Бихте ли дарили яйцеклетка/и? Социално-психологически аспекти
- Публикувана: 1 фев. 2009, 23:24 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2009, 10:36 ч.
# 30
2 фев. 2009, 16:50 ч.
Добър довод. Съгласна съм с него. За това говорехме в другата тема. Инвитрото със собствен генетичен материал е друго, дори донорската сперма.
Виж целия пост
Категорично не - от позицията на жена с репродуктивни проблеми и майка на осиновено дете. Пък и не съм убедена, че всички семейства с репродуктивни проблеми са идеални. Това, че си се борил с години, за да имаш дете, не те прави автоматично добър родител. Майка се става и по други начини. Не искам да си давам яйцеклетките на жена, която не може да превъзмогне егоизма си и задължително иска да роди детето си, вместо да го осинови, например. Щом не можеш да приемеш идеята за дете, което няма да си родил, как ще приемеш идеята за дете, което не е от твоя яйцеклетка. Не виждам разликата. Егоизъм не искам да поощрявам за сметка на моя генетичен материал.
Добър довод. Съгласна съм с него. За това говорехме в другата тема. Инвитрото със собствен генетичен материал е друго, дори донорската сперма.
# 31
3 фев. 2009, 13:22 ч.
Съвсем самоотвержено бих казала -Да! Аз гледам на даряването на яйцеклетка като на даряването на кръв.Ти даваш само частица от теб , за да помогнеш на друго човешко същество в нужда.Съгласна съм и се прекланям пред тези които твърдят , че отглеждането на осиновено дете е нещо велико , но изживяването от износването и раждането на детето са неповторими преживявания, които всяка жена ,която има дори и най-малка възможност трябва да изживее.
Виж целия пост
# 33
3 фев. 2009, 13:34 ч.
Категорично това е и моето мнение.
Въпреки, че първосигнално бих казала Да, реално не бих го направила.
По горепосочените доводи и собствения си егоизъм - това бъдещо дете, независимо от кой е родено, е част от мен. Всеки път, като погледна очите на сина ми, ще знам, че някъде там има други две очички като неговите. Не бих могла да преживея факта, че няма да мога да ги обичам. И кое ми гарантира, че другите ще го обичат, както аз бих могла. Няма начин да се откажа от свое дете, било то и все още яйцеклетка.
Виж целия пост
Категорично не - от позицията на жена с репродуктивни проблеми и майка на осиновено дете. Пък и не съм убедена, че всички семейства с репродуктивни проблеми са идеални. Това, че си се борил с години, за да имаш дете, не те прави автоматично добър родител. Майка се става и по други начини. Не искам да си давам яйцеклетките на жена, която не може да превъзмогне егоизма си и задължително иска да роди детето си, вместо да го осинови, например. Щом не можеш да приемеш идеята за дете, което няма да си родил, как ще приемеш идеята за дете, което не е от твоя яйцеклетка. Не виждам разликата. Егоизъм не искам да поощрявам за сметка на моя генетичен материал.
Категорично това е и моето мнение.
Въпреки, че първосигнално бих казала Да, реално не бих го направила.
По горепосочените доводи и собствения си егоизъм - това бъдещо дете, независимо от кой е родено, е част от мен. Всеки път, като погледна очите на сина ми, ще знам, че някъде там има други две очички като неговите. Не бих могла да преживея факта, че няма да мога да ги обичам. И кое ми гарантира, че другите ще го обичат, както аз бих могла. Няма начин да се откажа от свое дете, било то и все още яйцеклетка.
# 34
3 фев. 2009, 19:29 ч.
Да де, ама на теб не ти се е случвало, предполагам, да водиш борбата за приемане на дете, което не е биологично твое. На мен ми се случи и за щастие се преборих със себе си и вече не чувствам детето си по-малко мое. Но има жени и мъже, които не успяват да го превъзмогнат, а те никак не са малко.
Много патос има в изказването ти, но определено виждаш само една идеализирана страна на въпроса. И аз съм била бременна и то много пъти, да хубаво е, обаче няма по-гадно нещо от това да отхвърляш детето си, защото не е твоя кръв и плът, повярвай ми. Затова за мен желанието да си бременна и да родиш е егоистично. Защото никак не е проста работа отглеждането на дете, чиято генетична история не познаваш. И в крайна сметка жертвата на този егоизъм е детето.
Виж целия пост
Съвсем самоотвержено бих казала -Да! Аз гледам на даряването на яйцеклетка като на даряването на кръв.Ти даваш само частица от теб , за да помогнеш на друго човешко същество в нужда.Съгласна съм и се прекланям пред тези които твърдят , че отглеждането на осиновено дете е нещо велико , но изживяването от износването и раждането на детето са неповторими преживявания, които всяка жена ,която има дори и най-малка възможност трябва да изживее.
Да де, ама на теб не ти се е случвало, предполагам, да водиш борбата за приемане на дете, което не е биологично твое. На мен ми се случи и за щастие се преборих със себе си и вече не чувствам детето си по-малко мое. Но има жени и мъже, които не успяват да го превъзмогнат, а те никак не са малко.
Много патос има в изказването ти, но определено виждаш само една идеализирана страна на въпроса. И аз съм била бременна и то много пъти, да хубаво е, обаче няма по-гадно нещо от това да отхвърляш детето си, защото не е твоя кръв и плът, повярвай ми. Затова за мен желанието да си бременна и да родиш е егоистично. Защото никак не е проста работа отглеждането на дете, чиято генетична история не познаваш. И в крайна сметка жертвата на този егоизъм е детето.
# 35
4 фев. 2009, 11:05 ч.
Нека опитаме да погледнем реално:
На жената - помагаш да изживее някаква своя мечта, ОК.
На бебето - участваш активно в реализиране на поръчката да се създаде осакатен по поръчания начин човек.
Не е ясно био-идентичността дали за теб е ценност, може и да не е , но кой ти дава право да лишаваш човек от нея.
Това, че този нов човек би бил чакан и обичан, което се приема по аксиома, не означава, че той ще има и вътрешна цялост.
Поне аз не съм толкова смела да се разпореждам с чуждите ценности.
Знанието за био-произхода няма общо с това кого обичаш като майка и баща, а с усещането за вътрешната цялост на човека.
Това е ресурс. За теб може да не струва и пукната пара, ама защо харчиш от ресурсите на бебче, нали тука всички сте мили и суперблагородни, децата са слънчица и т.н.
Ти решаваш дали да участваш, но поне осъзнай какво правиш.
А помагащите на сестри и други близки това и правят - помагат на близките си, но никой не е казал на бебчето какво правят.
Както и на останалите деца в семейството, които трябва да се справят със сенките на благороднодарените деца.
А даряването на яйцеклетка и даряването на кръв са различни като Илия и Свети Илия
.
Една малка разлика - при даряването на кръв сте двама в ситуацията, а при
яйцеклетката - познайте сами ...
Инфо има за подобно даряване какво ли не и къде ли не, само отсъства
ясното казване, че този дарствен акт върви за ръчичка с една тайна. А тази "малка" тайна е равна на една голяааааааааааааааааама енергия.
Всеки решава сам.
Това е гледната точка, която май липсваше.
Виж целия пост
Съвсем самоотвержено бих казала -Да! Аз гледам на даряването на яйцеклетка като на даряването на кръв.Ти даваш само частица от теб , за да помогнеш на друго човешко същество в нужда.Съгласна съм и се прекланям пред тези които твърдят , че отглеждането на осиновено дете е нещо велико , но изживяването от износването и раждането на детето са неповторими преживявания, които всяка жена ,която има дори и най-малка възможност трябва да изживее.
Нека опитаме да погледнем реално:
На жената - помагаш да изживее някаква своя мечта, ОК.
На бебето - участваш активно в реализиране на поръчката да се създаде осакатен по поръчания начин човек.
Не е ясно био-идентичността дали за теб е ценност, може и да не е , но кой ти дава право да лишаваш човек от нея.
Това, че този нов човек би бил чакан и обичан, което се приема по аксиома, не означава, че той ще има и вътрешна цялост.
Поне аз не съм толкова смела да се разпореждам с чуждите ценности.
Знанието за био-произхода няма общо с това кого обичаш като майка и баща, а с усещането за вътрешната цялост на човека.
Това е ресурс. За теб може да не струва и пукната пара, ама защо харчиш от ресурсите на бебче, нали тука всички сте мили и суперблагородни, децата са слънчица и т.н.
Ти решаваш дали да участваш, но поне осъзнай какво правиш.
А помагащите на сестри и други близки това и правят - помагат на близките си, но никой не е казал на бебчето какво правят.
Както и на останалите деца в семейството, които трябва да се справят със сенките на благороднодарените деца.
А даряването на яйцеклетка и даряването на кръв са различни като Илия и Свети Илия
.Една малка разлика - при даряването на кръв сте двама в ситуацията, а при
яйцеклетката - познайте сами ...Инфо има за подобно даряване какво ли не и къде ли не, само отсъства
ясното казване, че този дарствен акт върви за ръчичка с една тайна. А тази "малка" тайна е равна на една голяааааааааааааааааама енергия.Всеки решава сам.
Това е гледната точка, която май липсваше.
# 36
4 фев. 2009, 11:15 ч.
Аз бих дарила. Имам и две деца, но съм само с един яйчник, при това проблемен.
Погледнато обаче, чисто социално-психологически, не бих се замислила да даря...стига да можех и това да направи някого щастлив.
И не, няма да чувствам евентуалното дете като мое....само половината бих била аз, а и няма да знам.
Виж целия пост
Погледнато обаче, чисто социално-психологически, не бих се замислила да даря...стига да можех и това да направи някого щастлив.
И не, няма да чувствам евентуалното дете като мое....само половината бих била аз, а и няма да знам.
# 37
5 фев. 2009, 10:36 ч.
Мнението ми е продиктувано от чисто човешката нужда да помогна и съжалявам , че съм грешно разбрана.Не съм егоист , лекомислен или безсърдечен човек - напротив в момента освен собственото си дете отглеждам и две други деца с които нямам биологична връзка . Сега след изказването на Мираетта като се замисля май най - добрия вариант да помогнеш е като дариш на близки хора поне така можеш да избегнеш момента в бъдеще да се случи нещо между брат и сестра например.Но пък колко бащи и майки има които зарязват децата си и се запиляват нанякъде, създават други ,които не знаят за първите .... Нима това не е още по реална предпоставка за кръвосмешение . Прекалено много въпроси възникват и човек явно доста трябва да помисли преди даряване на всякакъв вид генетичен материал. 
Виж целия пост
Препоръчани теми