Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 7

TanyaMG, снимките на уредите са все едно крадени от нашта терапия /сега я разконспирирах откъде пазарува  /
Обаче там има и много неща които можете да си направите и сами и аз ще издавам идеи 

едната е едно корита пълни със семена - малки лъскави като просо, ленено семе и т.н.
В тях пускат белюри/стъклени топчета/ с различни размери и детето се рови вътре като си завира ръцете до раменете да изрови топчетата - примерно му се казва да извади 20 и то почва да рови и да ги брои. Моя син "рови" вътре с блуза с дълги ръкави  на която вече успяваме някъде до лакътчетата да надигнем ръкавите.
Другото е "пералня" - това е голям чувал от мек  плат/трико/ - примерно 2 х 2 метра да е като е сгънат - ако го шиете ще ви трябва 4 х 2 метра плат.
В него слагат много пластмасови топки или топки за тенис, или каквито топки имате, и пускат вътре някоя плюшена играчка. разтърсват го/завъртат пералнята/ и вкарват вътре детето да извади примерно Мечето. Обаче като влезе детето/чуала "лежи" и детето пропълзява почти легнало в него/ и перялнята се "завърта" и почват да го дъндуркат с топките    Това упражнение няма да стане изведнъж - минава малко време докато детето се престраши да влиза и излиза преди да ви разреши да го дъндуркате.
Като се сетя ще пиша още

А за диспраксията теста е с едно въженце - питат детето какво може да направи с него и се записва на камера и после се гледа - дали го е увил около врата си, опънал с 2 ръце, навил на кръста, около китката и т.н. и броят някакви точки. Трябва идеиите да са само на детето, и да не му се помага.

При мен 2-рото дете(2002г) е със СИД,childhood development apraxia+аутистично поведение,което в момента оценяват като клонящо към...АДД.Братчето тригодишното е със СИД и колебаеща се апраксия.То ще започне през лятото ( след месец навършва 3 години) Early Intervention Programme.В неговият случай това ще бъде-логопед,трудо терапевт и физиотерапия.
Аз до сега не забелязах в Форума някоя майка да е насочена към тест за Апраксия.А считам ,че е много полезно.Майката на децата ми разказва,че СИД,и тази "апраксия" в ранна детска възраст често ,ако не се разграничат ..дават аутистична картинка в долен спектър.
С него се ровим сега в бобени зърна с едно багерче(всичко което е багер или  боклучийска кола е основен мотив в общуването ни),в един дълбок контейнер-поне до лактите;той трябва да бръкне до самото дъно с ръце(особенно с дланите-там е проблемът му),да изкара на повърхността,колкото се може повече зърна,които да пресипем в самосвалчето.Всички изпаднали зърна трябва да бъдат събрани с пръстите .Бъркаме миризливи (с неговите любими есенции) плателини-теста.Те са лепкави,което изисква от господинчото да се опитва да си изчисти сам ръцете-стимулираме дланите.Има един мазен пясък"Moon sand",в който заравяме колелца на камиончетата-той е мотивиран да ги търси и ще не ще почиства дланите.За устната кухина и нейната дисфункция дъвчем меки пласмасови пръчици,потопени в лимонаден прах.
Деси-когато казваш ,че детето е глезено какво точно имаш на предвид?Това беше по-назад в темата...Как определяме в един visual thinker,че е глезен?Доста мисля по този въпрос.

Деси, благодаря ти за идеите.
Аз отдавна си мисля, дали са необходими толкова агресивни сензорни методи. Направи ми впечатление на един рожден ден имаше рошава топка и детето ми  я разгледа отвсякъде, опипа и т.н., пълна сензорна интеграция, друго дете на същата възраст пипна топката и я пусна с потрес. Въпреки всичко другото дете си комуникираше без проблеми. Моето дете е супер чувствително и ако му направя това с чувала ще побеснее. От опита ми до сега, такива силни стимулации не го му помагат, по скоро го объркват. Защо е нужно да са на ниво, на което няма да ги срещне в реалният живот.

Сещам се, че на музикалните занимания имаше една игра "Омесила баба питка" на която децата лежаха на пода и ги обръщахме на ляво и дясно все е дно ги месим. Имаше игри при които трябваше да ходят по шарени стъпки, но всичко придружено с детски песни и много смях. Мисля, че се постига подобен ефект. А доста по-големи катерушки http://funandfunction.com/climbing-ladder-p-1003.html?zenid=4b94 … 50938d098402fca3f има в БГ парковете. Миналата година ги считах за супер опасни /както и повечето майки/. Тази година съм очарована от тях, само гледам да е трева отдолу. Връстниците на дъщеря ми ги бяха овладели още на 2,5 години, тя сега ги покорява.

Иначе за преминаването на СИД към диспраксия - на мен ми казаха, че започват да я учат на модели или вече това им става основната цел / а и аз виждам, че има нужда/. Бях чела и така разбрала, че до към 4-5 години си си развил сетивата, остатъците са особености, с които ще си живееш / е вчера прочетох, че до 12 години се развиват/. Ако те дразнят викове и силна музика ще слушаш по-тихо. За мен е нещо като излизане от бебешкия период. Не може все СИД да е водещ, нали трябва да се научиш да поискаш нещо на заем от друго дете, да си кажеш в магазина какво искаш.

А вчера се бях сетила да ви питам, мислите ли, че може да покажеш на дете как да наблюдава и имитира действие.

незнам как да ти го свържа с visual thinking   А разглезването идва от там, че при него Трябва и Неможе са понятия които той не разбира и не приема, и аз нямам сили да налагам правилата ...т.е. като нещо НЕМОЖЕ гледам да измисля такова дето може и да го забаламосам/ако успея/, но и често и се предавам, ако забранения плод не е фатален/купувам нещото, сменям му дрехите, излизам от магазина щото иска да бяга и т.н./. За Манипулативност, аз мился, че това е период при всяко 6-7 годишно дете, просто при моето момента Изнудване е много силен - ако не ми дадеш еди какво си ще крещя докато ти писнат ушите/и си го казва човека..../ или "заплашва", че ще почне да се удря .... и аз веднага намирам нещо което е нежизнено важно, но забранено да му разреша...../примерно иска сладолед - неможе да получи заради диетата, но му предлагам, че ще отидем да си купим еди каква си играчка/. Подобно отношение нямам към другите си 2 деца.... А и малко и се страхувам да го оставя да ми се докара до tantrum .... Като зацикли там трудничко излиза.
Методите ми според нашето ОТ са отвратителни и неправилни.... и аз го осъзнавам, ама много трудно ги променям.... това което ни съветват - поощтряването на положителното поведение а не наказване за лошо много трудно се прилага при дете което вече разбира, че лошото поведение привлича внимание.....

А сега разбрах какво имаш на предвид ,когато говориш за глезене.Но не е лесно и за детето да разбере до къде да иска.Няма почти терапия ,където то да не получава повече от колкото да дава от себе си.И му е най-простото да пренесе този модел и в къщи.
Таня,чакай пубертета.Хубаво е ,че момиченцата влизат по-рано в него.
В кои ситуации най-често забелязваш ти сензорна дисфунция?Като наблюдавам каката на почти 7 години и братчето на 3 г-огромна е разликата.Явно,че детето израства и "омекотява" поведението.
Този малкият например не може да прецени дистанцията до предмет и силата на докосването,например.Когато се затича към мен и съм сигурна,че идва добронамерен той скача с двата крака към тялото ми-вместо да подаде ръце напред.От вън изглежда ,че ме атакува,което не е истина.Или пък когато се качи и седне на пейка с облегалка-гръбчето му не е откъм облегалката.Не позволява нищо да има като опора откъм гърба.И там е "гореща зона".Когато му хващам дланта по нормалният начин (моите пръсти между неговите),за да вървим заедно-то е като плахо докосване от негова страна.Но ако обвия с длан негова ръчичка отвън -вече се усеща в него силата на тонуса му.Но сега като се започне лятната интензивна терапия и нещата ще се променят.
А за Макс-момчето с дислексия от предното семейство и с диспраксия го бяха окачествили.Трудно се научи да кара колело и голямо падане с него и по стъпала беше.Както и с колективните спортове не дружеше.Но сега с лап топа в ръка(с говорещите програми на Ейпъл) отива наесен в колеж.Има надежда-това искам да кажа.
 

Мили мами лъжа ли се или Мима на Мари-Анка има днес рожден ден.Ако е така да и е жива издрава.Да расте много умно и добро момиче за гордост на нейната прекрасна майка.    

ЧРД на Мими!     Мари-Анка, пожелавам на твоята чаровна принцеска да расте здрава, да навакса връстниците си, и да дойде време в което да нямаш притеснения за нея!
Нещо ни се изгуби от погледа напоследък, ще чакаме снимки на рожденичката!

Ах,това Миме го обичам и аз!Здраве и късмет му желая от сърце!И мама да пише и ни радва както преди! 

И аз и мама 

Аз имам желание -uiski@abv.bg

Аз най много 

Марианка,честит празник!Само хубави неща да ви се случват! 

Честит рожден ден  на Мимето !!! Много здраве  щастие  късмет и успехи  в  училище   

момичета всички тук сте супер интелигентни и сте изчели доста повече книги от БГ докторите ни но според мен мъничко се вманячвате че това не успявало детето че онова не успявало говоря за тези неща като планиране на пространството при рисуване или самото рисуване или чертането не му отдавайте толкова значение големият ми син не е ходил в детска градина и като отиде в първи клас не можеше да рисува хич нито да реже с ножици нито да лепи и тем подобни просто такива неща не е искал да прави и никой не го е карал и сега и сега дърветата които рисува приличат по скоро на големи ключалки или пък на бойници дори той сам си се смее на тях но какво от това рисува си по рисуване или пък в първи клас имаха да оцветяват ваза всички нарисували цветя еди какво си той я разделил на безброй малки триъгълници и ги оцветил в различно / учителката беше сложила неговата ваза за изложба/наистина беше най хубава беше малко по непохватен от връстниците си във финната моторика и то по точно в тази с която ги бяха занимавали в детската градина .... научи се миналата година да си вързва връзките защото вече няма обувки след 38ми номер с отлеп залеп и така
а той е едно много хубаво момче което може всичко и вече никой не се сеща че не можеше да си връзва обувките до миналата година или че и в първи клас като режеше с ножица с отварянето на ножицата си отваряше и устата .....
смятам че една част от нещата ще си ги израсттат децата пък и по късно да овладейят някой умения пак ще се справят и ако едно дете не може да рисува и разбира това не виждам защо трябва да се натиска да рисува като е ясно че не му е приятно
абе много се увлякох
успех на всички и най вече на мен с моя тригодишен сладур
страхонен хитрец супер дяволито хлапе върти ни на малкия си пръст така както не говори ......
а какъв красавец и как се оглежда в огледалото като кокона ....

Съвсем сериозно подновявам темата за сон райс терапията и започвам с нещо, което съм запазила, писано вероятно от Веселчето и Авиком преди време:

СонРайс терапията цели на детето да му бъде възможно най-леко.
Определено това не важи за родителя. 
10 -те важни неща ,с които можем да помогнем  на аутистичното дете:
1.Да не реагираме бурно на неговото поведение(аз писах в АДХД темата)
2.Очният контакт да бъде приоритет # 1(речта,социалните умения,ходенето на тоалетна-всичко става по-бързо,когато го имаме.)
3.Да се включим в самостимулациите на детето.(когато се включим с него в тях ние му създаваме чувство за близост,което го мотивира да желае комуникация с нас.)
4.Да отговорим на плача по различен начин(Когато детето плаче,оставаме спокойни и мирoлюбиви.Така създаваме модел за него-показваме му ,че можем да запазим спокойствие даже и най-трудни ситуации.
5.Да дадем възможно най-много контрол на детето.(Трябва да избягваме всичко принудително спрямо него.Например-Не бива да нахлузваме блузата му стоейки откъм гърба-трябва да сме пред него и да му обясним кротко какво сме решили да направим.Давайки повече контрол на детето изграждаме по-близко приятелство и доверие .Ако се налага да предпазим детето и прибягваме до "насила" трябва да се стремим да бъдем спокойни и умерени във физическата си намеса.
6.Да се фокусираме на нашето отношение.(Начинът ,по който се чувствуваме емоционално въздейства на преживяванията на детето и ги променя.Ключов момент-да се вникнем честно в причината за собственото си нещастие.
7. Да работим(да се занимаваме) сами с детето в стая без  разсейване(предмети,хора)
Три са факторите,които характеризират качеството на една образователна обстановка:
-нивото на разсейване
-нивото на контрол на детето
-емоционалното състояние на пристващите
(Работейки сами с него му дава възможност да научава  по-бързо.)
8.Да бъдем  динамични с детето
Почти всяко дете реагира на ентусиазма.Може по три начина да го изразим пред него:
-да варираме тона на гласа си
-да варираме изражението на лицето си
-да варираме движението на тялото си
9.Да получим повече РЕЧ.
Езиковите умения са:
-речник
-яснота на речта
-дължина на изреченията
-разговр(въпрос-отговор)
Да покажем на детето силата на езика ,отговаряйки му винаги ,когато то ни каже нещо-особенно когато то проговаря за пръв път.
10.Да бъдем сигурни, че храната не е част от проблема.
Да променим диетата на детето махайки вредните храни и да му покажем ,че никога няма да ги получи отново.Детето ще яде,само когато е гладно.Начина на предлагане на “новите” храни променя тотално приемането им.
Дълго се получи ,но се опитах да споделя тази уникална (поне за мен книга).Дано да я издадат в България,тъй като е от малкото ,които поставят нещата в контрола на родителя.