Разкажете за раждането си...

Аз менструални болки нямам кой-знае-колко силни, но болката при контракциите се различава от тази, които имам при менструация. Основно ме болеше кръста, отзад, при това за около половин час - доста силно. По-скоро бих ги определила като болки от схванат крайник (крампи), но на корема и кръста.

Подготвителните (фалшивите, както ти ги наричаш) контракции не са болезнени, те са просто втвърдяване на корема (става като топка) и са далеч от същинските контракции.

Това звучи окуражително-ето затова исках да чуя мнение на позитивно настроена мама в тази тема.
Благодаря!!! 

При мен контракциите си приличаха на менструални болки, но честно казано при цикъл ме е боляло повече. Бяха все едно едновременно съм в цикъл и с разстройство.
 Успех и едно позитивно раждане след около месец!

Ами аз никога не съм имала менструални болки,така че незнам те какви са  Но контракциите ми бяха досущ като чревно неразположение.Незнам дали ви се е случвало,но на мен някой път ми се случва като ми се ходи до тоалетната по голяма нужда,но не става работата    И така ме прерязва ниско в корема.Или ако съм яла нещо по-особено.....  Та контракциите ми бяха точно такова прерязване,аз въобще не подозирах,че са контракции.Но като станаха регулярни вече се сетих..въпреки,че преносвах и тапата ми беше паднала,не ми се вярваше 

Такаааааа
Хубава тема 
Хубав ден беше:)
Аз отидох само за преглед, оставаше ми една седмица до термина, но още нямах никакви контракции, всичко си беше напълно спокойно, отидох за рутинен преглед, ехограф и мерене на тонове, минахме ехографа, на него всичко си беше на ред, според докторката бебчо не даваше признаци да се ражда поне още една седмица  После изгонихме таткото да пие кафе и доки ме качи да ми мерят тоновете. Там обаче нещо не беше както трябва  и тя (докторката ми беше жена) реши да ме приеме за по-подробни изследвания. Изпрати таткото до нас да ми  донесе багаж, а мен ме юрна на пред-назад из болницата за процедурите по приемане и изследвания.....така докато се усетя, след 20мин бях в операционната за спешно секцио(оказа се че малкия си натиска пъпната връв при подготвителните контракции, които бяха още доста слаби и аз не ги усещах ), а след 1 час (в 13:50ч. на 18.11.2008 ) си имах и бебче.Таткото докато се върна с багажа, докторката го среща и му казва "ЧЕСТИТО.ИМАТЕ СИ ЧИСТО НОВО ЗДРАВО МОМЧЕНЦЕ"  и той е тата . А пък аз докато се озсъзная че съм родила вече ни бяха изписали 

Нямаше да повярвам ако някой ми беше казал че точно този ден щв родя с моята докторка се шегувахме че първо ще порасна и тогава ще се раждаме,аз съм на 25.01 а термина ми беше на 10.02.но на 23 ми изтекоха водите и в полунощ в наи големия студ и лед(24.01.2006)ме приеха в родилното,без контракции с 1 см разкритие,системи игли и в 9 сутринта се появи моя син ,не бих казала че ме е боляло,само слаби болки в кръста като при цикъл,на всички пожелавам токова леко раждане сега празнуваме два последоватени рожденни дни

