Разкажете за раждането си...

На 18 август (понеделник)  (2 дни след термин) отидох при доки на контролен. Разкритие никакво и никакви други индикации за скорошно раждане, а бебчо обърнат с лице напред  Лоша работа  Тогава доки, въпреки това, че лично той е против манипулацията секцио, ми каза, че искам не искам - налага се. Има риск за бебо при нормално раждане. На мен ми беше все едно, само по-бързо да се свършваше. Каза, че на другия ден трябва да постъпя в болница, ако стане нещо непредвидено и в събота да вадим малчо от корема. отивам си аз най-спокойно във вторник в МД, а тооооооооооооо ........... Идва доки и вика: Ще те види професора и утре ще раждаш  А пък аз си мислех, че има още 4-5 дни  Видя ме професора и вика: Няма мърдане - секциото е утре. Лелееееееееееееееее, е тогава като ме обхвана една паника  Идва мъжът ми на другата сутрин, а аз му викам : Страх ме е, няма да раждам, айде да си ходим  А операцията за 12.30 на обяд  Е, нави ме някак си да остана............... От тук нататък всичко се разви главоломно. Операционна зала (ама точно като по филмите е с тези лампи отгоре), катетър (най-болезнената част), абокат на едната ръка, апарат за кръвно на другата, спинална упойка и всичко това за няма и 5 минути. Е множко ми дойде, ама поне нямах време гък да кажа  Самата операция не е нищо страшно. Слушах си докторите през цялото време, говорех си със сестрата, дето ми беше до главата и с анестезиолога от другата страна. Повярвайте ми, НЯМА НИЩО СТРАШНО. А аз все пак съм от хората, които като видят бяла престилка и са почти припаднали  Извадиха бебчо най-накрая  Що рев му ударих, ама такова щастие рядко се изпитва, да не кажа - никога. За килограмите му нито тримата доктори познаха, нито професора  Роди се 3,600кг вместо предвижданите 4,500кг, а шкембето си остана едно голяяяяяяяяяямо  Дали не са забравили някой близнак вътре  Зашиха ме и ме метнаха в реанимация, а доки вика: Обади се на майка ти и мъжът ти да идват пред реанимация  И ето ти ги двамцата след малко при мен, че и бебчо също  Вълшебник е моя доки  Тази част от разказ беше приятната  Все още нераждалите може да не четат останалата
Час и половина по-късно започват едни болки  Ама страшни  А преди това анестезиолога ми казва: 24 часа няма да изпитваш никаква болка. сложил съм ти морфин и незнам си още какво. И аз щастлива. Да, ама не  Четири момичета бяхме в реанимация, всички щастливи - аз ще мра  Казвам през сълзи на сестрата, че искам нещо за болка, а тя ми вика, че е невъзможно да ме боли  Лелеееееееееее видях се в чудо  Дойде и анестезиолога и доки и всички като изкопаемо ме гледат и се чудят какво да ме правят, а аз вия от болка. Наблъскаха ми още работи и венозно и мускулно. Чудно коктейче се получи  Преживях някак до сутринта. А на сутринта  РАЗДВИЖВАНЕ. Аз пък си бях помислила, че мъките са свършили. Но някак си и това го преживях. Лазеща почти на 4 крака акустирам в обикновена стая на 7 ет в МД, а пък доки ми е казал ВИП на 12 ет  Реших да си трая  След около час тръгвам да си видя бебо. Тук бебе, там бебе, бебе НЯМА  Полудях, повярвайте ми  Звъня на доки, той на акущерките и се разбира, че таз парантия от реанимация била преценила, че съм за 7 ет, а бебчо си ме чака на 12ет. Тогава да ми беше паднала в ръчичките  Е, преместиха ме във ВИП - цивилизация На другия ден - айде и бебчо при мен. Викам си - свърши се, всичко вече ще е наред. Да, ама не  Като се почна едно главоболиеееееее    Знам си аз, че е от упойката, ама нищо не може да се направи  Едни системи само, дето никаква работа не свършиха  Та лежах си аз 3 дни все едно с чужда глава, а мама, сестра ми и мъжът ми се грижат за мен. В събота (4ден) доки ми казва, ако се чуствам добре утр да ме изписват. Какво ти добре, главата не мога да си вдигна, ама си искам вкъщи  Идва сестрата в неделя, накичва ме с 2 системи - да ме оправила преди да си тръгна  Е, оправи ме  До вечерта кръвното ми беше 170/100 при нормално 90/60. (хипертонична криза май беше, няма много спомени за тези няколко часа) Цяла нощ по болници, инжекции, свещички......  Едва ме свестиха (в случая писпаха с диазепам) Искам да отбележа, че в 1 часа през ноща доки дойде в МД да ме види в спешното, без значение, че вече бях изписана  Тук като че ли мъките посвършиха  Махането на конците вчера ми се стори детска игра, а това, че от време на време ходя превита на 2 ми е нещо като забавление  (Забравих да кажа - целите ми ръце и крака се покриха с петна, алергия ли някаква към лекарства, не знам , ама сърбииииииииииии)
За вкъщи има ли какво да разказвам? Лудница страшна  Едва от вчера започнах да се окопитвам. Цялата ми организираност рухна пред очите ми, но предполага при вас е било същото в началото  Важното е че с малкия Преслав сме добре и всичко завърши благополучно
Може би тук е мястото да изкажа цялата си благодарност на д-р Димитър Гунев (МОЯ доки, който не пропусна нито ден да дойде да ме види, дори и когато не беше на работа), д-р Арабаджи (най-прекрасната жена в бяла престилка0 и д-р Филипов (анестезиолога). Не искам да забравям и акушерките от 5 ет и 12 ет на МД. Едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички. 

Момичета, ако ме попитате, дали бих го направила отново ще ви отговоря, че ДА, бих го направила, но първо хубавичко ще си помисля 

страшно позитивна и готина тема-само такива искам да чета, докато родя!

Здравейте моми4ета,страхотна тема .                                                                                                                                                               Да разкажа и аз за моето раждане,терминът ми беше за 12 януари ,но контракциите запо4наха две седмици по рано,разбира се леки и кратки.Пет дни преди термина ми падна тапата ,отидох на преглед и лекарят каза ,4е максимум три дни и ще родя.Минаха три ,четири ,пет нищо не се слу4ва.   На термина отидох на преглед и лекарят каза ,4е имам два сантиметра  разкритие и до 24 4аса ще запо4не раждането.Аз щастлива, казвам на мъжът ми няма да ходиш на работа, ще раждам  Минаха тези 24 4аса ,нищо.На 14 в 12 4аса  то4но бях приключила с и тръгнах да сядам на дивана ,не успях и да седна  изправих се на пръсти ,по4уствах силна болка,свекърва ми  беше при нас и каза ,4е ще раждам ,така правела и краката с кравата преди да роди в този момент ,не можех да се разправям с нея ,ина4е щях да я ,но това е друга тема.На бързо си взех душ  и тръгнахме към болницата.Когато влязохме в кабинета за преглед ,лекарят ме помоли ако може да дишам в страни ,4е премествах листовете по бюрото му ,вдишвах и издишвах бързо и силно ,все едно съм ти4ала ,а защо го правех и аз не мога да си обясня Направи ми преглед и каза ,4е раждането е запо4нало с 4 сантиметра разкритие.Аз щастлива ще видя бебка най накрая.Оставих си нещата в стаята  и с мъжа ми отидохме в родилна зала.Там ми сложиха апарат за тоновете и ни оставиха сами,аз  имах болки ,но се търпяха .След двадесет минути дойде акушерката свали ми апарата ,прегледаме и излезе .Аз обикалях залата ,даже танцувах бяха пуснали страхотна музика,когато полу4ех контракция се хващах за дъската на леглото и се отпусках, така ми каза акушерката се полу4ава по бързо разкритие.Към три 4аса контракциите запо4наха да стават по о4естени ,болката стана по силна ,мъжът ми при контракция искаше да ми прави масаж ,както му беше казала акушерката ,но аз му казвах да седи и да мъл4и ,4е той е виновен ,за какво беше виновен горкия и аз не знам .В 3и 304аса  ми изтекоха водите и усетих как глави4ката влезе в родилният канал,мъжът ми извика акушерката и тя ме питаме как искам да раждам  права ,легнала ,ка4ила се на леглото подпряна на ръцете и колената ,на вси4ко отговорих с НЕ и тя ,накрая се ка4их на магарето и след два напъна родих в 3,47 4аса ,,когато излезе бебка аз я хванах ,акушерката гледаше от страни ,гушнах я веднага ,нямам думи да опиша чувството бях най щастливата на света ,идваше ми да крещя от щастие .Мъжът ми сряза пъпната връв и отиде да гледа как я  къпят и  преглеждат.В този момент дойде лекарят да ме шие ,имах три конеца от вън и малко пове4е от вътре.                                                   Раждането е най прекрасното нещо на света ,желая на вси4ки който им предстой ,леко раждане и здрави беб4ета  , ДЖУЛИ4КА благодаря ти за темата                                               

Темата е много хубава и важна.    Спомням си как когато бях бременна непрекъснато четях разкази за прекрасни раждания и колко много кураж и сили ми даваха.
Ето тук има много такива разкази:
Моето прекрасно раждане
Моето активно раждане
Моето водно раждане
Моето естествено раждане след секцио

Джуличка   .
Да разкажа и аз. Термин 13.02.2003. Аз паника голяма, пък за мъжа ми..... няма да коментирам. Цяла бременност лежах за задържане, инжекций, хапчета, какво ли не. Влизам в 9-ия месец, доки ми дава схема за спирането на лекарствата - за да не е отведнъж, но на мен вече много ми писнало и от раз захвърлих всички хапчета. И така се започна - всеки ден - Ще раждам, та ще раждам и се окаже, че няма. И така до 07.02. Събрали сме се с приятели вкъщи, те си тръгнаха към 12, аз се изкъпах и си легнахме. Вече бях огромна и имах страхотни проблеми със съня. Тъкмо заспах и звъни на мъжа ми тел. - един приятел се напил и му звъни.  Като се ядосах и като скочих и хоп    изтекоха ми водите. Викам на мъжа - ще раждам, а той  сигурна ли си. Е как стигнахме до болницата на 100км. от нас няма да ви разказвам. Там ме чакаше моето доки и от дума на дума като ме прегледаха и хоп 10см. Родих страхотното си бебенце без капка страх. Нямаше неприятен момент през раждането ми, дори и болката беше сладка.... С второто макар и с малки усложнения / за мен/ също изпитвах само позитивни и красиви мигове по време на раждането. Голяма роля за желанието ми да имам трето дете е именно да изживея отново този върховен, неописуем момент.
Късмет на всички неродили мами, и не се страхувайте от раждането - то е прекрасно.

Стархотна тема. 
Ето и моя разказ.
На 05.11./11 дена преди термина/ към 18ч. получих първата си болезнена контракция - съвсем на мйатап викам: Хайде започва се! . Изобщо не очаквах, че наистина започва родовата дейсност, затова и с татито излезнахме на разходка.А и доки ми беше казал, че раждането е средно около 12 часа -от първата контракция до излизането на бебчо След около час още една и от там на няма и 10 мин. /нямаше къде да засичаме честотата/ С всяка изминала контракция обаче болката се засилваше малко по малко. Но на мен хич не ми се прибираше   Laughing Вече към 20:30 ч склоних да се прибираме, започнахме да записваме контракциите - първо на 6 мин, скоро станаха на 5 и болката се увеличаваше, ама аз си лежа.....и....все още ми се струва, че не е дошло времето  35  Е, вече към  десет и нещо тръгнахме към родилното - аз с нагласата само за проерка. Прегеда ме акушерката -  3 см разкритие, но нищо не казва започнала ли е родова дейност и аз като и викам: "Еми аз тогава ще си ходя, че не ми се лежи в болницата докато дойде момента." Добре, че не ме пусна жената  hahaha Сложи ме на запис на тонове, контракцийте вече бяха на 4 мин, след малко на 3, към един и нещо вече бях с 8-9 см разкритие и.......ето че скоро бях на магарето. След може би 4-5 контракции с по 3 напъна бебчо излезе......   Няма такова изживяване.......НЕВЕРОЯТНО Е! И да се похваля - нямам нито един шеф. Веднага след като ме свалиха от магарето бях готова да хукна  Very Happy   Само да кажа, че при контракциите ме болеше повече опашката, отколкото матката. Това е!
Има болка разбира се, но...както казва майка ми това е СЛАДКА болка  Леко и безпроблемно раждане на всички мами 

 За първи първи път пиша във форума.Тази тема много ме развълнува. Искам да кажа на вси4ки моми4ета 4е няма от какво да се страхуват. И аз като вси4ки съм слушала какви ли не ужасяващи истории за това колко е сташно и колко боли истината е 4е няма по прекрасно нещо на света,а болката изощо не е толкова страшна колкото я описват някои маи4ета.Болка наистина има но се истарпява и наи ве4е  заслужава си да я истърпиш.Ицкам да кажа на вси4ки бъдещи маики които са решили да раждат секцио само защото  ги е страх 4е няма по прекрасно нещо на света да станеш маика и то то4но по на4ина по които е решила природата няма нищо общо между нормално раждане и раждане секцио просто ще пропуснат  наи важният момент в живота си.

Искам да се обърна към всички момичета,на които им предстои първо раждане.Мили момичета,не се страхувайте и не се питеснявайте от нищо.Наистина има болка(говоря за естественото раждане),много силна,но както ми каза една акушерка природата не ни изпраща нещо,което не можем да понесем.Така е,преживява се и няма по-голямо облекчение от момента,в който видиш малкото същество.При първото ми раждане чух какви ли не ужасии и отидох в болницата с една такава нагласа,сякаш ще умирам.В крайна сметка се оказа,че раждането изобщо не е толкова страшно колкото си мислех.Да не говорим,че после имах чувството,че шевовете ме болят повече от самота раждане.Веднага след като родих сина си,се обадих на мъжа ми и му казах,че ако иска второ дете,ще бъде само секцио,това няма да си го причиня втори път Точно след година и два месеца пак бях в същата родилна зала,но при друга смяна.Всичко мина бързо и пак по нормален път,още на втория ден почти не усещах болка,сякаш не съм раждала,чувствах се страхотно.Така че мили бъдещи мамчета,не се страхувайте излишно,кавото има да стане,ще стане и ще мине.Болката наистина се забравя....след време. Има една темичка за смешното раждане.Прочетете я и със сигурност ще се поуспокоите.Успех и леко раждане

Ето ви две скоростни естествени раждания:

1ви номер - 6 часа от началото на контракциите до първато й изплакване
2ри номер - 2 часа от началото на контракциите до първато му изплакване

    

И двете са  обезболявани само с бусколизин. Боли, но ужасно бързо се забравя. На следващия ден,след второто раждане, можех да родя още едно дете, ако се наложи 

Аз раждах цезарово. От началото бях малко разочарована, че ще е цезарово, искаше ми се да родя естествено, но след като всичко мина и си говорих с други мами, които са раждали естествено вече си мисля, че това е много- по безполезния вариант. Лошото е, че след това трябва доста по- дълго време за възстановяване, но няма как. То няма какво да разказвам, родих с епидюрална упойка, въобще не ме боля, таткото беше до мене и снима раждането, а цялото раждане продължи около половин час. 10мин да ме срежат и още 15-20 да ме зашият. Родих в 13.00часа в четвъртък и в петък сутринта вече ходех Това е моето раждане   

Много хубава и позитивна тема и моя разказ спада към нея 
Имах много леко и наистина прекрасно раждане!
Родих точно на термина си. През цялата бременност се надявах да родя през нощта и наистина така се случи.
Събудих се към 2 през нощта от лека болка в корема, която ту изчезваше, ту се появяваше. Явно доста ми се е спяло, защото не осъзнавах че е дошло времето за раждане. Започнах да си записвам през колко време са болките /през 7 минути/ и така доста време,докато по едно време ми се стори дори че изчезнаха и легнах пак да спя  пак ме събуди болка и се оказа че съм спала точно 7 минути  /май трябва и в смешното раждане да пиша/.
Тогава влязох да се изкъпя,събудих мъжа ми и в 5.30 сутринта влязох във 2 градска болница.
Там беше голяма изненадата им, защото ме приеха със 7 см. разкритие!
Казаха на мъжа ми че повечето от раждането вече е минало вкъщи и малко остава. Докато ми оправят документите, клизма, баня и в предродилна някъде към 6 и нещо постъпих.Легнах с търпими болки,постоянно се шегувахме с лекаря,защото ме питаше постоянно как съм,а аз отговарях "много добре или супер",а той каза че обикновено в тази ситуация на този въпрос му отговарят с викове и намръщени физиономии и ми обеща упойка за шиенето,ако се наложи /мен това най ме притесняваше/ 
Към края болки наистина имаше,но въобще не бяха толкова страшни колкото се описват.
От там в родилна зала и с 2 напъна бебето излезе - 3.750 и 54 см. голяма мома 
Веднага я видях и това е наистина неописуем момент!
След това ми биха пълна упойка за шиенето и не съм усетила нищо от него. Събудих се и се преместих в стаята,като след малко донесоха и бебето ми.
Раждането мина като сън и запазих наистина прекрасни спомени за това преживяване.
Пожелавам на всички бъдещи мами леко раждане,като най-важна е позитивната нагласа и положителното мислене - при мен това беше тайната! 

Блазе ви аз минах през ада и още като се сетя(след 3г вече)настръхвам и ми се реве благодаря на господ че съм жива и че мога да си гледам прекрасния син

Ееееее, не може да не развалим някоя тема.... 
Точно за това изрично помолих в началото и то с червени букви...
Няма, братче - трябва точно в темата за хубавите раждания да разкажем колко ужасно е било нашето.... 

Благодаря за хубавата темичка Джуличка - не се ядосвай, все някой трябва да се изходи на метеното, иначе как да го забележим
И аз да взема да поразкажа за моето раждане - 3 дни раждах ейййй!
Термин 28.03.2008
Н 25.03 започват тъпи болки през 5 мин - цял ден, мъжо се връща от работа и аз викам "Карай ме в болницата, днеска е денят".Проверка за разкритие - 0,5 см (правилно виждате половин см)Отивам да се разхождам . Цяла вечер болки на 5 мин.Сутринта мъж ми заминава в командировка в Гърция, викам "Карай ме сутринта преди да тръгнеш - днес е денят (26.03")!. Проверка за разкритие - 1,5 см "Връщай се!". Цял ден трамбовах в парка като преяла ни яла ни пила - пиех Но-шпа и магнезий като бонбони (с кой акъл) ама с надежда да ми мине Вечерта съпружеското тяло се прибира на" тъгъдък" и в 22.00 пак в Шейново - викам "Е след толкоз разходки и 2 дни контракции на 5 мин тря'а да съм с поне 8 см разкритие" - да ама не С 2 см и една дофторица ми се скара, че съм идвала само да ги притеснявам. И аз изтерясах, че не ми е цел в живота да бръкнат всички доктори в .... (много описателна и цинична бях, няма да цитирам - сещате се).Тръгнах си и вече на 26 срещу 27 сутринта цяла вечер на 3 мин болки не съм спала и вих като куче , а мъжа ми само ме успокоява "Ще мине, ще мине" - как не го удуших не знам. Втори живот живее- да си знае Сутринта на 27.03 отиваме в Шейново с бодра стъпка влизам в приемната и казвам на сестрата " Приемате ме иначе ще спя в коридора! Днеска трябва да родя! Писна ми да се разхождам до тука за няма нищо!" Тя само се засмя, дойде докторицата проверка - бреййй чудо 4,5 см "Ша ма вземат". Документи , клизми , тоалет и аз строена с чантата на 2-ри етаж чакам да ми кажат  в коя стая съм. Минава една дама в бяло и аз си питам, тя гледа картона и вика "Каква стая, ти си за предродилна зала идвай , ще раздаш" Брейй и помен нямам от контракция. Слагат коланите, доктора седи с един голям шиш да пука околоплодния мехур и чака контракция. 10 мин няма контракция. Ама си искам аз епидуралната упойка, Евентуално ако пак започнат . Сложиха  ми я, ейййй рай ви казвам !През цялото време лаф с персонала (само още едно девойче беше с мен в предродилна) даже аз си държах гела който си слагаше доктора когато ми правеше прегледа за разкритие , и му го подавах Той много учуден... " Ми да не стоя без работа викам! И аха да дойде време за 2-рата доза на упойката , че взех да усещам болките, дофтаса някаква докторка, провери и вика" Аааа никаква упойка, тя е с 9,5 см - след 20 мин е родила" Брейййй ми сега - та всичките напъни си ги усетих . И наистина след 20 мин с 2 напъна се роди моето човече" Е цял ден не можах да спра да се усмихвам, чак устата ме болеше! Толкова бях щастлива! А татето...той не беше на тоя свят Нямам външни шевове, вътрешни само доктора знае . Много съм му благодарна - д-р Игнатов - млад левент (само да не бях в това бременно състояние.... )Влязох в 10.00 и родих в 14.00ч. Тръгнах още на родилния стол да пиша SMS-и. И понеже чух , че бебо се е родил в ..-найсет часа, гледам часовника и ми се привидя да е 15-найсе часа и пиша аз" Днес в 15 часа се роди Виктор..." и естествено SMS-те пристигат в 14,45 и до днес всички ме базикат, че съм подранила  със съобщенията , за да си спестя време после

Ами това е! Пожелавам на всички леко раждане и ...не е толкова страшно! Страхотно е!