приучване към гърне

  • 91 501
  • 1 645
# 300
Ето и примера на николаева потвърждава моята теория....преди 1,6 г ще измъчите и себе си и детето и няма да имате желания резултат...ще има и успешни отпити, но болшинството ще са неуспешни такива...
Виж целия пост
# 301
etaniel, теорията ти не е много вярна. Колкото хора я потвърждават, толкова я и опровергават.
Аз започнах с обучението толкова късно, точно защото вярвах на тези теории, че преди това нямало смисъл. Само че като изключим мен, сестра ми, братовчедите ми и повечето хора от нашето поколение, които по някакъв невъзможен начин са се научили преди и около годинка на тази работа, има и доста деца от поколението на дъщеря ми, които също са овладели тази толкова сложна дейност на същата възраст. Познавам ги лично и съм се убедила в това с очите си.
Така че вместо да си измисляш теории, си признай пред себе си, че не ти се занимава. В това няма нищо лошо. За всеки случай е много по-добре, отколкото да обвиняваш хората, че ще си травмират децата, ако не се впишат в теорията ти.
Виж целия пост
# 302
Едно е да научиш детето, че като го сложиш на гърне - трябва да пишка или ака и да го държиш докато не го направи, а то да свикне и да го прави по-бързо в последствие, съвсем друго е да го научиш да казва, да стиска и да го прави само там. В тая насока за мен слагането на гърне на година, година и половина е напълно безсмислено.
Виж целия пост
# 303
viliko, евала! Това искам да кажа и аз ама не ме разбират!
Едно е да го правиш мапинално - това не е овладяване, съвсем друго е да го правиш съзнателно.
Ескарина сигурно има деца под 1,6 които го правят, но то е машинално, не е осъзнато! Със сигурност тези деца имат пропуски и се изпускат, ако ги оставиш без памперс.
Ако не мисе занимаваше, Калоян щеше отдавна да е на ясла и нямаше да казва изречения на 1,6 г....нямаше да може да се храни сам и да спи сам в собствена стая...все си мисля, че и аз имам заслуга за това...
А това, че ние сме облагодетелствани сега, че има памперси и е мн по-лесно от преди, е само в наш +, защото можем да изчакаме момента, в който децата ни ще бъдат готови да усвоят нещо лесно и без трудности...
Виж целия пост
# 304
Ами не, за съжаление на теорията ти, не се изпускат и си казват с думи, а не майките им да ги слагат по гърнетата, където с телепатично внушение да ги карат насила да се изпишкат.
Те можеха на годинка точно това, на което и аз по-късно научих детето си - да КАЗВАТ. И точно когато видях това, осъзнах, че тези теории не са верни. Преди това и аз вярвах на теориите.


А да не ти се занимава да учиш детето си на гърне, не е нещо лошо. Всеки родител държи на едни неща и не чак толкова на други. Всеки си учи децата на това, което смята за важно и приоритетно.
Това, срещу което възразявам е, да се обезокуражават тези, които имат желание да опитат, като им се заявява, че нямало смисъл и че нямало да се получи.
Виж целия пост
# 305
Познавам достатъчно деца, пишкащи и акащи сутрин и вечер в гърне, когато го сложат и с памперс на ясла, щото там се изпуска  Wink
Не е въпроса дали му се занимава на човек, а с какво мисли, че трябва да занимава детето си. Това са приоритетите.
Виж целия пост
# 306
Вече няколко пъти съм го писала и понеже темата се върна към този въпрос ще го повторя.
Моя приятелка започна да "слага"детето си на гърне от момента, в който се роди. Кавичките са, защото новороденото няма как да го слагаш. Държеше го над тоалетната чиния след ставане от сън, след ядене и т.н. Резултатът беше, че това дете просто прескочи етапа с гърнето. На година си седеше на детската седалка на тоалетната. Никога не се занимаваха с наакани памперси. Постепенно се научи и да си пишка. Някакви психологически и емоционални травми от това не сме забелязали да е получила малката, нито пък да си го изкарва на майка си за "тормоза".
Аз не можах да го направя с моето дете, защото нямах силите, търпението и последователноста в това отношение. Познавам обаче мами, чиито деца са се оказали алергични към памперсите и са на старата система с пелени и ви уверявам, че тези дечица на 1.8 месеца отдавна са запознати с гърнето и нямат проблем, просто защото мокренето на обикновените пелени не им е приятно.

