ИСКАМЕ бебе, но само аз ИСКАМ брак..

  • 9 008
  • 141
# 105
Zoia_Alex, не, изобщо не е така. Да не ти обяснявам колко лесно мъжете си тръгват от децата си, примери колкото искаш.
Виж, брака, подписа, това са сериозни и обмислени неща, защото ако ние гледаме романтично-патетично на тия неща, мъжете са по-практични и знаят какво обвързване е подписа.
Така че, не, не мисля, че мъжете гледат на обвързването с дете по-сериозно отколкото на обвързването с брак. Детето като концепция не могат напълно да го осмислят преди да се случи, виж брака - да.

Виж целия пост
# 106
Бърди -Може да си права  newsm78, явно аз мисля по различно.
Виж целия пост
# 107
    И аз като забременях исках да подпишем - без сватба. Не мисля, че нахранването и напиването на n брой гости е кой знае каква радост.
    Както и да е. По финансови причини не подписахме тогава, но и до ден днешен си живеем прекрасно, разбира се с обичайните за всички брачни или не двойки грижи и радости.
    На този етап не мисля, че бих подписала, още повече, че нямам никакво намерение да си сменям името.

Не мисля, че ако бащата на детето реши да си тръгне и да не се грижи за него, един подпис би го спрял..... а за другото - ами той не е длъжен да издържа и майката според мен поне.
Виж целия пост
# 108
Аз съм точно от тези, които ако мъжът се дърпа, биха казали: "Или сватба, или край". Явно в това отношение съм пълна консерва, но с мъж, който не иска да се ожени за мен, не бих се занимавала. И не вярвам после да роня горчиви сълзи за него, все пак какво ще го сбърка един подпис, ако да речем според него "няма значение", а за мен има. Не бих приела и толкоз.
Виж целия пост
# 109
Бракът изобщо не е предпоставка да задържи или да не задържи някого. Ако човек е решил да си тръгне, дали ще бъде или няма да бъде формално затруднен, това е без значение. Както и бракът не е предпоставка за вменяване на отговорности у бащата, ако той не ги усеща. За мен, бракът създава илюзорно усещане на сигурност у жената, а същевременно представлява тривиален двустранен договор. Единствения случай, в който  бракът би спомогнал, е ако има за разрешаване имуществени въпроси и тогава подписът би имал някаква стойност. Едно време бракът е тежал като институция, защото е давал гаранция за невинността на девойката, урегулирал е поземлени въпроси, но в днешния свят основната му функция е инструмент за имуществена подялба.
Изборът на човек е важен, а не подписа.
Виж целия пост
# 110
Аз съм точно от тези, които ако мъжът се дърпа, биха казали: "Или сватба, или край". Явно в това отношение съм пълна консерва, но с мъж, който не иска да се ожени за мен, не бих се занимавала. И не вярвам после да роня горчиви сълзи за него, все пак какво ще го сбърка един подпис, ако да речем според него "няма значение", а за мен има. Не бих приела и толкоз.
Peace
Точно така мисля и аз.
Виж целия пост
# 111
Бракът изобщо не е предпоставка да задържи или да не задържи някого. Ако човек е решил да си тръгне, дали ще бъде или няма да бъде формално затруднен, това е без значение. Както и бракът не е предпоставка за вменяване на отговорности у бащата, ако той не ги усеща. За мен, бракът създава илюзорно усещане на сигурност у жената, а същевременно представлява тривиален двустранен договор. Единствения случай, в който  бракът би спомогнал, е ако има за разрешаване имуществени въпроси и тогава подписът би имал някаква стойност. Едно време бракът е тежал като институция, защото е давал гаранция за невинността на девойката, урегулирал е поземлени въпроси, но в днешния свят основната му функция е инструмент за имуществена подялба.
Изборът на човек е важен, а не подписа.


Ей така пък мисля аз Grinning
Радвам се, че има и други, които споделят възгледите ми.
Виж целия пост
# 112
аз сьм на мнение че сьщо не е най важното да сте женени но това е мое мнение.Ние сьщо с моя приятел работим за бебе без още да сме се оженили.Но това неозначава че на по касен етап няма да го направим.Пожелавам ти успех и дано всичко се развие така както искате и двамата и да бадете щастливи без значение женени или не   bouquet
Виж целия пост
# 113
Мразя ултиматуми. Ако някой се опита да ме манипулира по този начин- не е познал Naughty
Желанието за бялата рокля не е достатъчно основание за брак... За мен въобще няма такова де Stop
Виж целия пост
# 114
Не е основание за брак, но е основание за сватба, ако и двамата не са против брака.
Виж целия пост
# 115
Никога не съм мечтала да съм булка, нито да се облека в бяла рокля. Ожених се в къса рокля, сребриста, не е булчински модел. Държа на брака, а не на самия сватбен ден.
Виж целия пост
# 116
Знам, че е прав, но винаги съм си мечтала за това-да съм булка, да празнувам, че съм намерила човека за мен, да му взема името..- и за мен това е редът на нещата. Чувствам, че той е човекът за мен, но ако му "угодя"...няма ли винаги да се чувствам така, все едно съм пропуснала нещо (което за мене си е важно)....
(Надявам се, че сега няма да се нахвърлите върху мен, че живея в 18 век. Надявам се,че поне някоя ще разбере)

Редът на нещата с брака не е измислен без цел и неслучайно ни е насаждан с години - на нас и родителите ни. Гражданския брак е измислен за да може група хора (семейството) да бъде обвързано със задълженията, пасивите и активите на един човек - член на семейството. От тук настене ако желаеш имуществото, дълговете и приходите ви да са общи, както и да бъдеш негов официален представител - продължавай да настояваш за брак. Но ако си водена само от желанието да бъдеш булка ще ти кажа, че суетнята около и след сватбата много бързо се забравя, а и можеш да бъдеш по-елегантна и грациозна от която и да е булка всеки ден от годината. Спомените от празненството отшумяват бързо, но последиците (и добри и лоши) остават за по-дълго време. Така че аз като адвокат ще ти препоръчам да отидеш на консултация при някой колега, с който да направите обстоен анализ на финансовото и имуществено състояние както на теб, така и неговото в момента и какво планирате то да бъде за в бъдеще. С оглед на този ананлиз може да ти бъде даден съвет дали граждански брак е в твоя полза или не.

Сигурна съм, че ще ти прозвучи много прагматично, но и съм сигурна, че с колегата Темида можем да ти разкажем доста казуси, в които надделялото и немотивирано от правна гледна точка желание да облечеш бяла рокля или черен костюм, както и това да изпълниш даден ритуал ти е докарало сериозни житейски поразии
Виж целия пост
# 117
Хм, ако мъжът ми ме беше повел по адвокати да си изясняваме ползите и загубите от евентуален брак... бих се почувствала отвратително. Както смятам би се почувствал и той. Не мога да тръгна към брака с такава нагласа. Просто е безумно, за мен поне.
Виж целия пост
# 118
Хм, ако мъжът ми ме беше повел по адвокати да си изясняваме ползите и загубите от евентуален брак... бих се почувствала отвратително. Както смятам би се почувствал и той. Не мога да тръгна към брака с такава нагласа. Просто е безумно, за мен поне.

Видя ли някъде в поста ми да казвам, че трябва да отидат заедно и заедно да си изясняват каквото и да било? Всъщност не че трябва, дадох безплатна консултация, а момичето ще си направи каквото прецени.

Относно нагласата - имаш си своя, ок, няма лошо, но гражданският брак е договор, независимо, че много хора не го знаят. Общите условия на този договор се намират в семейния кодекс, а новото законодателство ни позволява да договаряме допълнителни клаузи с предбрачен договор. Няма значение с колко любов и емоции подхождаш към него това е една правна сделка, от чието по-нататъчно изпълнение или неизпълнение се предполага, че ще бъде обусловена по-голямата част от живота ти. А ако нямаш понятие от право, то няма нищо срамно да се консултираш. В България все още повечето хора са с твоята нагласа и за съжаление тръгват да се консултират чак когато се стигне до разтрогване на брака и тогава разбират, че правната същност на гражданслия брак е нищо друго освен сделка и ако си сключвал сделката на сляпо после си поемаш негативите от това. Няма как да се оправдаеш с факта, че не си бил запознат с общите условия - ами да си бил, да си отишъл някой специалист да ти ги разтълкува.

От друга страна се радвам много на младите хора, че са образовани и интелигентни и видно от статистиките са наясно, че любовта съвсем не е равнозначна на брака.
Виж целия пост
# 119
Хм, ако мъжът ми ме беше повел по адвокати да си изясняваме ползите и загубите от евентуален брак... бих се почувствала отвратително. Както смятам би се почувствал и той. Не мога да тръгна към брака с такава нагласа. Просто е безумно, за мен поне.
Видя ли някъде в поста ми да казвам, че трябва да отидат заедно и заедно да си изясняват каквото и да било?

Не. Но идеята е същата. Дали заедно или поотделно ще си изясняваме, за мен е неприемливо да подхождам по този начин към брака. Аз се женя, защото обичам мъжа си и съм решила, че искам да създам семейство с него, а не защото бих имала финансова или каквато и да е изгода от това.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия