Има ли и други, за които времето, прекарано с децата им е мъчение

Е добре де, колко пъти да казвам, че има деца при които това не е вярно.
Мен постоянно ме обвиняват, че прекалено много си съобразявам живота с детето си, неговите индивидуални потребности и не може така, вместо да му тегля един хубав бой да се правя на маймуна само и само да го накарам да разбере , че не всичко което иска може да се прави и че има неща, които дори да не му харесват ще трябва да учи.
Не крещя пред детето, не истерясвам, шамари не бия, но не е хрисимо агънце. 

В твоя случай мисля, че решението се крие в изречението "Ако ми остане време ..."

 Да ти остане време от какво - от чистене, от готвене? Детето трябва да е на първо място, къщата може да почака, според мен. Детето ти се държи така много вероятно, ако му липсва достатъчно внимание и не се чувства достатъчно обичано и гушкано или преминава през прословутия бебешки пубертет, за който се изисква много търпение.

Точно така е - първо е детето, после всичко останало. Занимания с децата е изходът от положението - книжки, игри, говорене, заедно гледане на (тъпи) детски филмчета, пеене на песнички..., всичко, което ти дойде на ума. Когато детето се чувства ангажирано, похвалено от постиженията си, например при реденето на кубчета, то ще стане и по-спокойно. Иначе се опитва всякак да привлече вниманието и понеже толкова му е акълът, в повечето случаи измисля все бели. Едно дете може да се нахрани с филия с масло или да носи едни и същи дрехи няколко дни, но усещането за липса на внимание си остава и трудно може да се компенсира.

Стела Мария, страхотен пост

Ники, не се наемам да ти давам съвет, защото всеки знае себе си. Аз обаче (майка съм от 14 години, имам общо 3 броя) за себе си съм разбрала, че когато съм решила собствените си проблеми и съм в мир със себе си, децата ми не могат да направят нищо, което да ме изкара от нерви. Тогава обяснявам по 100 пъти, намирам пътя към детето по-лесно и най-нерешимите проблеми са решими. Когато обаче съм уморена, нервна, болна и ми е крив целият свят, най-малката беличка и шум могат да ме изкарат от нерви и да направят децата ми непоносими за мен.

Ники, спри се..потърси помощ от психолог или психиатър за себе си!
Вероятно за много майки тук съм непознат потребител и вероятно се чудят от къде на къде имам мнение за Ники, за това се чувствам длъжна да обясня, че Ники я знам от друг форум, където непрекъснато бълва подобни теми, ако някой е любопитен мога да дам цял лист с линкове към мнения подобни на тези дадени от Милена.
Според мен да я съжаляваме за злата и участ не е решение на проблемите и, решението е да разбере, че има огромни психични проблеми и и трябва лечение. И да се лекува!

Аман от идеални майки...

Не всички деца са еднакви и ако при един вървят едни методи при други не вървят. А има деца които са много по емоционални и темпераментни от другите...
Аз никъде не съм написала, че крещя на децата си!

Именно де, всички сме така. Тези, които примерно успяват да се наспиват защото децата им дават тази възможност или защото ги дават други да им ги гледат и са си наспани и спокойни и все някак си издържат и се оправят със ситуациите. Ама тези,  чиито деца не им дават възможност да си задоволят минималните нужди от почивка са нервни. Въпросът е как да направят така че да си почиват нормално за да могат да си гледат децата нормално. Ясно е че трябва човек, който да гледа детето или децата нощем за да си почива майката и през деня да може да функционира. Но за такава практика за сега съм чула само в Бразилия да съществува, там детегледачки основно отглеждат децата. В БГ и в Европа като цяло нормалните хора не могат да си позволят да плащат нощен труд по реална тарифа. Някои вземат Оперки за без пари от Азия и ги джитват да спят с бебетата им. Но аз не одобрявам този тип експлоатация. Който има баби на разположение те спасяват положението както в БГ примерно е практика. А другите кво правят. Ами нищо, просто я бутат как могат и чакат да порастнат децата. Само че тези, на които са им спестени подобни проблеми си мислят, че майките  с проблеми са некадърни, необразовани, не знаят как се гледат деца, как да ги забавляват и тинтири минтири глупости. А истината е, че тези с проблемите знаят много повече и повече трикове и кво ли не от другите, защото им се е наложило да ги научат. Но от страни като гледат елементарните хора и виждат проблем и веднага без се замислят стоварват всичката вина върху майката. Адски дразнещо  :2gunf

stretovich11 , и ние не знаем къде си сгрешила. Но има вероятност и да не си сбъркала ти, а просто детето ти да си е такова и аз мисля, че точно това е случаят, защото големият ми син е същия от как се е родил до ден днешен, никога не е бил като другите деца и никой не може да се оправи с него ни с добро ни с лошо. Сега като порастна и има някакъв страх от баща си примерно. Но пак си е хиперактиван и неадекватен и пищящ. Личи си, че вътрешно си е такъв нервен, не може да си контролира емоциите и изблиците и аз го разбирам много добре. Но не знам как да му помогна. Трябва само той да ми е на главата, да го кротя цял ден, да му обръщам внимание и да не се занимавам с нищо друго. Но положението е такова, че това е невъзможно. И в детската не могат да се оправят с него, агресивен бие наред и даскали и деца, изпада в нервни кризи с които никой не може да се справи и не са и виждали такова чудо, не иска да изпълнява задачките, само Не казва и бяга и прави напук, на разходка като ги изведат изведнъж решава да легне насред пътя и отказва да ходи.... абе да не изреждам, уж педагози ама не могат да се оправят с него. И сега ще му назначат психолог да го наблюдава и установи какъв е проблемът, дали е в него или в околните. Педагозите от яслата, детската и други специалисти които са го виждали и него и мен до сега никога никой не ме е обвинил, че не си гледам детето като хората или правя нещо нередно. Не че е късно де, сега ще видим до какъв извод ще стигнат спецовете. Аз лично като негова майка мисля, че го познавам най добре и знам, че просто си е такъв от как се е родил, никакъв пубертет не е карал. И да е карал на фона на нормалното му поведение не се забелязва, защото по буен и инатлив не може да бъде. Мисля че може би има лека форма на хиперактивност с дефицит на концентрация в комбинация с много силен рачешки инат и опакост. Но за сега си трайкам и ще оставя спецовете сами да преценят без да им влияя с мои предположения.
Защо не заведеш детето си на детски психолог.

assia , ако ти си онази заядливата Ася от дира изобщо не се учудвам на поста ти, и там ми бълваш същите помии. Малко ли ти е там, че и тук ме намери за да ми лиснеш поредния бълвоч. Знаех че си нагла и зла ама не преставаш да ме изумяваш с явно неконтролируемата ти мания да ме преследваш и злепоставяш. Длъжна съм да кажа, че въпросното същество изобщо не ме познава нито аз него нито имам желание да го познавам. Единствено като ник го знам, който ми е направил впечатление с безпричинната си агресивност към мен, с това че където квото и да кажа бърза да прочете след което да изсере лайно по май адрес. Какви спихични проблеми имам аз си личи от това, което пиша и хората си правят изводи. Затова не си мисли, че твоите психични проблеми също не личат от вонящите ти постове. 

Ники, не смятам да отговарям на персоналните ти нападки към мен...не ми е работа да обсъждам качествата ти, но не можах да не се изкажа като прочетох поредната ти тема и мнение. Интересно ми е как ще обясниш напълно противоречащите си твърдения, че в детската градина на Давид са вдигнали ръце от него и не могат да се справят и са се допитали до теб и мъжа ти за консултации със специалист относно поведението му и твърдението ти тук, в една от темите, че с Давид в детската градина нямат проблеми? Последно кое от двете....
Не е нужно някой да те познава лично, за да разбере от постовете и разказите ти какви проблеми имаш. За всички проблеми говориш и разказваш ТИ, ние само споделяме впечатления. Някой по-нагоре беше казал, че му е жал за децата ти...и на мен също....Отиди на психолог посъветвай се с професионалист и вземи мерки да подобриш живота си и на този на децата си, защото иначе ви грози голяма беда!

Ето, виж, нещата започват да се нареждат. Радвай се, че  в градината ще му отделят психолог специално на него, защото това е един много добър начин да се решат проблемите. Иначе щеше да се наложи ти да го водиш при цялата лудница вкъщи. Задължително психологът ще поиска да говори и с вас, за да разбере какво точно става, може да иска да се запознае и с теб, таткото и децата. Сигурно ще има и съвети към теб. При всички положения не ще трябва да направите нещо, за да се успокои положението, ако трябва и ти потърси психологическа помощ. Форумът си е форум, но тук е все пак място, където всеки може да пише всичко, каквото си поиска и няма никаква гаранция дали ще ти е от помощ.

Май някой пита не могат ли близнаците да тръгнат на ясла. Ами записала съм ги и чакам да им излезе ред, не става веднага както знаете.

assia , аз пък ще ти кажа ти да идеш на психолог. Влизаш тук с жлъчен пост и заплахи да си пуснела не знам си кво си като доказателство колко съм луда и т.н. точно като колежката ти Милена... чудя се дали се усети това момиче най накрая че става за посмешище  .... и след помията няколко минути след това почваш да се преструваш на много добронамерена. Дали не страдаш от раздвоение на личността. Не веднъж съм се убедила колко си добронамерена към мен и знаеш, че няма да ти се вържа. Явно разчиташ да метнеш по гръб публиката. Чудя се за какво ти е. Но явно психично болните имате някакви си ваши странни и непонятни за нормалните нужди.
Не знам къде си чела, че в съм писала, че в детската нямат проблем с Давид. Периодът в началото е нормално човек да не изказва мнение преди да е опознал детето. Аз лично доста се чудех как е възможно да не се оплакват от него. Но в един хубав момент, 4 месеца след като започна да ходи на детска ни повикаха семейно на разговор, който започнаха много мило, с изброяване на много положителни черти на нашето момче. Докато лека полека не се стигна до другата крайност, с изброяване на дивотиите му и като за конец ни попитаха дали сме съгласни да му назначат психолог наблюдател, който да помогне на педагозите със съвети как да работят с него. И понеже Andariel попита, да, след няколко дни имаме среща с въпросния психолог. Изобщо не възнамерявам да скривам пред него истинските си впечатления от детето ми. Това, което казах е, че ще се въздържа от предполагаема диагноза не за друго, а защото не искам да им влияя на преценката. Лично аз мисля или по точно се надявам, че не е с диагноза, въпреки че поведението му навежда на по горе споменатата от мен, защото много добре разбирам реакциите му и мисля, че просто нервната му система узрява по бавно, свръхчувствителен е и с особен инатлив характер. Просто е особен, но искрено се надявам да не е болен, някак си нямам усещане да е болен въпреки, че няма да се учудя ако  му лепнат някоя диагноза, защото на фона на тукашните кротки дечица моят си е цяло бедствие. В БГ този вид темперамент е по широко разпространен и едва ли ще направи същото впечатление. Така се получи, че от три деца полу българчета, полускандинавчета, нито едно не е взело спокойния скандинавски нрав. Но пък аз се радвам, че е така от друга страна. Трудно ще ми е да ги гледам, ама поне ще е интересно. Още от сега всички ги гледат с интерес, щото поведението им е непознато явление за тукашните ширини

Браво за психолога, дано да помогне!

оо вярно е че скандинавчетата са с много по спокоен темперамент от нашите деца
представям си как се отличава  сред тях
ники направо ти се чудя защо си хабиш енергията с подобни теми във форума ?
друго което искам да попитам е защо нямаш гледачка?

yasmina,

ники направо ти се чудя защо си хабиш енергията с подобни теми във форума ?

точно, защото нямам енергия за друго. Като си почивам не мога просто да седя и гледам в тавана или тъп филм. Имам нужда от мозъчни предивикателства и от комуникация със същества различни от бебета.

друго което искам да попитам е защо нямаш гледачка?

сестра ми идва всяка сутрин да ми помага  ...

Ники мога само да ти пожелая много кураж да се справиш,мисля че знам какво ти е и съм сигурна,че ти е много трудно.
Аз мога да кажа,че понякога ми е идвало да се пръсна,дъщеря ми е супер странно дете,големият ми син е много хитър и прави вбесяващи експерименти,засега малкия е съкровище,на фона на другите две.
Надявам се да успея да се справя сама,но ми се струва понякога,че ми трябва професионална намеса,особено за каката.Както описваш момченцето ,много ми прилича на нейното поведение.
Кураж   

Само да вметна, че професионалната намеса не прави чудеса с децата. Психолози или други специалисти дават само насока, но истинската работа с детето е ежедневно в къщи. 
Бавно, много бавно се постига напредък с трудните деца.