Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 2

  • 83 336
  • 741
# 645
Вчера срещата ми хареса, макар, че тази книга много бавно и внимателно съм изчела цялата с кориците поне два пъти, но ми беше интересна реакцията на някои професионисти. Родителите си знаем - сълзи в очите.
И на мен срещата ми беше полезна и благодаря на родителите, с които успях да поговоря. Също и на тези, които ми писаха лично, за да ми дадат повече информация на въпросите ми.  Радвам, че имах възможност да говоря на живо с г-н Темпъл, защото дори в обучението ми в чужбина метода дори не се представя поради неприемане в научните среди.
Поздравявам ви за идеята да работите за промяна на системата за децата.
За съжаление според мен там бяха предимно родители на деца с дислексия и учители. Поне така се представяха.
Дороти, там не се изказваха професионалисти.
Учудвам се, че нивото на представяне беше доста посредствено визирам обясненията на специалистите от асоциацията. Превода също, защото се спестяваше доста от това което говореше автора.
Виж целия пост
# 646
 Като пиша професионалсити има предвид учителите. Тяхната реакция.

Превода не беше лош. Но хубавото беше като цяло, че почти всички знаеха езика - е то не може идеално в такива случаи.

 

Виж целия пост
# 647
Дороти, за каква нова наредба в образованието става дума? За следващата година ли? Аз си мислех за нещо, което ми се струва разумно за дислексиците, а и за останалите деца (за да не се сърдят), да има възможност при писмено изпитване да се ползва компютър и клавиатура. Моят специално му е много зор писането на хартия. Иначе забелязвам, че вече прави много  малко грешки в думите, но това, с главната буква в началото на изречението е проблем. И излагането на мисъл в изречение (което всъщност е така за повечето деца днес,  за съжаление, ама какво да се прави)

