За стереотипите и смелостта

Публикувана: 23 ян. 2009, 17:17 ч.
Последно мнение: 28 ян. 2009, 13:10 ч.

2 593
42

dodo_dodo - Потребител

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е вашето мнение за индивидуализма и стереотипите в обществото?
Имате ли смелостта да обърнете гръб на традицията и да наложите свои правила по отношение на вашия личен изглед и впечатлението, което предизвиквате?
Доколко се подчинявате на неписаните изисквания на социума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е вашето мнение за индивидуализма и стереотипите в обществото?
  
  Индивидуализмът и стереотипите в обществото са теми, които пораждат различни мнения. Някои хора считат, че бягството от утвърдените стереотипи във визията може да породи съмнения в останалите качества на даден човек, докато други вярват, че външният вид и поведението могат да бъдат израз на индивидуалност, без да изключват съобразяването с условията на средата. Важно е да се отбележи, че външният вид може да бъде израз на индивидуализъм, но също така и на съобразяване с условията на средата.
- Имате ли смелостта да обърнете гръб на традицията и да наложите свои правила по отношение на вашия личен изглед и впечатлението, което предизвиквате?
- Доколко се подчинявате на неписаните изисквания на социума?

r0ksi

Ентусиаст

# 30 24 ян. 2009, 23:19 ч.

Додо, ти може да си блондинка, ама аз не Mr. Green

Това с чувство за хумор, знам че и ти имаш и че не си блондинка.

Темата много ме кефи, ако помниш бях дала преди време подобен уклон По чорапи и без грим.
Аз имам друго обяснение на изнервянето, макар че и твоето сигурно е вярно. Разбиването на стереотипа с дрехи ми прилича на бунт срещу дисциплината, който в контекста на работата ми е хмз, как да кажа, смешен- мразиш шефа си и тъпата униформа, но въпреки това работиш и харчиш спечелените пари, бунтувайки се. Смел си да нахлузиш два ката дрехи, но не и да промениш живота си.
Прилича ми на "Fuck for virginity" или "пия с отвращение" Mr. Green

.
Прилича ми и на голяма златна плочка D&G на скъпа лачена чанта, на тясна тигрова рокля на Кавали. Прилича ми и на моя милост в къса пола и бюстие в 6 30 сутринта след дискотека, ядяща шкембе в Гюрлата , с все работниците, тръгнали към заводите. На филм изглежда готино, но в действителността е гротескно почти винаги.
Високите токчета в пясъчника при децата в повечето случаи ми говорят, че на мацката й се ходи на бар, слушат й се мъжки комплименти, но уви, сменя памперси и слуша за пюрета.
Има все пак и хора, разбили стереотипната външност, които ми харесват- Найджъл Кенеди, Ла Мари от Чамбао, Вивиан Уестууд ( за последната имам лееко колебание).

Виж целия пост

pasinet

Потребител

# 31 24 ян. 2009, 23:47 ч.

Да кажем, че примера с юриста може да говори за бунт срещу дисциплината. Но дори в сфери,където ексцентричното облекло е често срещано, пак не мога да го харесам. Не , че си правя специални изводи за хората по това, но например Кремена Халваджиян не мога да я трая. Все се питам дали наистина се облича по този начин, защото така и харесва или защото се мъчи да се прави на интересна. Thinking

Аз съм толкова консервативна, че трудно възприемам нещо, дори да е много модно. Променял ми се е вкуса с годините, но твърде минимално на фона на модните промени за този период. Confused

Виж целия пост

nadmil

# 32 24 ян. 2009, 23:58 ч.

Цитат на: Рокси в сб, 24 яну 2009, 23:19

Прилича ми и на голяма златна плочка D&G на скъпа лачена чанта, на тясна тигрова рокля на Кавали. Прилича ми и на моя милост в къса пола и бюстие в 6 30 сутринта след дискотека, ядяща шкембе в Гюрлата , с все работниците, тръгнали към заводите. На филм изглежда готино, но в действителността е гротескно почти винаги.

Ха, добре казано Simple Smile

В крайна сметка - важното е да ти допада това, което носиш. Това е. Всъщност, не - най-важното е да има какво да носиш...всички останали въпроси са второстепенни.
По другите се водят много хора, по-малко се обичат хубаво, а стил (собствен или какъвто и да било) имат много малко.
Аз лично си имам стил на обличане, който показва много ясно какви са ми предпочитанията, музикални и други, убежденията, настроението и прочее. Просто така се харесвам. Специалността ми в университета налага да съм понякога доста строго официална - това не ми пречи. Защото не се идентифицирам с дрехите си - и съм на мнение, че всеки, който го прави, има някакъв вътрешен проблем. Облеклото, гримът могат да са израз на нещо, но не трябва да са от първостепенна важност...
За примера с юриста, който се мъкне с разкъсани дънки и прочее - не би ме смутило и няма да си помисля нещо за професионалните умения на въпросния човек. Но аз съм прекалено либерална в някои отношения - зависи защо се е облякъл така.
(Въпрос на толерантност и на добър вкус е да покажеш предпочитанията си дискретно, когато обстановката е работна\официална. А за това начин винаги има, поне според мен. Ще видим аз като (ако) стана юрист как ще мисля.)

Виж целия пост

Не тази вечер, Жозефина!!!

# 33 25 ян. 2009, 09:27 ч.

Някой тук спомена имена от модата и шоубизнеса. Хм, за там имам по-друго мнение.Ето, например, вече дадените примери с Готие и Уестууд.

Впрочем , за да не съм голословна, ето ги:Кралицата-хулиганка

Офф топик-Умагума, подписът ти е уникален!!! Mr. Green

А никнеймът ти ме кара да си мееечтааааяяяя.....

Виж целия пост

минзухар

# 34 25 ян. 2009, 09:31 ч.

Цитат на: pasinet в сб, 24 яну 2009, 23:47

Не , че си правя специални изводи за хората по това, но например Кремена Халваджиян не мога да я трая. Все се питам дали наистина се облича по този начин, защото така и харесва или защото се мъчи да се прави на интересна. Thinking

Ха ха, тази и на мен ми е много анти. Преди да я видя се чудех дали мрази водещите, за чиято визия се грижи. Хубави жени, а ги прави на маймуни - Гала, Наталия, Лора. После видях, че ги прави по свой образ и подобие - ужасно просто, тия бели проскубани коси, тия черни вежди и кафяви червила, за дрехите да не говорим..

Цитат на: Ummagumma в сб, 24 яну 2009, 23:58

Аз лично си имам стил на обличане, който показва много ясно какви са ми предпочитанията, музикални и други, убежденията, настроението и прочее. Просто така се харесвам. Специалността ми в университета налага да съм понякога доста строго официална - това не ми пречи. Защото не се идентифицирам с дрехите си - и съм на мнение, че всеки, който го прави, има някакъв вътрешен проблем. Облеклото, гримът могат да са израз на нещо, но не трябва да са от първостепенна важност...
За примера с юриста, който се мъкне с разкъсани дънки и прочее - не би ме смутило и няма да си помисля нещо за професионалните умения на въпросния човек. Но аз съм прекалено либерална в някои отношения - зависи защо се е облякъл така.
(Въпрос на толерантност и на добър вкус е да покажеш предпочитанията си дискретно, когато обстановката е работна\официална. А за това начин винаги има, поне според мен. Ще видим аз като (ако) стана юрист как ще мисля.)

Да, така е. Аз ако трябваше да изразя чрез облеклото само музикалните си предпочитания например никога нямаше да мога да си намеря работа, не и такава, каквато искам Laughing

Жозе, тия пък какви комплексари са, да не ти казвам.. Simple Smile

Между другото тия дни четох някаква статия, която твърдеше, че най-комплексираните индивиди са манекенките. Никак не е нелогично, спокойно бих сложила и дизайнерите в кюпа.

Виж целия пост

dodo_dodo

Потребител

# 35 25 ян. 2009, 11:46 ч.

Цитат на: Пъзел в сб, 24 яну 2009, 22:48

Додо, аз имах предвид онова оперение, което е с някаква цел. Например има една муха с окраска на....оса. И знаеш ли каква е целта? Ми много проста-да плаши, без да е страшна.
Съгласна съм за декоративната козметика, за прикриващите слабости на тялото дрехи, за козметичните процедури, за индустрията, наречена "направи ме по-красива".
Обаче.
Ето, ти сама каза "По дрехите посрещат". Пак ще прибягна до Роксиния пример, но той е христоматиен.
Отивам, да речем, при адвокат, имам сериозен проблем. Същият ме посреща с тениска с надпис "I'm too sexy for you" или нещо от типа плюс нарочно съдрани дънки тип "аз отивам на концерт на Металика".
Добре....той може да е много добър специалист и да си владее перфектно кодекса и алинеите. Обаче....мене точно първото впечатление ще ме постави в състояние на ступор и отттам нататък е възможно комуникацията да не тръгне. И пак , значи, опираме до психологията.
Охххх, почвам да става дълга и досадна, изгони ме да спя вече.. Но отдавна не бях попадала на тема, която да ми хареса. bouquet

