Има ли и други, за които времето, прекарано с децата им е мъчение

Това ми е пределно ясно,искам насока,не някой да ми промени детето,аз я разбирам и знам как да контактувам с нея,но за околните ,тя е бедствие.Темата не е моя и не ми се навлиза в подробности.

Като казахте за психолог, и аз на моменти се питам дали не трябваше отдавна да потърся за големия ми син. Прави страхотни нервни кризи, когато нещо не му отърва, а вече е много голям, в пубертета е все пак. Първо мислех, че го прави, защото баба му помагаше да го гледам като беше малък, после реших, че ги прави, защото баба му вече не помагаше, имахме гледачка, после реших, че ги прави, защото е едно дете, после като се появи второ, реших, че ги прави от ревност, после пък си казах, че е от пубертета. Сега като го сравнявам с характерите на другите деца, виждам, че просто си е такъв човек, много по-взискателен, твърдо решен да е център на внимание ако не става с добро, с лошо, убеден, че винаги е прав, настоятелен до досада, а с каква омраза ме гледа понякога, ако не стане на неговото... направо се питам това моето дете ли е... Но си е такъв какъвто е, уникален човек със своите добри и лоши качества. Иначе пък е много умен, с чувство за хумор, чаровен когато си поиска и проклет, когато го прихване. На всичкото отгоре е и красиво момче, така че лошият му характер засега минава метър пред девойките. Но може би ако бях потърсила психолог да поговорим заедно за проблемите му ( и нашите, разбира се, те нещата са неотделими), може би щеше да се пребори с някои качества, които надали ще са му от полза в живота - тази избухливост и склонност да се навира в опасни ситуации, за да се прави на интересен... Но стига съм спамила темата, просто се отплеснах заради психолога.

не ми е чак  мъчение , ама ми е доста трудно и няма как да не е просто гледането и възпитанието на повече от едно дете / а понякога и на едно / си е доста изтощителна работа , и като го правиш по 24 часа и от 3 години или повече , няма как да не е изтощително моя съвет е стискаш зъби и търсиш още сили докато дойдат по добри времена , тоест по пораснат и се поочовечат  , ако можеш да крадеш време за себе , прави го зарежда това че излизаш от рутината , ако не можеш здраве да е аз си повтарям че сега имат най много нужда от мен после като станат големи няма да ме пускат в стаята си даже да вляза и ще имам  повече време  за себе си , а дали ще е така ....  А тук имаше съвети незабавно реши пробелма съхрани себе си прати ги на ясла , аз така реших проблемите си пълноценно , за мен това не е никакво решаване на проблема ами си е бягство , просто сте пратили децата си някъде да ги гледа някой друг вместо вас , макар че и аз като ми накипи си казвам още утре ви записвам на  ясла и двамата и хич не ме интересува с какво ви хранят , как ви гледат и дали ще боледувата , ама на сутринта ми е минало
А иначе за владееш ситуацията трябва да са постоянно ангажирани , пееш песни , четеш книга понякога по две едновременно , докато издържиш . А иначе и аз съм забелязала че ако съм спокойна нещата са по добре , ако не издържа и кресна ги изнервям и става по зле .
За темперамента аз също бях трудно за гледане дете , не спях много все нещо питах или исках , бели уж рядко правех ама бяха грандиозни и почти винаги несполучлива имитация на нещо което големите вършат , ако не станеше на моита ревях и се тръшках много , сърдех се с дни , еми сега явно ще ми се връща . Имам Приятелка  и много спокойна , към  флегматична чак понякаго и детето и е такова яде си , спи много , играе както са му показали , и на детска площадка е доста спокоен ,  в количка седеше с часове без да каже гък като бебе, е моет дете не се спира за миг , когато излезем заедно коментара и е че се уморила само дето ме гледа как го гледаМ , а да издържи на това цял ден и вечер да става да го кърми и се струва немислимо, каза че ще откачи на втория ден

Stella Maria , като прочетох написаното за сина ти, направо като пророчество за моя хубавец ми се стори.  Още от сега номерата на всякъде му минават заради чара му. Но колкото е лъчезарен и интересен в добро настроение, толкова много е и проклетията и ината му. 

