнение… Обадих се на докторката и тя каза да отивам право в болницата.

Направиха ми запис - беше отличен, контракциите също бяха хубави. Имах и около 2-3 см разкритие. Но се оказа, че главичката на бебо все още е подвижна.

В 2 часа ме приеха в отделението. От там нататък вече ми се губи като часове, но помня, че доста дълго време нямаше никакво развитие. Имах силни контракции, но разкритието ми не мърдаше. По едно време ми спукаха мехура. Трябваше като ми изтекът водите да има някакъв напредък с разкритието. Контракциите доста се засилиха и зачестиха, но си седях все така с четирите мижави сантиметра. Вече бях доста изтощена и ме болеше ужасно.

Помолих да пуснат мъжа ми при мен! Много зле се чувствах и знаех, че ще ми е по-добре, ако той е покрай мен. А и той много искаше да присъства. Много се зарадвах, че като ми казаха, че може да дойде.

Когато пристигна тъкмо вече ми бяха сложили система с питоцин. Ей тогава вече видях големия зор! Вече не можех да отлича контракциите една от друга. Мъжа ми и докторката ми викат да дишам дълбоко, докато имам контракция… Ама какво ти дишане, направо дъхът ми секваше и се стягах още повече… Мъжа ми ми успя да ме накара малко да стана от леглото и да се пораздвижа. Хем да ми поолекне на мен, хем да помогнем на бебо с малко повече гравитация…

Сложиха ме пак за запис. Всичко си беше наред - поне бебо си беше добре, макар че не искаше да излезе…

Беше вече май към девет вечерта, когато казах на мъж ми, че не мога повече… Много се бях изтощила!

Докторката пак ме прегледа. Молех се да има някакъв напредък, щях да устискам още, ако трябва, само и само да стигнем заветните 6 сантиметра… Уви нямах късмет! Бяха си все така 4! Нямаше смисъл да се мъча повече. Не се получаваше и толкова…

Изгониха мъжа ми и ме вкараха в операционната. Видях голям зор докато ми сложат упойката. Треперех цялата и от контракциите не можех да се свия. И ощо взето всяко докосване ми беше болезнено. Анистезиолога успя чак на втория опит да ми сложи упойката. Уж ми даде и няще за успокоение, ама от него само ми се замая още повече главата…

Когато ме хвана вече упойката се почувствах направо като прасе на заколение! За щастие бях толкова изтощена, че не успях да се притесня или да се уплша… Чувах смътно какво става около мен… Усещах че ми правят нещо и докато се опитват да извадят бебо. И малко след това някаква жина ми вика “Честито! Имате момченце!” и ми показа гривничките. Дори и да са ми го показали, не си спомням… После вече си спомням, че пуснаха мъжа ми при мен да ме види за малко…

Сутринта докторката мина да ме види и ми каза, че когато бебо е тръгнал да излиза се е заклещил и за това не се е получила работата. Аз обаче имам известни съмнения, че прекалено избързахме с много неща. Сега доста мои постъпки ги отчитам като грешка! Но каквото било, било! 

записче,че много скоро и аз ще съм мама 

Ето едно позитивно раждане-със смях даже.Ако щете вярвайте.Термина ми беше на 11.10,денят наближава,бебка неще да излиза,а се бяхме подготвили мнооого отрано,незнам защо бях решила,че ще я родя много рано...На 10 сутринта ми падна тапата и...нищо....лежа си аз,спя си...вечерта ще хапваме с половинката,ама аз не мога да седна,стяга ме корема,втвърдява се и започна да ме напушва на смях.Казвам на бъдещия тати през смях...."Мирише ми на бебе много скоро"-той отвръща-"подигравай ме,ама не е смешно"...засичаме контракциите-на 18мин,на 14 и изведнъж на 4мин...вече беше станало към 22часа,обадих се на лекарката,която щеше да ме изражда,каза да идваме..Айде в банатя,айде обличай сеи все се смея,Христо реши,че ми има нещо,все ме гледаше опулено,явно адреналина си оказва влияние..Приеха ме към22:30 с никакво разкритие,контракции здраво обаче...В предродилна бях с две момичета ромки,и двете викаха и пищяха като за умряло,аз се смея на леглото по средата,влиза една акушерка да им се скара и ме гледа,че се смея...Само ме попита дали съм добре,след като кимнах,тя каза,че за първи път вижда жена да ражда и да се смее..Заради силните контракции и малкото разкритие в последствие се наложи да ме сцепят,но по бързата процедура родих точно в 4часа сутринта Христина,беше се увила пъпната връв 2 пъти около вратлето.Зашиха ме и аз погушках бебка.Момичета,от цялото си раждане болка не помня,помня само смеха си и учудените погледи как мога да се смея...ПОжелавам на всички леко и безпроблемно раждане,здрави бебчета и много положителни емоции.Смехът е голяма работа,повярвайте ми

