Защо избираме да станем родители?

Ех, че хубава тема! Поздравления за авторката!   
Много е смислено човек да си зададе въпроса "защо избрах да стана родител",още по-хубаво би било да не се питаме постфактум, а преди да създаваме деца, но ... това е в сферата на пожеланията.

Никога не съм смятала, че всички хора трябва да имат деца, четова е част от житийските задачи, които всеки "трябва" да изпълни. Реших да имам дете на 32, след като доста дълго време бях на мнение, че не е нужно - на пренаселения свят и на мен - да ставам родител. Когато забременях, не го направих с мисълта, че детето ще осмисли живота ми. И досега смятам, че това е твърде голяма отговорност, която да стовариш върху едно толкова дребно същество - да ти осмисли живота! За мен родителството е даване от сутрин до вечер, без да очакваш нещо в замяна. Включително и "детето да те радва" и "да осмисля". Това са смазващи очаквания. Знам, че не са малко хората (май даже преобладават), които просто имат биологичен порив да раждат/ създават деца. При мен и това го нямаше. А пък тая суета "да се продължа" съвсем не я разбирам.

А сега и моята причина. Реших, че ще е добре да дам възможност на едно ново същество да си опита късмета на този свят. (Не "да го науча на нещо". Не искам да учи неща за света през моите очи, дано не види нищо така, както аз го виждам.) Вече осъзнавам, че работата около запазването му жив, здрав и успешен ще е много. Но също така си дадох си сметка, че инвестирам твърде много енергия в отношения и каузи, които не са чак толкова важни или смислени. По-добре да дам тази енергия на сина ми.

Що се отнася до Райх - не случайно теориите и терапевтичните му практики са забранени в доста държави. Доказано са навредили на доста хора, подложили се на райхианска терапия. У нас, уви, никой не си е дал труда да го забрани. 

Не мога да посоча никой от отговорите в анкетата, с изключение на исках да имам дете от точно определен човек. За мое огромно съжаление Брад Пит е вече обвързан
С  моя съпруг, ходехме от три месеца, когато една вечер той ми каза: обичам те много и ти си жената с която искам да прекарам живота си. Искаш ли да се направим бебе?
И така след почти година опити се пръкна малката Рая!

И на мене ми хареса темата !
Чувствах нужда да стана майка , да имам детенце , чувствах нужда от безрезервната обич , която да  давам и да получавам .
Е , разбира се срещнах човека , с когото исках да имам деца  
Финансови или патриотични причини  напълно изключвам от списъка си .

Чувствах нужда от безрезервна обич, а освен това, когато бях готова да създам семейство срещнах и половинката си  .

Ей, колко много отговори! Благодаря ви, момичета!
Тук съм се опитала да изброя всички възможни мотиви, а не само тези, заради които един средно/високо/ниско интелигентен човек би направил този избор. Също така, не мисля че който и от тях да бъде избран трябва да става повод за срам или порицание, просто сме различни хора и имаме различни потребности и приориети.   
Добавих още две опции - инстинсктивно желание и нито едно от изброените, благодаря за подсказката.
Аз още се опитвам да си изясня кои са моите мотиви 

Saule , благодаря ти. А кой е този Райх?

аз избрах инстинкт, защото друго не ми хареса

Винаги съм искала да имам дете...когато срешнах точния човек преди пет години...знаех че искам дете точно от него...преди година инстиктивно разбрахме че това е момента да си направим бебе и можеби затова стана толкова бързо....и сега сме щастливи родители на едно прекрасно бебе.

Тук не става дума за терапиите на Райх, а за негово изказване с което АЗ съм съгласна.....
Освен това точно той в момента е силно лансиран в нашите университети.....защо ли, след като е "толкова опасен".....всъщност част от известните психолози тук в България са членове именно на ноерайхианската психотерапевтична организация...Незнам за кои страни говориш и какви са тези "доста хора" на които е навредил...
Ако погледнеш история на психологията ще откриеш, че почти всички големи психолози са имали глупави тези и изказвания...но в науката е така.....така, че не го представяй като шарлатанин.....няма психологическа практика с която да не може да се злоупотреби....всяка от тях може да бъде по различен начин опасна за хората....


Не искам да коментирам поста ти, но просто останах...

Burberry
http://en.wikipedia.org/wiki/Wilhelm_Reich
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BB%D1%85%D0%B5%D0%B … D0%B0%D0%B9%D1%85

Аз също мисля, че животинското го има във всеки човек . Аз лично бях готова за дете преди около 4-5 години, но просто не бях срещнала подходящия мъж, защото едно дете се нуждае от двама родители и не трябва да е еднолично решение . Когато това стана си направихме бебе и то стана много бързо.

Мисля, че основното независимо какво си мислим е инстинкт. просто природата ни създава програмирани да искаме да се размножаваме. Иначе хора нямаше да има на този свят.
Според мен това е най-искреният отговор.
Всичко друго са алабала измишльотини....

Много хубава тема! Кара те да се върнеш назад във времето и да си спомниш, какви емоции са те вълнували преди да поискаш да имаш дете или поне на мен така ми подейства.
Много е хубаво да можеш да избираш свободно, не зависимо за какво става въпрос. Но да избереш да станеш родител според мен, трябва да е дълбоко осъзнато и премислено решение, защото отговорността да отгледаш един човек е по голяма от колкото ни се струва преди да се появи в живота ни този човек.
За мен важна роля при вземането на решението да имам дете изигра мъжът ми, който е това което искам и отчайвам да бъде един мъж и баща, семейната среда и възпитание, годините ми, финансовата независимост, която сме постигнали и двамата, желанието да преодолее ме егоизма, който все повече задушава човешките отношения, убедеността, че има какво да дам на едно дете и да го науча на нещо, желанието да осмисля живота си.
Благодаря на Господ, че узрях за това решение и за това, че имам правото да избера да имам дете и че го имам разбира се, да ни е живо и здраво.

Много силен инстинкт. Имах някакво неистово желание да имам дете. Е то вече е факт. Имам най-прекрасната Ина на света!:)

Не съм се замисляла толкова надълбоко защо.
Инстинкт, потребност, желание...
Просто се случи и аз поех отговорността да бъда родител с огромна радост и желание. В този смисъл не съм правила избор.

Опция 3 беше при мен-страхувах се,че възраста ми напредва,пък и междувременно срещнах подходящ мъж  и така станах родител.

от една страна заради всичките опции,от друга страна мога да добавя и още 100 мотива.
Бях на 28 г,завършила,работеща,така че това си е логичното продължение на нещата.Защото какъв е смисълът да имаш образование,работа,да си финансово осигурен,а пък да се прибираш в празна къща?Бях си взела домашен любимец и съпруг,така че към идилията трябваше да има и детенце.  
Може би ми е по-интересен въпроса защо избират някой да не бъдат родители?Там ми се струва, че нещата ще са по-енозначни,отколкото тук.
И все пак едва ли някой знае защо е избрал да стане родител,по-скоро е преценил че така е нормално да продължи живота му по нататък.
Вече се обърках и аз така че....