МНОГОДЕТНИ МАМИ

  Помилвана,сякаш си описала живота ни преди години,предполагам и на много други от нас.Многодетните наистина са по-различни,Аз малко пиша,но редовно ви чета,вие сте другото ми семейство,вие ме накарахте да преосмисля живота си,да престана да обръщам внимание на неща,които преди ме дразнеха,а сега вече нямат никакво значение за мен,вие ме направихте по-добра.Винаги съм искала три деца,но откакто ви познавам съжалявам,че не са повече.Благородно завиждам на тези с по 4деца.Но това тези с по 1 дете не могат да го разберат.Миналата неделя се видяхме с наши познати-доктори с 1 голямо вече дете.След"Здравейте",знаете ли какво ни попитаха"Вие още ли правите деца,да не би да сте се умножили?"
  Забравих да се похваля-от снощи къщата ни отново е пълна и всички сме много щастливи,Ани се завърна за Коледа от Варна,където учи,и до 12.01.ще си е в къщи.Много ни липсваше.

Момичета, момичета, благодаря,че вън вали из ведро, нямам клиенти и мога най-накрая на спокойствие да изчета всичко в нашата и в другата тема за семейството с 8 деца.

Май всички сме започнали с трудното, и се убеждавам все повече и повече, че тук рядко има галеници на съдбата.......Като четох маминкаВаня и се сетих как 10 месеца живяхме в мазата. Свекър ми бе диктатор в семейството, а и постоянните му погледи в корема ми, ми идваха в повече.....Бяхме в мазата само с 1 легло, 1 маса и 1 гардероб. Без баня, без тоалетна! За тези цели се качвахме при свекъра. Докато си купим котлон, мина сигурно 1 месец. Ядяхме само суха храна. Плюс това ходих и до Свищов на очни и изпити. Но това 1 легло бе достатъчно за да си направим Вили. След това свекъра не го прие това дете като свой внук и излязохме на квартира. Моя мъж, с детския си акъл, бе намерил квартира без баня. Самия апартамент така сложно направен,че де факто бе разделен на 2 и двата получили се апартаменти - единият с, другият без баня. И моя хубостник бе избрал точно този без банята. И заради това прехвърлихме майчинството на майка за 2г., отделно къде точно по това време се и дипломирах, пътувах и работех. 3г. ходихме на градска баня. В Благоевград е с минерална вода. И без да искаме сме си ходили на процедури в СПА център. Без да искам си излекувах ставите. като съм била и с дископатия. Всяко зло за добро. Забременях с Рая обаче. И пак отидох в Добрич, пак разделени. Най-накрая свекъра вдигна ръце от нас и когато Рая бе на 1г. ни прие отново при него. Бяхме в един голям хол 4-ма. Свекъра се и разболя и 8г. го гледахме на легло. И......хоп - без лекарства и без лечение, с Божията помощ, забременях с Йоан. Ами сега? Цели 6 месеца търсихме да си купим апартамент - но или взимаха желания под носа ни, или нямахме толкова пари. И в края на 8, началото на 9-я започнахме ремонта на това, което имахме. Свекъра, независимо,че бе болен, ни пречеше по всякакъв начин. Но си направихме ремонт в банята, боядисахме и......станахме 5-ма. И пак в големия хол спахме. Като ползвахме и кухнята, естествено, но докато свекъра не се залежа изцяло, тя бе в негово владение. В един прекрасен момент, свекъра реши,че най-накрая ще ни остави на етажа и той ще слезе в мазата. Същата маза, но вече с много, много екстри и нямаща нищо общо с онази маза,в която ние бяхме първоначално. Най-малкото, което бе имаше санитарен възел, дограма, изолация, оправена още една стая за кухня с всички удобства - пералня, печки и пр. И ето,че най-накрая - големия хол си го преградихме със стена и получихме 2 стаи. Изцяло преобразихме другите стаи и коридора - до получаване на сегашния вид на къщата ни. Вече сме разширени - момчетата в стая, момичето - в стая, ние - също, отделно кухня. И по всички критерии - точно сега трябваше да започваме с децата и пр.Защото сме си разрешили жилищния проблем. А тогава Йоан бе вече на 2г.

