Защо става така?

Не го натякваме   Всеки сам си прави избора дали да кърми или не. За кърменето трябва да се говори за всики онези майки, които наитсина искат да кърмят децата си, но не го правят поради липса на достатъчна информация. Не всички майки имат интернет, не всички майки с интернет имат времето да търсят информация, не всички майки намерили информация в интернет се доверяват на нея. За това трябва да се говори навсякъде за кърменето, но не само колко е полезно, а как наистина се случва, какво е поведението на едно кърмаче и какви са показателите дали кърменето протича добре или трябва да се вземат мерки. Понякога една смяна на поза, една лека корекция в позата имат огромно значение кърменето да протече наистина успешно и приятно. Най-малкото на майката трябва да се даде информация къде може да получи необходимите подкрепа и помощ за кърменето. А това няма как да се случи, ако не се говори за кърменето като практика, не само с пожелателен акцент.

malko_mishlence ,
Първо ми се иска да ти благодаря , твоят блог беше първия източник на информация, който ме накара да се замисля за кърменето (тогава бях "само" бременна" . Първо от теб прочетох за кърменето, после попаднах на блоговете на Бу, Хедра, на библиотеката тук, във форума и т.н.
Имам приятелка, която роди месец преди мен, тогава споделяхме много инфо, вкл. и за кърмене, тя ми казваше, че ще кърми... Но все пак минаха на АМ още първия месец, за дохранване.. Защо стана така?... Не можах да разбера, да, защото бебето май не наддаваше добре, но май причината за това беше 3 часовия режим, даването на вода... Понякога много ме е яд като чувам подобни истории, друг път ми се иска да не се дразня на хората, защото всеки сам си решава и т.н. Но от друга страна само като чуя израза "кърмата ми спря, свърши..." Пак много се паля и ми се иска да кажа всичко което знам - което съм прочела или ми се е случило през моя скромен 6 месечен стаж... Но желаещите да чуят са малко, а аз не искам да досаждам.
В крайна сметка май дали някой си кърми бебето не е толкова важно, но на мен винаги ми става мъчно като чуя, че някой "няма кърма" и ме хваща яд... Но какво да направя като съм просто от "късметлиите, които имат кърма"...
Както и да е, но установих, че ако майката няма желание, ентусиазъм и смелост, няма смисъл нито от съвети, нито от изпратени линкове, които да я информират... Просто го приемаш и темата "кърмене" аз лично почвам да я отбягвам в разговорите с такива майки, защото все пак те са нормални хора, които "не са за изхвърляне" и може да се общува с тях и на други теми

Проблемът според мен до голяма степен е в родилните домове. Мога да разкажа как беше при мен, когато преди година и нещо родих в Канада. Още като постъпих да раждам с контракции, като ми оправяха документация ме питаха дали искам да кърмя. Родих със секцио по спешност и изобщо не се бях информирала какви са практиките в болницата при родилите със секцио. Докато чаках да се раздвижа от упойката в първия час след операцията (бебето беше до мен, но го бяха дали на таткото), казах на сестрата ако може да не му дават АМ. Тя обаче беше разбрала че искам да му дават и започна да ми обяснява че то в първите дни може да поеме много малко и коластрата ще му е напълно достатъчна. Т.е. няма никаква нужда от АМ дори при майка родила със секцио. Разбрахме се накрая със сестрата, тогава я попитах дали може още отсега да го сложа на гърда. Никакъв проблем, на мен краката ми още нераздвижени, но тя ми донесе бебето и ми помогна да го сложа. Нямаше още и един час откакто го бяха извадили. После бебето беше изцяло при мен. Имаше си легълце, но спеше изцяло в моето легло и те го насърчаваха това. Всяка една сестра в отделението е получила специална квалификация за кърменето. Работата на сестрите да ме обучават да кърмя беше не по-малка като време от всички манипулации, които ни правеха и които изобщо не бяха малко. Бяха ми казали преди всяко кърмене да им звъня на звънеца и да ги викам, за да видят как засуква. Отделно когато се случеше бебето да плаче много, сами идваха и оправяха проблема (в моя случай беше свързан пак с невъзможност да засуче когато решавах да действам самостоятелно). Отделно имаше и специалист по лактацията, до който ние така и не стигнахме, защото сестрите бяха достатъчно компетентни за нашите нужди. По стените на стаята бяха налепени всякакви таблици и снимки с информация за кърменето. Просто имаше изключително внимание към кърменето. Като ни изписаха пак се обаждаха здравни работници за да помагат за кърменето. Разликата с България в това отношение е просто огромна.