Здравейте на всички!Днес се зачетох в темата и реших и аз да се включа с моята история.Първо искамда поздравя Еленка за решението да си вземе детенцето.Дано да се научи да си го обича такъв какъвто е.На Сиси 83 пожелавам да в най скоро време да си гушне малката Йоана.Сега да ви разкажа за моят син Веско.Той е на 11 години с тежко генетично заболяване-синдром на Волф Хиршхорн.Три месеца след раждането си беше в кувиоз и след това в отделението по генетика в педиатрията.След като се установи заболяването му ми казаха да го оставя защото ще умре през първата година най-вероятно и понеже му е тежко заболяването да си родя друго дете и да не си травмирам семейството и по голямото дете.Но ние си решихме с мъжа ми че ще си го вземем в къщи и е по добре да си умре при нас отколкото в дом.Някои се изказват лошо за професор Симеонов но само той ми каза -не го оставяй вземи си го и си го гледай в къщи.През всичките тези години постоянно чувам от лекари-Защо не си го оставила и да вземеш да си родиш друго дете.Когато беше на 2 и половина години той спря да се храни.Сложиха му сонда в носа и така 7 месеца.Той я махаше аз слагах нова.Докато не му се увреди хранопровода.Тогава отново ми казаха той не иска да се бори вече дошло му е времето.Но впоследствие се оказа че може да му се сложи гастростома с която той е вече 9-та година.Всяка година я сменяме в пирогов.Преди една година му се наложи тежка съдечна интервенция-валвулопластика.Беше приет по спешност и отново чух как такива деца живеели до 12 години и ми прозвуча сякаш еми няма нужда от тази операция той и така ще си отиде.Въпреки всичко моето силно момче се пребори и с това.Тогава му отпушиха клапата на 70 процента.Днес бяхме на преглед стенозата му е намаляла още.Може би клапата ще се отпуши докрай сама.Искам само да кажа че докторите се страхуват от непознатото и не желаят да рискуват.При нас така се получи.Чакаха до последно от страх и когато се наложи по спешност сто пъти ме питаха наясно ли съм какво може да стане.Ами то детето ми си отиваше или трябваше да му помогнат или да си умре.Благодарение на господ моето момченце живее втори живот.И докторите от 3-та градска се постараха не мога да отрека.Стяхна помощ и божията намеса още сме заедно.Само този отгоре може да каже кой до кога ще живее.Искам да вдъхна сили на всички майчета които са разколебани по някакъв начин да се борят за децата си докрай.Аз и до ден днешен чувам -докога ще го гледаш и защо не си го оставила.Ако беше октавен той нямаше да преживее толкова години.Много отдавна щяха да го оставят да си отиде.Искам да поясня-Веско тежи 9 кг и е висок 98 см.Вече 12-та година започна и аз още си гледам едно бебе но той за мен е най сладкото дете на света най-милото и не бих се отказала никога от него.Дано господ ми даде сили да се боря за живота му защото и на него много му се живее.Да не ви досаждам повече мили мами поздрави на всички. 
Виж целия пост
Господи, нека децата са ни живи и здрави! 
Благодаря на всички!Да сте живи и здрави вие и вашите слънца!Господ да помага на всички деца и на моето! 
много сме изплашени.