Защо става така?

А може би проблемът е в начина ни на мислене.Искаме да живеем като в лъскава реклама и ако нещата не се случват по идеалния начин не сме склонни на компромиси.
Майките,които родиха след мен и отдавна вече не кърмят,ами те така са решили.С някои от тях съм опитвала да споделя опит или да ги насоча откъде да намерят съвет,но те твърдо си държат на своето,нещата да се случват по техния начин-ще кърмят,ама ако е по час,без нощно и т.н.
Принципно избягвам да давам акъл,още повече ако не ми го искат.В такава ситуация какво да говориш!

Аз лично смятам,че проблемът е в това ,че на никой не му пука-никой нито в родилното,нито педиатъра,нито близките(не всички),нито медиите...то е като всичко в България.Когато някой се опита да прокара някоя наистина добра идея бива охулван.Преди 4 години,когато родих първото ми дете не успях да кърмя.Причините бяха много,а резултатът:месец и половина цедене и хранене с цедена кърма и мастит.Последва хранене с АМ.Второто ми дете родих в Канада.Няма да ви казвам каква е разликата.Политика на болницата и задължение на сестрите е да насърчават кърменето.Още първите минути след раждането ми сложиха бебето на гърдата,постоянно ме следяха как поставям бебето,различни пози и съвети.После 3 пъти идва сестра от клиниката да наблюдава как върви кърменето в къщи.И понеже въпреки всичко кърменето никак не вървеше гладко ме изпратиха на консултант по кърмене.Там ходих 4 седмици и благодарение на всичките усилия на специалистите и моята упоритост и решеност да кърмя вече 2 месеца детето ми е само на кърма,наддава перфектно и аз съм изключително горда и доволна.

Като за начало инфото относно ползите от кърменето за майката и бебето, трябва да идва още от гинеколога следящ бременността
Едва след това на хоризонта се появяват акушерки и педиатри-често леко късно, защото вече има на лице една паникьосана майка, с  гърди като дини-и на размер и на твърдост, и още толкова болезнени Акушерката-вдига ръце, щото просто я мързи да обяснява за ен-ти път /това в идеалния случай, ако има случайно някакъв си там мерак/, а педиатъра...ми той доктор за деца-не за мами
И пак стигаме до това, че този който иска-сам намира начина да се информира и да го направи.
ОБАЧЕ ако сме повечето от нас информирани, ще искаме по-голямо съдействие от персонала на който косвено плащаме да НИ помага, и така бихме задвижили тази неработеща към момента машинка....във всеки аспект от живота ни/имам предвид и разни др. "отрасли"/

Хм.. а моите приятелки, с които бременях и родих, всикчите кърмиха.. до към 1,6-2 години 
Ама аз съм много крайна екстремистка.. Не общувам с адаптарки 
хахахахаха .. ужасно прозвуча 

Не, това сериозно.. Просто така се случи.. И много се радвам! Че всички заедно се подкрепяхме и .. явно доста успешно

Братовчедка ми също вече кърми 1 година, благодарение на акълът, който и налях.. въпреки че доколкото я познавах, не бях убедена, че и месец ще се справи  Обаче бабка си расте, и си цока.. и като гледам няма намерение хич да се отказва 

Но.. до тук с победите  Всичко останало около мен дето роди в последните 2 години (поне 7-8, вкл. 2 двойки близнаци) .. ми.. общо взето около заветния 40ти ден им спираше кърмата, или пък им ставаха гърдите на буци (пак поради липса на кърма  ), или бебето се отбиваше..
И в 90% от случаите това беше със страхотната "подкрепа" от педиатър - от рода на - цеди! ако няма като цедиш, значи нищо няма! Бебето плаче - гладно е, дохранвай.. Давай вода, сок, пюре, кебапчета, бебето е гладнооооо с тая гола кърма.. Кърми се под час! Никакво разглезване! .. А и не се притеснявай, то не е нужно да кърмиш, след като има толкова хубави млека на пазара 

И аз съм се отказала да давам вече съвети.. Не че и ми ги искат..
Педиатрите са най-компетентни..
Аз .. кво ли разбирам .. и за какво ли подяволите кърмя толкова време 

Проблемите с некърменето и нечовешкото захранване при жените, с които общувам аз идват от педиатри(основно), много близки роднини(например майката на родилката) и по малко от далечни познати, реклами и др. Но всички тях аз поставям в една папка "недостатъчна информираност". Не четат хората, защото:"Няма да си гледам детето по книга"(така и не успяват да разберат, че предлагам тъкмо обратното - гледане по усет)
 На учителя ми по икономика(нов татко) дадох брошура за кърменето, като върху нея написах адреса на форума, подфорума, никовете на Бу, хедра, моя, телефона си дадох... нищо. Техния педиатър се ползва с по-голям авторитет, а той казва, че е много важно майката да се цеди, за да знае грамажа на изпитото мляко, той казва, че сокчето от ябълка и морков на 40тия ден е задължително, той казва, че млякото не стига... и така.

