Бихте ли дарили яйцеклетка/и? Социално-психологически аспекти
- Публикувана: 1 фев. 2009, 23:24 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2009, 10:36 ч.
# 15
2 фев. 2009, 13:02 ч.
Споделям това мнение.Бих донарствала за костен мозък,черен дроб и разни други такива,но генетичния материал не си давам. 
Виж целия пост
И аз не бих. Разбирам хората с репродуктивни проблеми, но мисля че подобно нещо крие много рискове. Единият е вероятността брат и сестра да се влюбят без да знаят какво са. Не одобрявам и донорството на сперма поради същата причина. Въобще генетичният материал не трябва да бъде подаряван или продаван. Иначе бих износила чуждо дете, т. е. в моята матка да имплантират чужд зародиш в случай , че жената няма възможност да го износи Е трябва да ми е близка, разбира се.
Е трябва да ми е близка, разбира се.
# 16
2 фев. 2009, 13:27 ч.
Не бих дала, не бих могла да живея спокойно като знам, че някъде имам още едно дете.
Както казва Луда Мара има разлика дали мъж или жена дарява генетичен материал.
Виж целия пост
Както казва Луда Мара има разлика дали мъж или жена дарява генетичен материал.
# 17
2 фев. 2009, 13:32 ч.
Не, не бих! Не мога да си представя, че някъде ще имам дете, което не познавам. Мисълта, че един ден то може да срещне брат си, или сестра си и да завържат връзка ми е струва, колкото малко вероятна, толкова и ужасно реалистична 
.
Виж целия пост
. 
# 19
2 фев. 2009, 14:03 ч.
Преди години бих казала "Да",но след като прочетох книгата на Людмила Филипова"Стъклени съдби" и се замислих по въпроса,не бих дарила яйцеклетка.
Виж целия пост
# 20
2 фев. 2009, 14:09 ч.
Да,бих.Щом мога да помогна на някой,да го накарам да се чувства щастлив,да изпита уникалното чувство да бъде родител-да,бих дарила
Виж целия пост
# 21
2 фев. 2009, 14:12 ч.
Каквото и да отговоря, сигурно ще излъжа... Не знам дали бих дарила...
Виж целия пост
# 22
2 фев. 2009, 14:12 ч.
да - убедена съм че децата заченати ин-витро са много желани и отглеждани с много любов внимание ииии всичко не че другите деца не се отглеждат така но когато човек се бори с години да има свои и това е единственият шанс когато се роди така дете към него отношението е като че ли по специалн - като се замисля колко много ембриони се убиват чрез аборти а колко много хора страдат от това че не могат да имат дете бих била щастлива да знам че едно дете расте щастливо и ужасно обичано и е създадено благодарение на мен
Виж целия пост
# 23
2 фев. 2009, 14:26 ч.
ДА - бих го направила. Знам колко хора страдат заради това, че нямат деца. Около мен все повече двойки имат проблеми и мъката в очите им е огромна. За съжаление съпругът ми не мисли точно като мен и все още водим преговори по този въпрос 
Виж целия пост
# 24
2 фев. 2009, 15:08 ч.
Не, никога. За мен даряването на яйцеклетка е един вид доброволно даряване на дете. Хората, които имат репродуктивни проблеми трябва да осиновяват деца, защото няма значение дали е осиновено или просто само е износено в утробата на майката. Така или иначе тя пак не е биологичната му майка. Много деца биха били щастливи ако бъдат осиновени. Лично аз ако имах проблеми със забременяването щях да осиновя дете.
Виж целия пост
# 25
2 фев. 2009, 15:12 ч.
Не бих.
На прима виста едва ли ще изляза с някакво добре обосновано обяснение защо, но ето, опитвам.
Като дете, отгледано от небиологичен баща с много любов, винаги съм твърдяла, че "кръвта" и "гените" не са съществен фактор около отглеждането на дете. След като родих обаче и мина малко време, мнението ми е коренно противоположно.
Децата не са наши, вярно, те са на себе си и на света, но чисто биологично са част от нас, а това води до много сложен комплекс от психилогически преживявания, и на майката, и на детето. Не бих понесла да знам, че някъде там има мое дете, което не познавам и може би не получава достатъчно добра грижа. Освен това, понеже произлиза от мен, бих искала детето ми да се отглежда по определен начин. Всеки друг ще се грижи за него различно.
Винаги съм твърдяла и, че родителят е този, който се грижи за децата и живее с техните болки и радости. Напълно вярно, но да се пренебрегва биологичния факт на родителството е опасно. Пак около бременността си, възстанових прекъснатия от повече от две десетилетия контакт с биологичния ми баща. Шокиращо е колко много си приличаме по темперамент, реакции, външен вид и т.н. Дълги години не можех да си обясня много неща по въпроса защо съм такава, губеха ми се много неща около идентичността ми. Със срещата с баща ми, нещата си дойдоха на мястото и периодичните кризи на идентичност при мен просто спряха.
Виж целия пост
На прима виста едва ли ще изляза с някакво добре обосновано обяснение защо, но ето, опитвам.
Като дете, отгледано от небиологичен баща с много любов, винаги съм твърдяла, че "кръвта" и "гените" не са съществен фактор около отглеждането на дете. След като родих обаче и мина малко време, мнението ми е коренно противоположно.
Децата не са наши, вярно, те са на себе си и на света, но чисто биологично са част от нас, а това води до много сложен комплекс от психилогически преживявания, и на майката, и на детето. Не бих понесла да знам, че някъде там има мое дете, което не познавам и може би не получава достатъчно добра грижа. Освен това, понеже произлиза от мен, бих искала детето ми да се отглежда по определен начин. Всеки друг ще се грижи за него различно.
Винаги съм твърдяла и, че родителят е този, който се грижи за децата и живее с техните болки и радости. Напълно вярно, но да се пренебрегва биологичния факт на родителството е опасно. Пак около бременността си, възстанових прекъснатия от повече от две десетилетия контакт с биологичния ми баща. Шокиращо е колко много си приличаме по темперамент, реакции, външен вид и т.н. Дълги години не можех да си обясня много неща по въпроса защо съм такава, губеха ми се много неща около идентичността ми. Със срещата с баща ми, нещата си дойдоха на мястото и периодичните кризи на идентичност при мен просто спряха.
# 26
2 фев. 2009, 16:09 ч.
На прима виста- бих. Даже бих била и сурогатна майка за сестра ми или майка ми... Ама така е лесно да се говори...
Виж целия пост
# 27
2 фев. 2009, 16:11 ч.
Отговарям:
Преди години бих казала "Да".
Сега - не бих ощастливила жена за сметка на невъзвратимото съзнателно осакатяване на душата на неродено още дете. Освен ако живота на децата ми не зависи от това.
Има доста осакатени по домовете и няма нужда и от моя принос.
Не виждам и да е особено благородно подобно нещо.
Но, свят- широк, хора - разни.
Виж целия пост
Не бих.
...
и периодичните кризи на идентичност при мен просто спряха.
...
и периодичните кризи на идентичност при мен просто спряха.
Отговарям:
Преди години бих казала "Да".
Сега - не бих ощастливила жена за сметка на невъзвратимото съзнателно осакатяване на душата на неродено още дете. Освен ако живота на децата ми не зависи от това.
Има доста осакатени по домовете и няма нужда и от моя принос.
Не виждам и да е особено благородно подобно нещо.
Но, свят- широк, хора - разни.
# 28
2 фев. 2009, 16:19 ч.
Категорично не - от позицията на жена с репродуктивни проблеми и майка на осиновено дете. Пък и не съм убедена, че всички семейства с репродуктивни проблеми са идеални. Това, че си се борил с години, за да имаш дете, не те прави автоматично добър родител. Майка се става и по други начини. Не искам да си давам яйцеклетките на жена, която не може да превъзмогне егоизма си и задължително иска да роди детето си, вместо да го осинови, например. Щом не можеш да приемеш идеята за дете, което няма да си родил, как ще приемеш идеята за дете, което не е от твоя яйцеклетка. Не виждам разликата. Егоизъм не искам да поощрявам за сметка на моя генетичен материал.
Виж целия пост
# 29
2 фев. 2009, 16:35 ч.
Не,не бих .
Единствено,дано не се налага,бих дарила яйцеклетка за сестра ми,за никой друг.
Виж целия пост
Единствено,дано не се налага,бих дарила яйцеклетка за сестра ми,за никой друг.
Препоръчани теми