За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим - 2

За всички ви  
Ели,страхотно преживяване.Благодаря че го сподели   Често съм се чувствала на прага на нещо подобно,но съм го губела много бързо това усещане. Ще ми е интерестно да разкажеш за "Диагностика на кармата"
tonimar

Точният цитат в точното за мен време да го прочета   Благодаря!Много интерестно разясняваш за усещането на Ели.И звучи прекрасно човек да постигне тази хармония за постоянно   А как би могъл човек да задържи това си състояние без да го разводни ?Толкова много неща имам да свърша ,за да стигна то този момент и това ме кара да крача още по-бодро.

tonimar, благодаря ти.
Аз всъщност знам, че е възможно да го преживея отново - всъщност вярвам, че на всеки един човек ще се случи рано или късно. Исках да кажа, че въпреки, че съм преживяла такъв вълшебен миг, това не ми пречи сега пак да съм в лабиринта и да се лутам насам, натам.  Въпреки, че преди съм успяла да осъзная, че всичко е толкова перфектно, сега това усещане ми се губи доста, напоследък много съм се изгубила /но се надявам в скоро време да се намеря отново/.Знам, че правилния път е да живееш с любов и благодарност за всичко, но понякога ни се случват неща и виждаме света от такава гледна точка, че ни е малко трудно да му се поклоним...
А за задържането на хармонията искам да споделя и още нещо - мисля, че аз избрах да не продължа нататък. Все едно някой ме попита "Искаш ли да видиш още от голямата картинка и да видиш още чудеса?" и аз му отговорих "Не, все още не." Усещах, че ако продължа нататък повече никога нямаше да се върна същата и предпочетох да си остана да си живея илюзорния живот...

*Nessa*, то е като да изкачваш планина виждаш пред тебе върха и вървиш нагоре по баира и си мислиш: " Ех, като стигна на върха там какво слънце грее". А като се изкачиш хоризонта ти се отваря и пред теб се появява следващия връх и така после следващия и следващия. А понякога можеш и да успееш само да погледнеш от върха и пак да се пързулнеш по баира надолу - както е в моя случай   Това, което разказах не беше състояние на пълно съвършенство, че после чак да нямаме какво да правим - беше просто усещане, че светът е съвършен и пълен с Любов, а ние сме несъвършенните частички, които вървят по пътя си и се поправят.

Изгубила си усещането за щастие. Ако си припомниш ще се сетиш, че в този момент си била много щастлива.
Тези дни разбрах това:
Вселената иска едно единствено нещо от нас - да бъдем щастливи  .
Всички знаци, които ни изпраща Вселената, целят точно това да ни покажат пътя към щастието.

Passiflora, точно това е! 
Хармонията се усеща единствено, когато сме щастливи! Същото важи и за вибрациите, енергиите вътре в нас - те се повишават заедно с чувството ни за щастие, усещането, че летим от щастие!

Ели, ти си се уплашила да продължиш напред! Това е нормално. И аз в първия момент се уплаших и се отдръпнах, но за кратко. Беше и е толкова хубаво, че тръгнах "с рогата" напред! И не съжалявам. Уплашила те е промяната. Защото когато настъпи тази промяна, връщане назад няма и ти си го усетила може би интуитивно! Не говоря само от личен опит!

Днес разговарях по телефона с приятелка, която също направи промяната преди две години. Тя я направи с разговорите си с вещ човек. Аз също. Но може, както при теб да стане от книга, или от ситуация, филм... Различни начини ни дава Вселената за нашето преобразуване... Та когато тази моя приятелка е започнала разговори за живота с човек, който и е бил изпратен от Вселената, той я е предупредил, че след промяната тя няма да е същата. Досегашните и приятелски връзки няма да имат продължение и развитие. И е точно така. При мен също, но не съжалявам за нищо. Защото това, което ми се разкри е нещо чудесно! Срещам нови приятели, които са на същия етап като мен. Наистина със старите няма вече какво да си кажа, защото те не могат да ме разберат, те са на съвсем друга - старата вълна!

Но наистина това не трябва да плаши! Дори напротив - хората, които сега срещам са по-истински и по-завършени! Нещата, с които сега се сблъсквам са по-осъзнати! Наистина предпочитам това пред стария ми начин на живот - всеки ден - еднообразен. Всички хора, с които контактувах - еднакви - черногледи, песимисти, вайкащи се материалисти...

Приятелката ми също в първия момент се е уплашила! Как така вече няма да е на "ти" с приятелите си, с хората, които сега чувства близки... Но продължила, превъзмогнала също този страх и днес не съжалява.

Реши сама, Ели, докога искаш да продължиш с илюзорния живот! 

Ами той живота тука в тази реалност си е целия илюзорен. Дори и материята е илюзия така, че не мисля, че всъщност целта е да се оттървем съвсем от всички илюзии.  Според мен целта е да ги осъзнаем като такива и да можем да ги променяме - виж пилотаж

tonimar , Ели, като ви чета какви прекрасни неща сте преживяли   и ми става едно хубаво и светло.

dennis ,    аз мога да обясня как да поддържаме това приповдигнато състояние на духа, това чувство на щастие, на изпълване и хармония... Но тук има друг човек, който може да го направи по-добре от мен и се надявам да се включи.  

Важното е, когато постигнем това състояние и знаем начините за поддържането му - да го правим! Да поддържаме в себе си тези вибрации, този начин на вътрешна хармония!

 


*Nessa*,  всеки има възможността да достигне до тези изживявания! На всеки му се дават много шансове, стига човек да иска! Когато има желанието, ще му бъде дадено още повече! Вселената ни обича и се грижи за нас! 

Да, Ели е била в състояние на хармония! Но не е успяла или както тя самата сподели - не е поискала да я задържи. Състоянието, в което тя е изпаднала е дошло чрез нещо, в случая - чрез книгата на Лазарев. Но с времето, ако човек не знае или не иска да поддържа тези вибрации, те спадат. Това всъщност става при начинаещите, при тия, които още не знаят и не разбират нещата. Точно поради това незнание те позволяват вибрациите им да спаднат. Когато се разбере, че е възможно това да не става, а и не се иска много, за да бъде направено - тогава може постоянно да се поддържа такъв тонус, такова състояние на Духа!

Питаш... когато се достигне това състояние - какво повече можем да направим...  Бях поствала по-рано, че Познанието не е унищожително. В смисъл то няма край, не се унищожава, когато бъде достигнато /постигнато/. Когато се достигне до една стълбичка в Познанието, се отваря нов прозорец, нов хоризонт. И това става непрестанно. Тия наши енергийни честоти и вибрации ще се усилват все повече, докато се получи големия скок в нас.

Например, когато постигнем вътрешната хармония, ще открием не само силата на Любовта, Благодарността и пр., а ще видим светлината, ще усетим нашите неподозирани преди това възможности... Ще преодолеем страха. Ще се слеем с Вселената, природата около нас, но това ще става непрестанно, а не епизодично... Самата аз не знам какво още ще усетим и видим, не съм достигнала до други хоризонти на съзнанието и духа, но вече знам, че ги има...

Знам, че можем да преодолеем гравитацията, да предаваме мисли на друг човек, който е на много километри от нас... и още куп неща. Но най-важното е, че постоянно ще сме щастливи, обичащи всичко и обичани от всичко наоколо. Ще сме слети с Бог... 

Ели, права си! Вече ЧервеноВинце писа за това, че не трябва да се борим срещу течението! /Не си спомням дали беше в тази тема или в Подсъзнанието/ Ние не трябва да се опитваме да се "отървем" от илюзиите или да се борим срещу тях, срещу други неща в живота ни, а да ги приемем! Това става точно чрез осъзнаването. А осъзнаването идва с помощта на тия състояния на приповдигнатост на Духа. Става в състояние на високочестотност. Тогава всичко това се постига напълно естествено, без съпротива. Съпротивата, борбата, желанието да се "отървем" от нещо поставят бариера между нас и израстването ни.
Мога още да пиша, но "подпуших" и е добре да млъкна за малко! 