Аз също съм срещала много скептични мнения от специалисти за метода на Рон Дейвис, дори, че е спекулация, но на мен ми се струва, че има резон.  Мисля, че обяснява много неща, и дори помага, компенсира, но дислексията си е дислексия, и проблемът си е проблем. Човек трябва да живее както в света на образите, така и в света на думите, и метода помага на тези деца да открият за себе си думите, речта , символиката, може би и да мислят малко по-абстрактно (а не само образно) . Ако имах възможност бих го пратила и на обучението по математика, ама нямам.
Също така метода едва ли може да помогне на всички видове случаи на дислексия, а само на определени, и това дава право на науката и на специалистите да го отхвърлят. Не е панацея, ама ако все пак на някого помага?
Виж целия пост
# 648
Има проекто наредба и до края на май се приемат предложения в сайта на МОМН .
Виж целия пост
# 649
Здравейте,
случайно попаднах на тази тема и реших да се запиша във форума. Вече 4 години раборя в американско училище специализирано за работа с деца с академични пробреми изучаващи английски като втори език. За съжеление в България няма много информация по тази тема и много родители изпитват трудности от момента, в който детето им тръгне на училище и напредъкът му не оправдава очакванията. Децата с академични проблеми не функционират добре в големи групи, те имат нужда от персонално внимание и специален подход, за да възприемат материала. Допълнителното внимание в къщи, поради липса на специализирани заведения е от изключително важно значение. Всяко дете има различен стил на учене, в смисъл някои деца имат по-силно развита слухова памет, други зрителна, трети двигателна и т.н. за това е най-добре да се използва мулти-сензорен метод, който включва всички възприятия. Например детето ви трябва да заучи нови думички по английски, намерете картинки или предмети, които отговарят на думичките, това ще активира зрителната му памет, накарайте го да пише думичките на пода с пръстче с големи букви като ги спелува това ще активира двигателната и слуховата му памет. Думи, които са много трудни за запомняне може детето да напише на голям лист хартия и да ги "изгради" като залепи прежда или семена например, след като изсъхне лепилото накарайте детето си да ги "трейсва" с пръстче и да ги спелува, закачете думичката на стената в стаята му, за да я вижда често. Има много техники и методи, които са ефикасни, но най-важен е персоналният подход. Помнете, че на дедето му е 10 пъти по трудно отколкото на вас, похвалите са изключително важни, дори за малки постижения, това ще съхрани самочувствието му и ще създаде желание за учене. Забавлявайте се с детето си докато учите, сухо преписване или повтаряне на материала само ще оттегчи и изнерви и двама ви има изключително много информация в интернет за занимания, които може да съчетаете с материала от училище. Надявам се това да помогне поне на някои от вас!
Виж целия пост
# 650
и аз съм нова тук и благодаря на всички за полезните неща,които споделятVПри нас проблемът е,че  няма време за всички тези упражнения,споменати по-горе.Програмата в училище е доста натоварена и дори на децата без проблеми им е трудно.Поне в нашето училище няма разбиране за това,че ни е необходимо повече време и би трябвало обемът на домашни да е по-малък.За персонален подход изобщо не може да се говори,защото повечето учители не са чували дори за този проблем.
Виж целия пост
# 651
Не живея в България от доста време и не мога да ви дам конкретен съвет за съжаление, но няма ли вариант да потърсите училище, където преподавателите да са по-толерантни към проблема или да потърсите почасова помощ от специалист?
Виж целия пост
# 652
Gala, благодаря за съветите!
Според мен, за съжаление тука положението е трагично, учителите не са подготвени за работа с такива деца, не разбират проблема. Има вече доста специалисти, напр. логопеди, които предлагат помощ, но много често това струва доста пари, което е непосилно за родителите.
Повечето учители са демотивирани да работят, и то не толкова от ниските заплати, а от невъзможността да се въдвори ред и дисциплина в часа. Училищните програми непрекъснато се реформират, издават се тонове никому ненужни учебници. Последно се обсъжда децата да почват училище на 5 години. А има ли достатъчно подготвени учители за тази възраст? От дете на 5 до дете на 7 години има разлика от небето до земята. А какво ще правят на училище 5 -годишните дислексични деца? Моят, като беше в началото на 6 тата година, учителките от детската градина ми обясниха, че рисува като 3 годишен и няма никакъв интерес към учебния процес и ни пратиха на специалисти.
Виж целия пост
# 653
Gala, и аз благодаря за включването! Тук вече от детските градини констатират по-рано проблема, но само за да кажат на майката да се оправя сама. Повечето неща ги правим във възрастта 5-7 години, това с изграждането с боб е много интересно и дава ново умение. Ще го пробвам, даже и да прави къщички, защото там има квадрат и триъгълник и да си подобри срещането под ъгъл. А ние тресираме най-лесно от към време с домашен пластелин и пластмасови букви от комплекта за първи клас. Натиска буквата и после я минава с пръст.
Разкажи повече за училището. По-колко деца са в група, пишат ли ръковисно, имат ли диктовки? Аз мисля, че диктовките и ръкописното писане много демотивират децата, а в живота не се използват много след това. Само ще докарат на детето нежелание за училище.
Виж целия пост
# 654
 TanyaMG така си е, но все още това е начина да направят грамотен един човек.
Виж целия пост
# 655
На въпроса на TanyaMG в нашето училище работим с деца с различни "диагнози", някои са с дислексия, други са с ADD - дефицит на внимание, трети с ADHD - хиперактивност с дефицит на внимание, имаме дори няколко аутисти в началото на спектъра - с основни социални умения. Класовете ни са малки, с максимум 10 ученика като от 1ви до 5ти клас във всяка паралелка има по 1 учител и 1 помощник учител. Децата получават допълнително персонално внимание в случай на затруднение. Когато разликата в нивото на децата е голяма класът се разделя на две групи, като всеки от учителите работи с учениците според техните възможности и потребности.  Американската система на обучение е доста по гъвкава от нашата, за добро или за лошо, и тъй като бъдещето е в компютрите и технологиите децата пишат само печатно, а през последните 2 години се учат и да четат предимно печатни текстове. Диктовки има, но всяка дума се разбива на букви или срички като повторения не се пестят и всеки ученик има достатъчно време да напише казаното от учителя. Аз лично проверявам тестовете веднага след като сме приключили, персонално с всяко дете, като му показвам грешките и му обяснявам как може само да проверява и коригира написаното. Намирам този метод за изключително полезен. Правописните грешки са често срещани при деца с дислексия, но в повечето случаи са породени от притеснение или от липса на време за писане. Когато е изградена една стабилна основа от знания и има доверие между ученика и учителя се усеща драстична разлика в напредъка на детето. "Правописните грешки не са признак за ниска интелигентност, а говорят за академичен проблем." - това е много важно при работата с деца с дислексия. За съжаление трябва да се връщам в клас, ако някоя от вас има въпрос или нещо с което мога да бъда полезна ще се радвам да помогна доколкото мога Simple Smile. Доколкото знам има център за работа с деца с дислексия в Русе - работилницата на Леонардо, можете да потърсите съдействие и там. Успех!
Виж целия пост
# 656
Gala, наистина, много гъвкава система, с голямо внимание към децата!
Виж целия пост
# 657
Gala, и аз ти благодаря за разказа. Опитвам се да си направя изводи как да подходя с моето дете. Аз също бях решила, че ще направя опит да не я насилвам с ръкописно писане, не знам обаче до колко е задължително в началния курс. Но предполагам, че ако се намери разбрана госпожа и детето да си изгради четлив почерк с по-печетни букви.
Въпреки, че в държавното образование не е постижимо такъв малък клас и с 2 госпожи, понякога в частните училища се намира. Важно е да знаем какво е най-оптимално за децатата. Аз например имах голяма вяра на държавните детски градини, но при 24 деца с 1 учителка, детето ми нищо не постигна, само си минава времето. Не ми се вярва, ако бяхме включили и ресурсен 2 пъти в седмицата, че щеше много да се подобри.
Сега е в частна градина, където са 12-14 деца с 2 професионални учителки и разликата е видима. Разбира се това е за моето дете, при някои деца и подпомагането в държавните училища дава резултат. Но е важно да знаем за повече възможности.
А при вас децата от каква възраст тръгват на училище? Тук от 5 годишни програмата в детската градина е по-скоро академична /не знам в БГ дали си работила в системата на образованието и дали ти е познато/.  Не го намирам за лошо, защото се виждат по-рано проблемите. Но пък децата си развиват графичните учения може би до 8-та година и едно дете може да се комплексира, ако на 5-6 години не може да оцветява в контур, а госпожите ценят основно това.
А след 5-ти клас децата в какви училища се насочват или им се прави нова оценка?