Защото много майки не си дават сметка, че бебето е приоритет номер едно. Аз, за съжаление познавам няколко майки, които съвсем целенасочени спряха да кърмят и мотивите им бяха съвсем егоистични и глупави - "задника ми е голям, трябва да отслабвам и не мога да пуша", "много ми е неприятно да кърмя" и какво ли още не!
Защото трябва да положиш малко усилие, да се ограмотиш, да послушаш сърцето си и да се довериш на инстинкта на бебето.
В лицето на моите близки и приятели, на педиатъра ни,  срещам подкрепа и възхищение, за това че  кърмя./ Брат ми при всеки случай, ми повтаря- сестра ми нали още кърмиш? жена ми кърмеше малкия до 1, 6 м /. Но дори и да не срещах, пак щях да продължавам, защото съм убедена, че това е изключително полезно и здравословно за моята малка звездичка.
Моето бебе беше захранено с адаптирано мляко. Причините бяха здравословни, но няма да се впускам в подробности. След 10 дена почнахме да се учим да се кърмим, в началото беше доста трудно, но бавно и упорито постигнахме успех и вече почти 6 месеца се кърмим безпроблемно.
Продължаваме напред.
 

Все още не мога да се наредя до кърмачките-рекордьорки, но кърмя бебето си вече точно четири месеца и не смятам да приключвам скоро.

Но пък много ме е яд като някой ми каже - хубаво е че кърмиш, щото еди коя си нямала този късмет. Ама аз "късмета" съм си го извоювала сама. Още докато бях бременна изчетох където и каквото намерих по въпроса, "Книга за кърменето" ми стои на нощното шкафче с подчертани най-важните неща, най-полезните статии от библиотеката на форума са извадени, подредени и лесни за намиране.

Честно казано бях подготвена за страхотна борба за кърменето - разранени зърна, болки, щуротии. Нищо такова. Сякаш цял живот само с това съм се занимавала. Така гладко си тръгна, че повече не може. На два пъти ми се запушваха канали, единият път дори и температура имах, но се справих сама, пак благодарение на форума и прочетените статии.

За протокола - в родилното много ентусиазирано си поисках бебето за кърменето в 24 часа.  Втората нощ, защото първата още не знаех къде се намирам.  Акушерката направо ми каза, че не може. Въпреки че като дойде нощната смяна, колежката й дойде да види кой си иска бебето, похвали ме и ми го донесе. Поне е имало някакъв диалог. Третата вечер пак предупредих, че го искам, жената обеща да пита, но после дойде да ми каже, че някой си там не разрешава.  Четвъртата нощ си бяхме вкъщи и не се налагаше да питам никого.

Педиатърката ми по принцип е много доволна от това, че кърмя, а сина ми наддава по кило и половина на месец. Даже си сверяваха кантара, защото мислеха, че е невъзможно. Това обаче не й попречи да ме накара да захраня след първия месец със сок. Не го направих. На следващата консултация й обясних, че искам до 6-тия месец да е само на кърма и т.н., а отговорът й беше "Да спрете да го четете този форум бг-мама, че само ви пълнят главите с глупости. " Е, колкото и да не ми се искаше, наложи се да я лъжа. Според нея вече съм заменила половин обедно хранене с пюре. 

Мисълта ми беше, че трябва малко желание, малко упоритост и малко информация. И може би да си готов да бъдеш родител и да се лишиш от някои неща. Онзи ден слушах една мама да обяснява колко добро бебе имала - подпирала му шишето с млякото с възглавница и го оставяла. То си го изпивало и заспивало, пък тя и на кафе можела да отиде - въобще не се притеснявала, щото то си лежало и никакви претенции нямало.

Та така.

Ох и на мен ми се иска да се изкажа от своя собствен съвсем недълъг кърмачески опит, но направо се вдъхнових от мненията в темата - всички сте съвсем прави, а нещата, които сте написали са ми много познати.

По мои наблюдения провалите в  кърменето се дължат на изключително некомпететните съвети на мед. лица в болници - акушерки и неонатолози, всички бълват своите различни версии и съвети, кои от кои по-абсурдни.

Няма да ви обременявам с цитати, защото съм сигурна, че и на вас са ви до болка познати. Въпреки моята солидна теоритична подготовка преди да родя, почти успяха да ме провалят, ама съвсем на косъм бях, просто не знаех на кого да се доверя - на форума, който си е виртуално пространство или на тези физически съществуващи "компетентни" лекари, които се грижат за бебето ми в болницата, че кой би могъл да знае по-добре от тях?

По-нататък, мама и бебе се прибират вкъщи и се започват проблемите, разбира се може и всичко съвсем гладко да си върви, ама все има съмнения, обсъждат се всички колебания с педиатъра, който също е "надежден" и "ценен" помощник по кърмаческите въпроси, дотолкова, че при най-малката пречка предписва добавката и от този момент кърменето започва закономерно да приближава своя край.

 "Ами да, то с шишето и биберона чиста работа", както казваше едно майче, с което деляхме стая в болницата, там подозираха, че зад старанието ми да кърмя стоят предимно финансови съображения, да спестим някой лев от адапте .

И защо една майка да не посегне към адаптето с лекота и без капка колебание, ако няма и бегла представа за предимствата на кърменето и за майката и за детето? А как би могла да ги знае, ако не се е поинтересувала и не ги е прочела или чула? Невежество е точната дума, а още по-лошо от самото невежество е нежеланието да се поинтересуваш, да прочетеш някой ред по въпроса.

И все пак аз съм твърдо зад факта, че "който търси, намира". И е така. Аз се преборих, ама буквално борба си беше. Първоначално с рагадите, после с параноята, че детето не се е наяло, имах вазоспазми от лошото сукане, кърмих близо 3 месеца в болки, но не се отказах, защото имах твърдото уверение, че ще отмине и ще започна да изпитвам удоволствие от кърменето и това се случи, но чак сега, след почти 3 месеца вече синът ми суче перфектно и безболезнено.

И ми е пределно ясно защо толкова майки се отказват още при първата дребна пречка и дискомфорт -  защото често се иска не само голямо желание ( въпреки, че това е ключът), но и усилие да не се предадеш, упоритост и в моя случай стоическо търпение. Бях убедена, че ще си заслужава, е- заслужаваше си.

Надявам се да не ви обремених много с историята си, но нямам много кърмещи майки, с които да си споделям еуфорията. А за кърмене си развързвам езика само пред кърмещи или кърмили жени, по съображения, пределно ясни на всички, пишещи тук. Както казва сестра ми " малко сте ми като секта".

Според мен всички знаят какви са предимствата на кърменето. Но не всички знаят как по дяволите става това кърмене, без да се търси късмета да имаш кърма. Ако се афишира повече как бебето се поставя ПРАВИЛНО на гърда, какви пози на кърмене майката може да опита, какво е нормално като поведение на новороденото, тогава повече майки щяха да са късметлийки. Тогава поне щяха да знаят къде е пречката и да не се обвиняват, че нямат кърма. А когато човек може да определи къде е проблема, много по-лесно може да намери решение.

Ами, борбата е неравна. Ето пример: моя близка приятелка, която напътствам по въпросите на кърменето. Тя нямаше никакви проблеми в началото, бебето веднага засука, кърмата си тръгна с чудесно, има достатъчно, не е чувствала болка, не се получиха рани или възпаления!  Всичко вървеше от гладко, по-гладко. Но въпреки всичко бебето е захранено рано с каши, пюрета и сокове, защото Педиатърката така каза! Няколко пъти намеквах да не се спазват сляпо препоръките на педиатърката, давах личен пример, но факт - младата майка се респектира от мнението на лекаря и накрая избира да се съобрази с него. Самата аз имах огромни притеснения, правих контролно кърмене, защото Педиатърката ми смяташе, че бебето не е наддало изобщо.

Много е трудно да се промени мнението на възрастния родител, на педиатъра, на приятелките. Аз кърмих до 1 година и искам да ви кажа, че тези които ме подкрепяха накрая бяха далеч по-малко от противниците. Непрекъснато чувах, че съм луда, защо си го причинявам, до кога така...? от мои близки, от майка ми, от колеги.

Аз също нямам никакво намерение да наливам истината в хорските глави с фуния.
Но се опитвам да го правя тихомълком, по йезуитски, с личен пример. 
В махалата ни напоследък се родиха доста бебета, има добре оформена майчинска общост, с която се запознах докато бях бременна (имам малък магазин в квартала)   И понеже след раждането се налага да ходя често там да наглеждам работата, а и  почти цяло лято си висях отпред с количката - виждам всички и всички ме виждат как кърмя (без да ми  пука).  И как детето си расте весело и здраво. Като започнат коментари, винаги имам какво да отговоря с усмивка, но убедено. А понеже всички са виждали и голямата ми дъщеря (вече отгледана убава мома за женене), на никой не му хрумва да постави способностите ми на майка под съмнение   
Така в благи приказки съм поубедила доста млади момичета и жени наоколо в предимствата на кърменето. Използвам всеки повод, всеки небрежен коментар за да поднеса някакво поне минимално инфо, колкото се може по-небрежно - тогава е по-въздействащо, сякаш повече те чуват.
За мен е много важно малките момичета и момчета да са виждали кърмеща жена, това за тях да е естествена и обичайна гледка. Иначе се получават изказвания като онова култово "кой го е измислил това кърмене" и другите бисери от вечната тема.  И нали съм си даскал по душа - опитвам се да дам някакъв образец поне на махалата и хората около себе си. Слава богу, има още 2-3 активно кърмещи майки съседки и с тях сме си партия по градинките.

хайде и аз да се включа , защото темата ми е много интересна
Ще ви разкажа - защо при мен не стана така . За протокола - и до сега кърмя активно , смятам още дълго да кърмя ,само с тези нощни кърмения  , но както duh puhi -каза "стискай зъби-ще мине " .
Родих доста трудно малкия -вакум-форцепс, защото ми сложиха две системи окситоцин за 1 час и му се изгубиха тоновете ... Та от този момент спрях да им вярвам на цялото докторско войнство. На другата сутрин ми дадоха малкия с шище за дохранване ... Питам ги "ами тва за какво ми е " ... Можела съм да нямам кърма , стисна ме акушерката -" да нямаш , давай мляко" Взех си го и в стаята -седя гледам му кривата главичка ...нямам мляко , всичко ме боли.... и се разревах - седя и рева , не знам какво да правя. Обадих се на майка ми да и рева на нея , разказах и всичко, ако беше до мен щеше да набие и мен и всички акушерки наоколо.  Забрани ми да му давам каквото и да е освен кърма  Аз ревейки "ама аз нямам " а тя ми вика отсреща - имаш , нямала била , като дойда там ще ми стане само на "специалисти" . Два дни докато ми потече кърмата ги лъжех че ми е потекла и затова не съм му дала млякото  ( пак съвет от майка ми "спокойно за ден -два детето няма да умре от глад " )  Това бяха първите ми стъпки в кърменето , благодаря на майка ми , благодаря и ,че този форум съществува ( не съм от пишещите , но си ви чета редовно ) 

Абе хора,нека всеки сам си прецнеи дали ще кърми,защо трябва все да го натякваме.Кой както иска.Непораснали деца няма.

Права си, че няма непорастнали деца. Аз обаче държа и на качеството на това израстване. Иначе дай да ги хвърлим на двора, да ядат там каквото сами си намерят...

Масово майките се страхуват, че бебетата им ще бъдат гладни и нещастни. Ще споделя опита си в родилното отделение. Бяхме три майки с оскъден опит в кърменето. Кърмата ни закъсняваше и ние се тревожехме...Бях твърдо решена да не засищам глада на момиченцето ми с АМ, въпреки че често се будеше от глад, а гърдите ми бяха отчайващо празни. Слагах я въпреки това на гърдата и се молех да дойде кърмата ми. С цялото си сърце исках да кърмя - знаех, че това е най-доброто за детето ми. Вярвах: нищо, че е толкова мъничка, ще се справи и скоро ще се радва на млякото на мама. Другите бебчовци - с килограм по-големи от нея, вече бяха привикнали към АМ и спяха доволни. Мисля, че много майки се притесняват за бебетата си и започват дохранване още в родилния дом. А и лекарите изписваха без никакъв проблем АМ на всяка майка, която пожелаеше. А това не ли началото на края на кърменето???