Ако дискова херния имаш ти, на купон с нас бъди!

  Много бързо се менят нещата там, с часове бих казал... Това беше цената на комплекта "екстри", ако не ме лъже паметта!

   Василен,спомням си един твой пост отпреди където беше писал че си получил възпаление и че са ти слагали от гела,но имаш сраствания,а лекарите как го обясняват това,и къде беше операцията ти,ако не е тайна?Спомням си също че каза че искат да те оперират повторно за "почистване" и стабилизация,какво стана имаше ли втора операция?

Патилан,какво означава комплект "екстри" ? Ти нищо не разказваш.

  Самостоятелна VIP или ЛУКС стая с ТВ, интернет, собствен сан. възел и т.н., избор на опериращ екип и прословутия гел. За друго не се сещам . Натам ли се насочваш?

Ами незнам за тези екстри,сестра ми плати гела,но както казах не в болницата,а във фирма,тя беше във вип стая понеже нямаха други свободни.И да,насочвам се натам,защото тя е добре,пък и след това други нейни познати който тя прати там са също успешно оперирани с много по-сложни проблеми от моя.А пък "светилата" с титли професор и доцент вече ги пробвах на собствен гръб така,че сега мисля да опитам там,поне за консултация.А ти защо не разкажеш малко за теб?

  Малко???   Написах книга! В два тома! А я няма, изчезна!

И антибиотици ли се взимат при гръбначна операция?
Стероидите не искам да ги пия поради проблем свързан с някои хормони.

Иначе за Александров добре че не направих лапароскопията. Щеше да бъде грешка, щях да съм сега с една излишна операция.
Няколко години живях в заблудата че тазовите ми болки се дължат на гинекологичен или гастроентерологичен проблем. Чак след като отидоха в краката болките открих действителната причина.

  Малко???   Написах книга! В два тома! А я няма, изчезна!
[/quote]  Каква книга? Как така е изчезнала???

Василен, не съм съгласна, че времето работи в твоя полза. 

Първия месец, когато получих парезата и аз чаках така времето да ме оправи. Невроложката, когато я питах какво трябва да правя освен медикаментозното лечение, само потаряше - "Нищо, лежиш, само лежиш!".
Хубаво обаче, аз усещак как кракът ми съвсем отслабва, не можех дори из къщи да се движа от усещането за много силна изтръпналост и слабост в крака, плюс че забелязах, че прасецът ми е значително отслабнал. И тогава реших да взема нещата в свои ръце. Намерих си прекрасна рехабилитаторка, която като чу, че един месец нищо не съм правила, направо ми се накара! И ми каза така: "Една здрава ръка да я вържеш неподвижна за тялото за един месец и нейните мускули ще атрофират, какво остава за твоя увреден крак!".

И така почнах физиотерапия, ЛФК и масажи при нея. Направих си 15 йонофорези с нивалин и около 20 масажа, ходех всеки ден.
Упражненията, които тя ми беше показала ги правех и след това в къщи по няколко пъти на ден. Силното изтръпване започна да намалява още след първите няколко масажа. Ама като казвам силно изтръпване, имам предвид такова, което не ми позволяваше да стоя права повече от 5 мин. 
Масажите бяха на крака и на кръста, с продължителност от 1 час. Безкрайно съм благодарна на моята рехабилитаторка, чували сте го и друг път, но не мога да не го спомена пак! 
След това продължих с балнеолечение - един път в Кюстендил и един път във Велинград. Тази година смятам да повторя същото нещо.

Моят съвет е да не стоиш и да чакаш времето да те излекува, ето ти сама усещаш, че кракът ти отслабва!
За мен лекарите не провеждат лечението правилно, в смисъл такъв - ето, доволна съм от моята невроложка, тя беше тази, която ме окуражаваше, че ще се оправя без операция, но какво правят те? Изписват ти рецептата и са до там, не ти дават насоки какво още можеш да включиш в лечението. По същия начин забелязвам и неврохирурзите - срежат те и са до там. А насоки за следоперативното лечение?

Както ми казваше рехабилитаторката - "Добре, че мислиш и не си се оставила така!". 

Софи,разбрах всичко за успешното ти справяне с парезата,но за болката нищо не казваш,нея как я преодоля?

Буболина, ще ми се да знаех отговора на твоя въпрос!
Снощи си мислих, че три години болка са безкрайно много! 
Защо вярно не отидеш и ти в Токуда за още една консултация?
Не е възможно да се живее в непрекъсната болка.
Иначе рецепта нямам, на мен това успешно справяне ми отне 4 месеца, за да мога да тръгна на работа и то пак леко провлачвайки крака в началото, а колко сълзи изплаках, няма да казвам... 
Реактивността и възстановителните темпове на всеки организъм са различни. На мен невроложката непрекъснато ми повтаряше, че се оправям с костенурчески темпове. Но, три години болка са наистина много! 

И друго се сетих - нали разбираш, че съм наясно, че не съм се излекувала и се моля следващата криза да е колкото се може по-далече.
Просто исках да насърча Василен, че може да се справи с парезата.

Ванина,пиши по-подробно за тазовите ти проблеми.Може и на лични.И аз имам болки в корема,които се засилват като се движа.За тези 2г,обиколих-гинеколози,хирурзи-нищо.Не знам какво изследване да направя и кой да ме изпрати,за да ми бъде поставена точна диагноза.Като за начало ми трябва насоченост,но личния нехае.Понякога свързвам болката с кръста,но не съм много сигурна дали е така.Имам много нетепични оплаквания.А докторите определено ,ме препращат от един на друг.
Василен,друга операция ли направи?

Патилане,повечето от нас са издали по няколко книги, и пак пишем? Така,че е време да понапишеш нещо.

Да Софи,разбирам,че не си се излекувала,само че както един път писах,при някой хора е на моменти болката като криза и после отминава,а при мен немога да си обясня какво е това чудо 24 часа в денонощието нон стоп,без да спре нито за миг.Сега изпитвам някакво чувство на вина и срам,че снощи не се сдържах по телефона на майка ми и избухнах в рев,дали е нормално това,на 28 години съм,а да плача като дете,още повече че с плач нищо не се решава,но просто много ми дойде напоследък и сякаш няма да има край,а аз незнам още колко ще мога да издържа.Възхищавам се на хора като теб,наистина поклон пред теб!