Не си мислете,че всичко у нас е ОК. Имаме влага, банята и кухнята плачат за ремонт, но ще е в някой друг живот, винаги съм си мечтала за хубава баня(разбираемо е!), но уви......Обаче парадокса......Децата си имат най-накрая желаните стаи. Но....не искат да спят там. Само чакат малко да захладни и се преобрауваме в режим зимен. Спим в спалнята и кухнята, другите 2 стаи ги зазимяваме. И се уверих,че колкото по-малко пространство има семейството, толкова е по-задружно. Сплотеността, приятелството, любовта, общуването е обратно пропорционално на обитаваната от семейството площ. Зимата се обичаме най-много. И ни е толкова хубаво......

Образованието - който си го може - го може! Не е заек за да избяга. Там където за сега са силни Вили и Рая - такива кръжоци посещават. Като Рая освен платения по Декоративно и приложно изкуство, посещава и 2 безплатни(госпожата от занималнята я уреила да ходи без пари 1 път в седмицата в Детския център) по рисуване и английски. Йоан ще го мислим след 2-3 години. Вили е отличника на семейството и госпожите се хвалят от него!Да видим до кога.......

Дрехи - дрехи ползвам 2 и 3 употреба от близки и познати. Както и количката на Вили, изгледа след него още 2 деца. Купихме я с дефект в мътните години на 96г., но не се даде! И издържа по-дълго от много свои модерни посестрими......Все още е здрава! Имам дрехи за още 1 дете.....

Не е лукс в нас, обзавеждане нямаме кой знае какво. Само в детските стаи има нови неща(в момента спя на легло, наследство от баба и дядо!, но се спи разкошно на него). Но.....гледаме да е лукс в душата и сърцето ни. Приоритетите ни не са материални, гледаме какво имаме, а не какво нямаме. Тази година знаете бе стресова за нас, както и за 95% от българското население, но оцеляхме. Възпитаваме и децата да не бъдат много материални, до колко успяваме - е друг въпрос, и да оценяват наистина важните неща. Да умеят да отсяват нужното от ненужното. Е и те като деца - искат и понякога купуват глупости! Но......колкото - толкова. А и не винаги материалното дава самочувствието, и не топли детското сърце. Често пъти се оказва,че децата страдат не от дефицит на вещи, а от дефицит на внимание от родителите. Като ти можеш да бъдеш по цял ден с детето си и пак да не си му обърал нужното внимание. Може да бъдат теи минути само 15,но да бъдат пълноценни и стойностни като за 15 часа. За моите деца мога да кажа,че са презадоволени и точно от тук ни идват проблемите.

Ох, дано успеем всички да дадем самочувствие на децата си, което да не идва от материалното, което е преходно, а което идва от невидимото - душата, сърцето, характера, които не ги хваща инфлацията и не губят стойност. Това невидимото обаче ще им спечели трайни приятелства, ще им помогне в кризи и трудни моменти, ще бъдат със стойност по-голяма от която и да било вещ. Лесно е да се купи дадена вещ, много по-трудно е да помогнеш на детето си да изгради добър характер, защото този процес трае с години и подовете се берат късно-късно. Но пък удовлетворението е несравнимо.


Какво да споделя с вас.....Бойлера ни ни изостави окончателно. И днес без време и без план, ще купуваме нов. Другото, за което съм бясна е изказване на госпожата на Йоан. По ред причини нямада имат тържество в групата. А общо за ДГ. И в това тържество щели да участват само деца, коитоса ходили на танци. Наш Йоан не ходи. Не защото нямахме 7лв. на месец, а защото миналата година цяла година ходи, за да бие най-накрая тъпана на тържеството на ДГ. И то - не успя да го удари когато трябва, защото не се разбраха госпожите. А и един път госпожата се изпусна,че нямали редовни занимания с танците, защото кога идвала госпожата с танците, кога не. И се оказа,че сме плащали за танци, а детето ни не танцуваше. Та...госпожата снощи е казала на Йоан - Утре ако има кой да те гледа, остани си в къщи. Ти не участваш в тържеството и няма смисъл да идваш. Да бяха казали,че който ходи на танци, той ще участва в тържеството. Щяхме да го запишем. А и за мен това си е жива дискриминация. Ще сведа въпроса до директорката на ДГ........и ще се разправям с госпожата......И в момента ние сме на работа, а Вили гледа Йоан. Да заповядат при безотговорните родители господата от Закрила на детето....

Тук продължава да вали из ведро, благодаря за всички постинги, Матакосмата  и ти желая да напълниш къщата си. Незнам дали си запозната с историята на сем. Устамитеви. Мъжът писа за кратко при нас. Техните 3 деца са осиновени. Като първото е осиновено, когато са били на 41г. Благодаря и за всичко, което си споделила с нас.

Прегръщам ви момичета! Имам ужасен цистит. Приемам съвети и рецепти. Правя бани със смрадлика, пия чай, малко успокоение имам......но болката е неописуема. Снощи повече от 2 часа не можах да спя от нея.

Благодаря ви,че ви има! Наистина с вас деня ми минава по-приятно! Бог да закриля семействата ни!

Маминко Ваня, прочетох поста ти в другата тема и много ми хареса как простичко и сърдечно си го казала! В нашата темичка постовете също ми напълниха душата!
Матакосмата, чудесна работа си свършила!   Според мен, ако помощта, която се предлага и дава, попада на благодатна почва, трябва да се помага, независимо от личното ни мнение за броя на децата. Обстоятелствата около едно семейство и неговия избор може да са хиляди, и ние като странични наблюдатели не знаем нищо за тях. Важното е родителите да са адекватни към отговорностите, които поставя пред тях многолюдното домочадие. Не мога да приема да направиш много деца, и в същото време да бездействаш, да седиш със скръстени ръце и да чакаш всичко да падне от небето. Явно в този случай хората не са такива, и това ме радва.

Изглежда, за повечето хора е трудно да приемат, че има семейства, за които материалните условия не са решаващото за броя на децата.

Цоци,мисля ,че е хубаво да отидеш на лекар! Да ти пуснат изследвания на кръв и урина - обикновеан и стерилна.Самолечението е опасно !Идват празници и по-добре вземи мерки преди тях!

Днес празнува порасналото момче на Боби - Тодор! Успехи в любовта и здраве!
Днес празнуват и малките Вики и Диманка - стават на цели 2 годинки! Пъргави крачета, палави ръчички и много усмивки!

Момичета, много трогателни постове - даже аз няма да го кажа по добре (Миши - пиши ме и мен скромна )!
Мата, преди време бяхме разпратили запитване до чуждестранните посолства у нас, как се практикува в тяхната страна по отношение на многодетните родители... Мисля, че получихме няколко отговора от ... не помня вече...все едно! Може би, в безкрайните архиви на Кабо Алма ще се намерят, ако това ще свърши някаква работа. Иначе, при нас организацията е много трудна и нещата стават още по бавно - заради дрънчащите ремаркета по които ни откри . Пък и да ти кажа малко като че се пообезверихме от факта, че нищо не се променя (особено такива нетърпеливи като мен ).

аз четох четох и май няма какво да добавя. освен че съм единствената отговорна в този клуб само с две деца  пък и наглея за трето 
цоци може да ти помогне калиев перманганат, разтворен в вода, да покиснеш вътре. внимавай с дозата че ако не е разтворен изгаря. аз едно време го ползвах доста често профилактично. чай от Мечо грозде също да пиеш. Но ако имаш бактерии в патологично количество това няма да помогне и трябва да пиеш антибиотик поне 7 дена, най добре 10. цистит съм имала само 2 пъти и то като съвсем малка и познайте как ме лекуваха - мажеха ме с хума  това имаше баба  ми. не ми се мисли дали и те не са са се мазали от същата кутия 
матакосмата това с осиновяването е същото като с раждането - всеки си определя силите и възможностите. имаме съседка на 40 год роди трето. В болницата като раждах една мама роди на 50-60 години не помня точно колко беше с донорска яйцеклетка. Годините не са важни, защото може да умреш и на 20 и на 100. Ако имаш желание действай за децата  Едно време мислех че няма да имам собствени и сериозно се замислях за осиновяване, междувпрочем аз не правя разлика между мои и чужди, ако аз ги гледам.
пешеходке мерси за пожеланията за РД на бебока, аз не поздравявам поименно , но пък поздравявам всички рожденници и техните майки   

Anaise, изгуби се напоследък. Кажи как е племеничето?

Ей, като ви чета и си мисля за нашето начало излиза, че ние с мъжът ми сме започнали семейния си живот направо в лукс
Когато се оженихме, с част от парите от сватбата си купихме малък хладилник Мраз. Свекървата извади от мазето старата готварска печта от бабата на Евгени (работеше си нормално), също така ни даде разни съдове и прибори от бабата. Едната ми приятелка най-предвидиливо беше организирала всичките ни приятели и на сватбата получихме подарък сервиз за хранене и за чай. Аз имах малък, но достатъчен чеиз от чаршафи и одеала, а пък Евгени имаше нов телевизор, парите за който бяха лично заработени от него. Понеже бяхме студенти, ни дадоха стая в новите тогава семейни общежития. Стаята си беше направо нова, една година беше живяно в нея и всичко беше съвсем здраво и чисто. Дори си спомням, че като се нанесохме и подредихме реших да готвя мусака за първи път и жестоко си опарих ръката на един тиган и я досготвих с една ръка. Евгени тъкмо беше излязъл да изпрати един приятел.
Много мило ми стана като си спомних нашето начало. Всичко, което имахме беше далеч по-скромно от това, което притежаваме в момента, но вярвахме, че ще ни се случват само хубави неща. Признавам си, че за деца тогава не мислехме. То и като си на 21 самият ти си дете, искахме да порастнем още малко. Не сме имали идея да ставаме многодетни. Обаче както казват по-умните от нас хора: Апетитът идва с яденето. Взе, че ни хареса.

Здравейте!Чета ви отвреме,навреме,макар да не пиша.Сега се зачетох с особен интерес,докто малкия ми спи в ръцете.
Вълнува ме много темата за отговорността.С мъжа ми обсъждаме възможността да приемем в семейството ни едно двугодишно детенце.Няма да е нито осиновяване,нито като приемно семейство,а като роднинско... и ние все още не сме много наясно.Все още не сме задействали процедурата(детето е в дом).На етап проучване сме(най-вече на нашите мотиви и възможности).Не зная какво ще решим,но искам когато го решим да сме сигурни.Малко е особен нашия случай,защото мотива ни е,че искаме да помогнем на детето,а не че можем да си го позволим,да имаме още едно дете.Пожелавам си .....много неща...не зная как да го формулирам,но яснотото ми е,че искам да помогна.
Радвам се, че ви има 

шрековица , нещо него разбрах това с роднинското осиновяване - това дете роднина ли ви е ?

сузис да позагубих се, но ви четях, нямах много време да пиша. Бебето май е добре. Казвам май защото нямам инфо. След като няколко дена търсих и намирах лекари по телефона и помагах с всичко каквото можех, се стигна до там, че бебето го изписаха явно по живо по здраво, а майка му дори не ми звънна да ми честити рождения ден на моето дете. не се е обадила и няма и да се обади - това за благодарност, напълно нормално.
На РД на Орлин бяхме ние четиримата - имахме торта и май само това беше. Не смогнах за нищо друго. Добре че и мъжа ми си взе отпуска, че имах служебна работа и обикаляхме София с децата, а после каталясали се прибрахме и в къщи празно и тихо. Разревах се от отчаяние - поне един път се надявах бабите ни да направят нещо и да помогнат, но не би. И така без прическа, без грим, с една пола която не мога да закопчея още започнахме РД. Като видях мъжа ми с каква обич гледа обаче децата и ми мина. Забравих че имаме само торта и нямаме гости и се повеселихме с децата. Припомних си че бебето ми става на годинка и как бяхме заедно в МД и как татко му го взе на изписването и колко обич и грижи полага за всички ни. Ето и снимки ама ме е срам да ви ги покажа че тази пола нещо не е за мен вече ама нямам друга пък мъжа ми искаше да съм с пола. ама да видите децата, утре ще махна линка 
http://picasaweb.google.com/Irena.Roussinova/1RozdenDenOrlin#

забравих да ви кажа че и мъжа ми имаше РД в този ден, а за него нищо... дори и да излезем някъде не можахме, както обикновено.

анаисче, не се ядосвай - всичко е преходно.
Всички можем да ти разкажем за отношение и баби аз много живописно!!!
ще ти мине. Децата ти са прекрасни. Орлинчо е много сладък рожденик , па макар с една торта и без гости!
ДИП - честит ти рожденик - много на патерица
Галче - честит ти рожденик Мати на още по -голяма патерица
Честито и на другите рожденици които пропуснах
Цоцки - пробвай червената боровинка.
Мата космата благодаря ти!!! не се чуди защо позитивизмът и разумността лъха от поста ти!
За началото...
ох, много мога да напиша..ама нямам време
Ние започнахме в една стая  . В в стая с кухня живееше 90 годишна  баба и 80 годишна баба.Двете стари свекърви Не затваряше вратите и входната врата не само не се заключваше а седеше отворена почти през цялото време. нямахме кухня, нямахме тенджери миех чашите в банята. ходихме да се храним при свеки и тя ме оставяше да мия чиниите в знак на благодарност.  красота. Непрекъснато ми се обясняваше че "мъж дето не е ходил в казарма и жена дето не е раждала..." А бебето не ставаше. Взехме си коте което като хванех в ръце ми се подмяташе  че е "време да мяткам бебе вече - не коте" Живот!!!!!
Ей такива неща - спомени, спомени....
имаше още една съседка на 80 и кусур години - баба Мария, бог да ги прости и трите, обаче баба Мария живееше в някаква пристройка наоколо и бъкаща от бълхи - след нея се пръскаше, щото бълхите скачаха по краката ни. Но тя идваше всеки ден!!!! и така...
дълго дълго за разправяне.....
Няма време обаче - айде доскоро. Още 2 дни и приключваме. После шопинг!!!!!!!!!!!!