Добре,де,хайде и аз да разкажа за моето раждане.Отдавна се чудя,ама най-сетне се реших 

Терминът ми беше за 25 октомври,но вече преносвах 6 дена.Всеки ден ходим на записи,всичко е ок.И ми казаха,че ако до събота (3 ноември) не почна да раждам ще ме приемат в болницата да предизвикват раждане.
Отиваме в четвъртък вечерта към 18:30 на преглед отново и му казвам на доки,че нещо лигавко и розово е имало на хартията ми и той каза,че е почнала да пада тапата и до 2 дена трябва да родя.А аз  Все си мислех,че бебка ще си стои вовеки в мен  Прибираме съм 19:30 и решаваме,че ще си правим пица (често го правим).влизам в кухнятаи почвам да меся тестото "Верди" обаче нещо ме присвива в корема все едно имам чревно неразположение.Викам си...офффф пак ли (често ми се случва,защото все преяждам нещо  ) викам на мъжът ми ,че нещо ме присви,той да не е контракция,а аз...е ти луд ли си  Продължавам аз с пицата,вече двамата я правим (обикновено той реже нещата за отгоре) мятаме я,обаче след 20 минути пак нещо ме присви,ама не силно.Пак казвам итой вече почна да пише на един лист часовете,а аз му се смея 
Изяждане доволно огромната пица (аз естествено всичко,което ми се полагаше от нея и вече едвам дишам от преяждане) и пак контракция,пишем и нея,но аз все не вярвам.И така цяка вечер си бъбрим,гледаме тв и си пишем контракциите.А то вече започна да се скъсява разстоянието между тях.Обаче,така се падаше,че доки по миналия ден беше дежурен,предната нощ пък имаше някакви семейни проблеми (бабатана жена му била починала) и въобще не бил спал от 2-3 дена.И тази въпросна нощ му беше единствения вариант за почивка.И аз викам на мъжа ми...ти луд ли си няма да го будим точно тази нощ....поне да стане сутрин,че да се наспи човека 
Става 00:00 и аз решавам да се изкъпя,че кой знае какво ще стане през нощта.Къпя си се аз,и през 10 мунти си ме присвива,ама аз въобще не вярвам.Болката беше позната,нали ви казвам,че често ме присвива така.Къпя си се аз,бръсна си краката последните 2 седмици за н-ти път  защото все се подготвям.Мия си косата,даже реших да и правя и обливка,че ми се стори,че жълтее (руса съм),а и да съм красива,да не ме гложди после.Правя си аз обливката с черна боя,приключвам с банята и излизам.Суша косата,мачкам я там с лак и правя една голяма грива  И вече към 01:00 лягам.А мъжът ми още си гледа тв.Лягам аз,ама не мога да заспя.То започна да ме боли през 7-8 минути.Пиша аз на листа.И вече някакво разкривено пиша,че така ме заболяха две от контракциите, ужас   
Ляга мъжът ми,ама аз се въртя сумтя итой иска да звъни на доктора.ама аз...нееее,на сутринта,че да се наспи.Стана към 02:40,отивам до тоалетната,че да живна малко.Че то човек като легне в леглото и всичко му се увеличава двойно.Седя си аз в банята и пак сумтя нещо,а през това време Калоян вече звъни на док и му казва,че имам контракции през 6 минути.Ееее,викам си....зад гърба ми се обади    Нищо.Мия си зъбите,ама почвам и да се гримирам в хола.Фон дьо тен,молив за очи,руж,гланц за устни...по оскъдно така,че си викам ако се разрева докато раждам ще ми се разтече спиралата.Само с молив без сенки алабала,колкото да заприличам на човек(да поясня ,че аз не гримирана не излизам никога). Взимаме багажа,обувам токчетата  блузата с деколтето,тц тц...и тръгваме.Обаче в колата нищо не ме болеше.Отиваме там в 03:30 чакаме на един диван и мен нищо не ме боли.Викам се...ето край....фалшива тревога,само където ракарвахме док в единствената му почивна нощ.Идва той,прави ми преглед за разкритие и си вади ръката цялата в нещо лигаво и червено,викам какво е това...той тапата.Установи 4 см разкритие.А аз  добе,че е започнало.Излиза той и казва на мъжът ми,че ще раждам и да си отива вкъщи,най-верочтно към обяд ще родя 
