Да, ще те чака.
Тази история съм я разказвала вече веднъж във форума. Бях на 15 години, когато моята прабаба почина. Около седмица след смъртта й я сънувах в нейната къща, заобиколена от всички нас, едно огромно семейство, и тя в средата ... с две хубави, бели, красиви бебета, по едно във всяка ръка, повити в бяло и с бели шапчици - както са ги повивали едно време. Прабаба ми се усмихва и радва, бебетата вървят от ръце на ръце и всички им се радват и ги гушкат... Събуждам се после и озадачена разказах съня на баба ми (дъщерята на прабаба ми). А тя като се разплака... И ми разказа нещо, което не знаех (!) до този момент: първата бременност на прабаба ми завършва с раждането на близнаци - момче и момиче, които обаче живеят само 1 нощ... умират в следващите 24 часа. След тях прабаба ражда 2 момичета, родени през 4 години. Баба каза, че никога не говорела за починалите си деца, само на Задушница винаги ходела сама на гроба им. "Най-после е при децата си, след 70 години без тях..." въздъхна баба ми накрая...
Това никога няма да го забравя.