Споделете кой/къде беше толерантен с решението ви да родите активно, естествено?

Всъщност какви са правата на болницата да си налага политиката?

Ако откажеш да ти вземат детето - как могат да те принудят, нали трябва да искат съгласието ти за всяка процедура.
Как стоят нещата от правна гледна точка?

Правилата на болницата могат да включват много неща, до колко имат право да ги налагат обаче? И как може да им се противопостави човек?

Като дете съм била в болница за дълъг период, с абсолютен отказ за свиждане, съмнителна диагноза и много гадости. Плевмония, без симптоми, само с течащ нос. Лечение 2 месеца и щяха да продължат. Сега си нося проблемите именно от това. Как да съм сигурна, че не правят с детето ми подобни неща?

Аз пък имам две,но също не разбирам,при мен каква е причината Никого не обвинявам,но аз си исках моите си деца при мен,не да реват през няколко стени и абсолютно чужди хора да им тикат каучук в устата
По темата-в клиниката на Мазнейкови родих втория път,при д-р Павлова.Раждането беше активно,не съвсем естествено....но за това вина има не д-р Павлова,а други странични хора.Единственото лошо беше,че взеха бебето за 15 мин да го изследват и успяха да го нахранят през това време Ако ги бях предупредила,нямаше да стане така,но първият път раждах в Майчин дом,а там пък чакаха да се изчистело бебето няколко часа след раждането и не даваха да се кърми...не предположих,че в Света София има друга мода.След това не сме се разделяли с бебето

Причината е, че всеки си има свое, собствено виждане...
Различни хора, различни виждания...
И както аз не си позволявам да ви се "чудя на акъла да си стоите по 24 часа с бебетата", така очаквам същото и от вас...
Но, както виждаме - толерантност нулева....

Bgbabba,като нераждала си голяма оптимистка.Не знам защо си решила че едно раждане може винаги да бъде леко,бързо и безболезнено.Това да бъде детето при майката 24 часа като цяло е О.К.,но ще те питам ако раждането ти продължи цяла нощ и сутринта имаш сили единствено да дишаш как ще гледаш бебе,ще го храниш,успокояваш и носиш на ръце докато заспи.И то тъкмо ще заспи и ще ревне другото бебе в стаята а ако имаш късмет може да са близнаци и да се редуват.И така като не спиш 3-4нощи ще ти идва да запалиш от болницата с 200 и с друга песен на устата.

Мога да споделя личен опит.... 
Първо раждане - 3 дни !!! ... 
С епизиотомия...
Бебетата при нас, във Втора Градска...
Направо не можех да си отворя очите, камо ли да гледам бебе нон стоп...

Именно Прочети пак заглавието на темата и се запитай какво изобщо търсиш тук.

А дали ти си тази, на която трябва да се отчитам къде съм и защо ???
И аз отдавна съм отговорила на въпросът, зададен в темата...

Джуличка ,изобщо не ти се чудя,твоя си работа ако щеш цял месец да чакаш преди да си вземеш бебето.Реагирах,защото малко нечестно репликира момичето-понеже нямала деца,затова така мислела...съжалявам за което де,не искам да споря с когото и да било по повод на дълбоко лични решения.

Нали точно за това искам естествено, активно раждане? Точно за да не съм труп след стандартните процедури - стандартни само за България!

Никой не ми отговори на

Bili, според мен е много честно, тъй както е честно авторката да взима отношение по теми, от които още няма и представа...
Bgbabba - не, болницата не иска съгласието ти за абсолютно нищо, тъй като (това е коментирано безброй пъти) ти подписваш формуляр за информирано съгласие още при постъпването си в там...

Който е незаконен. Да и?
Аз не смятам да го подписвам, такова нещо се подписва само след като го е прегледал адвокат.

Какво "и" ???
Питаш - отговарям ти...
А дали ще го подписваш - твой проблем...

Вgbabba, що не си родиш естествено и активно в къщи,адвоката ще ти помогне ако има усложнения,а ние ще си починем от глупостите ти.

Е ти пък ме уби.....  

Не искам да влизам в спор с никого, но наистина няма по-хубаво нещо от това бебето (в моя случай бебетата  ) да бъдат с майката от самото начало. Родих нормално, раждането продължи 36 часа, имах епизотомия, получих огромен кръвоизлив и се наложи да ми вадят плацентата с пълна упойка, а след това да ми преливат кръв. Въпреки всичко бебетата бяха с мен, веднага след като се върнах от операционната и все още ми е мъчно за тези 45 минути, в които трябваше да сме разделени и те останаха с таткото. Няма никаква умора, по-скоро не можех да заспя от вълнение и щастие и да се нагледам на двете си дечица. Едната успях да я кърмя почти веднага след раждането, втората не успях за съжаление, но пък ги кърмих и двете само след 3 часа, въпреки катетъра, шевовете, системите, банките с кръв... С това не искам да се правя на майка героиня, просто искам да кажа, че мястото на новороденото е до майка му и няма нищо по-прекрасно от това.
Новородените НЕ ПЛАЧАТ! И няма нужда да бъдат разнасяни, дундуркани и утешавани. Когато са до майка си спят блажено и спокойно. Реват безутешно, когато веднага щом излязат от топлата майчина утроба са отнети от непознати хора и отделени в едно студено креватче заедно с други ревящи от страх бебета. Според мен също така е много важно като се роди бебето да ти го дадат да го гушнеш - още топличко с топлината от твоето тяло. Веднага се успокояват и не можете да си представите усещането от това малко голо телце до кожата ви. 
Моите девойки плакаха малко само втората вечер, когато в нашата стая настаниха и едно друго бебенце - проплачеше ли то започваха и те да плачат. Най-накрая ги взех и двечките при мен в леглото и си спахме така до сутринта.
НО тук (в Холандия) всичко е организирано по друг начин. Сестрите са постоянно на разположение, за да ти помагат с кърменето, да сменят памперса на бебето или да ти помогнат да отидеш до тоалетната, дори да се изкъпеш. Мисля, че в Бг им е просто по-удобно да вземат всички бебета заедно, да им бутнат бибероните и да не се занимават повече. С извинението, че майката трябва да почива.
Лично моя съвет е да настоявате децата ви да са при вас, да можете да ги гушнете още щом са родени, няма по-прекрасно нещо от това и са наистина незабравими моменти. И още нещо - незаменимо е присъствието на таткото, нашият уж не искаше да присъства при самото раждане, но после остана и дори сряза пъпните върви и досега повтаря, че присъствието на раждането е много важен момент за мъжа и за осъзнаване на бащинството. Да не говорим за това как сплотява и самото семейство. Дано не прозвуча грубо, но и това за припадналите бащи на раждането са си малко БГ измислици, защото на лекарите им е по-удобно ако не им се мотаят татковците между краката 

Така че отстоявайте желанията си  - децата са ваши и тялото ви е ваше, не оставяйте на другите тези така важни решения и моменти! Желая на всички прекрасни раждания и да намерите нужната подкрепа и разбиране!