Правят ми клизма и аз като увиснах в тази тоалетна...ужас...то не бяха пици,не беше чудо,няма излизане.Мия си се там плацикам се,няма контракции.Излизам от банята,подписвам азни документи и тръгвам към предродилна.ама си взимам чантата със списанията "наш дом" вътре.И санитарката ми се смее,че ще ги чета като родя и ми ги взе  Каза,само телефона 
Лягам в предродилна,слагат ми система окситоцин и ме пускат на запис.Всичко е ок.ама краката ми голи.викам аз..завийте ми краката,че са мнгоо дебели и не е естетично.а те умряха от смях и казаха,че съм най-красивата родилка,която са виждали.Ама си ми ги завиха де,да съм спокойна аз.си Лежа си и почна да ме боли....идва док и вика 5 см,6 см и вика ехеее,ти ше родиш след 15 минути  .Звъни на мъжа си да идва и аз посягам към телефона...ама той ме спря и вика,абе чакай да видим к'во ще стане.И аз..ок 
След това ми пукна май мехура и аз пак зачаках,и като се започнаха едни болки,малееее.тъкмо ме похвалиха,че гък не казвам,ама към края вече виках..."Помощщщ,помогнете ми бе хора.....умираммммм!"Ама толкова сериозно,че ужас.Майкоооо....вискчи там ги изредих,съдрах си нощницата чак отпред да я дърпам и да драпам.Тая система беше  И така се бях изпотила,че през цялото време си бършех челото с парче лигнин и го бях натрошила като кокошка  Идва акушерката с някаква мокра марля и почва да ме бърше по челото и бузите и аз и викам....неее какво правите имам фон дьо тен,ще го изтриете...А тя така  Ми как ще разбера ако пребледнееш нещо ...и аз  няма да пребледнея.
След това вече започнаха напъните и само питам няма ли да ходим вече оттатък да раждам,а те все още малко още малко.А дебелата стрелка на часовника всякаш беше спряла 
Най-накрая вече отидохмме,там вече беше голямата болка.Завързаха ми краката с някви каиши и аз вече знам,че ще ме колят,изпаднах направо в несвяст.В онази ситуация ,вкоято усещаш ,че умираш,не се владееш.Напъвам аз два пъти,не става.Всички викат,суетят се,док ми натиска корема,по едно време в цялата суетня ми направиха епизиотмията и аз вече...пища с все гърло.Адска работа....толквоа ме болеше всичко,че бях започнала да губя съзнание.След срязването вече усетих огромната тиква на беба,все едно нещо ме разкъса брутално и след малко и тялото и....абе все едно теле вадеха  ...е тогава дойде облекчението.Изведнъж всякаква болка приключи като с магическа пръчица.Но аз едва чувах.Сложиха ми гривната и само помня,че нещо се беше закучила на китката ми  и така ме болеше ръката,че ако не бях в несвяст и току що не бях родила сигурно щях да викам от болка.Плацента,ала бала...нищо не усещах.В този момент вече 7:50 сутринта идва новата смяна,млади докторчета и акушерки,а аз разчекната с какви ли не висящи неща от мен 
Сложиха ми пълна упойка да ме зашият и след това започнах да се свестявам.Ей,това беше най-хубавото нещо.Някаква дрогирана,всичко ми се върти,а до мен на една маса за подгряване беба повита и и виждам само ушенцето,защото още съм със завързани крака  .ех.....колко хубаво.И така накарах ги да ми донесат гсм-ма,че беще в предродилна.И се обадих на таткото,след това на майка,която милата въобще не знаеше,че раждам.Аз така исках,да е изненада.И с някакъв упоен треперещ глас и викам...."Ало,мамо,имаш внучка,3.650,48 см" ,а тя  После вика,звучеше все едно някъде от преизподнята се обаждаше.
И така в 10:00 ме върнаха във стаята.В 12:00 ми донесоха беба,а в 12:30 вече бях на свиждане в коридора и висях 2 часа права,все едно не съм раждала.ама преди това си пооправих грим,ала бала,прическа....И така всичко завърши благополучно 

