Разкажете за раждането си...

Първото ми бебе е още в тумбака. Много хубав е разказа в началото и с удоволствие ще изчета темата. Дано и аз да попадна на такава акушерка, която по-скоро да ми е духовна упора. Решила съм да раждам естествено и активно и се надявам раждането ми да е красиво. Ще следя темичката

Първият път ме приеха в болницата за предизвикване на раждането-преносвах 7-ми ден.Сложиха ми една таблетка вагинално и след 30мин се започнаха болките,а след 3часа родих.Вторият път родих секцио по мед.причини
Успех и леко раждане

Много хубава тема !

Беше неочаквано. Термина ми беше на 22 , обаче  на 5-ти Август усешах леки болки като при цикъл. Почти през целия ден..Аз си мислех, че ме боли корема и изпратих мъжо да ми купи хапче  . ( не знаех, че това са контракции. от прочетеното във форума бях остнала с впечатление, че трябва да ме боли зверски  ) Пийнах хапчето и .....легнах да поспя.  След 1 час се събуждам от болка. Нормална, поносима. Много ми се ходеше до толетна по голяма нужда. И тогава видях, че ми потича кръв. И се изплаших. И викам да мъжо" Дай да идем до болницата да видим какво ми е " ... Не си взимам багаж, защото не знам че ще раждам... Отиваме до болницта, а по пътя вече започва да усещам какво значи контракции. Влизам на преглед и докторката установява - 8 см. разкритие  А аз тъпачката я питам - Защо имам кръв ? Тя ми отговаря - защото ще раждаш, момиче    Казвам на половинката да отиде да ми вземе багажа, защото аз ще раждам. Той се опули. Нямаше време за никаква хигиена...Прослушаха ми тоновете в предродилна и бегом на магарето..
След около 40 минути си искам мобилният телефон. Мъжо вика - къде си ? Аз диктувам - 3300, 50 см...а той безмълвен - ти роди ли ?  аз - да. 
( родила съм за времето , за което мъжа отиде да ми вземе приготвеният багаж от вкъщи и да се върне в болницата в 3 часа през ноща . Маршрута е - Шейново - Мола-Шейново)

Колкото и нерално да звучи - нямам никакъв спомен от моето раждане. Само няколко напъна 

  AnetaH , успокоих се, не съм само аз! Ура! Имало и други които не са разбрали, че раждат, а и, че кръв е нормално да има при този процес 

Момичета страхотни сте с кеф ви изчетох и ще следя темичката,така успокояващо ми подействахте дано и аз се похваля с такова,бързо,лесно и не чак толкова болезнено раждане

Дай Боже всеки такова леко и безболезнено раждане!  Благодаря ви момичета за разказите !

Аз отидох в деня на термина за слушане на тоновете на бебето, без контракции или други болки.
Лекарката ми реши, че днес е добър ден за раждане и може, ако аз искам да го предизвика с вагинална таблетка.
Съгласих се, в 13,00 часа ми поставиха таблетката в 13,10 започнаха контракциите.
До към 16 часа ме болеше като при по-силен цикъл. След това болката са усили, но за мен това беше най-желната болка на света. Тя ме приближаваше до срещата с моето дете, срещата, която чаках 9 месеца.
В 21,30 обясних на лекарите, че вече нямам контракции, а явно имам напъни. Преместиха ме в родилна зала и в 21,42 се роди дъщеря ми. Не я чух да изплаква, притесних се, попитах лекарите защо бебето не плаче. Чух отговора като от далечен тунел. Не бебето не плачеше, а моите уши бяха заглъхнали. Накараха ме да се прозея и тогава чух най-красивия плач на света и едно малко дупе.
Та това е моето е раждане.
Нямаше по-хубаво преживяване за мен от това.

Моето раждане беше невероятно(буквално и не).Родих точно на Великден в 3.30ч.Израждаше ме акушерката, която е израждала и майка ми и леля ми(38г. стаж).Водите ми изтекоха в 2.30ч.Събудих всичко живо(тогава с моя съпруг живеехме при майка ми , защото АГ-то е по-близко) и се получи една какафония.Мъжът ми беше сменил всички цветове до бяло, майка ми само ме разпитваше през колко време са ми контракциите, а баща ми милия седеше и само гледаше уплашено .Обадих ме се на акушерката да й кажеме, че са ми изтекли водите.Тя каза след час да минеме да я вземем(тя живее точно да АГто).Обаче след 20мин. контракциите станаха на 3-5 мин.Умирах от болки и тръгнахме.Когато бехме вече пред родилния дом, усетих че нещо ми напира гащите надолу .Изтръпнах.Казах си край, ще раждам отвинка . Едвам се качих по стълбите и ме приеха в приемната.Качиха ме на магарето, имах пълно разкритие. Точно един напън и родих едно хубаво и здраво бебче, 2.800кг. 49см.Нямах никакво казпокъсване  нито външно, нито вътрешо. Всички казват, че съм имала невероятно раждане, акушерката ми каза, че за 38г. стаж не е виждала токова лесно и безболезнено раждане

Аз съм от жените,които не могат да се похвалят с леко раждане,но въпреки това винаги съм го казвала и пак ще го кажа -няма по-прекрасно нещо от това,да станеш мама.Няма по-вълнуващ момент от този,в който поемаш за първи път в ръцете си малкото човече,твоето дете.Сърцето просто прескача в гърдите ти и любовта,с която се изпълва не е съизмерима с нищо,до този момент.На всички бъдещи майчета желая весели празници и прекрасни мигове с това,което им предстои!

Здравейте! Наистина имаше нужда от такава  тема, защото и аз докато бях бременна се начетох на какви ли не страхотии и се бях настроила за най лошото. Родих 1 ден след термина едно прекрасно момиченце. Отидох в болницата със съвсем слаби болки и се радвам,че не ме върнаха, защото раждах в друг град,при нас няма родилно. След като ме приеха, лекарят ми даде хапче за усилване на контракциите и така се започна. Имах около 3 часа силни, но поносими контракции и 5см разкритие. След още 2ч на много болезнено контракции се оказа, че нямам разкритие и ми сложиха система. След още 2ч родих като бебка излезе за около 25мин без упойки,рязане и под. Възстанових се бързо и живот и здраве следващия път пак бих избрала този начин на раждане,но бих стояла у нас до последно.
Леко раждане на всички, които тепърва им предстои.

Преносвах с шест дена когато настъпи раждането.Вече ме бяха приели в болницата за наблюдение и не искаха да предприемат никакви действия до последно.Чакаха бебка сама да "тръгне" както и стана (не исках да стане насилствено)!
Ще кажа само че раждането беше точно толкова страшно колкото си го и представях,и ме сполетяха нещата,от които ме беше страх.Хубавото беше че всичко мина за 2 часа.
И така болките ми започнаха от 4ч сутринта на 13 декември,бяха слабички и дори си мислех че ще ми идва...
Така цял ден,но към 19.30ч вече не се търпеше,а мен ме обземаше паника и нетърпение да се свърши (че и преносването...)
В 20 ч ме вързаха на тонове,и ми казаха че имам много хубави контракции,а аз само повтарях че искам упойка (наистина много държах на нея) а акушерката ми каза че доктора имал някакъв спешен случей и като слезел при мен да му кажа за желанието си  Когато доктора дойде вече виех от болка и треперех цялата.Едвам изрекох "докторе искам упойка,моля ви,няма да издържа,умирам!" Той ме погледна,бръкна,спогледаха се с акушерката и (кошмара ми се сбъдна) вика "чуй ме сега,ти ражаш с невероятна скорост,просто не можеш да си представиш,няма време за упойка,до половин час ще имамш бебе!!!"  И наистина след системата с окситоцин,доктора ми спука мехура и се почувствах като гейзер,направо!Каза всеки момент ще почувстваш напъни,все едно ти се ака,и започваш да се напъваш !След около 5 мин почнаха напъните.Давах всичко от себе си въпреки болката,напъвах се до пръсване,исках по-бързо да се свърши.И накрая като ми викат айде сега на магарето и аз  Не мога да се помръдна а магарето на повече от 10м беше.Как съм се довлачила не знам,но точно до магарето ме сви толкова силен напън че блокирах!Не можех да помръдна!Всички ми крещяха "айде,качвай се бе момиче,ще изтърсиш бебето на цимента", а аз гледах безпомощно и не знаех как да мръдна.С 300 зора се качих а акушерката ме държеше и ми викаше "внимавай да не се друснеш на главата на бебето".Там някъде на 3-4я напън бебка изхвръкна като тапа,а аз усетих остра и пронизваща болка доло.Когато я зърнах-просто нямам думи да опиша какво почувствах,неописуемо е усещането,почувствах гордост и сила!!!
Оказа се обаче че имам много разкъсвания най-вече външни,шиха ме около половин час и уж сложиха някаква упойка,ама май не ме хвана защото си усещах всеки бод!После докато открият от къде идва това кррвене,такова натискане падна че щях да си умра на магарето.Откриха "теча",закърпиха го и него на живо и ме оставиха  с една торба лед и една с пясък на корема.След по-малко от 2 часа ме заведоха в стаята...
Искам само да кажа,че като се замисля клизмата беше най-приятната част от раждането!!!Защото шиенето поне при мен ме боля повч4е и от раждането 
Май това беше,може и да пропускам нещо,но спомена ми е още пресен и потрепервам като се замисля.Но когато ми донесоха и дадоха да гушна бебка още на магарето,ето това ми беше най-голямата упойка,всички болки изчезнаха и всичко изглеждаше супер!
 

Страхотна тема, наистина! Раждането може да е неповторими, магическо изживяване, но само ако не те е страх. Аз искам да споделя за моето, защото то не беше хич лесно, но въпреки това беше невероятно изживяване. Не знам как се описва с думи усещането - и до сега не съм успяла след вече близо 3 месеца и десетки разкази за това, то си е нещо, което е много лично - една особена тръпка на щастие, гордост, любов. Имаше я болката (доста), след това възстановяване, но само седмица по-късно имах реалното усещане, че отново ми се ражда  . Та за самото раждане. Аз исках да стане по възможно най-естествения начин - без упойки, без системи, без епизиотомия - реален избор имах само за упойките. На теория раждането ми беше предизвикано - влязох в болница заради високо кръвно, на втория ден лекарката решила, че ще раждам, така и така съм там, само че пропуснала да ми каже, та разбрах случайно от една от акушерките, че съм планувана за индукция(предизвикано раждане) на следващия ден. Беше ме страх за бебето, заради кръвното и  не се противях, въпреки желанието да си стане, когато му дойде времето. Вечерта, когато мъжът ми дойде да ме види, започна да говори на бебчо, че искат от нея да се ражда и тъй че тя да започва сама  . Не знам дали това наистина е повлияло, но на сутринта като ме свалиха в предродилно вече бях със 4см разкритие. Включиха ми и система, въпреки всичко, която след няколко часа се оказа, че почти не е текла , та естествено си било ))). Много съм щастлива, че ми се падна страхотен екип, всички бяха много мили и човечни, никой не ми се е карал или викал за нищо, но аз си бях и послушна  .  Пълно разкритие получих много бавно, дори лекарите се чудеха, до едно време ми казваха "ей сега, още малко остава, до 1 час си родила, ами скоро ще да е" но след 3 часа в които си седях с 8см, просто спряха да правят предсказания. Преди да настъпят големите болки слушах музика, говорех по телефона, след това само се разхождах и това ми беше единственото облекчение. Бях толкова щастлива, когато започнаха напъните - можех вече активно да участвам  и всичко нататък се случи много бързо и дори лесно. Нямаше никаква болка вече, дори и когато бебчо излезе. Исках да ми я дадат веднага да я закърмя и те ми я сложиха върху мен, а аз "А някой ще ми помогне ли, какво се прави  , голям смях падна. И лекарката ми казва "А виждаш ли, че може и без крещене", защото аз я бях попитала дали всички крещят толкова много (когато ме приеха имаше 2 момичета в родилна и една в предродилна, които крещяха наистина плашещо, и аз питах лекарката всички ли така викат - много ужасно ще да е, а тя казва "Само, който не ни слуша

Та това, което държах да споделя разказвайки всичко това е, че въпреки болката(която просто приемаш, че я има, не се плашиш и мислиш за нея като траеща 2 минути - най-дългата ми контракция - просто не мислиш за следващата , дори и да се наложат някакви намеси(които е много хубаво да са до минимум, но това става ако предварително се разбереш с лекарите) раждането е най-прекрасното нещо. Пожелавам да всички бъдещи майки да имат смелостта да изживеят този миг (па макар и дългичък да се окаже  и да му се радват.

Катя, а в коя болница си раждала ? 
И ти благодаря за разказът, както и на всички преди теб...   

Раждах в Майчин дом, специално го избирах заради куп неща, които след това не се сбъднаха, но умишлено не говоря за тях, защото исках да споделя само положителни неща. Следващият път ще раждам в частна болница, защото искам бебето да е с мен от самото начало, както и мъжът ми да присъства (което в Майчин дом уж е разрешено, но като казах на лекаря, че искам и той да е там отговорът беше - "А, не може такива неща, като иска да присъства и бащата да сте отишли в частна клиника  - ами това и ще направим със следващото . (добре, че след това същият този лекар си тръгна;). Но с лекарите е въпрос на късмет.

Точно така... 
Винаги съм казвала, че не бива заради някой некадърник да се лепи етикет на цялата болница...
Не говоря за Майчин Дом, а по принцип...