Не може да има равен шанс при различно образование, възпитание или обща култура, защото всеки има различно V0.
Например, един коренен жител на една държава при равни други условия (образование, възпитание и т.н.) има много по-добри шансове от някой емигрант по простата причина, че този коренен жител е на своя територия. В същото време, ако този коренен жител е беден и гладен, с никакво образование и без работа има по-малки шансове от един по-добре образован емигрант.
Затова и отстранявам материалните разлики, а намлягам на културните. При равни други условия остават културните различия. И понеже съм повече в студентска среда мога да дам пример с поведението по време на час, отношението към изпитите и домашните. У нашенско има някаква форма на задружност и чертата е студенти срещу преподаватели, преписването, подсказването и други подобни ако не се поощряват, то поне се толерират. При западните студенти няма такова нещо, а всеки е за себе си. Могат да си помагат за домашните или да учат за изпит заедно, но никога няма да преписват един от друг или да си затварят очите за преписвачи и шмекеруване. Ето, това е културна особеност, която не се влияе от това кой колко пари има или къде държавата е по-уредена.