Здравейте, мили мами.
Напълнихте ми душата с емоции с вашите разкази. Всяка една история е различна, но въпреки това има толкова много прилики между тях. Свързва ги голямата, безрезервна и безусловна любов, която изпълва всяко едно от семействата на многодетните. Всеки ден си мисля, че Господ е безкрайно милостив, че ми е дал щастието да изпитам и аз такава любов.
Нашата история е малко по-различна. На двамата с мъжа ми това е втори брак. Срещнахме се преди 7 години - той сам с Ади, а аз сама с Гого. Всички стана много бързо - любов от пръв поглед, като в приказките. Оказа се, че децата ни са на една възраст. Когато ги запознахме, тръпнех от притеснение дали ще се разбират. Но след първоначалните опити за надмощте, те изведнъж се сработиха, харесаха се и сега гледат един на друг като брат и сестра. Макар че Ади не живее постоянно с нас. Търсят се, обясняват си уроци по телефона. Той е силен по литература, а тя - по математика. И съвсем естествено, на него не му върви математиката, а тя се затруднява с литературата. Допълват се, имат различни интереси, но винаги се намира нещо общо за правене, когато са заедно. Ако той харесва един сериал, а тя друг, след няколко дни и дватата гледат и двата сериала с удоволствие. Коко е по средата. Ту се залепва за Гого и се завихря борба на пода или футболен мач в 3-метровата детска стая с 4 легла в нея (познайте колко място има за "терен"), ту се сгушва до Ади да му чете книжки, да рисуват или да я накара да го изкъпе. А Поли е предмет на конкуренция. Всеки иска да я гушне, да я погали, да я вземе в леглото си. Особено Коко, който не се отделя от нея, макар че се сърди, когато тя му докопа играчките и обилно ги потопи в лиги. Страшно мило е да ги гледаш как пълзят в синхрон по пода, как се гушкат, как тя просто се опитва да изхвъркне от количката или леглото, когато вечер ги види да се прибират от училище или градина. А мъжът ми има вроден талант да се занимава с деца. Нещо, което не личи от пръв поглед.    Но той може да си играе с тях, да ги кара да се заливат от смях, да пищят от удоволствие, да превърнят в езеро банята, когато ги къпе. Всяко едно от децата с радост участва в забавленията с тати, които никога не са тихи и кротки. А той ги гледа с такава любов и топлина, която винаги сгрява съцето ми. Когато решихме да си имаме четвърто дете, много от хората около нас ни обявиха за луди. Все пак сме с три деца, не сме кой знае колко добре материално (заплатата на мъжа ми горе-долу е добра, но моята е просто символична, заради което се налага да превеждам вечер, че да има някой лев за подаръци по коледа, за рождени дни и т.н.), а за капак аз бях на 39 г., когато забременях с Поли. Родих я 2 месеца, преди да стана на 40 г. И една наша роднина, която беше дошла да види Поли, ме попита в очите: "Че вие живи ли ще бъдете, за да я отгледате?"....
Многото деца не са за всеки. Само хора с широки сърца и голяма любов един към друг и към децата си могат да създадат такива семейства. И в тях любовта е на първо място. Децата не са гладни, голи и боси (дай, Боже, никога да не познаят лишения   ), но не са и презадоволени. Особено Гого и Ади, които са преживели трудни моменти и знаят цената на парите. Имало е дни, когато с Гого сме оставали с 5 лева две седмици преди края на месеца. Искала съм пари на заем, за да го нахраня. Но винаги съм била щастлива, че го имам. А сега Господ ми даде да умножа това щастие по четири. Не е лесно. В никакъв случай не е лесно. Няма кой да ни помага - мама почина преди 10 години, тя дори не познава Коко и Поли (която е кръстена на нея). Свекърва ми е възрастна и болна и живее на 300 км. от нас. Баща ми все още работи, макар че наближава 70-те (да ми е жив и здрав). Помагаме си ние - мъжът ми, децата и аз. Това е семейството.
Винаги ще се възхищавам на жени като Кабо Алма, Цоци, Матакосмата, Шапчицата, Дидка и много други, които имат сили не само да отглеждт прекрасните си семейства, но и да помагат на другите, които имат нужда от това.

Оставям ви, че Коко е болен и сега се събуди и плаче.

Коки заспа отново. Слава Богу, само е сънувал кошмар. Каза, че не го боли коремчето и от сутринта не е повръщал. Дано всичко да отшуми напълно до утре. 
(Пиша нов пост, защото бутончето "Редактирай" нещо не "захапва".)

Иска ми се да ви разкажа една история за едно многодетно семейство от ромски произход, както е модерно да ги наричат сега. Жената спокойно си казваше, че е циганка. Запознах се с нея преди около 10-12 години, когато Гого беше малък. Тя идваше в нашия блок при една възрастна циганка, която живееше сама. Отначало мислех, че й е роднина, но после се оказа, че е просто позната, на която идвала да помага, защото е сама и болна. Ей така - безкористно. Циганката идваше винаги с едно момиченце, за което мислех, че е на възрастта на Гого, докато разбрах, че е на 7 години. Просто беше дребничко детето. Може би и недохранено. Но винаги бяха чисти, никога не са миришели лошо. След време майката започна да чисти нашия вход. С нея идваше друго по-голямо момиче, което се оказа най-голямата й дъщеря, тогава на 16 години. То старателно миеше заедно с майка си. Усмихваше се и поздравяваше минаващите хора от блока, макар че далеч не всички му отговаряха. Е, аз се сприятелих с циганката. Нейната Йонка си играеше с моя син и двамата бяха много доволни от това. Научих, че тя се е омъжила на 18 години. Била бременна. Мъжът й бил на нейната възраст и трябвало да отиде в казармата. тя останала сама, родила детето (голямата дъщеря), гледала си я сама, защото майка й и свекърва й по-скоро й пречели, отколкото да й помагат. Минали 2-те години и мъжът й се върнал. Родил се големият им син - Васко. След него още едно момченце, а накрая и Йонка. Мъжът й работел, за да храни семейството, тя - също си намирала работа тук, там. Всичко изглеждало прекрасно, докато се установило, че Васко има тумор в мозъка и ще ослепее, а може и да умре, ако не се оперира. Но и тогава вероятността не била голяма. Познайте дали лекарите искали да оперират циганчето! Даже се опитали да убедят майката, че няма смисъл и по-добре да се примири със загубата на едно дете - нали имала още три!    Но тя не се примирила. Подхванала и мъжа си и буквално преровили земята, докато намерят лекар, който да се съгласи да оперира. Разбира се, нямали пари за операция в чужбина, а по никакъв начин не можели да разчитат, че ще съберат пари от дарения. Нали са цигани! Намерили лекар. направили операцията. По това време аз се запознах с нея. Видях Васко. Беше едно весело момче на 12 години, макар и с обръсната глава и следи от лечението. След това настъпиха пак тежки дни - последва още една операция, после трета... Но тези хора не се отказаха. Майката започна работа като чистачка в местното училище. Бащата работеше на две места. Малките деца учеха. каката помагаше на майка си. А Васко оздравя. Сега трябва да е на около 18-19 години. Голямата дъщеря се омъжи и има момиченце. Не съм ги виждала от 4 години, защото се преместихме в жилището на баща ми, че има една стая повече. Но винаги ще си спомням за тази жена. Колко хора биха се борили като нея със зъби и нокти, противно на всякакъв разум, против съдбата дори? И колко биха се отказали? Произходът не определя характера. Тази жена е като нас, нищо, че е циганка. Но колко хора биха я приели като равна? Права е Матакосмата - не може да се делят семействата на български и ромски. Макар че много властимеющи (а и не само те) са свикнали да отъждествяват многодетните семейства с ромските семейства, при това с обиден подтекст.

Съжалявам, че ви отнех толкова време. Но нали сме едно голямо семейство?
Ще ми простите, нали?
Лека и спокойна вечер на всички ви.  

Пролетна, аз няма да ти простя......Няма да ти простя това,че ме разплака с разказа си за тази борбена жена! Очите ми се насълзиха! Дано сега са живи и здрави! Всички! Фейче, преди да заспя ще се помоля Бог да помага на всички борбени жени и мъже, на всички болни, най-вече деца и да подкрепи всички страдащи! Лека вечер и на теб, Пролетна!

Хайде докато мога да хвана последния влак.....

Да се включа и аз със поздравите - Галче, да ти е жив, здрав и много палав, да те радва, да те слуша... Ти си човек с много голямо сърце, пожелавам ти най хубави неща на празника ти, сигурна съм, че сте избрали прекрасен подарък - желая ти и Криско да ти поднесе най хубавия!
Никола на КаНиМа - да е добър ученик, да носи гордост и радост на семейството си!
Грета, макар отдавна да не се е мяркала (но! ЦРУ-то работи - засякохме я в други теми) - да си все така жизнена, добра и много обичана!

Пролетна, няма защо да ти се сърдим! Една майка не може да бъде съдена за това, че раздава сърцето си за всичките си деца- правиш го ти, прави го и циганката, правят го и всички майки, решили да поделят големите си сърца със децата си - 1, 2 - 10, колкото Бог даде! Не си ни отегчила с разказа си, дано Кокето се оправи бързо и да пишеш по често - винаги разказваш така хубаво, че човек ще - не ще става съпричастен на историята.

В нашата история, няма нищо интересно - бедни студентски години. Само дето аз си имах чеиз за чудо и приказ - кухничка от гарсониера, преустроена на спалня, буквално 3х1.7 м., живеех с мама, та поне посуда не ни липсваше... После по квартири с детето, докато не се установихме в нашето си - Новото жилище... Там заченахме второто, третото... и все още сме си тук, макар да ни поотесня доста .