Болката от майка ми....

Публикувана: 21 дек. 2008, 23:54 ч.
Последно мнение: 4 ян. 2009, 20:56 ч.

5 215
44

Мама Яни

# 15 22 дек. 2008, 06:59 ч.

Напълно те разбирам.Моята майка също никога не намери пътят към мен,колкото и да исках аз.Сега не си говорим,не е потърсила децата ми,преди поне искаше да вижда голямата,но от както се е родил малкия,тя ги е виждала два или три пъти(а той е вече на годинка).
Аз също имах огромна подкрепа и обич от татко,докато Бог реши и него да ми отнеме.
Сега имам само мъжа си и децата си,само те ми дадоха сили да се изправя след смъртта на татко.

Виж целия пост

F

# 16 22 дек. 2008, 09:21 ч.

аз се изнесох на 17 Peace

Peace

сега съм на 25 и тя все повече,се отдалечава от мен Outta Joint

Outta Joint

Майка ми прави най-голямата грешка (поне според мен) за нея на първо място е приятелят и ,после сме аз и детето Cry

Cry

в момента сме скарани,даже и за празниците няма да дойде,защото ще е с Него........

Виж целия пост

J

# 17 22 дек. 2008, 09:48 ч.

Ставаме все повече и повече... Tired

Tired

Виж целия пост

# 18 22 дек. 2008, 11:01 ч.

Мила AGAPH, толкова болка струи от написаното от теб Cry

Cry

и ми е толкова мъчно. В такива моменти, човек осъзнава колко е безпомощен да помогне.

Искам да те успокоя и да променя нещата, моята майка (моята баба) е била много студена жена, за това майка ми от малка знаеше каква майка НЕ трябва да бъде. Виждам, че имаш дечица, сигурна съм че им даваш цялата си любов, на която си способна, научи ги как да обичат и как да бъдат любящи родители те от своя страна. А ти се заобиколи от хората и приятелите, които най-много обичаш. Не крий чувствата от майка си, казвай и че имаш нужда от любов и обич, така поне ще знаеш, че ти си и дала цялата любов, като дъщеря и само от нея зависи каква майка е била през този живот.

Виж целия пост

Потребител

# 19 22 дек. 2008, 11:11 ч.

Hug

При мен е обратното - баща ми не ме познава. Дълги години обвинявх себе си, че не съм достатъчно добра дъщеря, макар че винги съм била отличничка и освен няколко случая през пубертета, мога да кажа, че съм послушна. Но така и не спечелих одобрението на баща ми. С всички други деца, дори с мои съученички се държеше много добре, а мен как ли не ме е наричал, че даже ме е удрял. Ето, пак идва Коледа и ще се прибера, а баща ми за стотен път ще ме пита едни и същи неща, а отговорите ще забрави дори преди да ги чуе. Съчувствам на всички, които макар и с двама родители се чувстват като полу-сираци...
Най-тъжното е, че на мен баща ми вече не ми липсва, много години минаха и много последни шансове дадох. Даже ми е минавало през ума,че някой ден, когато стана майка няма да искам да е част от живота на децата ми и на мен самата...
Радвам се,че имам майка, която ми е приятел и брат, който много ме обича...

Виж целия пост

Редовен потребител

# 20 22 дек. 2008, 11:18 ч.

Имаш ли брат или сестра?

Виж целия пост

T

# 21 22 дек. 2008, 13:26 ч.

Аз не съм близка нито с майка ми, нито с баща ми, но не ми тежи особено - винаги е било така и аз просто съм свикнала. За сметка на това имам сестра, с която винаги сме си споделяли всичко.

Виж целия пост

# 22 22 дек. 2008, 15:52 ч.

мдам. Има такива студени и безчувствени хора. Смея да кажа, че сами за себе си те са си ОК.
Страдат предимно близките им, ако са с нежна и ранима душа, каквато има авторката на темата.
Мога само да ти кажа - няма нищо да промениш. Ако проумееш, че си е такава и снижиш очакванията си от нея, ще ти е по-леко.
Гуш Hug

Hug

Виж целия пост

T

# 23 22 дек. 2008, 16:36 ч.

Тя обича най-много себе си. А ти страдаш защото имаш прекалено големи очаквания. Приеми я такава, каквато е. Тя никога няма да ти даде това, което цял живот е пропуснала да направи. Не се измъчвай и помни: "Щастлив е онзи, който умее да приема нещата, които не може да промени!"

Виж целия пост

е

# 24 22 дек. 2008, 18:32 ч.

Цитат на: Tess в пн, 22 дек 2008, 13:26

Аз не съм близка нито с майка ми, нито с баща ми, но не ми тежи особено - винаги е било така и аз просто съм свикнала.

Peace

Малко трудно свикнах, стана в момента, в който осъзнах че те са това, което са и няма да се променят. Обичам ги, уважавам ги, но само до там.
Излекувах се благодарение на съпруга ми и децата ни - всичката любов и топлина, които са ми липсвали, сега ги давам на тях, и грейналите им очи са церилото, което ме излекува от тази болка. За разлика от мен, децата ми имат най-страхотният и добър татко и най-лудата майка на света Peace

Peace

. А аз съм омъжена за най-страхотния човек, който обичам безумно, безпределно и безгранично, и който освен съпруг, ми е още и майка, и баща, и брат Peace

Peace

Ще си позволя да копна едно изречение, което силно ме впечатли и според мен е отговор на въпроса :

Цитат на: Танцуваща с вълци в нд, 14 дек 2008, 11:11

Цитат на: Бабилия в чт, 11 дек 2008, 20:15

Нещастното денство се компенсира с щастливо настояще и повярвай - ти си причината.

bouquet

Виж целия пост

A

# 25 22 дек. 2008, 20:41 ч.

bouquet

Здравейте момичета !

Благодаря ви !!

Нямам нито брат нито сестра.....майка ми е направила аборт малко след като е родила мен ( нещо,което трудно успявам да и простя ) но така или иначе съм самичка на този свят.Да,определено се опитвам да компенсирам с баща ми,гордея се с него,опитвам се да му помагам с каквото мога и непрестанно да му показвам,че той ми е всичко което имам но дали успявам....

Дечица си нямаме все още.А много ги искам.Може би като се появят те ще запълнят тази моя празнина от болката от майка ми....НИКОГА няма да повторя нейната грешка,ще ги обгръщам само с обич и топлина до последния си дъх....

А що се отнася до това,че хората като майка ми сами за себе си са си ОК,много е вярно.Те не умеят да страдат...мислят само за собственото си чревоугодничество Tired

Tired

Виж целия пост

# 26 22 дек. 2008, 20:57 ч.

Много е тъжно да прочетеш, че най-близките хора на света- майката и дъщерята, всъщност са изключително далеч емоционално една от друга.
За щастие аз нямам този проблем. Имам си много всеотдайна, грижовна и мила майчица, но ми се сви сърцето като прочетох какво си споделила. Мисля, че занапред нищо няма да промени. Болката вътре в теб ще си остане завинаги.

Виж целия пост

A

# 27 22 дек. 2008, 21:03 ч.

Празници са.... Свекърва ми е страхотен човек-невероятна.По един или друг начин разбрах,че е купила подарък на майка ми (която с нищо не го е заслужила ) но жената е много мила ,тактична и любвеобвилна и за нея да подари на майка ми подарък е нещо нормално ( нищо,че взема 385 лв заплата.А майка ми която живее в чужбина и си брои еврото всеки ден сакън да не се затрие,когато и споделих,че има подарък ( а аз го споделих с цел да купи и тя ) тя категорично каза,че няма да купува подаръци. Cry

Cry

Какво да правя в тази ситуация? Как може да е такава? Cry

Cry

Това е едно от много неща за които мога да ви говоря дни наред.....но знам ,че нищо няма да се промени....... Cry

Cry

Cry

Cry

ПС: На бъдни вечер ще сме в свекърва ми....

Виж целия пост

# 28 22 дек. 2008, 21:09 ч.

И аз съм страдала много пъти, заради това, че съм много различна и от двамата си родители. Болно ми е било, но не мога да ги съдя. Все едно те да ме съдят, че не съм като тях.
Голяма съм и се опитвам сама да се справям.
Въпреки, че не съм религиозна, ще цитирам по памет стих от Библията, който ме е впечатлил: "Има приятел, който е по скъп и от брат". С една дума, човек намира в живота си хора, които да са му близки, дори когато съдбата му е отредила тези, които би трябвало да са му такива да са твърде далеч от него.
Всеки мисли, че прави най доброто за детето си, и аз мисля за себе си така, но дали като порасне той ще мисли по този начин. Надявам се, но не мога да съм сигурна.

Виж целия пост

D

# 29 23 дек. 2008, 22:36 ч.

AGAPH поне на свекърва си случила, Simple Smile

Simple Smile

аз на нито едната от двете.Иначе все едно чета за моята майка,а мога и още грозотии да изпиша,но нямам желание.Откакто родих вече ми е все тая.Имам си за кого да се притеснявам и нея повече не мога да я мисля.
Насочи мислите си към хората,които държат на теб.Ще видиш,че когато създадеш свое семейство(което ти го желая от сърце) ,ще бъдеш толкова заета да обгръщаш с любов любимите си същества,че няма и да се сещаш за нея.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Има ли любовта срок на годност?

6 318
213

Лични и семейни отношения

?Въпроси всякакви за СО? 2024

205 695
5 996

Лични и семейни отношения

Защо искате деца ?

52 965
2 330

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.