Не мога да се преборя със себе си. Искам си парите

Е, добре ще ти отговоря:

Аз бих престанала да общувам с тях, да им правя услуги или каквото и да е.
Бих демонстрирала обидата и огорчението си, ако не им пука, значи толкова са държали на нас и не тъгувам вече, но и не съществувам за тях.
Вярно, е че има такива хора, и няма да се променят, но аз не ги искам до себе си, дори да не е брат на мъжа, а моя, пак така.
Не мога да позволя някой да се е...а с мен и аз пак да си другарувам с него, нямя как.

Изчетох ви всички и мерси за труда ви да пишете.
Аз също смятам, че заем трябва да се върне. А ако не можеш да го върнеш (щото очевидно връщането означава отклоняване от семейния бюджет, което няма как да остане незабелязано и връщането ще трябва да е еднолично) опитай се бъдеш поне за малко точен и кажи на брат си - "ако много ви трябват тези пари, ще търся начин, но ако не ви трябват - остави ме да ги върна, когато мога, ако изобщо мога", а не да увърташ година и половина.
Познавам мъжа си, той е по-големият, обича брат си и никога 300 евро няма да станат причина за раздор м/у тях.
Аз никак не целя разваляне на отношенията. Просто не искам половин месец, че даже и повече да съм работила за некоректността на девер ми.
Tess е много права. Затова и мъж ми казва: "колко пъти да му казвам?".

Но щом толкова пиша и щом толкова ви чета, значи ми е трудно да си ги поискам, макар да разбирам, че няма нищо срамно в това.  Друг трябва да се срамува.
От друга страна 300 евро са достатъчно малка сума, която си струва да прежаля като гаранция за това, че този човек повече няма да ни иска пари. Даже мога  да се зарадвам, че бившата мома е имала нужда само от толкова, нали?!
Но не мога  
Довечера ще му звънна и ще го попитам "кога бих могла да разчитам на тези пари"
Наистина мисля, че от мен ще му стане неудобно и ще ги върне.

А хипотезите, че може и аз да не съм наясно със ситуацията отхвърлям 100%.
Мъжът ми е умен мъж и ако аз не трябваше да зная нещо, просто сега нямаше да пиша ... защото аз наистина нямаше да зная нищо

Понеже ви въвлякох в това, пиша какво се случи.
Звъннах.
Съвсем небрежно подхванах разговора, даже докато говорех вече се бях отказала да повдигам въпроса.
Но в един миг, също толкова небрежно и наистина без да искам казах:
„Искам да те попитам нещо. Понеже доста разходи имахме напоследък, а и предстоят още приготовления, да ми кажеш да разчитам ли на онези пари, които ти дадохме около кръщането преди година и половина, или да си правя разчетите без тях?”
И той съвсем спокойно ми каза:” Аааа, разчитай. До няколко дни ще се издължа”. Казах:”ОК. Благодаря и наистина ще разчитам”
Да видим. Ако и сега не ги върне, мисля да ги отпиша ... заради своето собствено спокойствие.

Никак не бих го допуснала. Изобщо не е стоял пред мен такъв вариант ...

.

Разбира се, че са и мои. И никак не съм съгласна, както казах по-горе, да работя, заради това, че някой иска да се направи на мъж, ама не може.
Поискан ни е заем, а не помощ за належаща нужда.
Радвам се, че говорих ...