Бях доста образна,но цялото това действие се разви за 4 часа между 3:50 и 7:50 сутринта.Беше мнгоо весело и се надявам и второто ми раждане да е такова.Сега обаче,ще влизам с мъжа ми и съм адски спокойна 

elfi4ka , направо със сълзи се смях на твоят разказ. Въпреки силната болка, ти си съумяла да запазиш само веселите спомени от раждането ти и си го преразказала страхотно. Най-много се смях, когато си започнала да се гримираш.  Аз в такъв момент най-малко за това бих се сетила, като се знам каква съм паника, въпреки че и аз по принцип не излизам без грим. Браво за смелостта ти и ти пожелавам този път още по-леко раждане с по-малко болка.   

Да разкажа и аз за моето раждане, с надеждата, че и това ще е същото!

Терминът ми беше определен за 11.04.2004 г. Добре, ама се бях разбрала с акушерка, която беше на работа до 31.03., а после - една седмица - почивка. Затова си бях решила - мартенско бебе трябва да е .

И тогава, както и сега ме мъчеше едно безсъние, по цели нощи се пулех или в компютъра, или в телевизора. Та на 29-ти срещу 30-ти март - пак така - до 5 ч. сутринта се биех със силите на злото (играх "Диабло"). Към 4.30 ч. мъжа ми звъни по GSM-а от спалнята (щото не му се ставало от леглото ) и ми вика: Хайде, лягай си, че утре може да не можеш да се наспиш!", пък аз му отговорих: "А, утре може и да не мога да играя, така че ще си довърша нивото!"

Та така, легнах си в 5 ч., без помен от контракция, в 7.30 се събудих с контракции на 2 мин. и половина. Акушерката беше казала, като станат на 5 мин. - да ходя в болницата. Аз обаче - спокойна, нали първото раждане по-бавно протичало, реших, че няма за къде да бързам - изкъпах се, сложих си глобула за разхлабване (за да си спустя клизмата), мъжът ми ми оправи тоалета.

Всеки месец си правех снимки по бански на корема в профил, затова пак нахлузих банския и викам на мъжа ми да ме снима, че за деветия месец ще си остана без снимка. Той вече не знаеше къде се намира, само повтаряше: "Хайде, обаждай се на акушерката и да ходим в болницата!".

В 10.00 часа най-после се замъкнахме там - приеха ме с 4 см. разкритие.
До 11.00 часа се разхождах - нали така по-лесно ставало раждането. Болеше си, но съвсем поносимо.
В 11.00 ч. ми сложиха система, тогава вече ме заболя повечко. По едно време ми се доходи до тоалетна, помъкнах си банката с мен - едва влязох през вратата на тоалетната.
На 6 см. разкритие се появи докторката, спука ми мехура и пак отиде някъде. Акушерката наднича отдолу и вика - "На татко си ще прилича, има голяма черна коса!".

Между 12.00 и 12.45 ч. контракциите ми бяха ужасно силни, все едно една непрекъсната контракция. Болеше доста, особено отзад на кръста, но чак пък нетърпимо, не бих го нарекла - или пък имам висок праг на болка, знам ли. Не съм викала, само си пъшках лекичко. По едно време ми стана лошо (явно съм вдигнала кръвно), акушерката с една мокра марличка ми разхлаждаше челото и устните.

В 12.45 почнаха напъните, при които болка нямаше - просто все едно много ми се ходеше по голяма нужда. Направо си бяха облекчение след контракциите.

В 13.00 часа се преместих на магарето, където след 3-4 напъна, в 13.15 часа се роди Симона - 3250 кг., 51 см.. Нямах шевове и разкъсвания, през цялото време слушах наставленията на акушерката и оставих природата да си свърши работата. Болеше единствено при прорязването на главичката, след като премина тя, почувствах невероятно облекчение.

Чух бебето да плаче и акушерката да казва: "Честито, мом....це е!" Симона през цялото време се кри и до последно не знаехме пола, а сега пък недочух - затова първите ми думи след раждането бяха: "Какво е?" и акушерката повтори "Имаш прекрасна дъщеричка!".

Показа ми я, а тя ме гледаше право в очите с нейните сини очички - беше невероятно красива, беличка, с абсолютно черна косичка.

Наистина това е най-невероятното изживяване, което съм имала до момента! Сега през април - ще ми станат две такива!

Бях си обещала, че и аз ще пиша в тази тема след като родя.....
Терминът ми беше на 12 януари, ама никакви признаци за раждане нямах- отидох на запис на тонове и д-ра ми вика- от утре в болницата, да те следим, че преносваш, аз така ама отидох, не исках да споря с лекаря, приемах на другия ден в болницата, д-ра ме прегледа- и вика, никакви признаци за скорошно раждане, шийката е високо и не е узряла, засега чакаме и следим тоновете- и така чакахме една седмица.....
В началото на другата седмица той пак ме прегледа, и пак казва, че шийката е малко по-умекнала, ама пак не е започнал активно процеса, ама понеже вече минава седмица от термина все пак ще се опитаме да го предизвикаме със система....на другата сутрин ме свалиха в предродилна, като междувременно аз от през нощта имах вече някакви по-регулярни контракции на около 20 мин, ама като ме свалиха и всичко утихна- нито контракции има, нито нищо включиха ми и система Окситоцин, ама до вечерта разкритието си остана 3 см, колкото си беше и сутринта накрая вече имах чувството, че ще припадна от жаждата и умората.....накрая д-ра ми откачи с-мата, и каза един ден да почина, и на другия ден опитваме пак за последно индукция  и ако няма резултат- секцио....
Така в нощта преди да ме свалят пак в предродилна за индукция ме започнаха контракции, ама нали предишния път не бяха успешни, и аз си търпя и си мисля, че ще отшумят всеки момент- така на сутринта преди да ме свалят д-ра ме прег;ежда и вика 6 см разкритие- а аз не можех да повярвам- и така вече отивам в предродилна, ама за раждане.....свалиха ме, за още два часа, разкрието стана 9 см, а аз си търпях болките (преди изпитвах паника от тези контракции и предварително още от седмия месец уговарях лекаря за упойка, е оказа, че точно това, от което най-малко се страхуваш, то се оказва причина), след това дойде един лекар, пукна мехура, усетих как нещо топло изтече.... и от там нататък вече беше по-страшното- включиха ми система сече да се засилят контракциите и от там и напъните, ама те не се засилват- и така два часа- ставам, лягам, опитвам се да напъвам, ама лекаря вика, не е достатъчно, трябва повече.....накрая вече аз като се бях стреснала сериозно какво ще ме правят, ме вкараха в родилна и ми викат- напъвай, аз като напъна и ми се завива така свят, че имам чувството, че ще припадна..... , лекарите ме натискат по корема, усетих и как ме резнаха....и на последния път като ми казаха напъвай, доктора натисна и видях акушерката как държи бебчо, тя изплака и започна да ака , измериха я, казаха ми, че е 4100 , измиха я, дадоха ми да я целуна, а аз треперех вече цялата, не знаех къде се намирам, имам чувството, че в този момент времето беше спряло....
След това доктора започна да ме шие, аз питам колко шева ще имам отвън и отвътре, той вика, че имам само епизиотомия и други шевове нямам, което за толкова голямо бебе било много добре
И така се на 23 януари на обяд в един часа се появи моето слънчице Йоанна
Аз самата преди да родя се страхувах от нормалното раждане, питах се как ли ще го издържа....е, оказа, се че не само се преживява, но и после остават само най-прекрасни спомени....в момента аз се чувствам почти напълно възстановена, шевовете почти са зараснали и се отдавам изцяло на щастието да съм майка за пръв път
На всички, които тепърва предстой да гушнат своите рожби, пожелавам от сърце същата радост и щастие!