Само да изтъкна нещо - цигарите, т.е. пушенето намаляват вибрациите, както алкохола, дрогата. А това, което най-много ги понижава е гневът, мъката, обидата...

Ели, това което си преживяла, е страхотно и ми приличан на преживяването, което автора на Селестинското пророчество е преживял. Казва се-Откровение. Мисля, че ти си "получила" точно това,  за даден момент! 

тонимар... благодаря, ама и ти можеше да го напишеш.  Знаеш го....

Ок, за тези , които питахте как може да си повдигнем вибрациите. Има няколко начина:


1. С искрена и дълбока молитва.
2. Отправяна на Благодарност  всеки ден.
3. С пеенето на мантри, поради специалните вибрации на звуковете.
Мантрите са няколко... но която и да изберете, ще повишава вибрациите ви, ако я пеете на глас.
4. Чрез даване и приемане на енергия от цвете или дърво/ В Селестинското  Пророчество е  описан начина/Аз  лично много обичам да прегръщам дърветата...

5. Има  и едно упражнен ние, което прочетох в сайта на Йосиф, ето ви откъс;

Навярно ви е правило впечатление, че обикновено, когато четете духовни материали или молитви, тялото ви започва да вибрира леко. Ако опитате волево да засилите тези вибрации, ще забележите, че можете, както да ги засилвате, така и да ги намалявате. Така че, тренирайте, поне по няколко пъти на ден, колкото се може по-продължително време. За повишаването на вибрациите, може да използвате дълбоко дишане, произнасяне на глас: „Повишавам вибрациите си! Още, още, още…” Това вибриране трябва да стане постоянно, затова избягвайте намаляването им с негативни чувства и мисли. Най-важното е да харесвате и обичате материалното си тяло – така наливате в него допълнителна енергия, което още повече повишава вибрациите ви. При всеки, енергийните процеси имат индивидуални особености, така че експериментирайте с най-различни методи и търсете оптималния за вас начин. И не се престаравайте прекалено – все пак физическото тяло е доста инертно, давайте му възможност да успее с промените. Търсете златната среда, за да не си създадете разни проблеми. Успех.

Упражнението съм го правила..страхотно е! 


Друг начина за повдигане на вибрациите, е четенето на Розариите, Диктовките и правенето на Медитациие за изпращане на Любов на нашата планета  Земя от Татьана Микушина.



И както тонимар   писа...всички негативни емоции предизвикват моментален спад на вибрациите...

 

Денис...за много истини си писала, и най-голямата е, че всичко е в главите на хората  

Момичета, да споделя, на мен какво ми се случи днес...

Значи вчера на обяд  сложих много трохички на терасата, защото си мислех за птичките ,да имат какво да си клъвнат за обяд или вечерка...  После се заех с много други неща, после  отидох на работа...и  след  това не бях поглеждала терасата.

Днес се събуждам, отварям пердетата...гледам трохичките си стоят там..непокътнати.
Викам се..Аха...тук е толкова студено, минус 25 ...и  аз не съм виждала птички в този студ. После влезнах в стаята,ама след минутка минутки, моята интуиция ме накара да погледан  към терасата.Приближих се..и какво да видя...две птички, ама много интересни...черни и с едни дълги и широки опашки, на бели петна...се появиха изведнъж и кацнаха на отсрещното дърво!!!
Дървото беше на 2 метра от моята тераса, така че можех да  ги разглеждам спокойно. Седяха на клонките там няколко минутки. Наблюдавах ги с възхищение, бяха много красиви!!! Самото дръвче имаше плодчета,ама  не знам как се казва това дърво  на български, ама на руски е рябина. И те кълвяха от тези плодчета./ Това е дърво, което расте тук и  има плодчета и през зимата..така че не се чудете/   Мисля, че дървото го има само в северните страни и цъфти през всички сезони/  и не случайно/...

