Раждане вкъщи - 3

Кюбит, както е казала вече Clairette при многоплодна бременност БХС дава погрешни резултати и не се препоръчва. И аз като теб бях изправена пред тази дилема, бременна на 34  В крайна сметка реших да не правя никакви изследвания /тук по желание се прави и нухална транслуценция/. Мотивите ми бяха:
1. При близнаци резултатите може да са неточни
2. Възрастта ми може да "влоши" изследванията и само да ме изплаши
3. Изследванията показват само възможен риск т.е. резултатът им не е 100% точен, дори при лоши изследвания бебето може да е здраво
4. Не бих правила амнио, поради повишен риск от аборт
5. Ако случайно ми кажат, че едното бебе е ОК, а другото не, рискувам живота и на двете
6. Щях да се притеснявам повече да чакам разни резултати с всичките произтичащи от това последици
7. Вътрешно чувствам, че всичко е наред, и двамата нямаме проблеми в семействата и децата от смесени бракове са облагодетелствани от смесването на нови гени 

С мъжа ми мислихме точно една вечер и след взетото решение не съм се притеснявала повече по въпроса. Тук ми правиха традиционните кръвни изследвания в началото на бременността и после ми провериха желязото някъде към 6-я месец, защото се оплаках, че много се уморявам. Вагинален ехограф са ми правили веднъж в началото, за да се уверят, че са двечки  След това ходех всеки месец на ехограф, към края на всеки 2 седмици, като влязох в 9-я месец всяка седмица. Правиха ми и фетална морфология в 20-а г.с. Никога не са ме проверявали за разкритие и не са ми мерили шийката, но и аз нямах никакви оплаквания. Вагиналните тампони и т.н. ги считам за ненужни, мисля, че всяка интелигентна жена би усетила ако има някаква инфекция. ПАП тест при бременност не знам дали се прави, при положение, че са направени профилактичните прегледи  Вагиналните прегледи и аз ги считам за ненужни.
За мен беше важно да знам, че бебчетата растат добре и аз покрай тях.  Между другото много важно е храненето. Тъкмо сега в един сайт попаднах на фразата, че най-сигурният начин да накараш бебетата да се родят е да не ги храниш добре  Това важи особено при близнаци, много е важно да се наддава добре тегло още в първите месеци. Много съм благодарна в това отношение на съпруга ми, който постоянно следеше "диетата" ми и се грижеше да се храня добре. В първите месеци, въпреки, че не ми се гадеше, вечер въобще нямах апетит и той постоянно ме преследваше с чинията   
Четейки тук из линковете попаднах и на един интересен сайт с разкази за раждания на близнаци:
http://birthlove.cyclzone.com/pages/stories/twin.html#stories

Понеже напоследък имаше и други линкове с раждания на близнаци вкъщи исках само да спомена, че за мен си остава малко рисковано преживяване  С риск да се повторя, но позитивното мислене и познаването на собственото тяло не винаги са достатъчни. Възхищавам се на жените, които са успяли да родят близнаци вкъщи, и аз имах едно наистина прекрасно раждане, докато плацентата ми реши да не излезе... Нищо, че много ми се искаше! Втората ми дъщеря пък тръгна да излиза с едната ръчичка напред и не знам как щеше да свърши това в домашни условия. Не искам да влизам в спор с никого, но не съм съгласна и с крайностите, болниците не са винаги едно голямо зло, лекарите не са там, за да мъчат родилките и да издевателстват над тях, понякога помощта им е наистина нужна. В моят случай гинекологът отмести ръчичката на бебето, а след това ми извади и плацентата, за което мога да съм й само благодарна, а и беше прекрасен човек!  Благодарна съм и за факта, че веднага ми преляха 3 банки кръв като ми помогнаха да се възстановя и да кърмя децата си и до днес /кръвоизливът след раждането е една от основните причини за неуспех при кърменето/. Да не говорим колко много ми помогнаха при самото кърмене в болницата. Да, недоволна съм от някои неща, но пък добрите надделяват, не мога да си кривя душата 
 


 

Кюбит, извинявай, но не разбрах за какво точно искаш мнението ми?

