Системата за ранно развитие на Глен Доман?

дезидарата, тези, към които насочваш мнението си също са се научили САМИ преди 5 годишна възраст да четат. Буквите и четенето сме го научили за да можем чрез него да придобием информация, от която сме имали нужда и не е било самоцел и родителска амбиция - просто за да може мама да се хвали, че детето вече може да чете, а защото не е имала време да чете приказки по цял ден. Дори и да е било игра пак е било по негово желание и това никой не оспорва. Нищо не ти пречи да го научиш на Менделеевата таблица на 3 - те всичко запомнят и мозъците им са гъвкави

Ето ги:


Това е проява на расизъм и е в разрез с правилата на форума.
Нищо забавно не виждам в проблема на детето.

Разбирам порива ти към язливост, но можеш да си я спестиш. Какво точно в постинга ми те подразни, признай си.

Изобщо не манипулирам дискусията, нито твърдя че притежавам изключителни качества. Не амбициите на родителите, а личностните качества на детето са двигателя в неговото развитие!
Погледни постовете на Valerie например. Ето ти го опита, когато детето е водено и насочвано от неговата собствена вътрешна необходимост. Детето си има мотивацията и интереса, родителят му предоставя възможностите.

може да ти се струва проява на расизъм, но не е "грозна подигравка" към многоезичните деца, а споделяне на впечатление от личен опит с конкретен случай, който не можеш да задраскаш като несъществуващ - независимо от начина на описването му.


е, какво казвам аз - не е ли същото? говоря  за откликване на естествените потребности, за следването им. а коментираната система на Доман за ранно развитие изобщо не влиза в тази схема.

аз се научих да чета сама на 5.5 години по Принцът и просякът - докато чаках нетърпеливо мама да приспи сестра ми и да дойде да ми чете. а моят син засега познава 2 букви, научен от баба си, бърка понятията "език", "буква" и "звук" (примерно, ще ми каже - а знаеш ли как е на английски "ябълка" - "Я"! (отделил е първия звук на думата)), драска само прави черти, но познава безпогрешно по 5 изсвирени ноти почти всеки музикален инструмент, пее изумително вярно и е неудържимо привлечен от музикални инструменти.

какво да го правя - картинки с написана думата "ябълка" ли да му бутам пред погледа или да му купя поредния музикален инструмент? 

Fussii, успех! Купувам книжки на това издателство от книжарницата на Оксфордското издателство на "Славейков" в близост до УГО. Не знам доколко ще ви свършат работа тези карти, всеки си познава сам детето.

Ето 2 линка за онлайн флашкарти, правени от една българка (!):
http://www.family-english-online.com/2010/07/08/english-flashcar … words-for-family/
(имам някои резерви тук. не мисля, че е удачно да се изписват думите едновременно и на двата езика).

и за лятното училище по английски, което тя организира (прелюбопитна инициатива за България, плюс, че е безплатно):
http://www.family-english-online.com/2010/07/10/english-summer-school/

За книгата на Ибука - сигурна съм, че ми е попадала из нета на руски език. Разтърсете се!
След 3 не е късно, разбира се:) Съдя по голямата ми щерка, която се справя чудесно, но тя е стимулирана много в ранна възраст.
jam, японците имат интересни системи за ранно обучение на музикални инструменти. Защо не попрочетеш, наистина, нещо, може да ти стане интересно.


Под "стимулирана"нямам предвид обучавана насила".
За мен ранното обучение е доста комплексно. Не се учим само на букви, а търсим отговори на въпроси. Децата ми се обръщат към мен с въпросите си (а не към "госпожата"), защото аз съм човекът, който прекарва най-много време с тях, имат ми доверие, авторитет съм за тях и им е приятно да общуват с мен . Хлапетата (за разлика от нас в нашето време) са бомбардирани от информация, будни са, интересуват се и питат:
"Къде е Константинопол?
"Как се рисува Васил Левски в профил?"
"Как се танцува танца "хула"?
"Какво означава на български ''мате" (японски)?"
"Какво е Бог?"
"Каква зодия съм и защо?"
Та, нормално е да им отговарям. За букви и цифри се пита също, между другото.
Имаме няколко дивидита в бели опаковки с напечатани имената на филмчетата (по десетина). Голямата си намира заглавието ("прочита"), слага в дивидито, с джойстика си клика на филмчето и си го пуска. Ето едно практическо приложение на този тип "четене". Главното, на което искам да ги науча е да бъдат самостоятелни. (В България сме свикнали да ни хранят до 40-годишна възраст...).

Моето научи буквите по следния начин. Като й четях книжки, тя питаше да й посоча на кое място в страницата чета. Къде го пише текста. После като гледахме кориците на книгите, за да си избере коя да й чета, питаше какво пише на заглавието. След много малко време стигнахме и до буква по буква.
На стената до леглото й има голяма карта на света с нарисувани животни по местоживеете. Там също има букви и надписи, гледала ги е много, питала е кое какво е. Някои букви и бяха смешни как звучат, смееше се като ги кажа.
Не е нужно да си казвал на детето - ето това е  буква, че да прояви интерес към него. Достатъчно е буквите да са част от заобикалящия го свят и много лесно могат да привлекат вниманието му, също както колите, щипките за пране, копчетата, магнитчета с картинки на животни и какво ли не от интересните за малки деца неща. Те се интересуват от всичко, просто ние придаваме някаква по-голяма тежест на буквите, все едно са кой знае какво и им предаваме нашето отношение, което много често, както се вижда от тази тема е "Това е нещо лошо и мъчително, не ти трябва да го знаеш, достатъчно ще те тормозят с него в училището, сега си играй на свобода".
И после се пускат теми, че детето не искало да учи, едва го карали с мъка, а майката му съчувства разбиращо, понеже верно много го тормозят в гадното училище.

с първото напълно съгласна, с второто - никак. защото го разбирам като "Тези, които са против насилственото (разбирай, без интерес от страна на детето) учене на букви в ранна възраст, те внушават на детето, че буквите са лошо и мъчително нещо."

Знаеш ли, че според системата на Глен Доман, на децата се показват картончета в продължение на 1-2 минути най-много? Дори да искат повече, заниманията трябва да приключат, преди детето да се е отегчило, за да ги чака с интерес следващия път. И основно правило е децата никога да не се изпитват. Каквото запомнили, запомнили. Тук няма никакво "насилствено учене", защото няма изпитване, което обикновено причинява тормоз на детето. Все едно ти като миеш чинии пред детето всеки ден, насилствено му набиваш в главата миенето на чинии. Или каквато и да е друга дейност от ежедневието.
Идеята на тази система е детето само да запомни каквото си иска и което му е привлякло вниманието. Ти си му показал и с това се изчерпва твоята част. То ако иска, ще запомни, ако не иска - няма. Въпросът е детето да бъде стимулирано. И ще си покаже дали и какво е запомнило, когато самоинициативно каже написаното на някое картонче. Но родителят не трябва да го пита.
На мен не ми звучи като кой знае какво насилие.

 Точно така се прави ,Ескарина , но тука пишат хора които никога не са чели Глен Доман ,само принципно си дрънкат против "ранното" развитие.
 И ми се вижда ограничено мисленето, че съществуващите системи за обучение - градини, училища  и т.н. са най-доброто измислено нещо, и дават най-правилна представа кога за какво е рано да се научи.

Аз пък тръгнах на училище на 7-годишна възраст и не знаех нито една буква. Никой не ми я беше показал. Обаче бях най-голяма отличничка в класа. И много важно, че сме имали в класа дете, което се е научило да познава буквите още на 3-годишна възраст? Това критерий за какво е? Да се хвалиш пред бабите или форумите, да си мислиш, че детето ти е някакъв безумен гений?

Аз въобще не изпреварвам времето, не съм типичната амбициозна майка, защото плодовете се берат наесен 

Не е за да се хвалиш на бабите  Понякога е отчайващо колко елементарно нещо, не може да бъдо вдянато...


Глен Доман работи в институт, който се занимава с лечение и обучение на деца с тежки мозъчни травми. В основата на разработките му стои откритието, че чрез здравите участъци от мозъка, може да се въздейства върху увредените. Например при парализирани деца, било стимулирано зрението, като им били показвани картончета с думи, точки, картинки и децата малко по малко започнали да лазят, а след това и да ходят. Заниманията продължили и впоследствие станало ясно, че четиригодишните деца с мозъчни увреждания, четат и смятат по-добре от здравите седемгодишни деца. Служителите в института си задали въпроса какво е направено със здравите деца, че такива с тежки мозъчни увреждания ги задминават. Отговорът бил много прост. Нищо.

Идеята на Глен Доман не е да научиш детето да чете много рано и после да ходиш да се хвалиш на бабите. Идеята му е чрез картончетата да се стимулират различни центрове в мозъка. Неговата система не включва само четене, а и много други неща. А самото четене не е крайна цел. То е по-скоро страничен ефект от стимулацията. Целта на тази система е детето да получава по-целенасочени мозъчни стимули, чиято ефективност е многократно доказана, вкл. от самия него.
Не става дума за натрупване на някакви конкретни знания (буквите) или умение (да се чете), което така или иначе всички научават в училище. Става дума за стимулиране на интелектуалните способности. Да припомня, че интелект е способността за бързо и ефективно намиране на решение на разнородни проблеми. А не наизустяването на няколко графички знака.

Любезно предлагам на всички 'против' да отидат да пишат в тема за късното развитие, а тук да останат тези, които искат да обсъждат системата на Глен Доман.   
Все пак така се казва темата нали? Интересно ми е да прочета споделен опит, ако има такива, които я прилагат нека да разкажат.   Даже ми се ще да намеря съмишленици да правим заедно картончета. Аз започнах, ама нещо не съм постоянна. През лятото не се бях заела много сериозно, но сега съм решена. Така, че ако някой иска - да обменяме опит!    

Хайде да обменяме опит  - от къде можем да купим картите?

Не е нужно да се купуват, може да се направят.
А и като се замисля колко книги на Глед Доман има издадени на български  доста ме съмнява да има картончета с български думи. Сигурно има с английки, но не знам дали ще се получи същия ефект.

На българския пазар има кубчетата на Зайцев, те са разделени на срички и предполагам вършат подобна работа.

Нещо забавно от нас. Писах преди време, че играхме с картончета с английски думи.  Разбира се, беше за кратко.
Та, на морето Галка (няма 3 години) забелязва  надпис SUPERMARKET и казва:"Мамо, виждам думата UP". Можете да си представите колко се изненадах! Нямах идея, че е запомнила нещо. После Галка си допрочете думата на български: " После  буквата Е, после М, после моята буква, после К, пак Е и буквата на Тигъра".

Някой ще каже ли по вече за кубчетата на Зайцев? Отивам да ги търся.