На 1 година дъщеря ми се справяше чудесно с гърнето и изкарвахме с един памперс на ден. След това - на 1,8 месеца направи разстройство, което поради неправилно лечение хронифицира и детето дълго време просто не можеше да устиска, така че няколко месеца правеше нещата в памперса. Когато се преборихме с проблема трябваше да започнем отначало и беше много по-трудно, защото навикът беше изчезнал, а сега тя държеше да има мнение по въпроса. Към втория си рожден ден обаче нещата си влязоха в ритъм и махнахме памперса.

В нито един момент не е имало елемент на принуда нито при моята дъщеря, нито при приятелката ми и нейното дете. При малките деца навиците са нещо много ценно, което им дава сигурност и спокойствие. Ако на по-късен етап детето реши да се "бунтува" това е свързано със стрес, провокиран не конкретно от този навик, а от нещо друго, както вече беше казано тук.

Моят опит е: от момента, в който лапето може да седи трябва да се слага на гърнето. Купете си възможно най-обикновеното и семпло гърне и имайте търпение.
Виж целия пост
# 307
......Някакви психологически и емоционални травми от това не сме забелязали да е получила малката, нито пък да си го изкарва на майка си за "тормоза".
........


Тези травми се проявяват не в детска, а по-късна възраст.

Когато аз съм била малка, някъде преди около 32-33 години, наша близка така е гледала децата си. Едното е държано над тоалетната от 5-месечна възраст, а другото от 3-тия му месец. Сега са големи хора, едното "дете" е вече на 40 години, голям мъж е и....ами най-малкото е, че страда от много задръжки. Голям човек е, но все още "какво ще каже мама" е от съществено значение при взимането на решенията.  Другото им дете има горе долу сносен живот, но също се бори с много, много вътрешни емоционални проблеми, свързани с възпитанието от детството. Не казвам, че само приучването към чистота е причината, да са емоционално увредени моите близки, но мисля че има връзка с принудата, която е оказвала майката. Ама и аз голям психолог се извъдих  Wink
А в същото време, моята дъщеря / на 2 години и 3 месеца / твърдо не ще гърнето и просто не знам какво да правя. Стои си с гащички, напикава ги, нааква ги и хич не и пука.  ooooh! Не я притеснявам, обяснявам, показвам, не се страхува от гърнето, но няма резултат. Отчаях се вече. Ако имате идеи, споделете.
Виж целия пост
# 308
Ние на гърне почти не сме били - направо на тоалетната. Но когато сам поиска и беше готов - на 3 години точно. Какъв е тоя зор от бързане - да проходи бързо, да проговори рано, да е без памперс ... Tired
Виж целия пост
# 309
Ами не, за съжаление на теорията ти, не се изпускат и си казват с думи, а не майките им да ги слагат по гърнетата, където с телепатично внушение да ги карат насила да се изпишкат.
Те можеха на годинка точно това, на което и аз по-късно научих детето си - да КАЗВАТ. И точно когато видях това, осъзнах, че тези теории не са верни. Преди това и аз вярвах на теориите.
А да не ти се занимава да учиш детето си на гърне, не е нещо лошо. Всеки родител държи на едни неща и не чак толкова на други. Всеки си учи децата на това, което смята за важно и приоритетно.
Това, срещу което възразявам е, да се обезокуражават тези, които имат желание да опитат, като им се заявява, че нямало смисъл и че нямало да се получи.

Не знам какви теории си чела, но ще ми е инетерсно да дадеш линк. Онова, което аз съм чела по въпроса е, че процеса е индивидуален- едни деца проговарят рано, нервната систима им позволява да контролират процеса на задържане, имат интерес към гърне и се научават дори преди годинка. Други не искат или не могат. дори психологията определя фази като орална и анална, но не определя конкретна възраст, в която да започват или приключват. Наистина, ако някъде се разпространяват такива крайни тези ще ми е интересно да им хвърля едно око.
Навсякъде акцента е да не се насилва детето да седи на гърнето ако не иска, а не да не се опитва да се сложи. не мисля, че е страшно детето да остане с памперс до две или три, но ако Не му се предлага да опита гърне, тоалетна, ако не му се дава възможност да се научи няма как да разберем дали е готово или не- то не знае, че трябва да избира.
Виж целия пост
# 310
viva_nova,ти може да не си психолог,но аз съм дипломиран такъв.
И те уверявам,че всички проблеми,които ти си описала на твойте близки не се коренят в приучването им на гърне.
Зад такива проблеми се крие напълно погрешен подход при възпитанието,а възпитание е много широко понятие и е смешно да се асоциира с ранното приучване на гърне.
И не забравяйте,нещо,което по-рано беше споменато.
Преди 20 год. почти всички деца са слагани на гърне от момента,в които могат да седят,т.е на 6-7 месеца.
Но не съм забелязала 90% от нашията ни да са хора с тежки емоционални проблеми.
Виж целия пост
# 311
Наистина е индивидуално.Моето дете допреди 3-4 месеца си правеше каквото трябва когато я сложа на гърне,но сега отказва.Не знам защо не иска На 1.11г. ще става,а знам за доста нейни връстници,които си казват и са махнали вече памперса.Знам,че мога да я науча,но ще трябва да си напусна домакинството,защото понякога я чакам повече от час.Пак я слагам и сега,но не е ентусиазирана въобще и не я мъча,та да не се отврати съвсем.Понякога, за разнообразие я слагам и на толаетната чиния,но мисията е отново невъзможна.Тя ми казва,че има ако или пиш,но винаги след като си е свършила работата.Дано до 2 месеца да се похвалим с резултат.
Виж целия пост
# 312
Бояна, индивидуалността си е индивидуалност, но има някакви рамки. Например едни деца прохожат на 8 месеца, други на година и половина, но ако до 3 г детето не е проходило, най-вероятно не се дължи на индивидуалността му. С проговарянето е същото. Може на 10 месеца да прави изречения, може на 3г. още да казва само отделни думи и то неправилно, но ако на 5 не говори изобщо, не е заради индивидуалността.
И както децата имат естествен стремеж да проходят и да проговорят, така имат и за контролиране на физиологичните нужди, както и за много други неща, на които трябва да се научат, за да се превърнат от бебета в големи хора.

Изводът на viva_nova ме срази. Сигурно цялото човечество преди откриването на памперсите се е състояло от емоционално изтерзани психопати  ooooh!
Виж целия пост
# 313
Бояна, индивидуалността си е индивидуалност, но има някакви рамки. Например едни деца прохожат на 8 месеца, други на година и половина, но ако до 3 г детето не е проходило, най-вероятно не се дължи на индивидуалността му. С проговарянето е същото. Може на 10 месеца да прави изречения, може на 3г. още да казва само отделни думи и то неправилно, но ако на 5 не говори изобщо, не е заради индивидуалността.
И както децата имат естествен стремеж да проходят и да проговорят, така имат и за контролиране на физиологичните нужди, както и за много други неща, на които трябва да се научат, за да се превърнат от бебета в големи хора.

Това казвам и аз. питах къде могат да бъдат прочетени теориите, за които говориш. Не съм чела такива и ще ми е любопитно.
Виж целия пост
# 314
viva_nova,ти може да не си психолог,но аз съм дипломиран такъв.
И те уверявам,че всички проблеми,които ти си описала на твойте близки не се коренят в приучването им на гърне.
Зад такива проблеми се крие напълно погрешен подход при възпитанието,а възпитание е много широко понятие и е смешно да се асоциира с ранното приучване на гърне.
И не забравяйте,нещо,което по-рано беше споменато.
Преди 20 год. почти всички деца са слагани на гърне от момента,в които могат да седят,т.е на 6-7 месеца.
Но не съм забелязала 90% от нашията ни да са хора с тежки емоционални проблеми.

Абсолютно подкрепям. Най-после някой да каже нещо просто, кратко и ясно.

Да се твърди, че слагането на гърне е причина за задръжки или някакви психо-емоционални проблеми, в която и да е възраст е пълен абсурд. Проблем може да бъде ако майката крещи, опитвайки се да научи детето или по някакъв друг начин създава състояние на нестабилност или несигурност в дома (или пък бащата), или въобще има някакъв фактор, който предизвиква подобен стрес за детето. Гърнето само по себе си не може да бъде този фактор.
Ако за да постигнете някакъв успех по отношение на гърнето и не само, трябва да използвате принуда, значи бъркате в подхода и можете да си докарате проблеми - за вас и за малкия човек.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия