Усещане за .... любов.

Мисля да поразсъждавам в/у  този цитат.Най-вече, защото  тук  съм забелязвала, че хора , които полагат усилия да обичат така, биват квалифицирани като слабохарактерни, неудачници, че и по-лошо.Уви. Та какво е за мен любовта?Усещане ли,  радост, тръпка ли е или  действие? Но в нашия език има само тези две думи -любов и обич, затова  вероятно много пъти  се объркваме.

   "ерос" е оня ураган от емоция, който  просто  те завладява и там по-скоро ти се налага  да се бориш в някои случаи с/у него.Влюбване, тръпка.
    "сторге" е семейна обич - привързаност на родители към техните деца и на деца към техните родители и привързаност на децата в семейството едно към друго.
     "филия" представлява любовта на дълбокото приятелство. Тя има смисъла на силна привързаност към някого или нещо. Тя е пълна с топлина и обич.Но е любов м/у равни.
       "агапе" е безусловна любов. Тя обича, дори тогава, когато няма причина за това. Агапе се издига не от нежелани емоции в сърцето, но от действие на волята.

     Ерос, сторге и филия са така да се каже неумишлени. Те просто се случват. Става дума за инстинкт и подбор. Толкова ни е  лесно да обичаме едни и да не обичаме други. Единственото следствие от тях е  удоволетворението, че си обичал и си бил обичан.Но нищо повече, те не  са  някаква добродетел сами по себе си. Понеже те са заложените в нас  инстинкти и емоции доброволно дадени без поискване,  не може да ни се каже да чувстваме ерос, сторге или филия към някого, още по-малко към всекиго. В тези три вида любов основното действие е “харесването” на обичания човек. Но не може да ни бъде заповядано да “харесваме” всички хора, защото има много, които са ни противни и отблъскващи.

  " “Агапе” е свързана с ума: това не е просто емоция, която се издига нежелано в нашите сърца. Това е принцип чрез който ние свободно живеем. Агапе е свързана главно с нашата воля. Това е победа, завладяване, постижение. Никой никога не е обичал естествено враговете си. Да се обичат наши врагове е завладяване на всички наши естествени склонности и емоции. Тази агапе, тази християнска любов, не е просто емоционално преживяване, което идва до нас нежелано и нетърсено; това е съзнателен умствен принцип и предумишлено завладяване и постижение на волята. Това всъщност е силата да обичаш необичния, да обичаш хора, които не харесваш. Християнството не ни кара да обичаме своите врагове и хората въобще, така, както обичаме своите най-близки и най-скъпи и тези, които са ни най-приближени; това би било едновременно и невъзможно, и погрешно. То обаче изисква да имаме по всяко време определено отношение на ума и определена насока на волята към всички хора, без значение кои са те."  /У.Бъркли/

  И така , как  да обичаме с агапе?Защото е ясно, че тя е тази, която дава живот и  на другите  видове любов- обединява ги.За съжаление тя не е по силите на  човека.Не е в рамките на неговите възможности.И тъй като това е  любовта на Бога, тя е  осъществима само с негова помощ.Е, това вече е друга тема , за която хората не обичат да им се напомня.

     

Абе откъде я изкопа таяи филия (а аз си мислех ,че знам гръцки)

Ами филия на гръцки в буквален превод значи приятелство.Как откъде ? 

Любовта ми е разпиляна в много посоки. Но голямата ми любов е любовта ми към хората по принцип. Трудно ми е да го обясня, още повече, че ще звучи наивно и глупаво най-вероятно. Но аз обичам хората. Има нещо много прекрасно и завладяващо в човешката душа. Имам неустоимата вяра, че във всеки човек мога да намеря причина да го обичам. И така любовта ми се е превърнала в една всеобща - към човека въобще.
Има хора, към които изпитвам огромна, изпълваща, чиста и приятелска любов. Те, повечето, са ми по-скоро далечни, отколкото близки. Виждаме се мимолетно, но към тях изпитвам много специални чувства и си ги кътам ревностно в сърцето. Това са хора, към които любовта ми не се проявява в необходимост да бъдат до мен, да общуваме, да прекарваме много време заедно. Единственото, което искам, е да знам, че са щастливи и да знам, че пазят това, заради което ги обичам.
Любовта ми към тях е от една страна напълно безкористна, защото не очаквам нищо от тях. От друга страна обаче, е егоистична, защото аз се наслаждавам на прекрасното чувство да ги обичам без обаче те да успяват да се докосват твърде често до тази любов.
Обичам да обичам много повече, отколкото да обичам да бъда обичана.

Lei@, хубава проповед - тълкувание на стих от Библията, който Лео е цитирала, но така не си написала своето усещане за любовта, какъвто всъщност е замисъла на темата.  Или последното изречение трябва да го разбирам, че ти си наясно с Божията любов и обичаш по този начин?

и аз съм от тази група.....за съжаление....без особен причина..

Думите са доста ограничаващо средство за изразяване. Особено на такива неща, като любовта.
Тривиално, но той е центърът на моя живот и всяка мисъл, действие, емоция е споделена или свързана с него.  Той ме обича дори на по-висок градус и това се усеща в погледа му, в поведението му, в грижата му.
Не знам трудно ми е да обясня, направо невъзможно.

Пасинет благодаря за завладяващата тема,признавам,че отскоро доста отблизо следя твоите постинги и целенасочено ги търся,много са близки на това което чуствам.Незнам дали това е любов защото аз не те познавам,всъщност не съм сигурна кога чуството което изпитвам е точно любов,но за мене  Тя е свобода на духа излиза извън рамките на материалното нее насочена към човек като тяло, а към човек като дух.Някой спомена че обича хората и аз така обичам всички ,които са се докоснали до мен по някакъв начин,минали са за малко ,спряли са и са продължили напред,не съм се опитвала да ги спра защото много често това е невъзможно рамкирано е  от обществени догми,порядки и морал.Не ми е необходимо да материализирам любовта си за мен тя е гълъб пуснат на свобода,мога да му се радвам като съзерцавам синьото небе,прекрасната шир,морето,Балканал.Всичко това е любов ,да усещам присъствието и без да имам нужда някой да ми го доказва и показва,сигурно е едно че гълъба ще живее винаги в мен щом е бил на перваза ми,така ще трупам години на мъдрост и когато съм на края на житейския си път ще мога да си направя равносметка какво всъщност е любовта и коя аджеба е била най-голямата  сега мога само да предполагам

Чак ми се доплака като ви четох. Познавам я тази болка.
Лют въглен е да загубиш някого и да остане празнота. Такава любов или каквото е малко по-трудно се отмива от времето, защото имаме усещането, че нещата са останали наполовина, т.е. те са неизживяни.

Може ли с песен?
http://www.youtube.com/watch?v=3ktokwkF-4Y

Чувствам,че мога да полетя...толкова съм щастлива за това,че я има при мен-любовта.

Любовта, това е да притежаваш силата и желанието да простиш на човека до себе си и да го приемеш такъв, какъвто е.Лично признавам, че на моят мъж много често му лазя по нервната система, като го навиквам за какво ли не, но въпреки това той ме обича такава, каквато съм, може би любовта е именно това.Цитираното от Лео за любовта е много вярно според мен.

 Това е любовта,която е в мен http://www.dailymotion.com/video/x5mmg7_za-liubovtaishtar_music Всеки път,когато го гледам се просълзявам

sweety , много ти балгодаря за линка. 

Един от начините да почувстваш любовта и силата й, е да се опиташ да си представиш живота занапред БЕЗ - дали ще ти е партньор в живота, родител, по-близък приятел и дори кучето или котката, все ще усетиш донякъде какво би било БЕЗ. И това те кара да цениш каквото имаш и да даваш повече от себе си, защото живота си тече...