Разбира се, че оперението е с цел. Съзнателно или не, опосредено, чрез вида си ние се опитваме да наложим някакво впечатление за себе си. Такова, което според личните ни представи, нагласи или пък цели е правилното в даден момент. Поради което, когато отиваш на интервю за работа ти се съобразяваш с подходящия затова дрес код.
ПРимерът с юриста е на място. Но пък я кажи, ако този юрист ти е препоръчан горещо от сериозен човек на когото имаш пълно доверие в преценката? Макар и това да не дава отговорът на въпроса в средностатистическа ситуация, факт е че има хора, достигнали определени висоти в професията си, които си позволяват всевъзможни ексцентричности и волности с ясно съзнание и без това изобщо да ги тревожи. Тогава съм склонна да си мисля, че подобна визия се приема с усмивка и толерантност, дори възхищение. Приема се като доказателство за невероятни способности.
Разбира се, хаотичните ми разсъждения в момента не променят и моят консерватизъм по отношение на връзката работа/външен вид, когато става въпрос за крайности във вида.

Виж целия пост

dodo_dodo

Потребител

# 36 25 ян. 2009, 12:00 ч.

Цитат на: Рокси в сб, 24 яну 2009, 23:19

......................

Възможно е, Рокси. Макар и малко вероятно. Точно примера със служителя решил по този нелеп начин да изрази бунта си срещу шефа. Или трябва да е малоумен / при условие, че има строги изисквания за дрескод / или да е супер близък с шефа си или да работи на две места и точно това е мястото от което иска да се отърве, но колебанието му да не му позволява да направи окончателен избор / демек си търси начин друг да вземе решението вместо него/.
Защото бунтове от подобен тип са безсмислени. В отношенията на влас и подчинение по вертикала подобна проява на негласен протест е обречена на провал и само незрял човек би си въобразил, че с подобна демонтстрация ще постигне нещо по-различно от това да "накриви шапката" на шефа си.
Но темата не е за подбудите, които карат хората да бъдат по-различни. Те могат да бъдат от различен характер и аз в никой случай не бих искала да ги квалифицираме или недай боже - осъждаме.

Виж целия пост

Не тази вечер, Жозефина!!!

# 37 25 ян. 2009, 13:46 ч.

Признавам, че ако ми е препоръчан, Додо, ще се опитам да игнорирам максимално първото впечатление и да премина възможно по-бързо към второто такова.
Та....за стереотипите. Можем да си мислим, че сме избягали от тях и пак , всъщност, да сме се вкарали в подобен такъв.

Минзи, кой комплексар, не схванах? Дизайнерите или Пинк Флойд? А за манекенките....чак не мога да го повярвам това. newsm78

Че те са еталони за подражание на цели поколения?

Виж целия пост

valerie

# 38 25 ян. 2009, 17:41 ч.

Харесва ми усещането за шарено, за многообразието, при което очите ти запазват образи от улицата. Картини. Преди доста време бях за малко в Испания, още помня онази приятна тръпка, че има толкова много неща за откриване. Натрапчивото усещане за много по различен начин свободни хора.
Има дрехи, които никога няма да облека. Те не ме харесват, аз не ги харесвам, чувствата ни са взаимни. В съобразяването с условностите на мястото, събитието, участниците му стигам до там, че да не получа някакъв отчайващ дискомфорт между вътрешното ми себеусещане и външната му изява.
По повод коментираните в темата хора, които с вида си изглеждат като да не са на мястото си, да воюват с позицията си, работодателите, се сещам за един колега, на който многократно му беше напомняно, че не е удачно да ходи по институции като дъновист. Той така и не се промени, но поради факта, че е незаменим, работохолик, си извоюва заслуженото място на работното място, носейки си големите широки ризи, свободните панталони и сандалите. За това трябва смелост и сигурност в собствените качества.
И все пак.. Въображение трябва и да се облечеш, и да откриеш индивидуалността на другите пред иначе видимото уеднаквяване, което понякога налагат външни обстоятелства. Но все можеш да се измъкнеш, ако искаш.

Виж целия пост

kukumiafka

# 39 25 ян. 2009, 21:21 ч.

Бих казала, че не си сформирам мнение за хората от начина, по който се обличат. Изключение правят момичета, които са на 15сантиметрови токчета и с тежък лъщящ грим рано сутринта или на летището. Но дори в тези случаи зависи повече от фасона - не харесвам самовлюбени и арогантни хора, а в повечето случаи те си личат още преди да си отворят устата. Разбира се това е само на първо четене, и нищо не ми пречи да си променя мнението в хода на разговор с този човек.

Нямам нищо против готически мацки на работното място! Ако обаче шефът ми има нещо против, най-вероятно не бих се облякла шашкащо, все пак ако съм избрала да работя някъде, съм длъжна да се съобразявам с дрес-кода или да си намеря друга работа.

Виж целия пост

kremenata

# 40 26 ян. 2009, 09:10 ч.

Всеки се влияе от стереотипите. Човекът е социално животно. Крайните индивидуалисти са аутсайдери, а да си аутсайдер на 18 може да е куул, но на 30 е депресарско. От друга страна за да си ексцентрик, трябва да си много добре осигурен. Човек, който гледа как да свърже двата края, общо взето се старае да се слее със социалния си кръг или да подражава на по- богатите(известните, признатите). Помислете си за готик банкерката на Рокси. Ако беше момиче, което тепърва кандидатства за работа, колко от вас биха я назначили на тази позиция?
kukumiafka, всеки си формира мнението и на база външен вид. Изключения няма.

Виж целия пост

Не тази вечер, Жозефина!!!

# 41 26 ян. 2009, 09:16 ч.

В тази посока на мисли, за дрескода, се сещам за една, хм,. смешна ситуацийка.
Преди години, когато мъжът ми кандидатствал за работата , на която е и до днес, идва момент, в който вече договор ще се подписва.Тогава шефът му дава думата за въпроси и той попитал 2 неща :"ще трябва ли да си обръсна брадата" и "за мене костюмите задължителни ли са". На двата въпроса шефът отговаря негативно , тъй като той не е от търговския отдел, и до ден днешен си ходи с дънки и 20 дневна брада а ла мафиозо сичилиано. Mr. Green

Без проблеми, обаче, защото така са се разбрали.

Виж целия пост

Анда

Регистриран

# 42 28 ян. 2009, 13:10 ч.

Цитат на: Василиса Умница в пт, 23 яну 2009, 18:35

Моите родители бяха хора-индивидуалисти, не се "вписваха". Все пак, професията им го позволяваше, така да се каже. До ден днешен ми е чудно, когато определят семейството ми като различно, странно, някои хора даже се шашардисват. Joy

Не знам защо толкова се чудят, особено когато по телевизията ежедневно показват наистина странни хора (кръстили детето си Адолф или ядат живи хлебарки, или са татуирани от главата до петите - е, все пак те са по друг начин странни).
То и мен много хора ме определят като "различна", "кукувица" Joy

или "странна". Аз не виждам нищо странно в себе си, ама нейсе. Mr. Green

И ако това е така, не е въпрос на смелост - такава съм се родила и не смятам да се променям. Не от смелост, по-скоро от чиста злобица. Thinking

И все пак, съобразявам се разбира се, с условностите на средата. Ако говорим за облекло. Laughing

Но нямам някакви терзания по въпроса, защото смятам, че не изневерявам на себе си.
П.П. Все още не ми е минал меракът да нося цилиндър. Mr. Green

Това, което ме спира е, че нямам цилиндър. Rolling Eyes

Ми да, и аз не виждам нищо странно в тебе, освен че съществуваш в София.
Ако намеря цилиндър, непременно ще ти го подаря, но ще си ми го даваш назаем за фокуси.
Мъжът ми от време на време ми казва любовно, че съм куку. (Точно пък той, ха! Ама пък другите не смеят). Аз се надувам.
Иначе за себе си съм една скучаеща дребнобуржоазна домакиня, ама толкова много скучаеща, че ако не си измисля непрекъснато разни щуротии, ще се пръсне. За щастие работата ми е свързана с измисляне на щуротии.
Последната, да се похваля, беше завземане на стълбищната площадка чрез рисуване на ретро-велосипед Simple Smile

засега с молив, ако не ме прогонят с гнили яйца и бетонни саксии съседите, ще го мина с боя.

Виж целия пост

Препоръчани теми

L’Oréal Paris Age Specialist - красива и младежка кожа на всяка възраст!

1 170
113

Козметика и мода

Уреди за домашна грижа за кожата - 7

79 794
1 318

Козметика и мода

Стилът ни според възрастта (40+) Лайфстайл тема за пораснали момичета. Май!

86 021
1 502

Козметика и мода