Да живеем в хармония със себе си - 3

На мен на аюрведичния тест ми показа Пита-Вата.
И аз исках да попитам къде гледате рецептите на Меги  .

Здравейте момичета

От известно време си мисля да споделя едни размишления с вас и все не ми остава време да седна да ги напиша.
Ето сега, най-накрая ги написах

Някъде бях чела дадено като кратък пример това, за което ще ви пиша. Аз просто си размишлявах допълнително по темата и ето какво се поучи.

Представете си, че съществува един правоъгълен аквариум. Вътре има една рибка, която седи почти неподвижно. Иска ми се да нарека аквариума и рибката в него – истината/реалността. Те са факт. Аз седя пред широката страна на аквариума и виждам рибката в профил. За мен истината изглежда така – аквариум дълъг 30 см и рибка, дълга 5 см с голяма красива опашка.
Да обаче, откъм тясната страна на аквариума седи друг човек, който наблюдава същата истина/реалност, но за него тя изглежда така – аквариум дълъг 15 см и рибка, висока 2 см, тънка, с очички и уста, но без опашка.
И започваме с този човек да си говорим и да си споделяме вижданията за реалността. В един момент няма как да не стигнем до противоречие, защото той ясно вижда едно, а аз абсолютно друго. Въпреки, че наблюдаваме едно и също!
Според мен, всеки от нас си има място пред аквариума. И това е неговата гледна точка. Невъзможно е двама различни индивида да имат една и съща гледна точка. Физически е невъзможно. Но всички, взети заедно виждаме цялата истина едновременно. Ето защо няма много смисъл да влагам енергия, за да се боря с чуждата гледна точка, колкото и неправилна да ми се струва тя. Още повече, че ако взема да обикалям аквариума, ще попадна подред в много други гледни точки. Но винаги ще виждам пред мен само една. Това не означава обаче, че тя е единствена и няма други. Ако съм обикаляла достатъчно, ще съм наясно, че има други и те са също толкова достоверни, колкото и моята. По-скоро трябва да се опитам да работя заедно с хората, които виждат нещата различно от мен, именно защото няма как да съм едновременно в моята и в тяхната позиция. Хората, които виждат различно от мен са всъщност голямото богатство, което ще ми позволи да опозная истината/реалността по-добре. Още повече, ми се струва малко безразсъдно да твърдя, че аз знам цялата истина, при положение, че пред мен във всеки един момент е само една част от нея.
Естествено, съвсем друго е, когато човек сам изпита истината върху себе си, затова не бих спряла да обикалям аквариума.

мисълта ми беше, че сега, т.е. в днешно време, дошите не са толкова чисто изразени както в миналото. Защото хората пътуват, размесват се гени от различни народи и болшинството от хората са с по две доши, а не както в миналото са били с по една ярко изразена! Англичаните например, са на остров и при тях смесването на кръвта не е така силно изразена както при другите страни; при тях по-често може да се видят хора с по една доша. И в някои скандинавските страни също, но това инфо е малко офф.

escorial, много добре казано!

ескориал, благодаря ти! 
Навреме ми идват твоите размишления и ще размишлявам върху тях, че нещо напоследък имам недостиг на толерантност към чуждите гледни точки

Ескориал, много хубаво написано!
Аз стигнах до подобни изводи благодарение на малките дечица, на които преподавах преди много години. Изгрехме на думи с една ябълка и трябваше да ми кажат какъв цвят е. Обаче ябълката беше от един хубав български сорт - от едната страна розово-червена, от другата - зелена. Много се дивиха децата тогава (и аз после на размислите си )
Горе-долу по същото време попаднах и на един страхотен разказ "Мисътр Бог, тук е Ана". В него 5-годишната Ана обясняваше как хората имат гледни точки, а Господ - той просто има точки за гледане (ставаше дума за звездите ). Затова Господе е безпристрастен - има много точки за гледане, а хората в повечето случаи имаме само по една...
И друго си мисля напоследък - всеки сам твори своята реалност, но понякога ми се показват нелицаприятните реалности на другите и има се ядоствам, понеже хич не ме интересуват техните. Но пък се замислям дали няма да пропусна нещо, творейки собствената си реалности отбягвайки чуждите ...

оооо Meg! това за ябълката е страхотно  

Много ми хареса това! Точно както и аз го чувствам. Затова съм и тук сред вас, суровоядки такива!
Леле, дано не се обидите на едно месоядно ....

Имах и нещо да питам. По принцип съм си кльощаво - 50кг на 169 см. По всички формули из нета ми дава идеално тегло поне още 3-4 кг отгоре. Обаче как ще напълнея, ако например спра месото (пробно да речем)? В смисъл вие как сте с килограмите - свалихте ли откакто си променихте режима или не? Че ако хрупкам само зеленчуци и ядки не виждам откъде мога да кача някакви кг??

Лурдес, разликата с идеалното ти тегло не е кой знае колко фрапираща. Напълно е възможно тия 50 кг да са си твоето нормално тегло. На твое място не бих се притеснявала!

Аз пък да се оплача!  Напоследък от нерви и глупости съм качила 3 килограма! 
Но пък съм щастлива, че все по-често ми се прияждат полезни неща. Напоследък все си мечтая за зелени салатки и доматки. Даже днес обмислях идеята да стана вегетарианка или поне да намаля консумацията на месо до един-два пъти седмично. Като единия път да е риба! Това според мен е супер напредък.

И да питам за това прочистване за което говорите. Къде мога да намеря информация?

Не питай, Лурдес, все съм си зле
Свалих си 5те кила изведнъж и после...си седя на същите. А трябва поне още 10-12.
И спорт трябва, ама мързелът е велика работа.
За напълняване съвет мога да ти дам, я как трупнах 15 кила .  
Пици, дюнери, пици, дюнери, торта. Пици, дюнери, пици, дюнери, торта  
И между тях шоколад и кока-кола.

А според мен, ако ти самата се чувстваш добре, не е нужно да напълняваш заради някакви си формули.
Аз едно време бях 52 на 176, тогава си се чувствах супер. Друг е въпросът, че като се погледна на снимки и виждам  щека
Смятам, че трябва да съм между 57 и 62 някъде...

Е, Лурдес, аз не съм нито суровоядка, нито вегетарианка. Действам бавно, но славно. Месото значително съм го намалила. Не ми липсва, а и съм убедена, че не ни трябва на нашето семейство.  Забравих да споделя, че аз отслабнах след като родих без особени усилия.  Вече съм -2кг от теглото преди да забременея. Не знам на какво се дължи: кърмене, лека умора или промени в храненето. Аз съм доволна.

Лурдес, невероятно, но факт- когато дадеш на организма си възможността да се прочисти, той намира идеалното тегло. Не знам дали си чувала, но анорексички и булимички се лекуват успешно чрез метода на Лидия Ковачева, който както знаем е лечебно гладуване с плодове и чай  ( това само като пример го посочвам ) , На мен 50 кг на 169 см ми звучи супер  . Аз съм 168 и изглеждах супер на 51 кг. ...сега за съжаление съм твурде далеч от подобно тегло  .

escorial , благодаря за споделеното!!!
Нещо подобно си мислех тези дни и аз. На новата работа ми се налага да работя с няколко деца с аутизъм. За себе си реших, че ще трябва да отделя време да ги опозная по-добре, да се опитам да видя света през техните очи и ако е рекъл Господ, да им помогна по най-правилния начин. Не е лесно човек да погледне през очите на друг, малко или много всички сме заредени с предрасъдъци и предубеждения.

Абсолютно подкрепям първото изречение - наистина идеалното тегло е иделно само за конкретния човек - някои са с по-леки кости, други са с по-тежки, повече мускули за сметката на мазнините (а последите са лекички  )
Не знаех че така лекувта хранителните разстройства, обаче намирам страхотна логика!!! Първо, не ядат и така нямат притеснения, второ се прочистват и развиват здрав усет към полезната храна и полезните количества, и трето, методът не само чай и плодове, им доста добавки (пчелен прашец, билки и подправки), които да помогнат на организма да не гладува за нужните му витамини и елементи.

Аз исках да карам едно 10 дена на плодове и чай, обаче Ицото още на първия ден ме подгони, че съм щяла да си разваля стомаха и прочие глупости Хем и той е чел и знае за какво става въпрос, хем мрънка.