В детската градина дано парно да има! - 18 част

Здравейте, момичета!
Не съм писала при вас, откакто дребен тръгна на градина и надали някой ме помни  , но аз да се обадя все пак...
Аз от градината съм много доволна - модерна, добре финансирана, кризата с парното не ни застигна, с много и хубави играчки, а най-хубавото са ни учителките.Ако не бях доволна от тях, или по някакъв начин тормозеха детето, нямаше да пиша тези редове!
До тук звучи ок, обаче малкият много боледува.Ама много и тъкмо свикне и хайде - у дома.Бяхме се  завъртели във въртележка.По-късно се оказа, че дребен не боледува от вируси, а просто прави алергични пристъпи - и това не ме учуди, защото се роди страшно алергичен и дори не съм си и мечтала да се закрепи до състояние да ходи на градина!И това овладяваме с медикаменти, но ритъма, който имахме - паника от градината, рев, ходене по 3-4 дни докат освикне и после пак болен по едно време ме накара да направя сравнение и открих, че в момента, в който му кажа, че вече е здрав и от утре е пак при децата - ако не същия ден, то поне до 2 дни най-късно, той е отново болен...Първо си мислех, че е съвпадение, но когато се случи сега след ваканцията, вече споделих с доктора.За мое изумление се оказа, че това се случва и то не рядко.Ама много се учудих, защото последните дни у дома го отегчиха страшно и той сам искаше да ходи на градина!Задълбочихме разговора и се оказа, че може аз да съм причината и да "подхлъзвам" детето си с репликата, че е здрав и от утре тръгва...в началото сам се е атакувал като го е чувал, защото не е искал да ходи, а сега аз го поднасям и думит есякаш отключват механизъм, защото той наистина иска при децата...Доктора каза да не му казвам нищо, а в понеделник да го събудя, да го приготвя и просто да тръгнем.Ако щете ми вярвайте - така направих и за пръв път в живота си той не плака, не крещя колко ме обича и не беше нужно да го отлепят от мен - просто влезе  .Днес отново беше така - не мога да си простя, че през цялото време съм му бъркала в мозъка като съм го уж подготвяла за градината.И все се чудих - защо иска да ходи, а като отидем реве като магаре и един и същи сценарий всеки път, докато не се скрия от погледа му.Да ви кажа, много отворен човек съм, ама такова нещо не съм си мислела, че ще ми се случи и думите ми ще го карат да атакува сам себе си.Второ дете ми е и сякаш по-лекомислено действам с него, не се вторачвам като при брат му и това ми е основна грешка - много са различни и не мога да разчитам, че имам схема или опит...имам опит с големия - с дребен се започва отначало явно.
Това е , момичета, исках да ви споделя, защото самата аз съм шокирана и може с този пост да светене червената лампа на някоя от вас и да съм в полза, ако ли не - просто нещо любопитно за днес!
Хубав ден от мен, нацелувайте сладките дупета и тумбачета!До скоро!

НОВА ТЕМА

Боби1973, не мисля, че някъде си сбъркала.  Радвам се, че сте се справили с проблема и благодаря за поста. При отглеждането и възпитанието на едно дете няма строги правила - една майка трябва да се вслушва в детето си и така да намира верния път. Аз също се консултирам за поведението на Ади с хора, на които имам доверие като педиатърката й например. Отделно гледам да не се връзвам много-много на неща от сорта, че детето ми боледува, като ходи на градина, защото не му давам екстракт от котешка стъпка или защото яде месо (мои колежки ми го казаха  ).