Клерет, извънматочната бременности всички други възможни проблеми не са случайни, нали знаеш  В този ред на мисли, ако си разчистила терена и го поддържаш в спретнат вид (май мислите най-бързо цапат и чистят  ), нямаш основание за притеснения. Ето ти въпрос: Какъв конфликт може да накара бебето да се загнезди на място, което му гарантира невъзможност да живее и като в същото време може да застрашава живота на майка му? Ти ги разбираш добре кармичните връзки 

ПАП тест не се прави на бременни, освен при нужда. Взема се само вагинален секрет в началото и в края на бременността.

Иначе и аз съм на мнението на Мег, че всички проблеми идват от главата. И че ако нещо не е наред, усеща се. Друг е въпроса дали ще му обърнеш внимание или не. Аз и за това си правя профилактични прегледи, защото все още вниманието ми някак си се приспива и се опасявам да не пропусна нещо важно по трасето. Но и това ще мине и се надявам скоро да нямам нужда от външно потвърждение, че наистина всичко е наред! 

В Канада по принцип се прави при първия преглед/консултация.

Аз отказах с подпис ПАП теста, когато се записах за ЖК, имаше го в бланката, която попълват, наред с ултразвука и другите тестево и мерки. ПАП правят веднъж при записването, УЗ и някои други неща съм ги отказвала, когато им идаваше ред по в методиката им; последното, което отказах беше запис на тонове.

Напълно съм съгласна, че редовните прегледи са по-добрия вариант за тези, които още не са изградили точни усещания за себе си или все още не могат да им се доверят 

На мен пък ми обясниха, че по време на бременност няма смисъл да се прави ПАП тест и ме питаха дали искам да го оставя за след раждането. Аз казах - да. Все още не са ми правили ПАП тест. Май няма и да отида да ми правят

Аз си направих феталната морфология и кръвна картина. А вече две деца съм родила без един вагинален преглед  

Колкото и да вярвам на тялото си, природата е жестока. Ако нещо не е съвсем наред, тя няма да и мигне окото да унищожи мен или децата ми. За човечеството това е сигурно най-добре, но аз съм малко егоистична и не бих ни пожертвала в името на далечни бъдещи поколения.
Решението да раждам в къщи беше защото беше най-сигурното за нас (физически и психически), както е доказано с научни изследвания. Но има случаи при които такова раждане не би било най-добре и затова един подробен ехограф и кръвен тест са за мен нужни за да съм сигурна че правя най-доброто за всички заинтересувани.

Ако проблеми идваха само от лоши мисли и нагласи, животните и растенията нямаха да имат никакви. Уви и при тях изчистването и перфектирането на гените продължава за сметка на не малък брой от "изостаналите".

Здравейте  ,
следя темата ви, защото ми е интересна, а и защото отскоро съм бременна.
В момента ме вълнуват точно нещата, които обсъждате - изследванията по време на бременността. Утре ми предстои да се запиша на ЖК по ЗК. Доколкото знам в първия триместър се прави вагинален преглед, който обаче смятам да откажа, усещам че не ми е необходим(не съм имала здр. проблеми досега), а и ми е неприятен  . От постинга на Meg! разбрах, че е възможно 
Друго нещо леко ме  притеснява обаче, от утре влизам в 9 г.с., засега не съм ходила все още на УЗ, въпреки че доколкото чета по други теми, вече е направо "задължително" да отидеш още в първите седмици. С първата ми бременност (имам си момче на 4 г.) и аз бях така. Сега обаче гледам на всичко от друг ъгъл, мисля и от УЗ да се откажа. Четох за вредата и ползата от него, и за мен на този етап вредата е по-голяма от ползата, така съм си решила за себе си. Смятам тази бременността да я изкарам възможно най-естествено и близко до природата.
Обаче периодично получавам кафяво течение, иначе нямам болки или нещо друго.

И тук е молбата ми към Вас, дали заради това  си струва да се подлагам на УЗ, и дали евентуално при такъв преглед могат да ми кажат причината за това?

Другото, което е от значение е че първото ми раждане е със планирано секцио. Сега вече го осъзнавам като грешка, но просто тогава нямах тази информация която сега имам и за тогава съм се доверявала на лекарите 100 %. Този път обаче започнах вече да се подготвям  сама от рано - за нормално раждане.

А ако можете да ми препоръчате и лекар, във Варна, който да приема присърце идеята за нормално раждане след секцио, направо ще е супер 

Благодаря Ви, предварително за отговорите   

Добре дошла, Ла мама 
Понеже си в БГ, да ти кажа, че според закона за зравето имаш ПРАВО на лечение, а НЕ задължение  Разбирай, че имаш право на всички видове прегледи и изследвания, които ЗК поема, но не и задължението да ги правиш Какви тестове и изследвания ще си правиш зависи само от теб, от личните ти нужди и желания.
УЗ няма да помогне за това течение, което имаш от време на време. Най-често причините са хормонални. Аз си кървях сериозно от 7-мата до 12-та седмица, като през това време бях на хомеопатични лекарства. При мен причината за това кървене бяха хормонални препарати (противозачатъчни и прогестерон), които бях взимала за кратко години преди да забременея с това бебе. Дълго е да се обяснява как действат привнесените от вън химични хормони, ще го прескоча затова. На УЗ само ще потвърдят, че бебето си е добре и вероятно ще ти изпишат прогестерон.
По принцип е трудно да се намери лекар за нормално раждане след секцио, немалко биха се съгласили само, за да им станеш пациент/клиент, но в последния момент започват да извъртат и накрая пак секцио...
На 15 и 16 юни във Варна ще направим семинари с Клер Лопринци (www.clareloprinzi.com). Една от темите ще е за естествено, активно раждане след секцио. Понеже планираме и семира за медицински лица, там би било подходящо място да се потърси такъв лекар.
Отделно мога да те посъветвам да пишеш на лични на IvelinaAtanasova. Тя е доброволен консултан по кърмене във Варна, познава много лекари и акушерки и сигурно ще може да те насочи.

Meg!, Благодаря ти за бързия и изчерпателен отговор 

Аз също съм пила хормонални препарати (противозачатъчни) за около 5-6 месеца, спрях ги по препоръка на хомеопата ми, след като се започнах да се лекувам с хомеопатия преди 3 г.
За утре имам записан час при лекарката, която ми следеше бременността първия път и по чиято препоръка, тя лично ми направи секциото. Просто други специалисти в града не съм посещавала и за първо време се спрях на нея. Естествено засега не смятам да я шашкам с решението ми за нормално раждане. След като тя самата ми е казвала, че при втора бременност пак ще ми направи секциото  .
Започвам да се колебая, дали да не изчакам още, докато не открия подходящия за мен лекар. От друга страна, мъжа ми и той доста лесно се плаши и ме пита кога ще се записвам на ЖК.
Ще пиша и на Ивелина, да видим какво ще ме посъветва и тогава ще решавам 

La mamma, позволявам си да ти пиша, макар да не съм много редовна в тази тема, но и аз ще бъда в сходна ситуация при последваща бременност. За раждането си се подготвях не много дълго, но прочетох доста неща и знаех, че искам да родя възможно най-естествено. Намерих лекарка, която уж беше съгласна да ме остави да раждам, както бих желала, но в най-важния момент започна да ме плаши, че детето ще се заклещи (той се роди едричък), ще се наложи да употреби форцепс, че цял живот ще гледам инвалид... но да не продължавам. При тези думи нямаше какво друго да направя, освен да се съглася на секцио. Не защото и вярвах, а защото си помислих, че думите и ще се върнат при мен точно, когато ще имам нужда от максимална концентрация и ще блокират раждането по някакъв начин.
Разказвам ти всичко това, за да си изключиртелно внимателна, когато подбираш лекар, защото Мег  е много права:Мисля, че Сиси Боата имаше успешно раждане след секцио като е отишла в болницата в последния момент, без уговорка с почти пълно разкритие. Прецени дали това не е по-добрият вариант за теб... Някъде бях чела, че самите лекари признават, че когато са твърде ангажирани с родилката, обикновено извършват секцио (не беше в българската преса:) ).
Желая ти прекрасна бременност и вълшебно раждане на финала! Дано чуваме все повече разкази за VBAC!
П.П. Съжалявам, че звуча така объркано, но още не мога да се справя с мисълта, че не можах да родя сина си. Адски боли...

Два пъти разочарование още повече боли, но да гледаме напред и да се учим от грешките си. 
Аз не съм се отказала от намеренията си. 

Добре дошла, La Mamma 
Има едно момиче от форума, с което бяхме в една отчетна на септемврийките 2007, тя беше със секцио преди това и се разбра с д-р Яков мисля беше от Варна (дали не беше от Майчин дом?) да опита нормално раждане след секциото. Казваше че той е отворен за тези неща, но и тя беше много запозната с тънкостите около раждането, знаеше си добре правата, т.е. който и специалист да говори с нея, веднага ще му стане ясно че тя е компетентен човек. Тя е активистка на "Естествено", написа книга за гледане на бебето, от нея много неща съм научила. Дори си беше платила за ВИП, в едно апартаментче в болницата, така че да ражда на спокойствие. За съжаление и втория път при нея не се получи нормално раждане, но до секцио се стигна когато тя самата вече се беше убедила че са изчерпали всички възможности, без никакъв натиск от страна на персонала. Тя раждаше без никакви медицински интервенции, с прекрасна нагласа и оптимизъм, ама както и Шийла казва, в природата е нормално понякога да се дава фира. Това според мен беше един от тези малко случаи, когато секциото е животоспасяващо. 
Гледам тук една книга, в която изреждат благоприятните и неблагоприятните фаактори за VBAC. На първо място сред неблагоприятните е дадено предишно секцио по причина че разкритието не се е увеличавало. Доколкото си спомням това беше и нейният случай.
Момичета, и аз смятам да опитам нормално раждане след секцио през октомври, ако всичко е наред дотогава. Обясних на гинеколожката че държа да стане така, че отказвам всякакви медицински интервенции по време на раждането (и й обясних колко съм възмутена че са ми приложили толкова много ненужни при предишното раждане), засега ми казва че политиката на болницата е да насърчава жените, които желаят да опитат да родят нормално след секцио. Само че в 37-а седмица трябвало да ме гледат на видеозон, за да видят дали белегът позволява. Да сте чували нещо за такъв преглед? Защото аз съм малко скептично настроена, подозирам че могат да го използват като предтекст, за да ми направят пак секцио.
И още нещо, мисля че трябва сериозно да работя над нагласите си, ама не знам как Аз към първото си раждане пристъпих с радост и нетърпение и с убеждение, че болката е съвсем търпима и виковете на родилките по филмите са пресилени. Проблемът е че личният ми опит ме разубеди. И при трите ми раждания изпитвах силна болка, при първото в един момент дори изгубих съзнание от болка. И сега много ме е страх, може би защото последното беше скоро и споменът е пресен. Някое момиче беше споменало че болката е била точно толкова, колкото може да изтърпи, за мен обаче това не е успокоение, защото знам че всяка болка бих изтърпяла, едва ли някой е умрял само от болка. И както естественото раждане го свързвам с болка и усилия, така секциото, с което завърши третото ми раждане, го свързвам само с хубави емоции. В интерес на истината, когато след 14-часово раждане ми сложиха упойката, се почувствах все едно че съм в Рая. Усетих и изживях напълно раждането на детето, после детето не се е отделяло от мен, шевовете от операцията ме боляха дори по-малко от вагиналните шевове след нормалните раждания, възстанових се много бързо, просто всичко беше прекрасно. След това прочетох за дълготрайните последици от секциото върху здравето на бебето, как увеличава риска от алергии и астма с 50 % и т. н. Така че сега много искам следващия път да родя нормално, но това минава през главата ми, не през сърцето ми. Това желание е на  интелектуално ниво, не на емоционално, а като говорихте за страховете, казвахте че по-решаващи са страховете на емоционално ниво. И се чудя дали с такава нагласа имам изобщо шанс да родя успешно без секцио? И как мога да си я променя, при условие че идва не от предразсъдъци, а от собствения ми опит? Ще се радвам на всеки ваш съвет.

Този преглед е гледане с ехограф / 2-я ми от 4 за цялата бременност / на пълен пикочен мехур. Нищо друго.

Д-р Яков е от Майчин дом, да. И аз щях да предложа него в предишния постинг, но забравих.