ето дойде и моя ред да разкажа за раждането на дъщеря ми Катерина...
термина ми беше за 20.01.2009г... но аз бях твърдо убедена, че ще родя поне десетина дни по-рано...вътрешно чувство...но наближавайки дните, които мислех че родя не усещах че ще стане...и така дойде 19.01...по принцип от началото на 9тия месец имах подготвителни контракции и то много начесто... на 19.01 срещу 20.01 цяла нощ не спах, знаех че наближава момента...и че щом не родих по-рано ще е на термина...колкото и да не ми се вярваше, че може да се случи... и така цяла нощ ставах до WC-то на всеки час...въртях с от безболезнениете контракции, които бяха на 4минути и чаках да станат на 2-3 и да тръгваме към болницата...да ама не...тъкмо бях готова и те станаха на 6мин, после на 10мин и изчезнаха...за около половин час...и после пак...и тъкмо стана 8ч и мъжа ми отиде на фитнес и аз реших да стана да се изкъпя, да се оправя...което включваше и грим и прическа...но прическата не можах да я оправя, понеже от сешоара ми ставаше много топло...но все пак се приведох в приличен вид...
и така...Коко(мъжа ми) се прибра от фитнес и отдохме на майка ми на гости да си дотренира там...понеже има боксова круша...и селд като си тръгнахме на качване в колата усетих две прорязващи, но не много болезнение контракции и вече бях убедена, че ще е днес...но си мълчах...исках да съм сигурна и да не създавам паника...пък и не исках да ходя много рано в болницата...след като се прибрахме отидох до WC и имах леко розово зацапване...излезнах и казах на Коко да се къпе, защото отиваме да раждам...а той милия както се къпе по един час беше готов за 5минути...при което излиза и ми вика готов съм...е хубаво, ама аз не бях...той бързаше повече от мен...и так ми почнаха леко болезнените контракции...минахме взехме майка ми и тръгнахме към Тина Киркова (Света София)...бяхме в приемното към 12ч...приеха ме с 4-5см. разкритие...направиха ми преглед и ми казаха, вие знаете ли, че ще раждате голямо бебе ...аз знаех от наблюдаващата ме, че ще е около 2900-3000кг...направиха ми клизма, която нито е толкова страшна, нито болезнена...(не че свърши много работа  )...и така после се изкъпах и ме заведоха в една стая да си лежа или да правя каквото искам...е аз занех, че трябва да ходя за по-добро разкритие и така и правех...на контракциите се подпирах и се масажирах...понеже нямаше кой да го направи...след прегледа на един доктор с нещо като крем за получаване на по-бързо разкритие контракциите станаха малко по-болезнени...към 13ч. ме заведоха в предродилна...и ми биха нош-па и ме включиха на окситоцин, който засили болката...но пък все още беше поносимо...а доктора ме убеждаваше, че до 16ч ще съм родила...и ми се радваше през цялото време, че се смея и съм гримирана...казваше, че все едно не съм отишла да раждам...и така с болките до към 15ч. когато ми почнаха напъните...на които някак си не можах да схвана цаката...добре, че имаше една готина акушерка, която беше плътно до мен от началото на напъните до края на раждането...и така се пробвах да напъвам, вместо това си повиках малко...а акушерката ми вика: така като викаш никаква работа не вършиш...айде напъни се да изака едно лайно, дето ще те тормози цял живот...в след около час напъни родих моето съкровище с малки разкъсвания, но естествени...но така ме заболя на едно от разкъсванията, когато почти беше излезнала, че вместо да се държа за дръжките на магарето бутах доктора, който ми натискаше корема и му казвах, че не мога повече...не исках да раждам повече...   а той ми вика тя излиза...после ми я показаха и след като я премериха и ми казаха, че тежи 3850гр аз бях шашната...после ме зашиха и ме закараха при близките ми, които бяха обсадили приемното...след около шест часа бяхме ето така...

Всичко започна ден по-ранос частично изтичаци води, при което аз отдих до Шейново и лекара ми препоръча да остана там под наблюдение, но аз отказах, за да не се травмирам и си отидох, но водите продължиша да изтичат до вечерта и аз се постреснах ,че е опасно за мен и плада и на другата сутрин рано та в родилното.Направиха ми клизма и ми сложиха таблетка за по-бързо разкритие ,защото моето беше 3 см и не мърдаше.След около час започнаха болезнени контаракции през 2 мин и в16 часа ме вкараха в предродилна и в 17,10 малката проплака и излезе само с два напъна. Е наложи се да ме резнат ,защото се окоза че имам тесен таз и тя не може да излезе сама.

Ох,момичета,много се забавлявам като чета някои истории 
Мисля си,че позитивната ви нагласа,липсата на страх и може би отношението на лекарите много ви е помогнало в този момент.
Дай Боже всеки му!!!

Привет и от мен.
Термина ми беше на 11.01.09 и понеже избрах да раждам в частна клиника едно от условията е да отида при тях на преглед. Отидох преди празниците и доктора седнал да ме убеждава за епидурална упойка, обаче аз едно шубе за тия упойки. Той се бие в гърдите, че само две жени имало до сега който са раждали без упойка при тях, а на мен в глава ми ми минава " е аз ще съм третата". Минават празниците ние бавно се подготвяме за идването на слънчицето и на 3ти януари през нощта усещам, че все едно се напикавам  . Ставам до тоалетната и да си сменя бельото и гледам кръв. Викам си, ей това е почна се, но въпреки това си лягам и започнах да чакам контракциите на 5мин. Ама те не стават на 5 а са едни не регулярни и започна едно мислене. Дали трябва да бъдат точно на 5мин. ? Изчаках 1 час и реших да вдигам мъжа ми да ходим към болницата. Отиваме слушат тонове, попълваме документи и накрая се качвам на магарето да ме прегледат. Лекарката като ме погледна и  8-9см разкритие. Нямаше време за клизми. Направо в пред родилна където ми набиха окситоцин, спукаха ми мехура и започна болката (преди това болката беше търпима като при цикъл). От там в родилна и след няколко напъна и леко клъцване на бял свят дойде Гергана. На следващият ден анестезиолога идва на визитация при момичето което беше до мен обсъдиха нещата покрай нея. Поглежда ме и казва: Следващия път го роди в къщи и го докарай само да го запишем. Защо идваш толкова късно?. А аз: Миии тогава се събудих. 
Поне се убедих, че при нормалното раждане няма нищо страшно.

Идеята на темата много ми допадна и ще се включа с разказ, защото моето раждане не беше страшно и болезнено, а едно от най-прекрасните изживявания.

Всичко започна в 6.30 на 07 януари, 3 седмици преди термин. Събудих се сутринта с лек стомашен дисконфорт. При опита ми да се обърна в леглото /не е лесно като си с хипопотамски габарити / усетих, че изтича малко количество течност, и веднага след това започнаха контракции, които почти не боляха. Лежах и се чудех, какво пък става сега, засякох, че контракциите са на 3 минути  . Отидох да си взема душ и да измия косата си от миризмата на пържени филии /които пържих в 3 през ноща  /.
Събудих мъжът ми и непрекъснато му повтарях да не се притеснява, аз най-вероятно няма да раждам днес, защото то контракциите първо са на 20 минути, после на 10 и т.н, а тези моите почнаха направо на 3 - значи няма да раждам днес  .
И така в пълно бойно снаряжение и с усмивка тръгнахме към родилното. В 9,30 ме приеха, доктора ме прегледа и каза, че съм с 7 см разкрити  . Напарвиха ми клизма и ме оставиха да се подготвям в банята и ми казаха като съм готова да ида в предродилна. Прекарах в банята под душа още 1 час - на топлата вода контракциите бяха съвсем поносими. Когато усетих, че доста зачестиха, влязох в предродилна, където ме чакаха, за да записват тонове.
Докторът ми дойде прегледа ме, сложи ми но-шпа и ми каза да напъвам, когато почувставм напън и че като почнат напъните болката от контракциите ще спре /а аз все още се чудех кога ще заболи наистина от контракциите, защото до момента болката беше свсем поносима/. И така след 10 минути започнаха напъните. След 2-3 напъна ме преместиха в родилна зала, обаче аз нещо не можех да схвана как става номерът с напъването, въпреки изчерпателните обяснения на екипа. Там след още 2-3 напъна и малко помощ от доктора бебчо излезе в 11,30.
Родих за 5 часа считано от първата контракция до проплакването на бебо.
Е, не се разминах без епизотомия, ама нея изобщо не разбрах кога я направиха. Гледката на малчо разперил крачка и ръчички и врещящ докато му прерязваха пъпната връв беше най -милото и хубаво нещо на света.
Пожелавам на всички, четящи тази тема за кураж, раждане бързо и лесно като моето. Най-важното е да не се панирате, да вярвате в себе си и бебо и да слушате напътствията на екипа

Много хубава тема! Чета ви с удоволствие и ме зареждате с много положителни мисли!

Първото си дете родих в България, бръсненето, клизмата, системата с окситоцин, туширането и скачането на корема ми, не ме подминаха. Приеха ме вечерта към 8 часа с изтичащи води и в 8 на следващия ден родих.

Второто раждане беше коренно различно и за него бих искала да разкажа. Раждах в чужбина. Живея на 10 минути пеша от родилния дом и въобще не съм се змисляла как ще стигна до там - пеша или с транспорт.