Аз не вярвам този психолог да помогне нещо, ама щом са решили нека направят квото си мислят че трябва. Ще им изпее най вероятно някакви съвети, които дава на всички и всички си ги знаят и това е. Такива деца имат по особени нужди, искат повече внимание и време и ако ги нямаш тези възможности забрави. Както в БГ се прави с ресурсен учител може би това е най ефективното. Тук не знам как се действа. Ама току виж пък измисли някакъв хитър подход. Това ако стана вече ще си променя мнението за психолозите. До сега нямам други впечатления от тях освен че могат да те предразположат да си кажеш мъката и от това да ти олекне. И да те убедят, че никой не може да ти помогне освен ти самия. При малко дете обаче това не знам дали ще работи. Любопитна съм да видя резултата и ще ви информирам как върви.

NikiFin , ходене на психолог еднократно е почти безсмислено. Ако не ти осигурят поне 2-3 пъти седмично посещения не виждам за какво ти е. Те си имат добри занимания, като игра, които развиват концентрацията и способността да се справят със задачи. Което успокоява и действа добре за дисциплината. Естествено, че в къщи е основното и според това , от какво се нуждае детето.

Ники,
Нещата не стоят съвсем така, както ги описваш. Психологът сам не може да направи нищо, защото той може само да ти подскаже или покаже пътеката, но всъщност всичко ще го правите цялото семейство. Ти отсега си негативно настроена и казваш "не вярвам да помогне нещо, ама щом са решили...". Все едно ти ще стоиш отстрани и ще гледаш сеир или по-скоро ще ги чакаш или да ти кажат нещо гениално, или да щракнат с пръсти и децата ти да станат като памук мекички, или да се провалят. Ако искаш да излезеш права, че няма да помогнат, така и ще стане, защото ще започнеш да бойкотираш всички мерки. Затова, опитай се да подходиш с повече доверие. Те не ядат хора и целта им не е да те изкарат лоша или да ти кажат хитри подходи, които от самосебе си ще проработят. Склонна съм да се съглася с посоката, която ти показват някои от писалите в темата - нещата до голяма степен зависят от това какво е в твоята глава и как ти гледаш на нещата. Каквито и характери да имат децата, все пак вие с баща им сте им родители, възрастни хора сте, обичате си децата и предимно от вас зависи как ще се развиват те. Не можеш да си страничен наблюдател на работата на психолога, а трябва активно да участваш.

Ники, много време отделяш да си почиваш при деца, за които твърдиш, че за 5 минути не те оставят. Не искам да ти разпределям времето, но е странно, че хем твърдиш, че не те оставят на мира хем висиш доста в нета, когато си почиваш по твоите думи!!!!
Аз съм добронамерена, няма за какво и пред кого да се преструвам. Просто смятам, че е много по-голяма услуга за теб да разбереш, че проблема е преди всичко в теб. Знам те от много отдавна от форумите и от всичко написано от теб мога да кажа ти и преди раждането на близнаците си беше такава, искам да кажа, че не раждането на децата е проблема...Искам да кажа също, че от всичко прочетено от теб разбирам, че майка ти не е нормална, сестра ти, мъжа ти, свекърва ти, брат му и жените му-бившата и настоящата, децата ти, според мен много по-вероятно е проблема да е в теб, а не във всички тях! Помисли и в следната насока, ако ти приемаш и си очаквала децата ти да са лоши с психическата си нагласа ти ги правиш точно такива! Повярвай ми няма деца, които като нервничиш срещу тях и те да са спокойни. Не ти ли е хрумвала мисълта, че датските деца се държат спокойно, защото с тях се държат спокойно и уравновесено, че не им се забранява непрекъснато. Казвала съм ти го и друг път и аз да съм на мястото на Давид и аз щях да реагирам така....Забелязваш ли, че много майки ти отговориха, че имат проблеми с децата си, че децата им са палави, но нито една не нарече децата си зли или по-лошо?!Интересно ми е как пак не си му поставила диагноза на Давид-аутизъм?
Искам да се извиня на всички майки, които имат деца с проблемни характери, коментарите ми не се отнасят до тях. Тук става дума конкретно за Ники и нейните деца. Защото услужливо е пропуснала да спомене, че когато тръгне да се занимава с Давид и близнаците искат внимание, тя им обръща внимание, Давид започва да плаче и тя го оставя в другата стая да се наплаче. ето от къде знам    не искам да те злепоставям, просто си помисли нормално ли е поведението ти, за да очакваш в отговор нормално поведение от детето!