Явно е ,че Бог  си се грижи за птичките.   И те самите със своята поява  ми показаха това Показаха ми дръвчето, което ги храни  с  плодчетата си. След малко направиха три кръгчета над дървото и отлетяха щастливи. Приех тяхната поява , като благодарност и да ми покажат, че не са гладни...тоест да ме успокоят!  Аз също балгодарих на Бог, че се грижи за тях!   

Помислих си , колко са хората, които се сещат да оставят храна за животните отвънка. Хората затънали в своите житейски грижи и проблеми, в стресираното си всекидневие , едва ли имат време да мислят за птиците за залеза,за лъната, звездите......Та милите, ако трябваше да чакат само на нашите грижи за тях да им дадем храна, щяха да умрат от глад...

Аз обаче си се изумих/ за пореден път/...от това, как в ума ми премина мисъл, че не съм виждала  скоро птички тука, защотто  от 5 дена съм тук... и днес се зачудих има ли птички сега, защото трохичките си седяха...и те се появиха малко след като си помислих за тях!  Желанието ми  да видя птички  се реализира...и то с такава скорост...

Пак доказателство за това, че вече нашите мъсл-форми се реализират наистина много  бързо. Предполагам на всеки се е случвало това... и за мен това са си малки чудеса, които обожавам, тъй като ми дават доказателство, "че Той ни чува" ..." и ни "отговаря" чрез знаците си...

Момичета, забелязали ли сте, че когато започвате все повече и повече да общувате с природата, започват да я ..."разбирате"!  Виждате неща примерно, на които другите хора не обръщат внимание, или пък вие самите не сте обръщали внимание преди...и виждате знаци и  някак си интуитивно рзабирате, какво значат...


тонимар...за улеснение, като отвориш- Тема 3-та,  си мислех , че можа  да вкараш в началната страница и сайта на Татьана, за да може всички да имат достъп до него.

Passiflora, точно това е! 
Хармонията се усеща единствено, когато сме щастливи! Същото важи и за вибрациите, енергиите вътре в нас - те се повишават заедно с чувството ни за щастие, усещането, че летим от щастие!

[/quote]

аз лично не усещам хармонията, когато съм щастлива... усещам е когато съм на нулата...в баланс.. нищо да не ме прави супер щастлива и нищо даме тревожи...да ми еспокойно и блаженно


за някои от моите приятели усещам, че започват да се осъзнават.. но все още ги е страх...

продължавам да чета и отговоарям

ЧервеноВинце
 около нас има много канали с патета и дори чайки.... и днес събрах всичкия  сух хляб и с дечко отидохме да ги храним...невероятно усещане... 

а когато иам силен вятър, точно от прозореца ни се вижда едно вчно зелено дърво... и клоните му заприличват на разбушуван океан



майне съм споделяла, че синчето ми...по време на разходка.. ходи и прегръща дърветата

Винце, много ме развълнува с твоя разказ.

Ние от както живеем на къщата, близо 2 години поне през ден през зимата слагаме по една филийка хляб на птичките. И каква е радостта в очите ни /особено на Божидара/, когато гледаме през прозорците как кълват врабчетата. Толкова са красиви....и мили.

Ето, какво ми попадна http://www.vbox7.com/play:461be2cc

И жалкото, че този клип са го гледали едва 5 човека, а хилядите куп простотии са отваряни по хиляда пъти. Има много неорентиран народ за съжаление.

Винце, моля те дай някакъв линк , от който да прочета повече относно това ".....4. Чрез даване и приемане на енергия от цвете или дърво/ В Селестинското  Пророчество е  описан начина"