Разкажете за раждането си...

Да разкажа и аз за моите раждания-първвият път лекарката ми каза,че най-вероятно ще пренося бебето,и една вечер-седмица преди термина се звънна на вратата станах да отворя и хоп водите ми потекоха.Три пъти се връщах от вратата за да се преоблека,защото водите не спираха да текат Приеха ме със сантиметър разкритие и мнение на лекаря,че най-вероятно ще родя чак на другия ден вечерта.Е наистина родих на другия ден,но на обяд-слава богу падна ми се много добра акушерка  ,която ме разсмиваше и ми помагаше през цялото време-аз напъвъм ли напъвам,а бебето не излиза-тя ми казва още малко и леле това бебе каква коса има.Накрая дойде и лекарката да ми се скара,че още не съм родила,станало обяд,а тя пък била гладна И след още два напъна родих дъщеря ми и леле каква коса имаше готова за фризьор.През цялото раждане не усетих никаква болка само леко стягане в кръста,когато започнаха напъните.Вторият път преносих бебчо 3 дни,бяхме на гости на приятели послучай раждането на тяхното бебче,цяла вечер усещах стягне в кръста, но не му обръщах внимание усещах го от дни,но нали не болеше.Тръгнахме си пеша,а отнякъде се появи едно съвсем мъничко коте,което ни изпрати до нас.След няколко часа се събудих от силното пристягане в корема,но докато стигнахме в болницата от притеснение ми мина,мислех че е фалшива тревога,но ме прегледаха и имах 4 см разкритие,след час разкритието стана 7 см пукнаха ми водите и с три напъна бебчо се роди.Лекарката която ме изроди ми каза,че трябва да родя поне още веднъж след като съм раждала толкова леко.Никога няма да забравя думите на акушерката,която изроди дъщеря ми"Раждането е най-лесното,трудното оттук нататък предстои"

Винаги съм се чудила как така майките забравят колко ги е боляло при раждането - ами още се чудя, ама и аз мигновено забравих
Аз не можах да сколасам на Нова Година, но сколасах на 1.01 вечерта /бях опредлена за 10-и.
На 1-ви по обяд почва да ме стяга корема, но нали и аз знам, че контракциите много болят, си мисля, че е вятър работа. Следобед легнах, дремнаг, помотах се /мъжо се беше върнал от нощна смяна и спеше/. Абе това стягане продължава, на 5-6 мин., но много слабо. До там изглупях, че звъннах на една приятелка да я питам, цитирам: "Що е то контакция и има ли почва у нас?" Към 5 следобяд решавам, че трябва да отида до АГ-то, да видя все пак ... Събуждам мъжо, обяснявам как стоят нещата и почва едно велико мотане 3 часа, пък последна проверка на багажа /за стотен път/, пък се къпах, пък се чудих... . Накрая тръгваме и на качване в таксито му казвам "Сега като ни върнат, както сме със сака ще ме водиш на пица" /още си я чакам апропо /.
Стигаме там ,в 8,30 вечерта влизам през вратата на АГ-то, доктора ме преглежда и казва, че съм с 5 см. разкритие и най-късно до полунощ ще родя. Ей като ме хвана изведнъж една паника, мъжо два пъти /нищо, че на него му е 3-то/.
Качват ме в предродилна и всички почват да се суетят и да се потят около мен, мърморейки защо не съм отишла по-рано. Две сестри ми търсиха вените близо 10 мин. докато ги намерят и ми сложиха система. Клизма не са ми правили, и за това нямало време. Тогава почна да боли по-сериозно. Целия персонал скупчен при мен /други нямаше желаещи да раждат/ и аз си искам нещо за болката. Доктора каза, че всичко което може са ми сложили т.е. бускулизин, за друго нямало време. По едно време питах още ще боли ли, успокоиха ме, че болезненото са контракциите, после е лесно. Спомням си, че по едно време реших да повикам малко, да видя помага ли - повиках и после се изцепих "Ами аз защо викам сега, като не ми помага?" Всичко живо избухна в смях, защото съм била първата, която си признава. Най- гениалната ми мисъл беше да попитам колко е часа, за да знам колко има до полунощ? Това беше в 9,50. В 10,20ч. родих с 2-3 напъна, усетих как излезе малката, но изобщо не болеше. После ми сложиха месна упойка да ме зашият. Шевовете ги усетих, но леко, доста поносимо. Персонала реши, че се будалкам, защото първо не исках да се местя от предродилна на магарето, после исках да си остана на магарето, защото ми е добре там, в тази поза са ме шили и иначе ще ми дърпат конците. Леле, колко глупости съм дрънкала!
До тук наблягах на комичната част, но искам да кажа, че болката изобщо не беше непоносима, не че не болеше, но очаквах нещо много по-страшно и най-важното, че изпитах това несравнимо чувство да чуя детето как изплаква, да го гушна още изцапано, тогава се разплаках от щастие и сега една година по-късно пак се просълзявам като се сетя. Просто не може да се опише с думи! И наистина моментално забравих за болката.

Кураж, момичета, каквото е писано ще стане, вие бъдете позитивни!
Имаше нужда от таква тема. Стана ми от любимите, заедно със "смешно ли е раждането", защото иначе е много страшно като почнеш да четеш!

Здравейте, темата е много хубава.
Аз ще ви напиша за моето раждане, макар че гледам се спори секцио или нормално кое повече боли. Не взимам страна, а само ще кажа как мина моето раждане и всеки дано сам прецени за себе си  
В осмия месец, мъжа ми тръгна на път, а аз сама с контракции на поредния си преглед. Лекаря ми като ме видя веднага искаше да ме вкара в болницата, защото се страхуваше да не родя по рано, но аз категорично отказах. Доста неща минаха през бременността ми, и имаше много моменти когато си казвах и това ли трябва да ми се случи. Така уж щях да раждам в 8-мия месец влезнах в 9-тия мина ми термина, а всеки ден с контракции. Два дена след термина ми на поредния преглед лекаря ми за пореден път ми каза, че детето не е слезнало и може би скоро няма да родя   ето толкова учудена бях аз. А да не ви казвам какво шубе ме беше хванало с всичките истории и разкази, където бях чела и чула. След този преглед се оказа, че контракциите ми станаха още по болезнени и постоянни корема ми стана твърд, наложи се да отидем пак да ме погледнат на обед, после следобед, после привечер и при всяко ходене думите на лекаря ми бяха нямаш нито разкритие, нито детето е слезнало има още време, а и контракциите не са регулируеми. Така аз цял ден да си кажа на майтап с мъжа ми айде до болницата после обратно у нас, а свекърва ми милата само като ни видеше, че се връщаме двамата и още повече се притесняваше. Но вечерта в 10 контракциите ми бяха вече на 4-5 мин, и след поредното обаждане на лекаря ми той реши направо да ме остави в болницата. Мъжа ми дори милия като ме оставяше му каза докторе , какво става цял ден идваме с пълна екипировка и се ми я връщате, няма ли да я вземете вече и да ми я върнете с бебе  . След поредния преглед от лекаря  ми прецени, че наистина е започнало раждането. Докато ми оправят документите и другите неща контракциите ми бяха вече по на 2-3 мин. А забравих да добавя, че и двете акушерки едната която през дена ме приемаше и ме слагаше на апарат, за да слушат тоновете на детето за по сигурно, и тази която вечерта ме прие бяха едни жени които мога да кажа от все сърце, че са с златни души и сърца. Някога ако ги видя пак единственото което мога да направя е да ги прегърна и да им благодаря и на двете за добротата. Акушерката коята беше нощна смяна, видя че съм малко уплашена и веднага намери други теми да ми говори за да ме развесели. След 20 мин и след поредния преглед от лекаря ми, и контракциите ми бяха вече на 1 мин, и система за разкритие ми бяха сложили лекаря ми малко се притесни аз нямах никакво разкритие по точно 1 см. плода още не беше слезнал, и след всичкото време което минаваше реши за да събере екип за секцио. Да си кажа уж бях в пред родилна зала, а се чувствах се едно съм някъде на гости. Лекаря ми спокойно ми обясняваше всичко което се случва, каза че той не иска да ме мъчи повече, а и като гледал понеже аз съм с тесен таз може и затова да не може да слезне детето най добре е да го извади по оперативен път. Аз ако ви кажа че се едно не отивах на операция. Веднага акушерката ме извика да ми покаже дрешките с които ще облече детето. Беше подбрала едно много хубаво розово комплект с едно хубаво пухкаво одеяло. Така бях влезнала в 11.30 в болницата и с помощта на лекаря ми и на акушерката в 1.20 ме качиха в операционната без да разбера как е минало времето. След поредния преглед преди да ми сложат системите защото контракциите ми бяха станали почти постоянни, и другата докторка прецени че раждането при мен по естествен път е нямало да може да стане. След 1 час се събудих, с едно усещане на страх някак си  вътрешно ме беше страх от нещо, но незнам какво. Веднага попитах лекарите дали детето е добре, дали всичко си има и дали кожата му е добре (аз изкарах Варицела когато бях в 5 м). След уверяване няколко пъти, че всичко е наред и след като ме настаниха в стаята ми, веднага побързах да кажа на нашия татко. Аз бях говорила с него преди да ме оперират, но не исках да го притеснявам и му казах, че наистина ще родя сутринта той ме увери, че звънна ли му да идва веднага ще пристигне. Към 2 часа веднага му звъннах и го зарадвах, че вече е станал татко а той  милия не можеше да повярва. След няколко часа ми донесоха едно малко пухено одеалце което беше обвило едно малко мишле моята дъщеря. След като я видях с очите си и разбрах, че наистина е добре този страх изчезна, знаех че детето ми е добре. Няма такъв момент, няма такава тръпка и 100 пъти бих я изживяла наново. Няма по хубаво нещо от това да станеш майка. Имам снимана дъщеря ми в ръцете на акушерката първата и снимка, която веднага след като я направих я изпратих на нашия татко. А той веднага ми звани да ми каже, че по хубаво от нашето дете няма. Да за  всеки родител по хубаво от неговото дете няма.
Мога само да кажа на всички бъдещи майки, няма нищо по хубаво от това да дариш живот  
Сега не помня нито болка от операцията нито болка от контракциите, а да не ви казвам как излезнах от болницата. Ако ме бяхте видяли щяхте да кажете тази жена секцио ли е родила. Тичах по коридорите да нося цветя и торти за екипа, да си оправя документите по най бързия начин за да мога да покажа на моето най мило същество новия му дом.
Пожелавам, леко и безпроблеммно раждане на всички и по едно хубаво бебе накрая  
(ако прецените, че написаното ми не е за темата само кажете веднага ще го изтрия, но това е моето раждане )

Защо пък да не е за темата ?
Хубаво си е раждането - остави го... 

Аз родих много бързо.Само за един час.Болките ми започнахакъм 20 00ч.Но все чаках.Мислех си че е много рано.Имаше още 11 дни до термина.Но не.Много болеше.Стана 23 15ч.Най после тръгнахме със съпруга ми към болницата.След прегледа се оказа че съм със 7-8 пръста разкритие.И така в 00 30 бях майка на момченце Дени.

Хайде, няма ли наскоро родили мамчета с хубави раждания, които да споделят с нас ? 

Извинявам се, щом не е за тук.Наистина нямах време да погледна по-напред, ама като имам едно ревливо и нервно бебе, което напоследък иска само на ръце...Още веднъж се извинявам.

Това май не беше за тук

Ами за не знам кой път моля да се прочете поне началото на темата, но явно никой не си прави този труд...

Моето раждане беше много леко ,вярно контракциите ме мъчиха почти 5 часа но за сметка на това родих за 25 минути. Вярно е че има болка, няма как да няма . Но знам от личен опит че болката от бъбречна криза е много по голяма от болката при раждане. По време на бременноста ми на два пъти се мъчих с камък в бъбрека който беше решил че точно сега трябва да излиза.

Аз първо да се похваля - родих втората си дъщеря преди 3 дни!
Най-прекрасното раждане! До последно си бях вкъщи и си вършех работата...
Към 8 вечерта реших да ида все пак до болницата и в 22:21 родих.
Мъжа ми присъства и каза, че през живота си не е изпитвал по-силно щастие и вълнение.
Което за мен бе изненада, защото аз поначало бях против, но сега не съжалявам.
Раждането ми беше изключително "чисто", ако мога така да се изразя...без окситоцин, без обезболяване, без разкъсвания и шевове. Днес ме изписаха и по нищо не усещам, че съм родила преди три дни.
Бебенце е много добричко - папка и спинка!
Пожелавам на всички, на които предстои - успех!

v.pluemper, честито ти бебенце! Много да ти е здраво, умно, красиео и послушно точно толкова колкото трябва!  Звучиш толкова мило и позитивно, че не се стърпях да ти честитя. 

 Джуличка, не можеш ли да помолиш модератор, ако може да сложи едно "позитивно" в заглавието. Много момичета в желанието си да разкажат какво са преживели и виждайки заглавието направо пишат, без да четат. И не развалят темата нарочно, просто емоцията от преживяното взима връх и бързат да я споделят. 

Ами моето раждане не беше чак толкова скоро,и беше секцио,но пък го помня с много топлина и хубави емоции.

През цялата си бременност бях убедена,че ще раждам нормално.Беше ми много интересно и сигурно 100 пъти карах майка ми да ми разказва за нейните раждания(три на брой).От нейните разкази оставах много спокойна.И така датата на термина дойде и мина,а аз нито разкритие имах,нито изгледи някакви за скорошно раждане.Започнах да ходя всеки ден на запис на тоновете.От болницата искаха да ме приемат и да предизвикат раждане,но аз казах че си имам лекарка и каквото тя реши.А тя искаше да изчакаме,гледахме бебка на ехограф,плацентата беше добра,водите -в норма.И така на 8-ия ден след термин в 3 часа през нощта усетих първата контракция.Мъжът ми тамън се бе върнал от работа и бе легнал.Нищо не му казах,защото първоначално си помислих,че може да е фалшива тревога.Но контракциите ставаха на все по-малък интервал от време,а аз само ходех до тоалетната,връщах се лягах и пак отивах.И така към 6 и нещо мъжът ми ме усети и ме попита какво става.Казах му,че ме боли корема. Той,съненен,отново пита да не би да раждам,аз отговорих,че не знам. След около половин час стана,облече се,направи си кафе и през това време ми засичаше контракциите,които бяха вече през 5 минути.Беше изумен колко е точна всяка една контракция. Но нито за миг не се паникьоса или притесни ни най-малко.Аз също.Чак не ми се вярваше колко сме спокойни.Към 7 и 30 тръгнахме за болницата.Пътувахме 40 минути.През това време,когато получавах контракции той се опитваше да ме разсмива.Приеха ме в 9 часа,с 4 см разкритие.Направиха ми клизма,тоалет и ме настаниха в предродилна.Включиха ми система с бусколизин,която честно казано направи болката постоянна.Бързо направих 6 см разкритие,преместиха ме в родилна зала и ми поставиха спинална упойка.Болката изчезна.За около час и нещо направих и пълно разкритие,но бебето си стоеше високо.Никакви изгледи за слизане.Към 12 часа стана ясно,че ще се прави операция.Упойката беше започнала да ме пуска и леко усещах контракциите,но не можех да движа краката си и затова се наложи да ме прехвърлят на кушетка и от нея да ме прехвърлят на операционната.Поставиха ми нова упойка.Започнаха да мажат корема ми с някакъв кафяв разтвор,йод може би от което получих невероятен гъдел. Те ме мажат,аз се смея,че и тях разсмях.Веднага ми мина мисълта,че щом усещам гъдел,въпреки упойката ще усетя и като ме разрежат. И така,метнаха чаршафа и анестезиоложката започна да ми говори.В един момент цялото ми тяло се разтресе и усетих как изваждат бебето - много странно усещане.В 12:45 бебка изплака.Лекарката каза,че пъпната и връв е омотана и тя си я държи като дамска чанта. Показаха ми я за секунди,питаха как ще се казва и я отнесоха да я оправят.След това я показаха и на мъжа ми.След като ме зашиха,преди да ме отведат в реанимация ме заведоха да се видя с мъжа ми.Той беше като замаян. Показа ми снимките на бебка набързо.Милата беше се родила с раничка от едната страна на челото,там където през целия 9-ти месец усещах,че ми опира в таза.Но бързо й мина.
Ще запомня раждането си главно със спокойствието.Мисля,че това е много важно за всяка една родилка!

И аз да честитя бебчето на V. Pluemper !  Да ти е живо и здраво и много радост да ти носи !   

Не съм, и аз не знам какво точно да ги помоля...
Дали пък да не променя заглавието по някакъв начин... 
Нещо от сорта на "Разкажете за своето прекрасно раждане"....
Или нещо подобно...
Дайте идея, защото аз в момента нищо не се сещам...