 Takaaaa,да кажа и аз от позицията на мама на малко торнадо...
Голямата ни дъщеря беше едно изключително спокойно и кротко дете,направо не разбирах родители,които се оплакваха колко трудно се гледа малко дете.Така докато не се появи малкото разкошче ,както тати я нарича.Нямаше нищо общо с онова спокойно,почти неболедуващо бебе.Терора започна от рано-не спи,реве,капризна...В същото време адски лъчезарна и любвеобвилна.От бебе настроенията и се лашкаха от едната крайност в другата.На 6 месеца ми направи алергичен спазъм и ни хвърли в ужас,само здравословни проблеми ни липсваха.Започна да изисква внимание на 100%    Количка не признаваше,пищеше като я сложим вътре,кенгуру също.Излизането навън беше изпитание с бебе и малко дете.През 2 преки ни чуваха като тръгнем на някъде.И до ден днешен е същата неспокойна хала,от весела и миличка за секунди става тръшкаща се,пищяща и чупеща.Хвърля играчки,тръшка врати,заплашвала ме е ,че ще скочи през терасата защото сме ужасни и лоши родители... Какво правим ли-говорим,обясняваме ,милваме,успокояваме.Понякога нервите ми не издържат и аз започвам да викам,тогава нещата се влошават,тя изпада в истерия.да е жив и здрав тати  -той винаги помага с прегръдка и целувка в този момент,люшка на ръчички като бебе и говори нежно на принцесата си.След няма и 5 мин. пак имаме нашето засмяно момиченце.

във форума има толкова много интересни теми с които няма да се натоварваш ,ами ще разпускаш
за мен лично би ми било супер изморително и загуба на време да водя тези спорове и да се обяснявам нон стоп какви са ми децата, не се ли изнервяш така?
просто се опитвам да ти разбера мотива
няма как да ти е лесно с 3 деца , самият факт че са породени е достатъчен винаги се дразнят
и ревнуват, всяко дете си иска своето и става лудница
а пък имат ли насреща изнервен възрастен картинката е страшна
то хубаво че идва сестра ти , но ти ако си там същата работа
аз която съм с едно дете имах моменти на лудване , той и през нощта ме занимава,но взех мерки навреме и ти трябва да направиш същото
за през нощта няма на кой да го оставям но през деня с гледачки(една приятелка и свекърва ми ) и занимални(по 5часа на ден) (или детски център за да пия кафе на спокойствие), както и понякога  вечер за да излезнем  до голяма степен нещата олекнаха
там е работата че умората се натрупва с годините, но има и по лошо има родители на които всеки ден и всяка минута им се налага да водят жестока борба с здравословен проблем на детето си , това са непрекъснати грижи, ходене по болници , не говоря само за лошите болести , ами дори и за тези с които детето си живее нормално пак е някакъв кошмар
смятай те как се справят и за какво става въпрос тогава , аз за съжаление знам
ами тези които си броят стотинките?ами тези майки които пропускат най- милите  моменти защото им се налага да работят?
така че тази тема е такъв бял кахър и чесане , затова и предизвиква толкова хора .
твоите проблеми с порасването на децата ще намаляват , но децата никога няма да се върнат на възрастта на която са сега .
 смени погледа и нагласата , бъди над дребните неща , гледай по филосовски и по спокойно  и се раздвай на всяка минута прекарана с 3-те си здрави деца

Чудеса в никакъв случай не прави, но помага на детската градина/училището да намери правилен подход към детето и обучението му. Помага и да се намери причината за поведението ( макар че при толкова малки деца често е трудно да се определи).
Помага да разбереш по-добре детето си и ти дава обективна преценка.
Помага и да видиш неща, които преди не си забелязвала. И т.н.

А работата на родителя че никой друг не може да я свърши, не може!

Мъчение е силно казано според мен.
На истина идва момент в който човек се изтощава от напрегнатия живот.
И така...децата са палави...мога да споделя за моите ,ама много палави ,правят бели в къщи ,бият се,дразнят се и ние с мъжО , се чудим как да се справям.
Бабите ни помагат и то много,но когато ги оставям дори и за няколко часа при тях или  когато са на градинка ...боже тези лудетини не ни излизат от главите.

pasinet , няма да е еднократно посещение, а ще идва известно време в детската да го наблюдава

Andariel , както казах, ще видим какво ще стане и колко ще помогне този психолог. Той е предназначен да помага на даскалките, те имат проблем. Ако искат от мен да съдействам ще направя каквото кажат. Разбира се ще преценя нещата преди това, защото никак не съм сигурна, че някой си, който вижда за пръв път детето ми ще го опознае по добре от мен и ще подходи по правилно от мен самата. Те всички са със самочувствие на специалисти, ама какви специалисти са е друг въпрос. От личен опит съм се убедила, че не винаги специалистите си разбират от работата. Няма да им преча, но и няма да си оставя детето изцяло в техни ръце. Аз с него си се разбирам, намерила съм подход. Те като не могат да търсят и да се оправят, аз съм им дала това разрешение.

assia , аман, голяма лепка си. Има една тема тук Как да се оправяме с натрапниците. Писах по нея, но май трябва да се върна и да се редактирам, защото мислех, че нямам проблем с навлеците, но ти си доказателство, че имам. Явно при някои хора директното показване на отношение не помага, защото са прекалено нагли. И въпреки че ми е дошло до гуша от теб и ми иде да те пратя на м...а си, знам че няма да помогне, ще продължаваш да ме използваш да задоволяваш нуждите си да торозиш някой, нарочен за жертва. Все пак ще се направя на любезна и ще те помоля най човешки да престанаеш да ми пишеш каквото и да било и изобщо да не ми се меркаш пред очите по никакъв повод. Едва ли ще те спра да продължаваш да се занимаваш с персоната ми и да издирваш и публикуваш докателства колко съм лоша. Вината си отчасти моя, защото изобщо ти отговарям. Така че това ми последния пост към теб. Като те знам колко си изобретателна в натрапничеството си, очаквам да почнеш да ме преследваш под друг псевдоним. Но стилът ти ми е ясен, едва ли дълго време ще успееш да се скриеш. Farvel

yasmina, целта на темата ми беше именно да ми подейства успокоително. Но не се получи както виждаш. Как го планувах, как стана.   Явно наистина не трябва да пиша, а само да чета и то предимно забавни теми, защото когато се обадя квото и да кажа лешоядите веднага надушват и атакуват  

Дими , абе да ти кажа хич не е силно казано. Даже е меко казано. Защото за мен наистина много често е мъчение. Ама за друг ако беше щеше да си живо  убийство. На сестра ми и се наложи да ги гледа 1 седмица докато бях почивка. Беше много въодушевена че ще се справи без проблем. Ама се оказа, че за нея и една седмица е било прекалено много, била на ръба да превърти, чувствала се като в затвор и се чуди аз как издържам. Едва ме дочака да се върна и максимално скоростно с нескрита досата избяга от тук 

Никифин, съвземи се. Не преследвам никого и по никакъв начин. Ако си забравила правилата интернет е свободно за общуване пространство. Търсех тема, от която се интересувах и попаднах темата ти и ми стана интересно какво си написала, както съм правила и друг път между другото, но в този случай просто не можех да не си изкажа мнението. Считам за обида към майките на деца с реални проблеми всяко твое мнение по тази тема, защото пак казвам единствения проблем на твоите деца си ти самата. Ти, която имаш отрицателно отношение към целия свят-забележи определенията, които казваш за потребителите-били лешояди, били стадо и т.н. Ти не си странна в добрия смисъл на думата и не защото си уникална никой не споделя проблемите ти, а защото си меко казано особена. Ти си мнителна...как изобщо може да ти роди мозъка, че ще започна да пиша под друг псевдоним, за да те тормозя   
Пак казвам замисли се, дали целия свят е ненормален или само ти 

Тази тема определено плаче за заключване.
Поредното бойно поле разделило потребителите на две.
Всеки е прав за себе си.
Хората са различни и по различен начин виждат и усещат света.
По различен начин се отнасят и възпитават децата си.
Имат и различно отношение към тях.

NikiFin , направи това, което смяташ за разумно.
Не си хаби излишно нервите за спорове, по-добре отдели времето, което прекарваш тук за една разходка с децата си.