Поздрави
Виж целия пост
# 658
Здравей TanyaMG,
Можеш да помогнеш на детенцето си да подобри ръкописа си чрез упражнения за фина моторика. Те ще заздравят мускулите на пръстите и ще подобрят координацията между движението на ръката и очите. В зависимост от възрастта това може да бъде моделиране с пластелин, рязане, лепене, редене на пъзели, връзване на възели, макраме, свирене на пиано или китара дори под формата на игра, използването на мъниста и мозайки. По-долу съм изпратила линк, където можеш да видиш снимки на една от игрите, които използваме в нашия клас, децата я обожават.

http://littleaustinite.com/2009/09/perler-beads-old-school-fun/

Това пък са два линка към страници, от където можеш да принтираш упражнения за трейсване, свързване на точки и много други занимателни игри.

http://www.tlsbooks.com/preschoolfinemotorskills.htm
http://krokotak.com/category/zadatchki-za-fina-motorika/

Добре би било детето да се прегледа и от очен лекар, понякога проблемите могат да бъдат причинени от не добро зрение. Краснописа може да е важен за някои учителки, но той няма да му/й изкарва прехраната, калиграфията е отдавна забравено изкуство  Simple Smile,това в кръга на шегата, важното е да развива и други умения. Като поотрасне детето можеш да го запишеш на машинопис, което със сигурност ще му е от голяма полза за в бъдеще.

И тук децата започват академичната си подготовка на 5, но в нашето училище имаме първолаци от 6 до 8 годишни в зависимост кога ги диагностицират. Понякога родителите настояват децата им да започнат в редовно училище и така губят 1, 2 години. Ние поддържаме паралелки до 12 клас, така че след 5ти просто продължават нагоре. От 6ти клас обаче е само по 1 учител в паралелка. След минаване през комисия и консултация със специалисти, някои от децата се връщат в редовно училище, но всеки случай е индивидуален, разбира се.

Надявам се да съм била полезна.
Слънчев Ден Simple Smile

Виж целия пост
# 659
Здравейте!
Не съм писала отдавна в темичката.
Преди три месеца водих Ангел при специалист и той издаде документ , че му е необходима работа с психолог и  бележка , скоято да се явява на изпити - удължава му се времето за изпитване и може да ползва калкулатор.

той не иска да се възползва от бележката,  защото щели да му се подиграват...

А сега с наближаването на матурите ужасно е притеснен.

Аз не по- малко от него , но старая да не показвам

Много ни е трудно, много
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия