olimpiia, 
Виж целия пост
Когато плачеш, запалвай си цигара...
- Публикувана: 23 ян. 2009, 06:15 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2009, 13:26 ч.
# 31
23 ян. 2009, 17:38 ч.
Е, не е задължително 
Сетих се, че имаше такава песен
Виж целия пост
Но защо да е с цигара, пък?
Сетих се, че имаше такава песен
# 32
23 ян. 2009, 17:49 ч.
Сълзите ми помагат да се отърся от негативните емоции насъбрани с времето.След това се чувствам по лека.Не съм плакала пред милото и не знам как ще реагира 
Има мъже, които не понасят женските сълзи в смисъл, че това ги вади от равновесие.
Виж целия пост
Има мъже, които не понасят женските сълзи в смисъл, че това ги вади от равновесие.
# 33
23 ян. 2009, 18:54 ч.
Най-вече рева от яд и от нерви,но и от мъка рева..Просто си изливам емоците,даже понякога май прекалявам. 
Виж целия пост
# 34
23 ян. 2009, 19:06 ч.
Плачех, да.И то по много.
И дори някога хората умееха да ме нараняват.
Отдавна обаче се научих да не плача и да не си тровя нервите.
Виж целия пост
И дори някога хората умееха да ме нараняват.
Отдавна обаче се научих да не плача и да не си тровя нервите.
# 35
23 ян. 2009, 19:20 ч.
и на мен като ми дойде много се наревавам едно хубаво,че и цигара си паля, че и питие си сипвам.
Не се крия от никого.
Виж целия пост
Не се крия от никого.
# 36
23 ян. 2009, 19:55 ч.
Рядко,но когато се случи,гледам да съм сама.И да,паля си и цигарка 
и две...
Виж целия пост
и две...
# 37
23 ян. 2009, 22:48 ч.
Цигара в тея случаи не паля ,но си поплаквам доста и ми олеква. защо спаред мен е доста разтоварващо човек да си поплаче.
Виж целия пост
защо спаред мен е доста разтоварващо човек да си поплаче. 
# 38
23 ян. 2009, 22:48 ч.
Не пуша и няма как да скрия сълзите си, но забелязвам, че въпреки непукизма ми към покъртителни, отвратителни и т.н. гледки и ситуации съм дъпочнал все повече да сълзоогделям. Такъв беше и баща ми, лека му пръст! Обикновено е на филми или когато видя и чуя нещо умно от синковеца. Почти винаги се надига една сълзица когато го вида как сладко е заспал, но гледам да не се "излагам" пред майка му. Да чукна на дърво, от 3 и нещо години не ми се е налагало да крия сълзи от мъка, да чукна на дърво пак!
Виж целия пост
# 39
24 ян. 2009, 00:01 ч.
най-много съм ревала от яд 
веднъж само си изпуснах нервите на работа /след 2 годишен тормоз/ и ревнах като магаре на 1 оперативка. Шефът беше чужденец с проблеми с алкохола и аз единствената в стаята знам езика, обаче излизам и продължажам да хълцам навън/ не мога да се спра/.
Като се върнах всички като наакани .
след 10 дена го махнаха и аз се преродих
Виж целия пост
веднъж само си изпуснах нервите на работа /след 2 годишен тормоз/ и ревнах като магаре на 1 оперативка. Шефът беше чужденец с проблеми с алкохола и аз единствената в стаята знам езика, обаче излизам и продължажам да хълцам навън/ не мога да се спра/.
Като се върнах всички като наакани .
след 10 дена го махнаха и аз се преродих
# 40
24 ян. 2009, 00:15 ч.
Стискам ръката ти...и се възхищавам на мъжката ти смелост.Трудно им е на мъжете да си признаят, че понякога и те проронват по някоя сълза, макар и на саме.
Виж целия пост
Не пуша и няма как да скрия сълзите си, но забелязвам, че въпреки непукизма ми към покъртителни, отвратителни и т.н. гледки и ситуации съм дъпочнал все повече да сълзоогделям. Такъв беше и баща ми, лека му пръст! Обикновено е на филми или когато видя и чуя нещо умно от синковеца. Почти винаги се надига една сълзица когато го вида как сладко е заспал, но гледам да не се "излагам" пред майка му. Да чукна на дърво, от 3 и нещо години не ми се е налагало да крия сълзи от мъка, да чукна на дърво пак!
# 42
24 ян. 2009, 10:19 ч.
Не е срамно и лигаво мъжете да плачат, Нотар.
На това са научени от родителите си и е много погрешно.
Откак почина майка ми всяка сутрин плача за нея.
Плача на песни, филми, книги. Плакала съм на споделено
във форума. Ето например постингът на Олимпия ме просълзи.
Но не ми олеква никак.
И аз правя така.
Виж целия пост
На това са научени от родителите си и е много погрешно.
Откак почина майка ми всяка сутрин плача за нея.
Плача на песни, филми, книги. Плакала съм на споделено
във форума. Ето например постингът на Олимпия ме просълзи.
Но не ми олеква никак.
и на мен като ми дойде много се наревавам едно хубаво,че и цигара си паля, че и питие си сипвам.
Не се крия от никого.
Не се крия от никого.
И аз правя така.
# 43
24 ян. 2009, 10:37 ч.
На същата схема съм и аз. 
Виж целия пост
и на мен като ми дойде много се наревавам едно хубаво,че и цигара си паля, че и питие си сипвам.
Не се крия от никого.
Не се крия от никого.
# 44
24 ян. 2009, 10:54 ч.
А,забравих да спомена( като стана дума за плач и за майки)- винаги,винаги се разплаквам,когато чуя една песен на Емил Димитров по текст на Евтим Евтимов.Не си спомням как се казва,но започва така: "Каква невеста си била ти,мамо! Как блеснал младоженческият двор..." В нея се разкава как майката отрязала косата си и я продала,за да изпрати синът си да учи.Покъртително!
Виж целия пост
Препоръчани теми