На 26-ти януари вечерта (след безкрайни нерви, че вече 4-ти ден преносвам), започнаха контракциите. Към 3 през нощта станаха на 5 мин. и аз се обадих в болницата. Казаха ми да изпия таблетка парацетамол и ако контракциите не намалеят, да се обадя отново след час. Е, трябваше да се обадя, защото контракциите си останаха същите. Тръгнахме с мъжа ми (пеша ). Аз спирам на всяка крачка, дишам дълбоко и чакам да отмине. Но стигнахме до болницата... Преглеждат ме - никакво разкритие. Изпратиха ме обратно вкъщи да пия парацетамол и още едно обезболяващо.
И така - минава следващия ден с контракции, но към 11 вечерта стават много начесто и по-дълги. Обаждам се - казват ми пак да отида, но се оказва, че не мога да ходя... Поръчахме такси. Слизаме. Точно пред нас някакви хора го взимат... Вали като из ведро... Аз не мога да ходя! Мъжът ми казва да се върнем да извикаме ново, а аз викам в никакъв случай - върнем ли се , ще родя вкъщи... Съвсем случайно (вече е около 12 часа), минава някакво такси... Хванахме го, а аз отзад полулегнала, пуфтя като локомотив.  Вече започват и напъните... Влетяваме в болницата и мъжът на рецепцията ме пита искам ли инвалидна количка или мога да ходя. Аз се двоумя между две контракции. Някаква жена имаше там, ми казва:"Довери ми се, скъпа, вземи количката!" Усмихна ми се много мило и ми пожела успех. Човекът от рецепцията бута количката и ме пита дали не кара много бързо, а аз:"По-бързо карайте, че ще раждам..."- викам. Влетявам в стаята, идва акушерката и ми носи шишенце за урина.  Каква урина, какви пет лева, бе, жена - аз раждам. Водата ми изтича... Беше същата акушерка от предната нощ. Само свалих дрехите си от кръста надолу. Нямаше бръснене, клизма и тям подобни... Акушерката ме прегледа - пълно разкритие. Докара количката за раждане и вече не излезе от стаята. След 3 часа се роди дъщеря ми. Това беше най-прекрасното раждане! Всичко протече съвсем естествено. Между напъните си приказвахме с акушерката и беше много приятно. След като родих, ни оставиха с дъщеря ми 4 часа да се гушкаме, кърмим и да се любуваме една на друга.  След това си пуснах душ. Когато влязох в банята - там стоеше шишенцето за урина. Много смешно ми стана като го видях. После ни преместиха в отделението за родилите.

На тези, на които им предстои раждане, желая да е леко, незабравимо и прекрасно преживяване! 

Всичко започна с едно леко кървене на 16.10 към осем вечерта, лекаъболка усетих чак към 22 часа и от тогава до 00 часа контракциите станаха през около 5мин. Естествено отидохме до болницата да ме прегледа дежурния и от там се обадихме на доки да идва, че ме приемат с 4 см. разкритие. Докато дойде бяха станали 5-6 см. и ме болеше бих казала леко. Доки предложи да не слага епидурална..."само да бавим нещата"-каза. Съгласих се. След 7-8 см. започна да боли доста, но пък всичко стана много бързо. Докато започна да боли силно направих пълно разкритие и започнаха напъни.....отидохме в родилна зала и след 3 яки напъна бебата се появи   в 5:30 сутринта....после малко шев и кройка.
Така от първите признаци за раждане до излизането на беба минаха около 7 часа, от които 5  усещах болки.
И аз бях чела и чула ужасяващи разкази за тежки раждавия и често казано се бях приготвила да изживея най-кошмарните болки, но се оказа, че съвсем не е толкова нетърпимо и болезнено. Единственото което си повтарях, когато започна да боли повече беше "Всичко си има край, и на болките ще им дойде краят", а освен това ме крепеше мисълта,  че ми предстоеше най- приятното запознанство в живота ми....това с моята дъщеричка
Късмет и леко раждане 

При мен за мое голямо разочарование или радост,още не мога да определя,нямаше болки,нищо не усетих.Започнаха безболезнени контракции,приготвих се съвсем спокойно,взех душ,чантата и с такси в болницата.Имах определено секцио,но бебето реши,че му се излиза вече,приготвиха ме,имах пълна упойка,цезарово,нищо не разбрах и чух.След няколко часа ми донесаха да видя малката,това беше.Всичко мина леко и безболезнено.Проблемите ми дойдоха след това.