здравейте и от мен. бях чела темичката докато всички разказват с позитивно за раждането аз през цялото време бях се настроила за мн болка, но въпреки това не ме беше страх.

на 19.01 отидох на контрилен преглед в АГО - Поморие ( там реших да раждам, защото в Бс е голяма скръб) и докторът каза че ме приема в болницата за отоци в краката. ( той знаеше че от 2 седм съм с падаща тапа).след 2 дена отоците ги нямаше и аз исках да си ходя но уви бебко реши друго. на 22.01 ( терминът ми беше на 01.02.09)  всичко нормално аз се готвя да си ходя на 23.01 до обяд всичко нормално ядох спах и към 14:30 се събудих от силен ритник и лека болка долу ама не ми направи впечтление.отивам при докторката и казвам че имам контракция ( аз досега съм имала 2 пъти през цялата бременнст и незнам какво да очаквам) ама искам да се изкъпя и оправя. качва ме на магарето а аз със 7 см разкритие вика акушерката да ме подготвя за предродилна и така към 14:40 уж да ми мерят тоновете нямаше и 10 мин с 2 контракции които не боляха ( а аз още чакам голямата болка) ми изтекаха водите и на магарето с 10 см разкритие почна се 3 пъти по 3 напъна и към 15:00-15:10 родих сина си а голяма болка нямаше беше сладко като изрева. акушерките бяха смаяни първескиня роди за 30 мин почти без предварителни
контракции.повече болеше като ми отлепяха плацентата- поне така си мисля но голямата болка за която се бях настроила я нямаше. нямаше време за клизми за тонове за системи и други екстри родих напълно естествено имах голям късмет - не е толкова страшно. толкова бързо мина всичко че даже незнам в колко точно съм родила. незнам ако си бях вкъщи дали щях да стигна до Поморие, а дори и до родилното в Бс.Това е бързото раждане на моя син Михаил ( 2.800кг /50см ) на 22.01.09г

Пожелавам на всички мами раждане като моето и бъдете мн спокойни когато дойде момента

Раждането е най-невероятното нещо което ми се е случвало в живота,като цяло съм УЖАСНО страхлива но държах да родя нормално именно защото съм страхлива и не мога да си представя да легна на операционната маса
До 1 и половина с мъжа ми гледахме филмчета след което се изкъпах и си легнах,в момента в който се наместих да заспивам ми изтекоа водите аз се уплаших много защото бях в средат ана 8-мия месец отново си взех един душ и към болницата ,нямах багаж за там защото още не си бях купила нищо следващата седмица мислех да го правя,майками милата изрови всички гардероби да ми намери някаква нощница и накрая намери една ВЕЛИКА която е била на баба ми забравена нощница от света : преди да тръгна за болницата се напарфюмирах намазах си лицето с крем и смело напред.Приеха ме веднага както си му е реда клизма,запис на тонове разкритие 3 см .веднага в предродилна зала беше много хубаво чувството беше вечер страшно спокойно и попаднах на страхотна млада акушерка и доктор  ,след всяко проверяване за разкритие аз отново си обувах бикините и най-накрая акушерката съвсем тактично ,, ИСКАШ ЛИ ДА ГИ ПРИБЕРЕМ ПРИ БАГАЖА ТИ ,, аз от къде да знам не съм раждала друг път и не ми идва на акъла.На сутринт адойде моята докторка изчакаха ме още малко включиха ми системата и започна да ме боли зверски няма какво да се лъжем но много скоро след това родих ,даже лично аз се помолих на доки да ме клъцне защото нямах повече сили да напъвам ,клъцнаха ме и всичко приключи ЧУХ БЕБКА КАК ИЗПЛАКА -СТРАХОТНО НЕОПИСУЕМО ЧУВСТВО.
Когато всичко свърши оки ми кажа ,, УЖАСНО РАЖДАНЕ МНОГО  СЕ ИЗТОРМОЗИ СЛЕДВАЩОТО ЩЕ Е СЕКЦИО АКО ИСКАШ ПАК АЗ ДА СЪМ ТИ ДОКТОР,, наистина бх страшно изтощена и след раждането ми преляха още една банка система за да ми се възстановят силите ,но НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО Е ЧЕ АЗ НЕ СЪМ ЗАПОМНИЛА ТАКОВА УЖАСНО ЧУВСТВО КАКТО МИ ГО ОПИСА ДОКИ за мен си беше нормално раждане ,,нощо ужасно не видях от всичко което са ми разказвали ,ние жените сме създадени по природа да можем да раждаме ,само ние имаме тази ПРИВИЛЕГИЯ и това е невероятно
ТОВА ЗА МЕН БЕШЕ НАЙ-КРАСИВОТО,НАЙ-НЕВЕРОЯТНОТО ,НАЙ-СЛАДКОТО НЕЩО КОЕТО НЯКОГА МИ СЕ  Е СЛУЧВАЛО -ТРЪПКАТА ДА СТАНЕШ МАМА Е ОГРОМНА ВТОРИ ПЪТ ПАК ТАКА БИХ РОДИЛА   

Прочетох темата и много плаках.Гледах малкото вързопче до мен и все още бърша сълзите си.Аз родих наскоро,но сигурно и след 50 години ще се чувствам по същият начин-окрилена от щастие.
Като за начало да спомена че още в началото на 8 месец ми казаха ,че бебето е много ниско долу и шийката ми е много изгладена,2 см.разкритие и всеки момент може да родя.Предписаха ми Магнерот за спиране на контракциите,но на своя глава не го пих.Глупаво решение,но....накрая преносих 2 дена.      .На вторият ден отивам за запис на тонове и се оказа ,че не са много добри.Пратиха ме за хоспитализация в родилното.Слизам долу при любимият и с рев му казах,че ще влизам в болница.Единственото,което го помолих е да не им позволява да ми дават никакви химии ако няма опасност за бебето.Приеха ме и се занизаха часове с мерене на тоновете.8 момичета родиха аз само си лежа и си говоря по телефона или чета книжка.По едно време  ми изтекоха водите(според мен не от само себе си,а от прегледите)и с усмивка на уста отивам и казвам:Докторе,май ми изтекоха водите?!"Той иска да ми сложи система,аз не давам и така.Обаче тоновете взеха да отслабват и ми каза или система или секцио.Съгласих се.Сложи ми 1 система,втора-нищо.И взе да ми се заканва:"Ти много ми се хилиш,ама аз ще те разплача накрая"   Болката почти не я усещах,може би защото тръгнах с нагласата,че няма да боли.Контракциите продължаваха,а аз си дишах с акушерката.Разкритиети ми си седи 3 см..И пак си говоря по тела.И така по едно време усещам здраво напъване и викам да ме прегледат,защото раждам..Акушерката се усмихна и каза ,че толкова лесно не става.Започна да ме масажира по гърба и да ме успокоява,че бързо щели да минат още 3-4 часа и съм готова.(ако не нормално-секцио)Аз пак и се помолих да ме прегледа ,защото наистина че раждам.Тя се съгласи и     10 см.Вика ми само не напъвай,че доктора отиде да вика екипа за секциото ти.Аз съвсем спокойно продължих да дишам и чакам.За отрицателно време ме качиха на магарето и с 2 напъна малката почти излезе-ама се прибра.За да не се стига до форцепс я избутаха насила.Нали знаете какво е да ви скачат по корема    Благодарение на акучерката нямам никакви ракъсвания и т.н.Освен ,че през цялото време стоеше до мен и ме напътстваше,по средата на напъните ми каза да спра за малко и започна да ме маже с нещо като вазелин и да ме разтрива.Оказа се че пъпната връв е омотана 3 пъти.С общо 4  напъна на бял свят се появи дълго чаканата дъщеричка и никога няма да забравя момента,в който ми я дадоха.Беше гола и още непочистена-аз така я поисках.Гушнах я и тя ме погледна и като че ли ми се усмихна-никога няма да забравя тази усивка.
Извинявам се ,че стана толкова дълго,но емоциите ме връхлетяха .Искам да кажа на всички бъдещи майки да не се страхуват и че няма по-хубаво нещо от раждането.Пък дали секцио или нормално-каквото бог реши.

И аз да се включа!Родих преди 6г. в осмия месец,раждането беше много лесно,макар синът ми да излезе с дупето напред.Родих нормално седалишно.Имах много малко болки лежах за задържане,но уви,бях с 7 см разкритие:)и наистина беше бързо и лесно.Роди се 48 см и 2.500кг

Аз раждах в болница, два пъти с един и същи лекар, на който имам пълно доверие. Не пожелах упойки и други подобни глупости, моят мъж беше моята сила  До мен беше до края, с мен дишаше даже, та после чак свят му се виеше  Та раждах нормално, без да ме режат, с леко разкъсване първият път и един шев. Това са ми най-хубавите спомени от тази държава и докато съм жива ще благославям екипът, който беше при мен и уважи волята ми.

И аз ще се включа в тази тема. Раждах и двата пъти в Шейново - всички знаем, че си е мизерна болница като условия, а пък аз не обичам Вип-стаите, където да стоя сама като кукумявка. Така че и двата пъти се примирих с условията - между нас казано това е най-малкото, което в такива случаи има значение. Но всеки разсъждава различно - за мен животът и здравето на децата ми е било далеч по-важно нещо, отколкото хубавата баня да речем. Избрах тази болница, защото там беше лекарят, който ми следеше бременностите и който ми водеше и двете раждания. Естествено, срещу заплащане от моя страна, за което изобщо не съжалявам.
И точно благодарение на този лекар, имам прекрасни раждания с още по-прекрасни деца! Казвам го съвсем отговорно. Той ме убеди първият път да родя нормално, макар че аз бях доста наплашена и исках секцио. Дъщеря ми се роди месец по-рано, та съвсем се бях ошашкала покрай това. Добре, че го послушах обаче. Родих супер леко, имах леки разкъсвания, които на втория час след раждането не усещах вече, а на четвъртия час се разхождах нагоре-надолу из болницата все едно не съм родила току-що. Стоях в болницата 10 дни, тъй като една седмица дъщеря ми беше в кувьоз, заради преждевременното раждане. Но си запомних раждането само с хубави неща, най-хубавото от които след около месец ще стане на 5 години. Второто ми раждане мина още по-леко, този път на термин. Синът ми се роди за няколко часа, а усмивката не слезе от лицето ми през цялото време. Една акушерка преди това беше казала, че за раждането трябва да тръгваме не като за раждане, а като за среща със своето дете. Това си мислих през цялото време и бях страшно щастлива, че срещата наближава. Пак имах леки шевове, на втория час отново бях на крака и се разхождах насам-натам. И двата пъти по мое желание родих с епидурална упойка. Вторият път обаче нямах никакви болки  дори и при 5 см разкритие. Даже анестезиологът се шегуваше, че май нямам нужда от упойка, защото се смея и не ме боли нищо. Както казах - имах прекрасен лекар, на който дължа много.  Между другото той през цялото време всеки ден отиваше в неонатологията, за да види децата ми и следеше състоянието им - нещо, което повечето, да не кажа почти всички лекари там не правеха.
И последно - лекото раждане и бързо и леко възстановяване няма връзка с възрастта. Първото си дете родих на 36 години, а второто - 18 дни преди да стана на 40. По-важна според мен е психическата нагласа и лекарят, който води ражданията.

Много хубава тема за нас,бъдещите майки,които все още не са раждали,но са изчели всички възможни ужаси около раждането. Благодаря на всички за споделеното,тъй като колкото повече наближава раждането,толкова повече е и страхът.Чувствам се по-добре като чета тези позитивни истории. Поздравявам всички,които са запазили самообладание, дано и аз да съумея.
 

И все пак любопитството не ме оставя на мира-наистина ли контракциите болят както силни менструални болки?Аз досега дори и фалшиви контракции не съм имала и затова ми е чудно....